№ 140110
гр. София, 08.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Частно гражданско
дело № 20231110153747 по описа за 2023 година
намери следното:
Производството е образувано е по заявление на „ПКБ“ ЕООД срещу И. Й. М. с ЕГН:
**********, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за
сумата 379,23 лева (триста седемдесет и девет лева и 23 стотинки), представляваща
главница по Договор за кредит Номер: **********/11.09.2018 г., ведно със законна лихва
от 29.09.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 25,43 лева (двадесет и пет лева и 43
стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 02.11.2018 г. до 01.10.2019 г.,
сумата 254,27 лева (двеста петдесет и четири лева и 27 стотинки), представляваща
мораторналихва за период от 01.10.2019 г. до 28.09.2023 г., сумата 20,00 лева (двадесет
лева), представляваща такса за период от 16.01.2019 г. , 33,01 лева (тридесет и три лева и 01
стотинка), представляваща възнаградителна лихва за период от 01.07.2019 г. до 01.10.2019
г., 316,73 лева (триста и шестнадесет лева и 73 стотинки), представляваща неплатено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги за период от 01.10.2019 г. , както и
държавна такса в размер на 25,00 лева (двадесет и пет лева) и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 180,00 лева (сто и осемдесет лева).
Депозирана е уточнителна молба, с която заявителят посочва поотделно размерите на
обезщетенията за забава, които претендира в рамките на общо заявената сума.
Съдът намира, че заявлението в частта на претендираните суми за допълнителни
възнаграждения и такси следва да бъде отхвърлено.
В случая заявителя претендира вземания по договор за потребителски кредит по
смисъла на глава III от Закон за потребителския кредит, поради отношенията между
страните породени от него, се регулират от правилата на специалния закон.
Заявителят претендира възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и
такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, които претенции са в
противоречие с изричните разпоредби на ЗПК.
1
По отношение възнаграждението за закупен пакет от допълнителни услуги,
заявителят посочва, че длъжникът е получил приоритетно разглеждане и становище на
искането му за потребителски кредит преди клиентите, без закупен такъв пакет и е получил
възможността да променя едностранно погасителния си план. Разпоредбата на чл.10а от ЗПК
предвижда, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита (ал.2) и не може да събира повече от веднъж
такса и/или комисиона за едно и също действие (ал.3). Следователно, законът не допуска в
полза на кредитора присъждане на допълнителните такси за разглеждане на искането за
кредит и за управлението му. От друга страна е налице явна нееквивалентност между
предоставената услуга и уговорената за това цена, поради което се нарушава принципът на
добросъвестност при участие в облигационните отношения. Посочените клаузи за уговаряне
на възнаграждение за допълнителни услуги драстично нарушават принципа на
справедливост и създават условия за неоснователно обогатяване на заемодателя. Поради
изложеното, съдът счита, че уговорката за посоченото възнаграждение освен че противоречи
на чл. 10а ЗПК е в противоречие и с добрите нрави, поради което е нищожна и на това
основание. В допълнение следва да се отбележи, че клаузата се явява и пряко насочена към
заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като видно от договора
за потребителски кредит годишният процент на разходите по кредита е 41,17 % и
добавянето на разходите за посочените услуги би формирало краен размер на ГПР, по-
висок от петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. При
тези съображения и на това самостоятелно основание уговорката се явява нищожна, а
предвиденото парично задължение – недължимо.
По отношение таксата извънсъдебно събиране на вземането:
Заявителят претендира такса разходи за събиране на вземането в противоречие с
изричните разпоредби на ЗПК. Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗПК, при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето
на забавата, в размер на законната лихва. Заявителят твърди в резултат настъпилото
неизпълнение на задълженията на длъжника в негова полза да е възникнало и вземане за
лихва за забава, за което вземане също е поискано издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК. На допълнителни такси вследствие забавата на
длъжника кредиторът няма право с оглед императивната законова разпоредба, а и отделно
не се твърди и няма данни такива разходи действително да са направени. Разпоредбата на
чл.10а от ЗПК от своя страна, предписва, че кредиторът не може да изисква заплащане на
такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита (ал.2) и не
може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие (ал.3).
Следователно, законът не допуска в полза на кредитора присъждане и на допълнителна
такса за извънсъдебно събиране на вземане, която се претендира в настоящото
производство.
По тези съображения заявлението следва да бъде отхвърлено на основание чл.411, ал.2,
2
т.2 ГПК в посочените части, както и за съответните разноски.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление по ч.гр.д. № 53604/2023 г. на „ПКБ“ ЕООД на основание
чл.411, ал.2, т.2 ГПК, в частта, с която се претендира издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК срещу И. Й. М. с ЕГН: ********** за възнаграждение
за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 316,73 лева и обезщетение за забава
плащането му в размер на 110,48 лева за периода от 01.10.2019 г. до 28.09.2023 г. и в
размер на 11,05 лева за периода от 02.11.2018 г. до 01.10.2019 г. и за такси по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането в размер на 20 лева по Договор за кредит Номер:
**********/11.09.2018 г., както за разноските за разликата над сумата от 13,86 лева до
пълния претендиран размер и за юрисконсултско възнаграждение за разликата над 27,73
лева до пълния претендиран размер.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3