гр.К., ..........2018 год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
К.районен съд, гражданско
отделение в публично заседание на осми ноември, две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.
при
секретаря........................Х. К........…….............................................като
разгледа докладваното...............................................гр.дело
№1977 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Предявените искове са с правно
основание чл.74, ал.4 вр. с ал.1 от КТ, чл.344 ал.1,
т.1, т.2 и т.3 от КТ.
Ищцата твърди, че трудовото
й правоотношение на длъжност „У.на х.“, е възникнало с трудов договор
№1/11.04.2017 г., сключен с ответника като безсрочно, с тримесечен изпитателен
срок, без уговорка в чия полза, с основно трудово възнаграждение *** лв. и
място на работа гр.П. , ул.“А. З.“ №17. С допълнително споразумение №3/01.01.2018 г., трудовият договор бил изменен по отношение на
размера на трудовото възнаграждение на *** лв. С допълнително споразумение №12
от 02.05.2018 г., трудовият договор бил изменен по отношение на длъжността на
назначението й на „Р. х.“ при шестмесечен изпитателен срок, без уговорка в чия
полза и с основно трудово възнаграждение *** лв. Със Заповед №12/31.05.2018 г.
ответникът прекратил трудовото правоотношение на основание чл.71, ал.1 от КТ
-по време на срока за изпитване, която заповед получила на 31.05.2018 г.
Уволнението било незаконно, поради това, че клаузата „шестмесечен срок на изпитване"
в допълнително споразумение №12/02.05.2018 г. била недействителна и заобикаляла
изискването на чл.70, ал.5 от КТ. Още с назначението й като „У.на х.“
обучавала, контролирала и при нужда замествала рецепционистите
в хотела, от което следвало, че новата й трудова функция не била различна от
предходната. Мотивите и законовото основание на процесната
заповед били в противоречие с фактическите обстоятелства и не отговаряла на
действителността. Трудовото й правоотношение с ответника към момента на
прекратяването не било при условията на чл.70 от КТ, за да бъде прекратявано на
основание чл.71 от КТ. С тези си действия ответникът нарушил разпоредбите на
трудовото законодателство, поради което счита, че процесната
заповед е незаконосъобразна и в срока, предвиден в Кодекса на труда, предявява
исковете. В хода на производството на основание чл.214, ал.1 от КТ е допуснато
изменение на размера на иска за заплащане на обезщетение по чл.344, ал.1, т.3
във вр. с чл.225, ал.1 от КТ. Моли съда да постанови
решение, с което да обяви клаузата „шестмесечен срок на изпитване" в
допълнително споразумение №12 от 02.05.2018 г. Към трудов договор №
1/11.04.2017 г. за недействителна, да отмени уволнението, извършено със Заповед
№12 от 31.05.2018 г. като незаконосъобразна и да бъде възстановена на
предишната работа, като „Р. х.“, както и да осъди ответника да й изплати
обезщетение за времето, за което е останала без работа, в размер на ***лв. представляващо
6 месечни брутни заплати, изчислено на базата на последното брутно трудово
възнаграждение, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на
настоящата искова молба до окончателното й изплащане. Претендира съдебни
разноски.
