Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Димо Колев | |
Производството е по реда на чл.243 ал.6 НПК. Образувано е по въззивна жалба на пострадалият И. Н. Т. срещу Определение от 26.04.2012г. постановено по ЧНД № 789 по описа за 2012г. на ВТРС, с което е потвърдено постановление на прокурор при ВТРП от 28.03.2012г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 32/2012 г. на РУ „Полиция” П.Т. водено срещу Н.И. за престъпление по чл. 206 ал. 1 НК като законосъобразно и правилно. В жалбата се правят оплаквания за неправилност атакувания съдебен акт, поради противоречие със закона и необоснованост. Сочи се, че е налице непълнота на доказателствата, тъй като е възможно събирането на други такива, с оглед на факта на узнаването от страна на Л. за оттегленото пълномощно. Прави се оплакване, че се кредитират показанията на последния, а не се провеждат разпити на лица, от които може да се установи противното. Сочи се, че прокуратурата не е изследвала на кого, как и кога е предоставен понастоящем автомобила. Възразява се срещу извода на съда, че оттегляне на пълномощно е възможно само по реда на чл. 592 ГПК. Отправя се искане до ВТОС да отмени обжалваното определение и потвърденото с него постановление на ВТРП и да върне делото на прокурора за продължаване на следствените действия. Великотърновският окръжен съд като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делот¯ доказателства, взе предвид разпоредбите на закона и извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт, намери за установено следното: Жалбата е срочно подадена, от лице което има правен интерес, срещу подлежащ на проверка съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е основателна. ДП № 32/2012г. на РУ „Полиция” П. Т. е образувано на 30.01.2012г. срещу неизвестен извършител за това, че противозаконно присвоил чужда движима вещ – л.а. с рег. № , собственост на И. Т., който владеел - престъпление по чл. 206 ал. 1 НК. По делото са извършени разпити на пострадалия Т. и на свидетеля В. Л. и са приобщени редица писмени доказателства. С постановление на наблюдаващия прокурор при ВТРП от 28.03.2012г. наказателното производство по ДП № 32/2012г. на РУ „Полиция” П. Т. е прекратено на основание чл. 243 ал. 1 т. 1 вр. чл. 24 ал. 1 т. 1 НПК. Това постановление като законосъобразно и правилно е потвърдено с обжалваното определение на РС В. Търново. Събраните в хода на разследването писмени и гласни доказателства позволяват да бъде прието за установено следното от фактическа страна: Пострадалия Т. е собственик на процесния л.а. от 09.05.2006 г., когато го е придобил по предвидения в закона ред и форма. Впоследствие предоставил автомобила на трето лице от гр. С.. През 2010г. бил потърсен от свид. Л., който желаел да закупи автомобила. Прехвърлянето на собствеността на автомобила не било извършено по нотариален ред, тъй като за същият имало неплатени данъци. Двамата се уговорил това да стане след заплащането им от страна на Л. По тази причина на 22.03.2010г. в гр. С. Т. единствено упълномощил Л. с редица права във връзка с автомобила, но не само свързани с ползването му, а и такива позволяващи разпоредителни действия с него. Пълномощното било с нотариална заверка на подписа, извършена от нотариус А. На 21.05.2010г. Т. посетил отново нотариуса и пожелал да оттегли пълномощията си от Л., тъй като не била изпълнена уговорката за плащане на данъчните задължения. Бил изготвен писмен текст по реда на чл. 38 ал. 2 ЗЗД като подписа на Т. отново бил заверен нотариално. Последният изпратил съобщението за оттегляне по пощата до известния му адрес на Л в с. П, но писмото се върнало в цялост, с отбелязване от 25.05.2010г., че лицето се намира в Г. Т. лично посетил с. П, но също не можал да установи контакт с Л. Започнал периодично да търси последния на телефонния му номер, даден му при първата среща. След известно време по телефона се свързал с жена, която се представила за съпруга на Л. На няколко пъти провел разговори с нея, за които твърди, че изрично и е заявил, че си е оттеглил пълномощното за автомобила, както в един от случаите прочел текста на съобщението по чл. 