РЕШЕНИЕ
№ 169
гр. Велико Търново , 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи април,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно
търговско дело № 20214001000078 по описа за 2021 година
Със свое Решение № 260001/04.01.2021 год. по т. д. № 39/2020 год. Ловешкият
окръжен съд осъдил ЗД “Бул Инс“ АД да заплати на ХР. АТ. ХР. сумата от 30 000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди във
връзка с ПТП, настъпило на 26.04.2018 год., ведно със законната лихва от 15.05.2019
год. до окончателното изплащане, като отхвърлил като неоснователни и недоказани
иска за обезщетение за претърпените неимуществени вреди за разликата до пълния
претендиран размер от 80 000 лв., както и иска за присъждане на законната лихва
върху главницата от датата на увреждането – 26.04.2018 год. до 15.05.2019 год.
Осъдил ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на адв. С.Б. от АК – Габрово на основание
чл. 38 ал. 2 от ЗА сумата 1 430 лв., на ХР. АТ. ХР. – сумата 825 лв. разноски по делото,
а по сметка на Ловешки окръжен съд – сумата 1 200 лв. ДТ върху присъденото
обезщетение.
Осъдил ХР. АТ. ХР. да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД разноски по делото
съобразно отхвърлената част на иска в размер на 2 500 лв.
Въззивна жалба против решението в частта, с която исковата претенция е
отхвърлена за разликата от 30 000 лв. до 50 000 лв., ведно със законната лихва от
15.05.2019 год. до окончателното изплащане, е подадена от ищеца ХР. АТ. ХР., чрез
адв. Св. Б. Жалбоподателят счита, че при постановяване на решението си съдът е
нарушил материалния и процесуалния закон, като в изложените мотиви не е направил
коректна преценка на доказателствата и релевантните по спора факти са
1
интерпретирани неправилно. Това е довело до неправилен извод за неоснователност на
претенцията за разликата до 50 000 лв., в отклонение от събраните по делото
доказателства и от посочената в мотивите на решението практика на ВКС. Съдът не е
отчел факта, че ищецът е претърпял травматични увреждания на двата крака, лекувани
консервативно посредством имобилизация за около 4 месеца, продължаващите и към
момента остро стресово разстройство и посттравматично стресово разстройство, както
и че през времето на лечението ищецът се е нуждаел непрекъснато от чужда помощ.
Съдът не е съобразил също, че ищецът е шофьор по професия, а след извършен
преглед вещото лице д-р М. е установило симптоми на остро стресово разстройство и
посттравматично стресово разстройство вследствие на претърпяното ПТП. Съдът не е
съобразил размера на лимитите през 2018 год., когато е настъпило ПТП. Моли съда да
отмени обжалваното решение в атакуваните части.
Ответникът по въззивната жалба ЗД „Бул Инс“ АД, чрез пълномощника адв. И.
Ж., заема становище за неоснователност на жалбата. Счита за неоснователни доводите
за незаконосъобразност на обжалваното решение. Първоинстанционният съд е
постановил правилен съдебен акт, съобразен с материалните и процесуалните законови
изисквания, като същият е обоснован по същество. Изложени са подробни
съображения в тази насока. Направено е искане жалбата да бъде оставена без
уважение. Претендира се присъждане на разноските, направени пред въззивната
инстанция.
Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, въззивният съд приема следното:
Ищецът ХР. АТ. ХР. е предявил против ЗД „Бул Инс“ АД иск с правно
основание чл. 432 ал. 1 от КЗ за заплащане на сумата 80 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди вследствие на ПТП на
26.04.2018 год., причинено от С. С. Д. при управление на т. а. „Ивеко“ с рег. № ВТ
07****, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното застрахователно
дружество, както и иск с правно основание чл. 409 от КЗ във вр. с чл. 86 от ЗЗД за
присъждане на законната лихва върху горната сума от датата на увреждането -
26.04.2018 год., до окончателното изплащане.
Решението не е обжалвано от страните и е влязло в сила в частта, с която искът
за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен до размер на 30 000
лв., ведно със законната лихва от датата на уведомяване на застрахователя от
увреденото лице – 15.05.2019 год., до окончателното изплащане, както и в частта, с
която са отхвърлени като неоснователни исковете за обезщетение за неимуществени
вреди за разликата над 50 000 лв. до 80 000 лв. и за законна лихва върху обезщетението
от 26.04.2018 год. до 15.05.2019 год.