В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК ответникът оспорва предявените искове като неоснователни Твърди, че ищцата М.Й. била назначена на длъжността „У.на х.“ в гр.П. с Трудов договор №1/11.04.2017 г., сключен на основание чл.67, ал.1, т.1 във връзка с чл.70, ал.1 от КТ. Ищцата получила оригинал от трудовия договор, длъжностна характеристика и копие на уведомление по чл.62 ал.5 от КТ и изпълнявала длъжността „У.на х.“ до 02.05.2018 г., като на тази дата подала писмена молба да бъде преназначена на друга длъжност, а именно на длъжността „Р. х.“. На базата на тази молба за преназначение било изготвено и допълнително споразумение №12/02.05.2018 г. на основание чл.119 от КТ. В това споразумение се съдържали всички необходими елементи, съгласно чл.66, ал.1 от КТ-мястото на работа, новата длъжност, на която се преназначава, код на длъжността по НКПД - 42242001, дата на сключване и начало на изпълнение, трудово възнаграждение и допълнителни такива, размер на платения годишен отпуск, както и че лицето се преназначава на тази длъжност със срок на изпитване от 6 месеца, като този срок за изпитване бил уговорен в полза на работодателя /т.8 от споразумението/. Това допълнително споразумение играело ролята на нов трудов договор, тъй като лицето се преназначавало на друга длъжност, различна от заеманата от него до този момент. Трудовите задължения на длъжността „У.на х.“ и длъжността „Р. х.“ били различни, което било видно, както от длъжностните характеристики, така и по НКПД. И тъй като ищцата била преназначено на друга длъжност, като работодател изпълнил и задължението си по чл.62, ал.5 от КТ и изпратил уведомление до НАП. Не отговаряло на действителността изложеното в исковата молба, че бил нарушен чл.70, ал.5 от КТ за изготвяне на договор със срок на изпитване втори път по един и същи договор, тъй като ставало дума за преназначение на ищцата по нейно искане на друга длъжност. В този смисъл, клаузата за срок на изпитване, посочен в допълнителното споразумение от 02.05.2018 г., не била недействителна, а била уговорена по съгласие на двете страни, съобразно с изискванията на Закона. Оспорва и твърдението, че трудовата функция на ищцата не се различавала от предишната й работа, напротив - касаело се до две различни длъжности, с различни професионални характеристики и различни професионални задължения. Със заповед № 12/31.05.2018 г. работодателят прекратил трудовите отношения с ищцата на основание чл.71 ал.1 от КТ. Законът не задължавал работодателя в този случай, да посочи мотиви и причини за прекратяване на трудовите правоотношения. Заповедта била изготвена като са спазени изискванията на КТ, съдържала всички необходими реквизита, връчена била на лицето и била подписана от него. Същата се явявала законосъобразна и било неоснователно искането за нейното отменяне. Неоснователни били и с оглед на гореизложеното и исковете за възстановяване на ищцата на работа като „Р. х.“, както и искането за присъждане на обезщетение за времето на оставането й без работа. Претендира съдебни разноски.
От събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното:
Ищецът М.В.Й. е сключила с „Ю.“ ООД, трудов договор №1/11.04.2017 г.
/л.5 на делото/, на основание чл.67, ал.1, т.1 от КТ във връзка с чл.70, ал.1
от КТ, със срок за изпитване три месеца /12.07.2017 г./, уговорен в полза на
работодателя /т.5/, за длъжността “Управител хотел“, при пълно работно време-8
часа, седмично-40 часа, при условията на сумарно отчитане на работното време, с
място на работа- гр.П. , ул.“А. З.“ №17, считано от 12.04.2018 г. , с ОМВ-930
лв. увеличено с допълнително споразумение №3/01.01.2018
г. на *** лв. На 02.05.2018 г. тя подала молба до ответника с искане да бъде
„преназначена на длъжност рецепционист“ от 03.05.2018
г. /л.27/. С допълнително споразумение №12/02.05.2018 г. към трудов договор
№1/11.04.2017 г., подписано от страните, трудовото правоотношение е изменено досежно заеманата от ищцата длъжност от „У.на х.“ на „Р. х.“,
за неопределено време, с изпитателен срок-6 месеца, считано от 03.05.2018 г., с
уговорени в т.8 други условия- „срок на изпитване в полза на работодателя“,
изменено /намалено/ е ОМВ- на *** лв. Представена е длъжностна характеристика
на длъжността „У.на х.“, подписана от ищцата на 11.04.2017 г., в т.I, на която от т.1 до т.12 са посочени основните
трудови задължения; в т.II –основните
отговорности, присъщи за длъжността, а в т.III-
т.V -организационни връзки и взаимоотношения,
необходима компетентност за изпълнение на длъжността и изисквания за заемане на
длъжността. Приета като доказателство е длъжностна характеристика на длъжността
„Рецепционист“, в която е описана длъжността с
посочване на трудовите задължения и задачи в т.1- т.9, подчиненост, връзки и
взаимодействия- т.1- т.5, отговорности на длъжността- т.1-т.6 и условия на труд
и производствена среда. Длъжностната характеристика не е подписана от
ищцата. Със Заповед №12/31.05.2018 г.