38 ал. 2 ЗЗД в присъствието на свидетеля М. Сочи още в разпита си, че неколкократно разговарял „с тях” /Л. и съпругата му/ по телефона като в последния разговор бил уведомен, че автомобила е предоставен на друго лице. От своя страна в разпита си Л сочи, че не бил разбрал Т. да е оттеглял пълномощното си, а едва в последния проведен разговор на 12.01.2012г. научил за това. Отделно твърди, че е ползвал автомобила до септември 2011г., когато го „продал”, но без да оформя договор на лице от С за сумата от 1500 лв. Впоследствие по негови думи автомобила е преминал през още едно лице, докато достигне до последния си ползвател в с. , обл. П. От приложената по делото справка от ЗК „Лев инс” е видно, че по отношение на процесния автомобил е сключена задължителната застраховка „ГО” на 19.01.2012г. Изложеното е мотивирало наблюдаващия прокурор да приеме, че Л. не е знаел за оттегляне на пълномощното, доколкото то не било извършено надлежно /чрез нотариална покана или обратна разписка/. Оттам заключил, че липсва елемента „противозаконност” в действията на Л., а също така, че не е налице субективния признак по чл. 206 ал. 1 НК – пряк умисъл. При така установената фактическа обстановка ВТОС счита, че извършвайки проверката по чл. 243 ал. 4 НПК, първостепенният съд е достигнал до неправилни изводи за правилност и законосъобразност на постановлението за прекратяване на наказателното производство по ДП № 32/2012 г. на РУ „Полиция” П. В процедурата по чл. 243 ал. 4 и сл. НПК правомощията на съда са контролни и са свързани с проверка на основанията за прекратяване на наказателното производство. В конкретния случай, тези основания са по чл. 243 ал. 1 т.1 вр. чл. 24 ал. 1 НПК. За да провери правилността на извода на прокурора, че няма осъществено престъпление, съдът е длъжен да направи преценка за обоснованост, т.е. дали са събрани и съобразени възможните относими доказателства към случая, както и дали правилно е приложен закона, т.е. дали от събраните по делото доказателства се установява нечие поведение, осъществяващо състав на престъпление по наказателния закон. Въззивната инстанция намира, че разследването по делото е не е проведено всестранно и пълно. Органите на досъдебното производство в рамките на своята компетентност не са взели всички мерки за осигуряване разкриването на обективната истина. Не са събрани и не са изследвани всички необходими и относими към предмета на доказване обстоятелства, съгласно изискванията на чл. 102 НПК. Фактическата обстановка не е напълно изяснена, което налага провеждането на допълнителни следствени действия. Значимият проблем във връзка с процесната деятелност на Л.е свързан с факта на узнаване респ. неузнаване за оттегляне на въпросното пълномощно от 22.03.2010г. Това обстоятелство има значение, както за обективната, така и за субективната страна на инкриминирания престъпен състав по чл. 206 ал. 1 НК. Неправилен е извода на ВТРП, че за да произведе действие оттеглянето трябва да бъде съобщено в определена форма – нотариална покана или чрез куриер. Оттеглянето на пълномощията е неформално волеизявление, което може да бъде извършено и устно. За да има действие оттеглянето обаче, то трябва не само да е извършено, а и да е узнато от пълномощника т.е. волеизявлението за оттегляне да достигне до него, което правилно е отбелязано от районния съд. Актът на оттегляне може да бъде сведен до знанието на пълномощника не само чрез връчване на нотариална покана или обратна разписка, но и от упълномощителя лично или от трети лица. В този смисъл Решение № 35/05.02.2009г. на ВКС по н.д. № 663/2008г., III н.