№ 762
гр. Велико Търново, 09.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20234110103060 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „Й. Б.” ЕАД срещу А. М. Г.,
с която се иска да бъде прието за установено съществуването на вземане на ищеца
за сумата от 1 189.31 лева, представляваща сбор от неплатени абонаментни такси
и използвани услуги, дължима сума за мобилно устройство и неустойка по
допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359*********; неплатени месечни абонаменти, използвани услуги и неустойка
по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* и неплатени
лизингови вноски по договор за лизинг към него, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по
ЧГД № 2194/2023 г. на Районен съд – Велико Търново.
Ищецът твърди, че на 13.12.2019 г. между А. М. Г. и „Т. Б.“ ЕАД
/понастоящем „Й. Б.“ ЕАД/ е сключено допълнително споразумение към договор
за мобилни услуги с предпочетен номер + +359********* за срок от 24 месеца с
абонаментен план „ Тотал + “ при месечен абонамент за първоначалния срок на
договора в размер на 36.99 лева, както и месечен абонамент след първоначалния
срок на договора в размер на 40.99 лева. Заявява, че ответницата не е изпълнила
задълженията си по споразумението в общ размер от 121.01 лева, представляващи
неплатени абонаментни такси и използвани услуги за периода 5.7.2021 г. -
4.9.2021 г., поради което на основание раздел IV, т. 2 от същото е начислил
неустойка в размер на 94.00 лева, която не надвишава размера на три месечни
абонаментни такси и е начислена във фактура № **********/5.11.2021 г. Сочи, че
на същата дата - 13.12.2019 г. във връзка с горепосочения договор с предпочетен
номер + +359********* е предоставил на ответницата устройство марка Samsung
Galaxy Note 10 Plus 256GB Black на преференциална цена, посочена в раздел II, т.
1 от споразумението, като вследствие на неизпълнението по споразумението за
1
мобилни услуги същата дължи сумата от 58,01 лева, начислена във фактура №
**********/05.11.2021 г., представляваща съразмерна част от направената
отстъпка, предвид периода, през който ответницата е изпълнявала задълженията
си по договора. Твърди, че на 11.2.2021 г. между страните е сключен договор за
мобилни услуги с предпочетен номер + +359********* за срок от 24 месеца с
абонаментен план „Тотал+ “ с месечен абонамент за първоначалния срок на
договора в размер на 17.99 лева, както и месечен абонамент след първоначалния
срок на договора в размер на 20.99 лева. Сочи, че тъй като ответницата не е
изпълнила задълженията по него в общ размер от 62.96 лева, представляващи
неплатени абонаментни такси и използвани услуги за периода 5.7.2021 г. -
4.10.2021 г., на основание т. 9 от договора е начислил неустойка в размер на 65.36
лева, която не надвишава размера на три месечни абонаментни такси и е
начислена във фактура № **********/5.11.2021 г. Сочи, че на същата дата -
11.02.2021 г. във връзка с посочения договор за мобилни услуги е сключил с
ответницата договор за лизинг, с който е предоставил за временно и възмездно
ползване устройство марка APPLE iPhone SE 64GB 2nd gen Black за обща
лизингова цена в размер на 965.77 лева, дължима чрез внасяне на 23 лизингови
вноски, всяка от които в размер на 41.99 лева. Твърди, че по договора за лизинг
ответницата дължи заплащане на сумата от 787.97 лева, формирана от
лизинговите вноски за периода 5.7.2021 г. - 4.11.2021 г. Изтъква, че по отношение
на горепосочените задължения за лизингови вноски е налице обща изискуемост
поради изтичане срока на договора за лизинг, посочен в чл. 2 от същия, както и че