работодателят е прекратил трудовото правоотношение на ищцеца
М.В.Й., на длъжността „Р. х.“ на основание чл.71 ал.1 от КТ, считано от
31.05.2018 г.
От показанията на св.М. Х. Ч., св.Д.К. К., св.М. Р. М. и св.Й. И. М., които съдът кредитира в
частта, в която кореспондират помежду си и с приетите по делото писмени
доказателства
се установи, че ищцата започнала работила в х. „А.“ в гр.П. от откриването му, като първоначално участвала
в почистването, в изработването на технически материали и др. дейности,
свързани с подготовката на хотела за приемане на гости, първите, които били
настанени през м.май 2017 г. Ищцата ръководела и организирала работата на
служителите, правела графиците за
смените, организирала доставките и счетоводното им отчитане, организирала
рекламата и мероприятията в хотела и др. /“… Започнахме работа в х. „А.“ към края на м. март 2017 г. Тогава хотелът не беше пуснат, но
имаше за довършване на неща, като чистене на фоайето, помагахме на
камериерките, правихме папки за вътрешния ред, както и забележителностите,
които могат да се посетят наоколо. В началото, екипът сформира М. Г.. Ние бяхме
две р., две камериерки, двама готвачи, един огняр. След около две седмици, беше
намерена трета р. – Р. Ц.. Официално, първите гости бяха месец май 2017 г.,
около празника на розата. Имахме гости от К., Я., Т.. Когато дойде Ай-ти
специалиста, започна да ни обучава в програмата. М. ни обучаваше допълнително
за това, как се пускат фактурите, как се води резервационна
тетрадка, как се приемат резервации, как се посрещат гости. Абсолютно всичко ни
обучи тя. ..М. основно ни обучаваше на рецепция…. Бяхме на смени и тя ни обучи
първите два месеца, как основно се работи на рецепция. Идвахме на работа,
гледахме по програма как се водят резервации, как се издаваше смяната и как се
отчитаха парите, как се води счетоводната книга на хотела и ресторанта….Каквото
имаше нужда ние помагахме за ресторанта. От началото работехме общо, защото
хотела не беше пуснат, а след като вече пуснаха хотела, работехме на смени и
всеки си работеше в смяната. Всеки поотделно си влизаше в смяната…Като
управител, освен да управлява хотела, беше отговорна абсолютно за всичко. Тя
правеше графиците за смените, работеше по програмата, въвеждаше доставчиците,
реклама на хотела, търсеше клиенти. Ресторанта разработи, като направи меню за
ресторанта и съответно правеше реклама и организираше събития…М. заместваше,
когато някой отсъства. Лично и мен е замествала. Р. бяха общо 3-ма. М. беше
„управител“, след като М. Г. напусна….“св.М. Ч.; „…..Започнах
работа на 19.06.2017г….Три месеца бях там и октомври месец прекратих договора
си. Интервюто М. проведе с В., за който не мога да кажа какво работеше в
хотела. Не работеше в хотела като някаква длъжност да заема, не знам, но беше
на интервюто. Започнах работа като р.. Бяхме три р., М. и Р.. Р. като напусна и
дойде друго момиче – С.…. Като р., когато се обади човек за резервация,
проверявахме дали има свободна стая, запазваме резервацията, настаняваме
клиенти, оправяме документите, регистрираме ги. Приемаме плащания на клиентите
за ползваните услуги, записвахме закуска, която давахме от кухнята, ако имаше
направена заявка за закуските….като аз започнах, тя беше управител. Даваше поръчки за нещата нужни в
хотела, ако имаше проблем с клиенти в хотела, приемала е по-големи групи,
обучаваше ни на програмите, които ползвахме в хотела, когато имаше проблем се
обръщахме към нея, графиците правеше тя. Отсъствала съм два пъти и М. ме
заместваше, нямаше кой друг, за да не се натоварват колежките. На една смяна
работи един р. по график. ... Графика за всички работещи в хотела го изготвяше М..
М. правеше поръчките към фирмите за доставка към ресторанта на хотела и
обсъждаха в кухнята с готвачите менюто. Готвачите също работеха по график. Те
също имаха отделен график. С доставките се занимаваше тя. Като дойдат
доставчици, М. плащаше доставената стока за хотела. Фактурите се подписваха от
нея или който е там…“ св.Д. К.; „….М.Й.
познавам като управител на х. „А.“. Тя беше назначена на тази длъжност в самото
начало на въвеждане в действие на хотела и с нея имахме разговор особено в
началото. Всяка седмица се срещахме, защото тя не беше запозната със
задълженията на „У.“. Постепенно я въведохме…Имахме уговорка да идва в началото
всяка седмица. Идвала е понякога и всеки ден. Тя лично трябваше да носи
счетоводната документация на фирмата…Като нов хотел, трябваше да бъде снабден с
лицензиран софтуер за хотел-ресторантьорство. За тази цел, М. поддържаше връзка
с управителя на софтуерната фирма. Те имаха ангажимент да направят обучение,
като целия този процес, връзката между двете фирми беше между М. и софтуерната
компания…Първият софтуерен продукт се указа неудачен, за това се наложи смяната
с втори продукт от друга софтуерна компания. М. като управител поддържаше
връзката с новата фирма…Въвеждането на новия софтуер, продължи около 5-6
месеца. М. въвеждаше в софтуерния продукт всички хранителни продукти, които
влизат в хотела. Тя работеше на този софтуерен продукт и тя имаше задължение да
отговаря, ако хранителните продукти за ресторанта и консумативите за хотела, да
наблюдава и прави заявки, за да няма липси…като управител се свързваше с
доставчици на храните, консумативите, както и заплащането през компютъра, чрез
въвеждане на платежни нареждания и след моето одобрение, аз ги потвърждавах с
електронен подпис… Тя извършваше инструктажа на работниците по длъжностните
характеристики.. Ведомостите на заплатите ги изготвяхме ние, на базата график,
който се изготвяше от М., на предходния месец…С М. за тази година- година и
половина, грешките които тя допускаше не спираха…Тя подаде молба за назначаване
на длъжност „р.“…св.М. Р. М.; „….Когато аз
започнах работа, тя вече работеше в хотела…Задачите ги спускаше шефката - М.Й.. Освен на мен, М.Й. спускаше задачи на
целия персонал на хотела - трима готвачи, три р., три чистачки и аз, като
„поддръжка и огняр“.. При откриването на
хотела, р. бяха М. и Р...“ св.Й. М./. Съгласно
разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма.
Разпоредбата е императивна и въвежда изискването за писмена форма, като условие за действителност на трудовия договор /
в т.см. решение №81/25.02.2011 г. по гр.д.№930/2010 г. на ВКС, на ІІІ г.о./.
Именно поради императивното изискване на чл.62,
ал.1 от КТ за писмена форма на трудовия договор, установяването на трудово
правоотношение с други доказателствени
средства-свидетелски показания е недопустимо, каквато възможност е давала
разпоредбата на чл.62, ал.2 от КТ /отм. 2002 г./. Предвид това, съществуването
на писмен трудов договор №1/11.04.2017 г. и длъжностна характеристика на
длъжността „У.на х.“, подписана на 11.04.2017 г. от ищцата съдът не кредитира
част от показанията на св.М. Ч..
По делото са приети заверено копие на трудова
книжка и регистрационна карта на БТ-К., от които е видно, че след прекратяване
на трудовото правоотношение с ответника ищцата не е постъпила на работа при
друг работодател. Съгласно заверено копие на ведомост за заплати за м.05.2018
г. начисленото брутно трудово възнаграждение в размер на ***лв., а видно от
удостоверение №010/13.08.2018 г. брутното трудово възнаграждение на ищцата за
м.04.2018 г. е ***лв.
По предявеният иск с правно
основание чл.74, ал.4 във вр. с ал.1 от КТ:
На основание чл.74,
ал.1 и т.4
от КТ трудов договор или само отделна клауза от него са недействителни,
когато противоречат на закона или го заобикалят. Трудовият договор със срок за
изпитване е самостоятелен вид трудов договор и се сключва, когато работата
изисква да се провери годността на работника да я изпълнява или когато той
желае да провери дали работата е подходяща за него - чл.70,
ал.1 от КТ. Срок за изпитване може да се уговори както при договор за
неопределено време, така и при всички видове срочни договори. Видът на трудовия
договор е без значение за валидността на клаузата за изпитване /Решение
№118/04.06.2015 г. по гр.д.№6968/2014 г. на ВКС, III г.о., Решение
№65/24.03.2015 г. по гр.д.№5669/2014 г. на ВКС, III
г.о., Решение №338/27.09. 2011г. по гр.д.№64/2011 г. на
ВКС, IV г.о. и др./. В настоящия случай страните са
сключили на 11.04.2017 г. трудов договор за неопределено време, за длъжността
„у. х.“, с клауза срок на изпитване три месеца, уговорена в полза на
работодателя. Установи се, че считано от 12.04.2017 г. ищцата е изпълнявала
трудовите функции на управител на х. „А.“, съгласно длъжностната характеристика
за тази длъжност, до 02.05.2018 г. вкл., когато, считано от 03.05.2018 г.
трудовото правоотношение е изменено на основание чл.119 от КТ досежно длъжността от „управител хотел“ на „Р. х.“ със срок
за изпитване -шест месеца в полза на
работодателя. Съгласно разпоредбата на чл.119 от КТ изменението на трудовия
договор по взаимно съгласие може да бъде извършено само в писмена форма. Това
отговаря и на общото изискване за писмена форма на трудовия договор. Няма
пречки страните да постигнат взаимно съгласие за изменение едновременно на
повече от една клауза. След като в допълнително споразумение към трудовия
договор е постигнато изрично съгласие за заемането на нова длъжност, различна
от тази по първоначалния трудов договор, няма пречка страните да договорят срок
за изпитване за тази нова длъжност, което не е в нарушение на чл.70, ал.5 от КТ
/ Решение №344/29.11.2011 г. по гр. дело №1407/2010 г. на ВКС, III г.о./.
Съгласно императивната разпоредба на чл.70,
ал.5 от КТ за една и съща работа с един и същ работник или служител в едно
и също предприятие трудов договор със срок за изпитване може да се сключва само
веднъж. За да е налице „една и съща работа“ е необходимо дейността, която
работникът /служителят/ е изпълнявал преди сключването на допълнителното
споразумение респ.договора, с клауза
срок за изпитване да е идентична с тази, която ще изпълнява по новото
трудово правоотношение, т.е да не е налице промяна на длъжностната
характеристика и свързаните с нея трудови функции, което да налага нова проверка
на годността на служителя да я изпълнява. Недопустимо е сключване на последващ трудов договор със срок за изпитване със същия
работник или служител за същата по естеството си трудова функция, тъй като
годността на работника да изпълнява работата вече е проверена /в т.м. Решение
№2015/17.07.2012 г. по гр.д.№722/2011 г. на ВКС, IV г.о., Решение
№160/08.05.2015 г. по гр.д.№4811/2014 г. на ВКС, IV г.о., Решение
№369/03.02.2014 г. по гр.д.№3037/2013 г. на ВКС, IV г.о. и Решение
№261/07.11.2014 г. по гр.д.№1477/2014 г. на ВКС, IV г.о., Решение №7/04.02.2014
г. по гр.д.№3029/2013 г. на ВКС, III г.о./. Следователно изменение на трудов
договор в такъв с уговорка за изпитване е допустимо само ако едновременно с
това се промени и трудовата функция на работника или служителя. В настоящия
случай при сравнителния анализ на двете длъжности „управител хотел“ и „Р. х.“
може да се направи извода, че двете длъжности са различни- с различни трудови
задължения и отговорности, подчиненост и с различно съдържание. При преценката
дали е налице „една и съща работа“ съдът взе предвид събраните по делото
доказателства в т.ч. длъжностни характеристики, изходи от естеството на
работата и от свойствените задължения за всяка от длъжностите, т.е. от това има
ли съществена разлика в трудовите функции с оглед характера и естеството на
възложената работа за длъжността, и установи, че различията произтичат от специфичните задължения на управителят /-да
ръководи, организира и контролира: цялостната дейност по посещение, настаняване
и обслужване на клиентите, по доставяне на необходимото количество инвентар, хавлиени, козметични изделия и хигиенни препарати, по
извършването на ремонтни дейности в хотела, проучване рекламациите на клиентите
и вземане на мерки за отстраняване на допуснатите слабости и нарушения, да
утвърждава графиците на работа на персонала в хотела и да провежда оперативни
съвещания, свързани с технологията на обслужване и организиране на работата, да
контролира състоянието на финансовата отчетност на различните работни места, да
организира и контролира оперативните финансово-стопански резултати, хотелската
и ресторантьорска дейност и др. / и тези на „р.“, чиито задължения са: да
регистрира новопостъпилите гости в хотела, да предава
ключовете от стаите на гостите и да следи за недопускане на външни лица, да
води сметките за нощувките, румсървиз, да приема
заявки и да предоставя исканата от гостите на хотела информация в рамките на
предоставяните услуги и др. Освен че са различни по трудови функции, двете
длъжности са в йерархическа подчиненост- длъжността „Р. х.“ е пряко подчинена
на „у. х.“, която е ръководна длъжност. Обстоятелството, че инцидентно / при
отсъствие на р./ ищцата е замествала и е участвала в различни дейности, свързани с подготовката на
хотела за прием на гости, не води на извода както, че трудовите функции на
двете длъжности се припокриват по обхват и съдържание, така и че са сходни.
Освен това двете длъжности са и различен код по НКПД. По делото няма писмени
доказателства ищцата да е работила по трудово правоотношение с ответника пред
сключване на трудовия договор №1/11.04.2017 г. Доколкото целта на срока за
изпитване в полза на работодателя е да направи окончателна преценка на
качествата на служителя и годността му да се справя със специфичните за
длъжността функции, то в случая назначавайки ищцата на нова длъжност, за
работодателят е възникнало правото да предложи срок за изпитване, поради което
съдът намира, че извършената промяна в трудовото правоотношение не е в
нарушение на разпоредбата на чл.70, ал.5
от КТ поради което уговорката за срок за изпитване в допълнително
споразумение №12/02.05.2018 г. към трудовия договор №1/11.04.2017 г. не е
недействителна. Предвид изложеното предявеният иск е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл.344,
ал.1, т.1 от КТ:
В тежест на работодателя е да докаже, че законосъобразно е упражнил правото си да прекрати трудовото правоотношение на работника/служителя на посочено в заповедта за уволнение основание. Трудовото правоотношение на ищцата е прекратено със Заповед №12/31.05.2018 г., на основание чл.71, ал.1 от КТ -„ по време на срока за изпитване”, считано от 31.05.2018 год. Трайна и последователна е практиката на ВКС, че предметът на иска са очертава с исковата молба чрез насрещните страни, петитума и правопораждащите юридически факти, съставляващи основание на иска. При иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, основание на претенцията са наведените от ищеца твърдения за незаконност на уволнението, поради което всяко твърдение за порок на заповедта за уволнение е самостоятелно основание (правопораждащ юридически факт), който индивидуализира предмета на спора. Съгласно диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не може да променя предмета на иска, това е от компетентността единствено на ищеца и то при предвидените от ГПК условия и срокове / решение №503/2012 г. по гр.д.№77/2011 г. на ВКС, IV г.о., решение №297/03.10.2014 г. по гр.д.№7528/2013 г. на ВКС, IV г.о., решение №174/13.10.2016 г. по гр. д. № 659/2016 г. на ВКС/. В настоящия случай наведените от ищцата доводи за незаконосъобразност на прекратяването на трудовото й правоотношение са свързани с недействителността на клаузата „шестмесечен срок за изпитване“ в допълнително споразумение №12/02.05.2018 г. поради заобикаляне изискванията на чл.70, ал.5 от КТ. С оглед на установеното от съда, че на основание чл.119 от КТ е постигнато между страните писмено съгласие за изменение на осъществяваната от ищцата до 02.05.2018 г. трудова функция „управител хотел“, и за заемане от 03.05.2018 г. на нова длъжност „Р. х.“, която е с различни дейности и отговорности от „управител хотел“, то уговорката в допълнителното споразумение №12/02.05.2018 г. досежно шестмесечния срок за изпитване в полза на работодателя не противоречи на забраната на чл.70, ал.5 от КТ и е действителна.
Фактическият състав на чл.71, ал.1 от КТ включва кумулативно наличие на следните предпоставки: трудов договор, сключен с уговорка за изпитване; изявление от страната, на която принадлежи правото на изпитване и достигане на изявлението до адресата в рамките на уговорения срок за изпитване. В настоящия случай посочените предпоставки са налице: сключеният между страните трудовия договор за длъжността „Р. х.“ е с уговорка за изпитване – шест месеца, считано от 03.05.2018 г. Считано от 31.05.2018 г. ответникът, в чиято полза е уговорен срокът за изпитване е прекратил трудовото правоотношение с изрична заповед №12/31.05.2018 г., връчена на ищцата като по този начин работодателят е упражнил субективното си право по чл.71, ал.1 от КТ в рамките на уговорения шестмесечен изпитателен срок. Сключеният договор със срок за изпитване в полза на работодателя, може да бъде прекратен от него във всеки един момент до изтичане на уговорения срок, като преценката е на работодателя и не подлежи на съдебен контрол, а и по делото няма наведени твърдения и ангажирани доказателства, въз основа на които да се направи извод, че извършеното уволнение е в нарушение на чл.8, ал.1 от КТ. Прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата, на основание чл.71, ал.1 от КТ съдът приема за съобразено със закона, поради което предявеният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ:
Конститутивният иск за възстановяване на заеманата преди уволнението работа е обусловен от изхода на спора по иска с правно основание чл.344, ал.1 от КТ. След като съдът прие, че предявеният иск за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна е неоснователен, то и обусловения иск по чл.344, ал.1, т.2 от КТ се явява неоснователен поради което следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ:
Искът за
заплащане на обезщетение в размер на ***лв. за времето, през което ищцата е
останала без работа поради уволнението от датата на прекратяване на трудовото
правоотношение- 31.05.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба - 30.07.2018 г. до изплащането
й, като обусловен от главния иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, следва да бъде
отхвърлен като неоснователен тъй като предпоставя
незаконно уволнение, каквото в настоящия случай не се установи.
Ищцата следва да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 във вр. с чл.80 от ГПК направените по делото разноски в размер
на ***
лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.В.Й., с ЕГН-********** *** против „Ю.“ ООД, с ЕИК: *** със седалище и адрес на
управление ***, иск с правно основание чл.74, ал.4 във вр. с ал.1 от КТ за обявяване недействителността на
клаузата за срок за изпитване в допълнително споразумение №12/02.05.2018 г. към
трудов договор №1/11.04.2017 г., иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ
за признаване на уволнението със заповед №12/31.05.2018 г. за прекратяване на
трудовото правоотношение на основание чл.71, ал.1 от КТ за незаконно и неговата
отмяна, иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на
заеманата преди уволнението работа „р.“, иск с правно основание чл.344, ал.1,
т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ за заплащане на
сумата от размер на ***лв. обезщетение
за оставане шест месеца без работа поради незаконното уволнение, ведно със
законната лихва от 30.07.2018 г. като неоснователни.
ОСЪЖДА М.В.Й., с ЕГН-********** *** да
заплати на „Ю.“ ООД, с ЕИК: *** със
седалище и адрес на управление ***, на основание чл.78, ал.3 от ГПК съдебни разноски в размер на *** лв.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд гр.С. в двуседмичен срок,
от връчването му на страните.
Районен съдия: