№ 1986
гр. София, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20211100512354 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Т.-С.“ ЕАД срещу решение от 18.08.2021
г. по гр.д. №10435/2021 г. на Софийския районен съд, 126 състав, с което са отхвърлени
предявените от жалбоподателя срещу ЕМ. М. П., ИВ. П. П. и ЯВ. С. З. кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл.59 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за сумата от
823,07 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода мес.01.2018
г. – мес.04.2020 г. в имот с аб. №160532, сумата от 25,35 лв., представляваща главница за
дялово разпределение за периода мес.01.2018 г. – мес.02.2020 г., с които суми ответниците
са се обогатили неоснователно за сметка на ищеца, сумата от 139,75 лв., представляваща
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 01.02.2018 г. – 11.02.2021
г., и сумата от 5,03 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода 01.02.2018 г. – 11.02.2021 г., като ищецът е осъден да заплати на
ответниците разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно. Сочи, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че ответниците като потребители на
топлинна енергия за стопански нужди в качеството си на собственици на процесния
топлоснабден имот не са отговорни по иск за неоснователно обогатяване. Предвид
изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да
уважи предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемите ЕМ. М. П., ИВ. П. П. и ЯВ. С. З. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК
оспорват жалбата и молят първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендират
разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
1
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно по
следните съображения:
Предмет на разглеждане в настоящото производство са осъдителни искове с правно
основание чл.59 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД, като ищецът основава претенциите си на
твърдения за липса на сключен писмен договор между страните за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди и наличието на неоснователно обогатяване от страна на
ответниците, чрез спестяване на разходите за заплащане на топлинна енергия за процесния
период и съответната мораторна лихва. Когато между страните няма друга обвързаност и по
причина на обедняването на едно от страните другата се е обогатила, обогатилият се дължи
да върне на обеднелия онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. В тежест на
ищеца по иска с правно основание чл.59 ал.1 ЗЗД е да докаже както своето обедняване, така
и обогатяването на ответниците, а също и общите факти, от които произтичат обедняването
и обогатяването /причинната връзка/.
Ответниците в срока за отговор по чл.131 ГПК оспорват предявените искове, като
твърдят, че не са собственици на процесния топлоснабден имот, респ., че са негови
ползватели, както и че в имота е доставяне топлинна енергия, респ. стойността и.
От събраните по делото писмени доказателства /нот. акт за собственост на недвижим
имот от 18.03.1931 г., договор за наем от 01.12.1992 г., молба-декларация за откриване на
партида от 08.04.1997 г. и изготвените от СРС справки в НБД „Население“/ е установено
при условията на пълно и главно доказване, че ответниците са съсобственици на процесния
недвижим имот.
Съгласно разпоредбата на пар.1 т.3а от ДР на ЗЕ, „небитов клиент“ е физическо или
юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди
или природен газ за небитови нужди. Съгласно чл.149 ал.1 т.3 ЗЕ, продажбата на топлинна
енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия,
сключен между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за небитови
нужди. В настоящия случай няма спор между страните, че такъв договор не е сключван, с
оглед на което между тях не е съществувало договорно правоотношение за продажба на
топлинна енергия за стопански или небитови нужди, противно на приетото от
първоинстанционния съд.
По делото обаче ищецът, чиято е доказателствената тежест за това и въпреки
дадените му от първоинстанционния съд указания, не е ангажирал никакви доказателства и
за установяване на обстоятелството, че именно ответниците са ползвали процесния
недвижим имот през процесния период.
При тези данни, настоящият съдебен състав намира, че не са налице елементите на
неоснователното обогатяване - ответниците не са се обогатили чрез спестяване на разходите
за топлинна енергия, поради което и предявените срещу тях искове са неоснователни.
2
Поради съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед изхода на делото и направеното искане на въззиваемите на основание чл.78
ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на сумата от
по 300,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, платимо по реда на чл.38 ЗА.
Воден от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №20173493 от 18.08.2021 г., постановено по гр.д.
№10435/2021 г. по описа на СРС, ГО, 126 състав.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
****, да заплати на адв. В.Ф. С., адрес: гр. София, ул. ****, офис- партер, адв. С.Й. Д.,
адрес: гр. София, ул. ****, офис- партер, и адв. С.В. П., адрес: гр. София, ул. ****, офис-
партер, на основание чл.78 ал.3 ГПК вр. чл.38 ЗА сумата от по 300,00 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3