към настоящия момент предоставеното устройство не е върнато на мобилния
оператор. Твърди, че горепосочените задължения са индивидуализирани в
следните фактури: фактура № **********/5.8.2021 г. на стойност 123.08 лева, от
която се претендира сумата от 120.71 лева, поради извършено частично плащане в
размер на 2.37 лева, фактура № **********/5.9.2021 г. на стойност 142.04 лева,
фактура № **********/5.10.2021 г. на стойност 37.35 лева, фактура №
**********/5.11.2021 г. на стойност 889.21 лева.
Особеният представител на ответника оспорва предявените искове. Не спори
възникването на облигационни отношения с ищеца, основани на двата договора за
мобилни услуги от 13.12.2019 г. и от 11.02.2021 г., както и на договора за лизинг
от 11.02.2021 г. Излага доводи, че ищцовото дружество не е прекратило надлежно,
съобразно приложимия ред по чл. 87, ал. 1 ЗЗД, процесните договори, поради
което не може да се приеме за безспорно установено твърдяното им предсрочно
прекратяване. По тази причина счита, че в полза на ищеца не е възникнало
претендираното вземане за неустойка, равняваща се на сбора на три месечни
абонаментни такси с ДДС.
В проведеното открито заседание ищецът не изпраща представител, като с
писмена молба поддържа исковата молба и моли за нейното уважаване.
Особеният представител на ответника поддържа заявеното становище за
неоснователност на исковете и моли за тяхното отхвърляне.
Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено
следното от фактическа страна:
2
От представените по ЧГД № 2194/2023 г. на Районен съд – Велико Търново
доказателства е видно, че на 13.12.2019 г. между страните е сключено
допълнително споразумение към договор за мобилни услуги за предпочетен
номер 0899 264 884, според който ответницата е избрала да ползва абонаментен
план „Тотал +“ при месечен абонамент от 36.99 лева за първите 24 месеца
/първоначалния срок на договора/ и 40.99 лева след изтичане на първоначалния
срок. Споразумението е сключено за срок от 24 месеца, като със сключването на
договора ответницата е получил екземпляр от ценовата листа на услугите,
предоставяни от ищцовото дружество, както и екземпляр от Общите условия. Със
сключването на споразумението на ответницата е предоставено мобилно
устройство Samsung Galaxy Note 10 Plus 256GB Black на цена от 1 489.99 лева при
стандартна такава от 2 149.90 лева.
Видно е също, че на 11.2.2021 г. между страните е сключен договор за
мобилни услуги за предпочетен номер 0897 247 385, според който ответницата е
избрала да ползва абонаментен план „Тотал +“ при месечен абонамент от 17.99
лева за първите 24 месеца /първоначалния срок на договора/ и 20.99 лева след
изтичане на първоначалния срок. Договорът е сключен за срок от 24 месеца, като
на същата дата - 11.02.2021 г. между страните е сключен и договор за лизинг,
съгласно който на ответницата е предоставено за временно и възмездно ползване
устройство марка Apple iPhone SE 64GB 2nd gen Black срещу обща лизингова цена
в размер на 965.77 лева, дължима чрез внасяне на 23 лизингови вноски, всяка от
които в размер на 41.99 лева.
По делото са представени заверени преписи от фактури, ведно с приложения
към същите, отразяващи задължения на ответницата за абонаментни такси,
ползвани услуги, лизингови вноски и начислени неустойки.
Представени са и Общите условия на „Т. Б.“ ЕАД.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните
изводи:
От представените писмени доказателства се установява, че страните са били в
облигационни правоотношения, регулирани от Общи условия, като ответницата е
имала качеството абонат и потребител на услуги от мобилния оператор, съгласно
т. 1 и т. 49 от ДР на ЗЕС. По силата на сключените договори и споразумения
ищецът се е задължил да предоставя на ответницата, в качеството й на абонат и
потребител на мобилни услуги, договорените основни и допълнителни
електронни съобщителни услуги по предпочетените тарифни планове за
предоставените телефонни номера. От своя страна, ответницата е поела
задължение да заплаща месечните абонаменти такси, лизинговите вноски и
цените на услугите извън месечния абонамент.
Доколкото уговорена в договорите абонаментна такса представлява
минималната цена, която абонатът следва да заплаща всеки месец през действието
на договора за това, че операторът е поддържал своите телекомуникационни
системи в изправност и по начин, че да не се възпрепятства достъпа на абоната до
използването на предоставените услуги, същата се дължи независимо от това дали
операторът е предоставил съответните услуги и дали абонатът реално ги е
потребил. Съдът приема, че доколкото по делото не са ангажирани доказателства
3
за обратното, договорите за мобилни услуги валидно са обвързали страните по тях
и ответницата дължи заплащането на абонаментните такси по тези договори за
отчетните периоди, независимо дали е ползвала мобилни услуги и независимо от
техния обем. Падежът на тези задължения е настъпил на посочените във
фактурите дати, като по делото не са ангажирани доказателства за плащането им.
По отношение на претенцията за стойността на използваните услуги извън
месечния абонамент съдът съобразява представените приложения към издадените
фактури, отразяващи потреблението на ответницата, включително за услугите
извън месечния абонамент. Въпросните приложения представляват
детайлизирани извадки от електронната система на мобилния оператор, като съдът
съобразява изложеното в тях, имайки в предвид, че същите не са създадени за
целите на процеса, а в изпълнение на задължението на ищеца да изготвя
детайлизирана информация за потреблението на абоната. Освен посоченото, не
може да не се отчете и фактът, че стойността на услугите извън месечния
абонамент са на стойност, която е пренебрежимо ниска спрямо останалите
задължения на абоната, което е допълнителен аргумент в подкрепа на тезата, че
приложенията не са създадени за целите на процеса.
По отношение на претенцията за лизингови вноски съдът приема, че
безспорно се установи възникването на облигационно отношение между страните,
по силата на което ищецът е предал за ползване на ответницата мобилно
устройство iPhone SE 64GB 2nd gen Black срещу договорена лизингова цена,
платима на равни месечни вноски. В договора за лизинг се съдържа изрична
декларативна клаузи относно реалното предаване на вещта, като съдът,
съобразявайки че крайният падеж на задълженията по договора е настъпил преди
подаване на заявлението, намира, че всички лизингови вноски са станали
изискуеми, независимо дали е настъпила предсрочна изискуемост, като по делото
не са ангажирани доказателства за плащане.
По отношение на претенцията за неустойка:
Съгласно чл. 92 от ЗЗД, задължението за неустойка възниква при
неизпълнение на конкретно задължение за едната страна по договора, като
страните следва да са уговорили начина, по който евентуално ще бъде
начислявана неустойката. В случая от приложените договор и допълнително
споразумение се установява, че при прекратяване на договора през първоначалния
срок по вина или по инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в
размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни
абонаменти за всяка СИМ карта до края на този срок, но не повече от три месечни
абонамента. В допълнение на тази неустойка потребителят дължи и разликата
между стандартната цена на устройството и заплатената цена при неговото
предоставяне, съответстваща на оставащия срок на договора. В хода на
производството обаче, не беше проведено надлежно доказване дали и кога са
прекратени договорните правоотношения между страните и най-вече по какъв
начин ищецът, който твърди че е упражнил правото си да прекрати договорите
предсрочно, е уведомил за това другата страна. Тук следва да се отбележи, че
надлежното упражняване на потестативното право на разваляне на договора е
елемент от правопораждащия фактически състав на вземането за неустойка, тъй
като същата е уговорена именно за този етап от развитието на правоотношението.
4
В тази връзка, доколкото по делото не е уговорено друго между страните,
надлежното упражняване на правото на разваляне се подчинява на общите
правила на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД и писмените договори подлежат на прекратяване с
изявление в същата форма. От страна на ищеца на са представени каквито и да
било доказателства, че ответницата е уведомена за прекратяването на договорите
преди изтичане на уговорения срок и по тази причина настоящият състав намира,
че ищецът не е упражнил надлежно правото си да прекрати процесните договори
преди изтичане на срока им. Този резултат не може да бъде постигнат и с подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК, което освен, че е депозирано в съда след крайният
срок на договорите, няма характер на отправено до длъжника волеизявление за
прекратяване на договорната връзка между страните.
Предвид на горното, по делото не се установи предсрочно прекратяване на
допълнителното споразумение и договора за мобилни услуги, поради което в
ползва на ищеца не са възникнали претендираните вземания за неустойки в
начисления общ размер от 217.37 лева, от които сумата от 94.00 лева неустойка
при предсрочно прекратяване на допълнително споразумение договора за
мобилни услуги от 13.12.2019 г. за предпочетен номер 0899 264 884, сумата от
58.01 лева за разликата между стандартната цена на мобилно устройство Samsung
Galaxy Note 10 Plus 256GB Black съгласно ценова листа към датата на
прекратяване на договора и заплатената от длъжника при предоставянето на
устройството, съответставаща на оставащия срок на договора, и сумата от 65.36
лева неустойка при предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги от
11.2.2021 г. за предпочетен номер 0897 247 385.
Съдът намира, че претенциите за стойността на уговорените абонаментни
такси, за стойността на използваните услуги извън месечния абонамент и за
стойността на лизинговите вноски за предоставеното мобилно устройство към
договора за мобилни услуги за предпочетен номер 0897 247 385 в общ размер от
971.94 лева следва да се уважи, а претенцията за начислени неустойки при
предсрочно прекратяване на допълнителното споразумение и на договора за
мобилни услуги в общ размер от 217.37 лева следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
Предвид изхода на делото, ищецът има право на направените разноски в общ
размер от 542.58 лева съразмерно с уважената част от иска – част от заплатените
държавна такса, депозит за особен представител и адвокатско възнаграждение.
Ищецът има право и на разноските в заповедното производство съразмерно с
уважената част от иска, възлизащи на сумата от 412.70 лева.
Мотивиран от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. М. Г., ЕГН ********** дължи на „Й.
Б.” ЕАД, ЕИК ********* сумата от 971.94 /деветстотин седемдесет и един лева и
деветдесет и четири ст./ лева, от която 49.84 лева - абонаментна такса и
5
използвани услуги за предпочетен номер ++359*********, 28.88 лева -
абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер ++359*********,
41.99 лева - лизингова вноска за предпочетен номер ++359*********, 71.17 лева -
абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер ++359*********,
28.88 лева - абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер
++359*********, 41.99 лева - лизингова вноска за предпочетен номер
++359*********, 5.20 лева - използвани услуги за предпочетен номер
++359*********, 32.15 лева - остатък от лизингова вноска за предпочетен номер
++359********* и 671.84 лева - лизингови вноски за предпочетен номер
++359*********, ведно със законната лихва върху общата сума от подаване на
заявлението – 28.7.2023 г. до окончателното изплащане задължението, за което е
издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 2194/2023 г. на Районен съд – Велико
Търново.
ОТХВЪРЛЯ иска на „Й. Б.” ЕАД, ЕИК ********* срещу А. М. Г., ЕГН
********** за установяване дължимостта на сумата от 217.37 лева,
представляваща сбор от неустойки, от които 94.00 лева - неустойка за
предпочетен номер ++359*********, 58.01 лева - неустойка за мобилно устройство
за предпочетен номер ++359********* и 65.36 лева - неустойка за предпочетен
номер ++359*********.
ОСЪЖДА А. М. Г., ЕГН ********** да заплати на „Й. Б.” ЕАД, ЕИК
********* сумата от 542.58 /петстотин четиридесет и два лева и петдесет и осем
ст./ лева – разноски за исковото производство, както и сумата от 412.70
/четиристотин и дванадесет лева и седемдесет ст./ лева - разноски за
производството по ЧГД № 2194/2023 г. на Районен съд – Велико Търново.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6