о. При тази доказателствена наличност необоснован се явява категоричния извод на първата инстанция, че упълномощеното лице не е узнало за оттеглянето и че за него е била налице субективна увереност, че разполага с представителна власт по процесното пълномощно. От показанията на пострадалия се установява, че той е провел няколко разговора през различни периоди от време, след като е оттеглил пълмонощното си, с лице, което съжителства на съпружески начала с Л. Въпреки изнесените факти, че на същата е било съобщено за оттеглянето на пълномощното и то чрез прочитане на текста на нотариално завереното воляизявление по чл. 38 ал. 2 ЗЗД в присъствието на колега на упълномощителя – Р. М, органите на ДП не са разпитали нито едно от посочените лица. Разпитът на последните е необходим, за да се установи с нужната сигурност съдържанието на разговорите между посочените лица, за да може да се отговори убедително на въпроса узнал ли е или не е узнал Ла за оттегляне на пълнонощното, преди да извърши действията по отчуждаване на процесния автомобил. Това се налага от обстоятелството, че оттеглянето на пълномощията може да бъде доведено до знанието на упълномощения и опосредно чрез трето лице, каквато се явява неговата „съпруга”. На следващо място следва да се установят и разпитат лицата, на които впоследствие автомобила е предоставен, за да се установи по категоричен начин как тези действия са разположени във времето. Понастоящем единствения източник на сведения относно този момент са показанията на Л. Същият има интересда не се уличава е престъпление, поради което неговите показания следва да бъдат подложени на внимателна проверка чрез разпит на споменатите лица. Доказването на този момент също е от значение, за да може да се установи със сигурност дали към него период Л вече е знаел за оттеглянето на пълномощията. Самият той сочи една дата /12.01.2012г./, на която при разговор с пострадалия разбрал за въпросното оттегляне и друг период /септември 2011г./, когато се е разпоредил с автомобила в полза на трети лица. Именно несъмненото установяване на тези факти в сочената темпорална последователност изисква провеждането на разпит на споменатите от Л. лица, за да може да се направи безспорния извод знаел ли е или не пълномощника за факта на оттеглянето. Още повече, че писмените доказателства по делото установяват, че задължителната застраховка "ГО" за процесния автомобил е сключена на 19.01.2012г. т.е. след 12.01.2012г. По делото не е приобщено и самото пълномощно или заверен екземпляр от него, за да се установи с какви точно права е разполагал Л. и дали с действията си е извършил нещо, за което е нямал право т.е. дали е действал противоправно. Изграждайки фактическите си изводи основно на показанията на двамата свидетели ВТРП е нарушила принципа залегнат в чл. 13 НПК, тъй като не е взела всички мерки спадащи в компетентността й за осигуряване разкриването на обективната истина Отново следва да се подчертае, че в процедурата по чл. 243 ал. 4 и сл. НПК, в прерогативите на съда е да прецени дали събраните на досъдбеното производство доказателства са достатъчни за правилното решаване на казуса. Не се касае до подмяна на вътрешното убеждение на господаря на предсъдбената фаза на процеса /прокурора/, а до съдебен контрол по спазването на закона при упражняване на правомощията му да прекрати наказателното производство в тази му фаза и по този начин да прегради пътя на бъдещо съдебно производство. Понастоящем съдът достигна до извод, че доказателствената съвкупност по делото страда от непълнота, която е пречка за правилното му решаване. Отстраняването на този порок следва да стане по пътя на допълнителното разследване чрез извършване на посочените следствени действия. С оглед на всичко гореизложено съдът намира, че обжалваното определение на ВТРС следва да бъде отменено и вместо него постановено ново, с което да се отмени Постановление на прокурор при ВТРП от 28.32.2012г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 32/2012 г. на РУ „Полиция” П. Т. водено срещу Н.И. за престъпление по чл. 206 ал. 1 НК, като делото се върне на прокурора за изпълнение на указанията дадени от настоящия състав на ВТОС. Водим от горното, съдът ОПРЕДЕЛИ: ОТМЕНЯ Определение от 26.04.2012г. постановено по ЧНД № 789/2012г. на ВТРС, вместо което постановява: ОТМЕНЯ Постановление на прокурор при ВТРП от 28.32.2012г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 32/2012 г. на РУ „Полиция” П. Т. водено срещу Н.И. за престъпление по чл. 206 ал. 1 НК. ВРЪЩА делото на прокурора за изпълнение на указанията съдържащи се в мотивите на настоящото определение. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |