РЕШЕНИЕ
№ 1942
Стара Загора, 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Стара Загора - II тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и трети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
Председател: | ГАЛИНА ДИНКОВА |
Членове: | ДАРИНА ДРАГНЕВА КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА |
При секретар ЗОРНИЦА ДЕЛЧЕВА и с участието на прокурора ПЕТКО ТЕНЧЕВ ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от съдия ДАРИНА ДРАГНЕВА кнахд № 20237240600256 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на „РК Логистик“ ЕООД ЕИК ********* против Решение №343/21.08.2023г, постановено по АНД №943/23г по описа на РС Стара Загора, с което е потвърдено Наказателно постановление №24-2300050/09.03.2023г издадено от Директор на Дирекция „ Инспекция по труда“ гр. Стара Загора с наложена на касатора имуществена санкция в размер на 2 000лв на основание чл.415 ал.1 от КТ за това, че на 06.12.2022г не е изпълнил в срок до 05.12.2022г задължително предписание по т.9, дадено от Дирекция „Инспекция по труда“ на основание чл.404 ал.1 т.12 от КТ в Протокол за извършена проверка с №ПР2235374, връчен на 09.11.2022, а именно: „Работодателят след като е командировал Б. Й. Х., назначен като шофьор товарен автомобил-12 и повече тона за международен рейс в периода от 09.03.2022г до 21.03.2022г, общо за 13 дни, с Командировъчна заповед №18/09.03.2022г, да осигури получаването на командировъчни пари на ден за времето на изпълнение на международни рейсове в размер на 50 евро на ден при единична езда или 650 евро за периода на командироване. С оглед на горното, работодателят да изплати разликата от общо 195 евро за периода на командироване, съгласно чл.228 ал.3 от КТ вр. с чл.215 ал.1 от КТ и Приложение №3 към чл.31 ал.1 от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина.
За да потвърди НП въззивния съд е приел, че Х. е започнал работа през месец януари 2022г за период от три месеца, след което напуснал. С неговата карта зареждал гориво, всичко заплащал той, трудовото възнаграждение, командировъчните му се заплащали по банков път в негова карта, от фирмата му дължали пари за всички периоди, през които работел. Всички преводи по сметката му били с основание „служебен аванс“. От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установило, че при извършването на преводите по банкова сметка на работника и предоставянето на пари в брой са отразявани като основания за преводите „служебен аванс“, „изплатени командировки“, „изплатени командировки допълнително“, но имало и плащания без посочено основание. Сумата, която Б. Х. дължи на дружеството е в размер на 9 979.51лв, - дебитно салдо по сметката му, като под отчетно лице, а сумата от 3 387.32лв е дължима от дружеството, а след приспадане и на тази сума, размера на задължението на Х. към дружеството-работодател е равно на 6 592.19лв. Експерта не могъл да посочи конкретен документ, който доказва плащане на сумата от 195 евро, което е предмет на задължителното предписание по процесното наказателното постановление. Това е невъзможно, защото извършваните преводи и плащания в брой от страна на дружеството към Х. не са обособени и съответно паричните взаимоотношения между работодателя и работника са отчитани общо. Не са извършвани счетоводни операции по прихващане на взаимните задължения между страните по трудовото правоотношение. Вещото лице е пояснило, че начинът по който са правени преводите води до първична отчетност по отношение на плащанията, но работодателя не разграничавал плащанията по видове и няма конкретен документ, който да установи плащане на сумата точно от 195 евро.
Въз основа на тези приети за установени факти въззивния съд е заключил, че предписанието за плащане на сумата от 194 евро, представляваща разлика между размера на дължимите командировъчни парични средства не е изпълнено, а по силата на чл. 415 ал.1 от КТ за това бездействие е предвидена административно наказателна отговорност, реализирана с наложената имуществена санкция в размер на 2 000лв, при минимален размер от 1 500лв. и максимален от 10 000лв. Законосъобразността на наложената принудителна мярка – предписанието да се плати сумата от 195 евро не може да бъде обсъждана, тъй като не е елемент от фактическия състав на административното нарушение. Обжалването на принудителните мерки по реда на АПК не води и до спиране на тяхното изпълнение, което също е аргумент за изключване на контрола върху съществуване на задължението за плащане на сумата от 195 евро, което е предмет на предписанието. Адресата на мярката трябва да я изпълни, независимо дали търсеното поведение не се дължи по правни или фактически причини. Изпълнителното деяние на административното нарушение е неизпълнение на принудителната мярка, поради което вината към неговото извършване не се изключва, дори когато предписаното действие не се дължи.
По въпроса за съответствието между тежестта на нарушението и определения размер на имуществената санкция от 2000лв съдът е посочил, че това е размера, който ще постигне целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН.
С касационната жалба се твърди, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон и при съществено нарушение на правилата за формиране на вътрешното убеждение за обективната истина относно фактите, защото по делото се е установило, че липсва нарушение както от обективна, така и от субективна страна, което е останало вън от вниманието на съда, поради необсъждане на фактите поотделно и в тяхната съвкупност. От доказателствата по делото е установено, че Х. е получил по банковата си сметка и в брой сумата от 40 517.27лв, представляваща равностойност на предоставените парични средства в евро, като е бил командирован през 2022г общо за 167 дни. За тези 167дни му се дължат по 50 евро на ден или общо 16 331.18лева. Х. е получил служебен аванс от 40 517.27лева, а след приспадане на сумата от 16 331.18лв, работникът остава задължен да отчете към дружеството сума в размер на 2 527.86лв тоест работодателя няма задължения, а е вярно обратното – работникът продължава да дължи суми. Тази сметка не е направена от контролния орган Дирекция „Инспекция по труда“ в нито един момент, като е очевидно, че дружеството е предоставяло средства при командироване на работника дори в по-голям размер от 50 евро на ден, независимо от посочената в командировъчната заповед сума от 35 евро. Дружеството е направило прихващане със заплатените служебни аванси на своето задължение за командировъчни в това число и за периода от 09.03.2022г до 21.03.2022г. ПЗа извършеното прихващане на задължението за заплащане на дължими командировъчни, в това число и за доплащане за периода 09.03.2022г до 21.03.2022г Х. е уведомен с Отговор на искова молба по заведено от него против касатора исково производство под №1655/23г по описа на РС Стара Загора, получен от неговия процесуален представител на 12.06.2023г. Трудовото правоотношение с Х. е прекратено на 04.10.2022г, на която дата най-късно е следвало да отчете получените в повече служебни аванси преди този момент и преди Дирекция „Инспекция по труда“ да даде на 09.11.2022г своите предписания. Съгласно чл.104 ал.2 от ЗЗД двете насрещни вземания се погасяват до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши, което в настоящия случай е до 15.11.2022г, когато се плащат заплатите за месец октомври. Към 15.11.2022г задължението на работодателя към Х. да му доплати 194 евро е вече погасено, чрез прихващане. Самият работник е заявил пред съда, че е получавал трудовото си възнаграждение и дължимите командировъчни по банков път, поради което със своята банкова карта е зареждал гориво и е заплащал глоби. Въпреки изпратения отговор на поканата, уведомление и покана на 28.10.20222г до неговия адвокат, както и на писмото от ДИТ на 11.11.2022г, в периода от 05.12.2022г / последния ден от срока на предписанието/ и до настоящи момент Х. не се е явил в дружеството да отчете получените служебни аванси и да представи, ако има, неотчетени разходи при извършените превози. В сигнала си до ДИТ Х. посочва друга сума и друго период – единствено не заплащане на командировъчни пари за последния му курс от 01.09.022г до 03.10.2022г в уговорения размер от 4 500лв. Х. е лице с висше образование и не може да се приеме, че дружеството му дължи командировъчни за месец март 2022г или заплата към 15.09.2022г, а в същия ден иска от пълномощника на дружеството да му преведе паричен аванс от 1000лева. От посочения в сигнала размер от 4 500лв следва извода, че между страните съществува уговорка за заплащане на командировъчни дори в по-голям размер от нормативно установения от 50 евро и според самия Х. уговорката е била спазвана от дружеството през целия период, но без последния курс, щом оплакването му се отнася само до този курс.
Х. е започнал работа отново в дружеството на 17.05.2022г, но ако за предходния трудов договор от януари до март 2022г включително му се дължаха суми, то той би подал сигнал към ДИТ още тогава, вместо да започва работа. Съдът обаче не е обсъдил съвместно показанията на свидетеля Х. с установеното от съдебно счетоводната експертиза, нито факта, че Х. не се е явил в дружеството за получаване на дължимите му суми за командировъчни, според дадените от ДИТ предписания и до настоящия момент. Работникът е уведомен с писмо от 11.11.2022г от Директора на ДИТ за констатираните не получени, според контролните органи суми за трудови възнаграждения и командировъчни, за дадените предписания на работодателя да плати тези суми до 05.12.2022г и че на основание чл.270 ал.3 от КТ заплащането се извършва лично на работника по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника- на негови близки, както и по негово писмено искане може да му бъде преведено по банков път. Работникът е поканен и от работодателя да се яви в дружеството и да представи отчет на извършените разходи като е уведомен, че при установяване на задължение на дружеството към него, то ще бъде изпълнено. Свидетелят Х. изрично е заявил пред съда, че никъде не се е явявал, тъй като бил в чужбина. Ето защо работодателят не е бил в състояние да изпълни предписания, за което е необходимо съдействие от страна на кредитора – работник.
Самият актосъставител е потвърдил, че лично се е уверил, че между Х. и дружеството е водена писмена кореспонденция, че работникът е бил изрично поканен да се яви, но не е проверил дали същият се е отзовал на поканата. Съдът не отчете установените от вещото лице факти, а именно превод на сумата от 40 517.27лв от дружеството към работника за цялата 2022г, за размера на дължимите командировъчни за цялата 2022г за общо 167 дни в размер на 16 331.18лв и за трудово възнаграждение в размер на 2 409.40лв за месеците януари, февруари, юни, август и септември, за които във ведомостите за заплати липсва подпис на Х., но и за оставащо към работодателя задължение на работника в размер на 2 527.86лв.
Съдът не е съобразил, че за допусната от работодателя грешка в изписването на основанието за превод на паричните суми, а именно „Служебен аванс“, вместо „изплатени командировъчни“ и „изплатено трудово възнаграждение“, същият е наказан с общо девет имуществени санкции, всяка от които в размер на 2 000лв. За работодателя и за работника изписването на това основание не е било спорно, нито е създало неяснота относно дължимите суми за командировъчни и тяхното превеждане на работника до деня на прекратяване на трудовото правоотношение. За всеки отделен период на командироване е дадено предписание за извършване на доплащане на разликата между посочен в командировъчната заповед размер и установения нормативно от 50 евро като общата сума на имуществените санкции е равна на 18 000лв, което изобщо не е обсъдено от въззивния съд.
В съдебно заседание касаторът се позовава на одобрено от съда споразумение между работодателя и работника по гр.д.№1655/23г по описа на РС Стара Загора, който се е отказал от исковите си претенции, включително за сумата на предписанието от 195 евро за периода от 09.03.2022г до 21.03.2022г, а работодателя се е отказал от сумата, която работникът му дължи.
От съда се иска отмяна на въззивното съдебно решение и постановяване на друго, с което на основание чл.404 ал.4 от КТ да бъде отменено и наказателното постановление с присъждане на разноските по делото.
Ответника Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ град Стара Загора възразява да има основание за отмяна на въззивното съдебно решение и на потвърденото с него наказателно постановление като иска от съда да бъде оставен в сила обжалвания съдебен акт. Претендира възнаграждение за юрисконсулт.
Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради задължение за съобразяване на съдебното решение, с което е отхвърлено искане на касатора за обявяване нищожността на предписанието, за чието не изпълнение е издадено потвърденото от въззивния съд наказателно постановление.
Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
На първо място приложение намира разпоредбата на чл. 404 ал.4 вр. с ал.3 вр. с ал.1 т.12 от КТ – когато за изплащане на трудови възнаграждения и/или на обезщетения при прекратяване на трудовия договор е дадено задължително предписание, което противоречи на влязло в сила решение на съда по същия въпрос, разрешен по иск на работника срещу работодателя, на изпълнение подлежи съдебното решение. Последвалото съдебно решение отрича възникването на задължението за плащане, чието изпълнение е разпоредено с принудителната мярка, а оттук и главния обективен елемент на административно наказателния състав на чл.415 ал.1 от КТ – съставомерното бездействие.
Одобреното от съда споразумение по гр. д. № 1655/23г по описа на РС Стара Загора има силата, действието и значението на влязло в сила съдебно решение, което изключва от правния мир задължението за изпълнение на даденото предписание за плащане на командировъчни в размер на 195 евро за времето от 09.03.2022г до 21.03.2022г, а поради това е правно невъзможно определянето на описаното в НП бездействие като нарушаване на установения ред за държавно управление.
Поради ново представеното доказателство, изискващо прилагане на чл.404 ал. 4 вр. с ал.3 вр. с ал.1 т.12 от КТ въззивното съдебно решение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго за отмяна на наказателното постановление.
Касаторът е поискал своевременно от въззивния съд и от настоящата съдебна инстанция присъждане на възнаграждение за един адвокат в размер от по 500лв и на разноски за вещо лице в размер на 300лв, които ответната администрация следва да бъде осъдена да му възстанови.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.222 ал.1 от АПК, Административен съд Стара Загора
РЕШИ :
ОТМЕНЯ Решение №343/21.08.2023г., постановено по АНД №943/23г. по описа на РС Стара Загора и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №24-2300050/09.03.2023г на Директор Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ град Стара Загора да заплати на „РК Логистик“ ЕООД ЕИК ********* сумата от 1000лв / хиляда/, представляваща възнаграждение за един адвокат пред двете съдебни инстанции и сумата от 300лв, представляваща разноски за вещо лице по АНД № 943/23г по описа на РС Стара Загора.
Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.
Председател: | |
Членове: |