Решението в обжалваната част, с която искът по чл. 432 ал. 1 от КЗ за
обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 30 000 лв. до 50 000
лв., ведно със законната лихва от 15.05.2019 год. до окончателното изплащане, е
валидно, допустимо и правилно:
Механизмът на ПТП е установен по делото чрез допуснатата от съда авто-
техническа експертиза, приетите писмени доказателства и показанията на свидетеля С.
С. Д.. Между страните по делото не е спорно и обстоятелството, че към датата на ПТП
гражданската отговорност на водача на т. а. „Ивеко“, модел „35 Ц 15“, с рег. № ВТ
2
07****, е била застрахована при ответника ЗД „Бул Инс“ АД.
С оглед предмета на обжалване и въведените в жалбата оплаквания, на осн. чл.
269 от ГПК въззивният съд обсъжда и се произнася само относно доказаните в
производството неимуществени вреди, претърпени от ищеца и справедливия размер на
обезщетението, което следва да ги репарира.
При това намира за правилен определения от първоинстанционния съд общ
размер на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди – 30 000 лв.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза, прието от
първоинстанционния съд и неоспорено от страните, се установява, че при процесното
ПТП ищецът е получил следните увреждания: травматично счупване на дясната
колянна капачка и травматично счупване на главичките на II-ра и III-та метатарзални
кости на левия крак (на стъпалото) с проведено консервативно лечение – гипсова
имобилизация на двата крака. Тези изменения са довели до трайно затруднение
движенията на десния крак за около 3-4 месеца и на левия крак за около 2-3 месеца при
правилен оздравителен процес.
Видно от медицинската документация, представена към исковата молба,
непосредствено след инцидента ищецът е бил транспортиран до Центъра за спешна
медицинска помощ при МБАЛ – гр. Ловеч, където е извършен преглед. Обективното
състояние на пострадалия към този момент се характеризира с болка и леко кървящо
повърхностно охлузване по предната част на дясната колянна става, както и с болка и
начеващ оток в областта на лява глезенна става и ходило (метатарзални кости). При
прегледа е извършена хирургична обработка и стерилна превръзка на раните.
Извършено е образно изследване и преглед от специалист ортопед и травматолог, при
който е поставена окончателната диагноза. На пострадалия е препоръчано оперативно
лечение, което той е отказал. Извършена е имобилизация на крайниците му.
Вещото лице, изготвило съдебномедицинската експертиза, е посочило, че с
оглед получените травматични увреждания, пострадалият е бил обездвижен за около 3-
4 месеца, като през този период се е нуждаел от чужда помощ за ежедневните си
нужди. Счупванията са били съпроводени със значителни по интензитет болки, които
са били най-силни в началото и са отслабнали с оглед имобилизацията през
следващите дни, в рамките на около една седмица от произшествието. Вещото лице е
извършило и преглед на ищеца, при който не е установило трайни последици от
получените травми. Установените травматични изменения не обуславят трайно
затруднение движението на долните крайници.
Видно от представените по делото болнични листи, Х.Х. е бил в отпуск поради
временна неработоспособност за периода от 26.04.2018 год. до 03.08.2018 год.
От показанията на разпитаните по делото свидетели Р. Д. П. (познат на ищеца),
А. Х. М. (баща на ищеца) и В. С. С. (първи братовчед на майката на ищеца) се
установява, че гипсовата имобилизация на пострадалия траела около 45 дни, като
възстановяването му продължило общо в рамките на 3-4 месеца. През този период
грижи за него полагал баща му. По време на имобилизацията и известно време след
това ищецът не бил в състояние да се обслужва сам, нуждаел се от чужда помощ, за да
ходи. Изпитвал силни болки, като в определен период от възстановяването си приемал
медикаменти и използвал специални ортопедични приспособления – лонгети и
3
ортопедични обувки. Необходимостта от чужда помощ и отсъствието му от работа се
отразило неблагоприятно на ищеца и неговите близки и във финансово отношение.
От приетото по делото заключение на съдебно-психиатричната експертиза се
установява, че ХР. АТ. ХР. страда от посттравматично стресово разстройство.
Претърпяното ПТП е оказало влияние върху психиката му, като понастоящем е налице
ситуативна тревожност при шофиране и депресивна реакция. Вещото лице е посочило,
че посттравматичното стресово разстройство е флуктуиращо, с периоди на обостряне,
но като цяло е с добър изход и вече е в процес на отзвучаване. Ищецът не се нуждае от
хоспитализация или от психиатрична медикаментозна терапия, като не се очакват
трайни негативни последици върху личността и психическото му здраве.
Като съобразява вида на получените телесни увреди, периода на възстановяване
(около 3 – 4 месеца) и проведеното лечение (консервативно – чрез гипсова
имобилизация, с болкоуспокояващи средства), въззивният съд намира, че обезщетение
в размер на 30 000 лв. е напълно адекватно да обезщети ищеца за претърпените от него
болки и страдания в резултат на ПТП. Най-силните болки са търпени непосредствено
след травмата и са с непродължително времетраене – около седмица. След това ищецът
е бил обездвижен, което е наложило да ползва чужда помощ за обслужването и
придвижването си с присъщите за това неудобства и притеснения. Те са търпени в
рамките на около 4 месеца, след които той се е възстановил без да се е налагало
допълнително лечение и процедури и без трайни последици както за физическото, така
и за психичното му здраве. Това обстоятелство е от съществено значение и
съобразяването му обосновава извод за липса на претърпени по-високи по интензитет
и по продължителни болки и страдания, съответно – за липса на основания за
присъждане на обезщетение в размер над 30 000 лв. Определеното от първостепенния
съд обезщетение в максимална степен възмездява претърпените от ищеца
неимуществени вреди в резултат от ПТП, съобразено е с икономическите условия и със
съдебната практика по сходни случаи.
Обжалваното решение, в частта, с която претенцията по чл. 432 от КЗ за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 30 000 лв. до
50 000 лв., ведно със законната лихва, е отхвърлена като неоснователна и недоказана се
явява правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден от
настоящата инстанция.
При този изход на делото решението следва да бъде потвърдено и в частта за
разноските.
За производството пред въззивната инстанция в полза на въззиваемото
застрахователно дружество следва да бъдат присъдени разноски, представляващи
платено адвокатско възнаграждение в размер на 1 440 лв. с ДДС съгласно представен
договор за правна защита и съдействие от 05.04.2021 год. Неоснователно е
направеното от процесуалния представител на ищеца възражение по чл. 78 ал. 5 от
ГПК за прекомерност на претендираните разноски. Съобразно обжалваемия интерес от
20 000 лв. (разликата от 30 000 лв. до 50 000 лв.) и чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба №
1/09.07.2004 год., минималният размер на адвокатското възнаграждение за
производството пред въззивната инстанция в случая възлиза на 1 356 лв. (1 130 лв. и
226 лв. ДДС). Разликата до платеното и претендирано като разноски адвокатско
възнаграждение е несъществена и не налага намаляването му поради прекомерност.
4
Така мотивиран и на осн. чл. 271 ал. 1 от ГПК, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260001/04.01.2021 год. на Ловешки окръжен съд
по т. д. № 39/2020 год. по описа на същия съд, в обжалваната част, с която е отхвърлен
предявеният от ХР. АТ. ХР. против ЗД „Бул Инс“ АД – гр. София иск по чл. 432 от КЗ
за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на
ПТП на 26.04.2018 год., причинено от С. С. Д. при управление на т. а. „Ивеко“ рег. №
ВТ 07****, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното
застрахователно дружество, за разликата над 30 000 лв. до 50 000 лв., ведно със
законната лихва от 15.05.2019 г. до окончателното изплащане и в частта за разноските.
ОСЪЖДА ХР. АТ. ХР. от гр. **********, с ЕГН **********, да заплати на ЗД
„Бул Инс“ АД – гр. София, *********, с ЕИК *********, сумата 1 440 лв. (хиляда
четиристотин и четиридесет лева) разноски за производството пред въззивната
инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд на
Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5