№ 9908
гр. София, 27.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20241110108793 по
описа за 2024 година
РЕШЕНИЕ
27.05.2024 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 8793/2024 г. по описа
на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „ТС“ ЕАД срещу М. В. С., в която се твърди, че
ответникът бил потребител на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр.
............................, аб. № 286301, като била доставена топлинна енергия, по договор за
покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия. Поддържа, че е доставил
топлинна енергия на стойност 1473,76 лева за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., но
ответникът не я бил заплатил, поради което изпаднал в забава и дължал и обезщетение за
забава върху главница за топлинна енергия в размер на 315,17 лева за периода от 15.09.2021
г. до 09.11.2023 г. Излага съображения, че е предоставил и услугата дялово разпределение,
поради което ответникът му дължал сумата от 18,45 лева, представляващи припадаща се
част от цената на услугата дялово разпределение за периода 01.08.2021 г. до 30.04.2022 г.,
1
както и сумата от 7,28 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 16.12.2020 г. до 09.11.2023 г. Навежда довод, че е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение, но ответника била възразила, поради което имал правен интерес от
предявяване на иск за установяване на вземанията. Иска да бъде признато за установено, че
ответникът му дължи претендираните суми, както и присъждането на деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като се поддържа,
че претенциите са погасени чрез плащане, като единствено оставала неплатена сума за
текущия период от 115,00 лева. Иска отхвърляне на претенциите.
Третото лице-помагач „ТС“ ЕООД на страната на ищеца е представило писмени
доказателствени средства, като е изразило становище за доказаност и основателност на
предявените искове.
С уточнителна молба от 12.03.2024 г. ищецът е посочил, че поддържа предявените
искове само в частта за главницата за топлинна енергия за сумата от 1090,00 лева.
Настоящият съдебен състав намира, че с оглед уточнението на ищеца са налице
предпоставките на чл. 233 ГПК, като производството по отношение на главницата следва да
бъде прекратено в частта за сумата над 1090,00 лева до пълния предявен размер от 1287,56
лева. По отношение на останалата част от претенцията за главницата и претенцията за
дялово разпределение и лихвите, съдът счита, че искове не са предявявани, но са налице
предпоставките по чл. 415, ал. 5 ГПК, поради което в тези части заповедта за изпълнение
следва да бъде обезсилена, а заповедното производството да бъде съответно прекратено.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по
договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е
задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на
определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през
релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б
ДР ЗЕ „Потребител на енергийни услуги“ е: краен клиент, който купува енергия или
природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му
с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
2
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на
който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й…
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на
топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би
противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим
както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия,
съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
Приложен е Договор за продажба на държавен имот от военно-жилищния фонд по
реда на НДИ от 10.12.1991 г., като се установява, че ЛПС и М. В. С. са станали собственици
на недвижим имот, находящ се в гр. .............................
Представено е Удостоверение за наследници изх. № РИС19-УГ51-6049/09.09.2019 г.,
като се установява, че ЛПС е починал на 05.09.2019 г., като е оставил за наследници по
закон ЖК С. (майка – арг. чл. 6 ЗН), ПЛС (баща – арг. чл. 6 ЗН) и М. В. С. (преживяла
съпруга – арг. чл. 9 ЗН).
От Удостоврение за наследници изх. № 11851/22.07.2022 г. се изяснява, че ПЛС е
починал на 25.06.2022 г., като е оставил за наследници по закон ТПК (дъщеря – арг. чл. 5,
ал. 1 ЗН) и ЖК С. (преживяла съпруга – арг. чл. 9 ЗН).
Приложено е заявление-декларация от 10.09.2019 г. от М. В. С., която е поискала да й
бъде открита партида за доставка на топлинна енетгия за имот, находящ се в гр.
.............................
Заявлението-декларация по своето правно естество е предложение (оферта) за
сключване на договор за доставка на топлинна енергия – арг. чл. 13 ЗЗД. Като е приело това
заявлението и е продължило да доставя топлинна енергия до процесния апартамент,
ищцовото дружество е приело предложението на ответницата за сключване на договор за
доставка на топлинна енергия – в този смисъл т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от
17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК.
Между страните не се спори, а и от ангажираните от ответницата писмени
3
доказателства за плащане на дължимите суми, съдът намира, че е налице съдебно признание
на факти, че ответницата притежава права върху процесният топлоснабден имот до който е
била доставяна топлинна енергия. А извънсъдебното признание на факти е едно от най-
сигурните доказателства в гражданският процес, което преценено съобразно останалите
доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност води до изясняването на
действителното фактическо и правно положение между страните – арг. чл. 175 ГПК и чл. 10
ГПК.
Следователно в случая са налице всички материални предпоставки, за да предявените
искове да бъдат уважени, но следва да се обсъдят доказателствата, които са ангажирани от
ответника за извършени плащания в хода на процес на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.
Представени са 7 бр. платежни (именувани „разписки“ – л. 78-84 в кориците на
делото), като се изяснява, че ответницата е погасила сумата от 1901,00 лева. Това
обстоятелство частично се признава и от ответника в о. с. з. от 13.05.2024 г., като според
последния оставала непогасена сума от 165,08 лева. В случая се касае за съдебно признание
на факт, което е едно от най-сигурните доказателства в гражданският процес, което
преценено съобразно останалите доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност
води до изясняването на действителното фактическо и правно положение между страните –
арг. чл. 175 ГПК и чл. 10 ГПК.
С оглед на горното и предвид размера на претендираните от ищеца вземания, съдът
намира, че ответника изцяло е погасил чрез плащане в хода на процеса претендираните суми
за главници и лихви, което следва да се вземе предвид правилото на чл. 235, ал. 3 ГПК. В
тази насока, настоящият съдебен състав намира, че за пореден път трябва да отчете и
недобросъвестното процесуално поведение на ищеца по отношение на съдебните разноски.
Последните са последица от гражданския процес и съдебното решение (в тази част с
характер на определение). Предварителното им събиране от ищеца дори при доброволно
плащане е в разрез с правилото на чл. 3 ГПК. Дали се дължат деловодни разноски и
юрисконсултско възнаграждения и в какъв размер преценява съответния съдебен състав при
наличието на предпоставките за това. А не ищеца или неговите служите (юрисконсултски,
счетоводители и пр.). Тоест, в случая при отхвърляне на исковете, поради извършеното
погасяване чрез плащане на ищеца не се дължат деловодни разноски на основание чл. 78, ал.
1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП. От една страна е
очевидно, че същите са погасени изцяло, а от друга е очевидна и злоупотребата с права от
страна на ищеца, което е самостоятелно основание за отхвърляне на искането.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „ТС“ ЕАД, ЕИК: ...................., със седалище и
адрес на управление: гр. .............................. срещу М. В. С., ЕГН: **********, с адрес: гр.
..............................., за признаване за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл.
415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
че М. В. С., ЕГН: ********** дължи на „ТС“ ЕАД, ЕИК: ...................., сумата от 1090,00
лева, представляващи цена на незаплатена топлинна енергия по договор за покупко-
продажба на топлинна енергия при общи условия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г.,
за недвижим имот, находящ се в гр. ............................, аб. № 286301, за която сума е издадена
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 04.12.2023 г. по ч. гр. д. № 64262/2023 г. по описа
на СРС, II Г. О., 156-ти състав.
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 233 ГПК производството по гр. д. № 8793/2024 г. по
4
описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав в частта за сумата над 1090,00 лева до пълния
предявен размер от 1287,56 лева, представляващи цена на незаплатена топлинна енергия
по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за периода от
м.05.2020 г. до м.04.2022 г., за недвижим имот, находящ се в гр. ............................, аб. №
286301, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 04.12.2023 г. по ч.
гр. д. № 64262/2023 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав, като ОБЕЗСИЛВА на
основание чл. 415, ал. 5 ГПК Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 04.12.2023 г. по ч. гр.
д. № 64262/2023 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав за главницата за топлинна
енергия за сумата над 1090,00 лева до пълния предявен размер от 1473,76 лева, като
ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 64262/2023 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-
ти състав в тази му част.
ОБЕЗСИЛВА на основание чл. 415, ал. 5 ГПК Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
от 04.12.2023 г. по ч. гр. д. № 64262/2023 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав, за
сумата от 315,17 лева – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода
от 15.09.2021 г. до 09.11.2023 г., както и за сумата от 18,45 лева – цена на услугата дялово
разпределение за периода м.08.2021 г. до м.04.2022 г., както и сумата от 7,28 лева –
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода то 16.12.2020 г. до
09.11.2023 г., като ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 64262/2023 г. по описа на
СРС, II Г. О., 156-ти състав в тази му част.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач „ТС“ ЕООД на
страната на ищеца „ТС“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението пред
Софийският градски съд с въззивна жалба, а в останалата част по обезсилването и
прекратяването с характер на разпореждания подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
съобщението до страните пред Софийският градски съд с частна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5