РЕШЕНИЕ
гр.София, 04.01.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито
заседание на четиринадесети ноември две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
Съдия Вергиния
Мичева-Русева
при секретаря Диана Борисова като разгледа докладваното от съдията гр. д. №
9993 по описа за 2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по предявения от К.И.Б.
иск с правно основание чл. 45 ЗЗД срещу И.И..
Ищецът твърди, че ответникът следва да
отговаря за обезвреда за това, че като физическо лице, изпълняващ длъжността
управител на БНБ, е отказал да извърши проверка
по чл.103 от ЗКИ досежно източване на дебитната карта на бившата съпруга
на ищеца Т.Б.при У.Б.АД на 01.11.2009г. със сумата от 300лв. и не е установил
обективната истина за случилото се, въпреки изричното искане на ищеца,
отправено с писмо от 06.06.2012г. С последното ищецът е поискал ответникът да
извърши проверка на У.Б.АД и да й наложи санкция. Сочи, че ответникът се е
заклел да спазва законите на страната, след като е бил избран за управител на
БНБ, вкл. и законите досежно превенция на престъпността и непозволеното
увреждане. Отказал е обаче да изпълни задължението по чл.122 от ЗПУПС. Правният
си интерес от предявяване на иска обуславя с твърдението, че живее съвместно с Т.Б.от
13 години, изцяло зависим е финансово от нея и всяко посегателство върху
материалното благосъстояние на Б.се отразява и на неговото благосъстояние. Това
е довело до изпитване на стрес, негативни емоционални изживявания, безсъние,
безпокойство, за което счита че ответникът има вина като го е лишил от
законовото му право на защита от виновните и увреждащите го действия на
банкерите и длъжностните лица на У.Б.АД. Освен това счита, че като трето
заинтересовано лице по см. на чл.122 от ЗПУПС може да поиска извършването на
проверка на У.Б.АД . Претендира обезщетение в размер на 250 000лв.
Ответникът оспорва твърденията в
исковата молба. Оспорва активната процесуална и материална легитимация на
ищеца като оспорва правния му интерес да
предяви иска. Оспорва и претенциите по същество като твърди, че той няма
правомощие да извършва подобни проверки на банките, като компетенциите за
издаване на разпореждания за извършване на проверки при преценка дали такава да
се направи принадлежат на подуправителят на БНБ, ръководещ управление „Б.“.
Сочи, че У.Б.АД не е действала неправомерно,
като това е установено с влязло в сила съдебно решение по гр.д.№ 11886/2009г.
на СГС. Отделно от това, посочва, че мълчаливият отказ на управителя на БНБ е бил атакуван от
ищеца пред АССГ по повод предявен от ищеца иск по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. Административният
съд е приел, че заявлението на ищеца до управителя на банката има характер на
сигнал и произнасянето/ непроизнасянето по него не подлежи на оспорване. Сочи,
че това решение на АССГ е потвърдено с решение на ВАС. Моли съда да отхвърли
иска.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства във връзка с твърденията и становищата на страните,
установи следното от фактическа страна:
По повод твърдение за неправомерен отказ
за възстановяване на неправомерно източена от дебитната карта на Т.Б./тогава
бивша съпруга на ищеца/ сума, ищецът К.Б. и Т.Б.са предявели иск срещу У.Б.с
правно основание чл.49 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за търпени от тях
вреди- на Т.Б.300лв. имуществени вреди - равностойността на невъзстановената от
банката сума и 6000лв. неимуществени вреди от виновното поведение на
длъжностите лица при банката, а за К.Б.- 1 милион лв. вреди от накърняване на
достойнството му , злепоставянето му пред Т.Б.и влошаване на здравословното му
състояние. С решение от 22.05.2012г., влязло в сила, по гр.д.№ 11886/2009г. на
СГС, І-4, исковете са отхвърлени.
На 6.06.2012г. ищецът е изпратил
заявление до ответника, в качеството му на управител на БНБ, в което е посочил
резултата от воденото срещу У.Б.АД дело, обяснил е факти около спорната
трансакция и комуникацията си с банката и е помолил ответника да разпореди
извършването на проверка и установяване на обективната истина относно
източването на дебитната карта на Т.Б., както и налагане на максималната
санкция на банката по ЗКИ.
По делото не се спори, че ответникът не
е предприел действие по това заявление.
Установено е също, че ищецът е предявил
иск срещу БНБ по реда на чл.1 от ЗОДОВ, по който е претендирал обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 250 000лв. С определение от 7.06.2013г. по
образуваното адм.д.№ 1381/2013г. на Административен съд София град исковата молба на ищеца е върната.
Определението е потвърдено и от ВАС с определение от 17.09.2013г. по адм.дело №
12147/2013г.
Не се спори, че към момента на изпращане
на заявлението и към момента на предявяване на исковата молба ответникът е бил
управител на БНБ.
Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
За да бъде основателен предявения иск по
чл.45 от ЗЗД ищецът следва да докаже противоправно деяние, извършено от
ответника, настъпили вреди за ищеца, причинно-следствена връзка между
противоправното деяние и вредите. Ищецът твърди, че ответникът неправомерно и
противоправно е бездействал при получаване на заявлението на ищеца и не е
разпоредил извършването на проверка на У.Б., в резултат на което ищецът
претърпял емоционални вреди.
Ищецът твърди, че предявява иска си
срещу И.И. като физическо лице, но в същото време посочва че той изпълнява
длъжността управител на БНБ. Сочи, че като физическо лице И. е положил клетва
пред НС да спазва законите в страна, претендира вреди от бездействие по повод
негово заявление, адресирано до И.И. в качеството му на управител на БНБ. Т.е.
оплакванията на ищеца във връзка с бездействието на ответника са във връзка с
качеството на ответника като управител на банката. В този смисъл съдът намира,
че искът е предявен срещу И.И. като управител на БНБ и така ще го разгледа и ще
се произнесе по него.
Първият спорен въпрос по делото е дали
управителят на БНБ е бил длъжен да реагира на заявлението на ищеца, тъй като
едно от възраженията му е, че то е било неправилно адресирано до него. Съгласно
чл.2 ал.6 от Закона за БНБ „Българската народна банка
регулира и осъществява надзор върху дейността на другите банки в страната с
оглед поддържане стабилността на банковата
система и защита интересите на вложителите“. Надзорните функции и съответно
правомощията на БНБ да налага надзорни мерки по отношение на банките са уредени
в ЗКИ. Функциите по надзор на БНБ над доставчиците на платежни услуги са
уредени в ЗПУПС. Следователно няма пречка всеки заинтересован да подаде молба
или заявление до БНБ с искане банката да упражни надзорните си правомощия по
ЗКИ или по ЗПУПС. Още повече, че чл.122 от ЗПУПС изрично разширява кръга лица,
които могат да подадат възражение срещу доставчик на платежни услуги – възражение
може да додаде не само ползвател на платежни
услуги или държател на електронни пари,
но и всяко заинтересовано лице, включително сдружение на потребители.
Нарушение, извършено от доставчик на платежни услуги може да се установи и
служебно от БНБ. Не съществува спор, че тегленето на пари в брой чрез дебитна
карта е платежна услуга по см. на чл.4 от ЗПУПС, както и че У.Б.е доставчик на
платежна услуга по см. на чл.3 от същия закон. Правомощия по упражняване
функциите на надзор върху банковата система и върху операторите на платежни
системи управителят на БНБ няма, тъй като те са предоставени в изключителна
компетентност на подуправителите - чл.20 ал. 3 и ал.4 от ЗБНБ. Правомощията по
налагане на мерките по чл.103 от ЗКИ са възложени на подуправителя, ръководещ
управление „Банков надзор“, а правомощията по налагане на санкции по ЗПУПС са
възложени на подуправителя ръководещ управление „Банково“. Фактът, че
управителят на БНБ няма изрични правомощия по тези два закона не го лишава от
основното му задължение да организира, ръководи и контролира дейността на БНБ,
с изключение на дейностите, възложени по силата на закона в изключителната
компетентност на подуправителите. Една от основните цели и мисия на БНБ е да
поддържа стабилността на банковата система и да защитава интересите на вложителите.
Ако получи молба или възражение във връзка с нарушени права на вложител,
управителят на БНБ не може да реши, че не е компетентен и да бездейства по
получената информация. Още повече че гражданите не са длъжни да познават в
детайли управлението на банката и от тях не се очаква да насочват исканията си
към компетентния подуправител. Освен това, адресирането на една институция се
осъществява чрез лицето, което я представлява. Адресирайки молба/заявление или сигнал
до БНБ е нормално това да стане чрез нейния управител. Действително той може лично
да не изпълнява функциите по надзор по ЗКИ и ЗПУПС, но следва да препрати молбата
или заявлението до компетентния подуправител или и до двамата, ако не е ясно,
какво точно е искането на заявителя. В случая, независимо че ищецът е заявил,
че иска мерки по ЗКИ, от изложението му става ясно, че прави оплакване във
връзка с неправомерни действия на доставчик на платежна услуга и търси защита
на правата на вложител, който ползва платежни услуги. В този случай ответникът
е следвало да насочи заявлението на ищеца към подуправителя на управление
„Банково“. Дали подуправителят ще разпореди проверка и дали ще вземе надзорна
мярка е изцяло в правомощията му. Утвърдилата се съдебна практика на
административните съдилища досежно характера на възражението на субектите по
чл.122 ал.2 от ЗПУПС е непротиворечива – възражението има само сигнална функция
по см. на чл.107 ал.4 АПК. Чл.112 от АПК изрично задължава некомпетентният
орган до който е подаден сигнала, да го препрати на компетентния такъв. По
възражението може да се извърши проверка, но резултатът от нея не засяга права
на подалото сигнала лице, нито поражда права за него. И поради това
законодателят в чл.122 ал.3 от ЗПУПС /в редакция към момента на подаване на
заявлението от ищеца/ е задължил БНБ с отговора по възражението да информира подателя на възражението за
възможността да отнесе спора за разглеждане от Помирителната комисия за
платежни спорове. Неналагането на надзорна мярка не е
индивидуален административен акт и не подлежи на съдебен контрол /така и
решение от 6.10.2015г. по адм.дело №8802/2015г. на ВАС, 5- членен с-в/. Освен
това надзорните мерки по чл.124 от ЗПУПС нямат обезщетителен или репарационен
характер. Дори и БНБ да беше наложила надзорни мерки на У.Б., то в резултат на
тях сумата от 300лв. е нямало да бъде възстановена на Т.Б.. Още повече, че по
въпроса дали следва да й се възстанови тази сума има влязло в сила съдебно
решение.
Правомощията на БНБ са регламентирани в
ЗПУСП и изрично в чл. 126 от него лимитативно са изброени нарушенията, които
БНБ следва да следи и съответно да налага подходящи мерки или санкции на
доставчиците на платежни услуги:
|
1.
нарушение или заобикаляне на този закон
или на друг нормативен акт, издаден по неговото прилагане; |
|
3.
възпрепятстване упражняването на
платежен надзор и проверки на място; |
|
5.
неоказване на съдействие, когато такова
е било поискано от проверяваното лице; |
|
6.
неспазване на условията за издаване на
лиценза, когато лицето - обект на платежен надзор, подлежи на лицензиране по
реда на този закон; |
|
7.
застрашаване или засягане сигурността и
финансовата стабилност на платежна система; |
Споровете между ползвателите и
доставчиците на платежни услуги се разрешават от Помирителната комисия за
платежни спорове, съобразно чл.
128 ал. 1 от ЗПУСП, и разбира се от съда, какъвто път ищецът и Т.Б.са
избрали. Твърдяното от ищеца нарушение на У.Б.не попада в лимитативния списък
на чл.126 от ЗПУСП, поради което БНБ не би образувала проверка. Липсва и
задължение на БНБ да образува проверки по всяко постъпило заявление по чл.122
от ЗПУПС.
Ответникът не е имал правомощие да
разпореди извършването на проверка на У.Б.АД, а и твърдяното от ищеца нарушение
не е такова, за което БНБ може да образува проверки. Ненасочването на
заявлението на ищеца от 6.06.2012г. до компетентния подуправител на БНБ, въпреки
че представлява противоправно бездействие, не е деликт, от него за ищеца не са
настъпили вредоносни последици. Соченото от ищеца в заявлението нарушение на
банката представлява основание за спор, който се решава по гражданскоправен ред
- извънсъдебно /пред помирителни комисии/ или съдебно, но не и по реда на
надзорните мерки. Ето защо и отговорността на ответника по реда на чл.45 от ЗЗД не може да бъде ангажирана.
Ответникът претендира разноски. Ищецът не оспорва същите. Съгласно разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК на ответника се следват направените от него разноски. В случая разноските са направени от БНБ, като видно от платежното нареждане наредител на сумата от 4200лв. е БНБ, а не ответника. Ако тази сума се присъди на ответника, то той би се обогатил неоснователно за сметка на БНБ. Присъждат се само действително направените разноски. Ответникът не е правил разноски. Претенцията му за разноски следва да се отхвърли.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на К.И.Б., ЕГН ********** срещу И. Г.
И., ЕГН ********** с правно основание чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение
за причинени неимуществени вреди в размер на 250 000лв., търпени в резултат на
неправомерно бездействие по нареждане на проверка на „У.Б.“ АД и налагане на
надзорни мерки, във връзка със заявление на ищеца от 6.06.2012г.
ОСТАВЯ без уважение молбата на ответника И. Г. И. за
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: