№ 514
гр. София, 09.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря ВЕРА С. Д.
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20231110107760 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от /фирма/ , ЕИК *********,
уточнена с молба от 20.10.2023 г., с която срещу А. Г. Ж., ЕГН ********** по
реда на чл.422, ал. 1 ГПК са предявени искове с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК за установяване
съществуване вземане в размер от 3 000 лева, ведно със законна лихва за
периода от 27.02.2022 г. до изплащане на вземането, представляваща
неплатена от ответника падежирала в периода от 26.07.2017 г. до 24.07.2022 г.
главница по договор за банков кредит от 26.11.2015 г., сключен между
/фирма/, кредитор, и А. Г. Ж., кредитополучател, вземанията по който са били
прехвърлени в полза на ищеца, както и вземане в размер на 1000 лева -
възнаградителна лихва за периода за периода от 26.07.2019 г. до 24.07.2022 г.
Ищецът твърди, че на 26.11.2015 г. между ответника и /фирма/ е бил
сключен договор за кредит, по силата на който банката е отпуснала на
ответника кредит в размер от 8872 лв., а за кредитополучателя е възникнало
задължение да върне сумата при условията и в сроковете, регламентирани с
договора. Поддържа се, че на 19.12.2019 г. вземанията по договора за кредит
са били прехвърлени на /фирма/, а впоследствие на 17.03.2021 г. на ищеца, за
1
което длъжникът е уведомен на 18.11.2021 г.
Ответникът А. Г. Ж. не е подал отговор в срока по чл. 131 ГПК, но с
депозираното по ч.гр.д. № 40422/2022 г. възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК,
оспорва вземането като погасено по давност.
Софийският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените възраженията на насрещната страна,
приема следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД.
Срещу издадената заповед за изпълнение от 07.09.2022 г. по ч.гр.д. №
40422/2022 г., СРС е постъпило в срок възражение от длъжника, а в срока по
чл. 415, ал. 1 ГПК е депозиран иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
По предявения главен иск в тежест на ищеца е да докаже, че по силата
на договор за потребителски кредит в тежест на ответника е възникнало
задължение за връщане на предоставената му сума в размер на процесната; че
е настъпил падежът на задължението за връщане на сумата съгласно
уговореното с договора за кредит, както и че вземането по договора за кредит
е било валидно прехвърлено с два последователни договори за цесия, първият
в полза на /фирма/, и вторият с /фирма/, за което длъжникът е бил надлежно
уведомен. По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
установи изпадане на ответника в забава за заплащане на главното вземане. В
тежест на ищеца с оглед възражението за давност е да установи, че са
настъпили обстоятелства, обуславящи спиране, респ. прекъсване на
погасителната давност за вземанията. В тежест на всяка от страните е да
докаже твърденията си, от които черпи благоприятни за себе си правни
последици.
Не се спори между страните, а и се установява от представения по
делото Договор за кредит № **************/26.11.2015 г., че между /фирма/,
от една страна, и А. Г. Ж., от друга, е сключен договор за кредит, по силата на
който банката се е задължила да предостави на ответника кредит в размер на
8872 лв., за погасяване на съществуващи задължения. Срокът за усвояване на
кредита е до 14.12.2015 г., а крайният срок за погасяване на кредита е
15.11.2025 г.
Между страните е договорен годишен лихвен процент за ползване
на кредита за периода от отпускане на кредита до 15.11.2018 г. в размер на 14
процента, а след изтичане на този срок, за остатъчните срок и размер на
кредита, банката прилага лихвен процент, базиран на спестяванията на
Банката за лева, увеличен с надбавка от 11.88 пункта (чл. 4.1 б. „а“ и б. „б“).
Към датата на сключване на договор, лихвения процент, базиран на
2
спестяванията е в размер на 2.12 % годишно. Методиката за определяне на
референтния лихвен процент, базиран на спестяванията на банката е
неразделна част от договора за кредит. Към датата на сключване на договора,
ГПР е в размер на 15,24 %. Размерът на вноските и лихвените плащания са
посочени в погасителния план по кредита, подписан от А. Ж.. Страните са
договорили полученият кредит да бъде погасен на 120 месечни анюитетни
вноски, всяка в размер на 138,03 лева с падеж 15-то число на всеки месец,
считано от 15.12.2015 г. до 15.10.2025 г.
От приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, което
съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено се установява, че
банката е изпълнила задължението си да предостави на кредитополучателя
уговорения заем в размер на сумата от 8872 лева по предвидения в договора
начин, съответно след усвояването, с постъпилата сума е погасено предходно
задължение на ответника към Банката по договор за кредит **************,
а с остатъчната сума от 1,92 лева са погасени такси за теглене и поддръжка на
сметката. Вещото лице е установило, че няма извършвани плащания по
процесния договор за кредит. Дължимата главница от вноски с настъпил
падеж в периода от 26.07.2017 г. до 24.07.2022 г. е общо в размер на 3687,88
лева, в която сума се включва претендирания с исковата молба размер от 3000
лева. Дължимата лихва от вноски с настъпил падеж в периода от 26.07.2019 г.
до 24.07.2022 г. е общо в размер на 2455,51 лева, който включва
претендираната с исковата молба сума за лихви от 1000 лева. Установява се
от Таблица № 2 към експертизата, че стойността на лихвената база е
намалявала в процесния период, поради което годишният процент на
лихвената база е намалявал, т.е. не се наблюдава увеличение на годишната
лихва и съответно на дължимите суми за възнаградителна лихва.
Установява се по делото, че между заемателя /фирма/ и /фирма/ е
сключен договор за прехвърляне на вземане от 19.12.2019 г., а /фирма/ от своя
страна прехвърля процесните вземания с договор за прехвърляне на вземания
от 11.12.2020 г. в полза на /фирма/, по силата на което ищецът е придобил
процесното вземане. Към исковата молба е приложено и уведомление по чл.
99, ал. 3 ЗЗД за извършеното прехвърляне на вземания съгласно Договор за
прехвърляне на вземания от 19.12.2019 г. и от 11.12.2020 г. до А. Ж.. С
решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., е
прието, че поради отсъствие на специални изисквания в закона за начина, по
който длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за извършената цесия,
цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава,
когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като
приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си
за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса
и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на
уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на
цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с
оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. Константна е практиката
на ВКС, че уведомлението за цесия е получено най-късно с връчване на
препис от исковата молба на ответника, какъвто е и настоящия случай.
С предоставяне на сумата по кредита в тежест на кредитополучателя е
възникнало задължението да върне отпуснатата му в заем сума главница,
както и да заплати уговорената между страните възнаградителна лихва
съгласно установения погасителния план по договора.
По делото не са ангажирани доказателства за погасяване на тези суми
от ответника, чиято е доказателствената тежест. Ето защо, съдът приема, че
искът за главница и лихви в посочения размер и период е основателен.
По релевираното възражение за давност, съдът намира следното:
Към вземанията по процесния договор се прилага общата петгодишна
давност по чл. 110 ЗЗД. Връщането на предоставената за ползване сума на
3
погасителни вноски представлява по своята същност изпълнение на
основното задължение на длъжника на части (чл. 66 ЗЗД). Ето защо,
приложима по отношение на това задължение е общата 5-
годишна давност по чл. 110 ЗЗД, а не кратката 3-годишна давност по чл. 111,
б. "в" ЗЗД. В този смисъл Решение № 38 от 26.03.2019 г. по т. д. № 1157/2018
Г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС. Според чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. В конкретния случай, заявлението за
издаване на заповед за изпълнение е предявено в съда на 25.07.2022 г., по
аргумент от чл. 62, ал.2 ГПК, към който момент се смята предявен иска за
съществуване на вземането /чл. 422, ал. 1 ГПК/. Претендираните с иска
вземания за главница са с настъпил падеж в периода от 26.07.2017 г. до
24.07.2022 г., а за лихви за период от 26.07.2019 г. до 24.07.2022 г., т.е.
давностният срок не е изтекъл. Ето защо възражението е неоснователно.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца
следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски в исковото и
заповедното производство /предвид т. 12 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС
следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските в заповедното
производство/, а именно 260 лв. – в това число 80 лева – държавна такса и 180
лева – адвокатско възнаграждение за заповедно производство и 80 лв. –
държавна такса за исково производство, 400 лева – депозит ССчЕ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от /фирма/, ЕИК *********
срещу А. Г. Ж., ЕГН ********** по реда на чл.422, ал. 1 ГПК искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99
ЗЗД, че А. Г. Ж., ЕГН ********** дължи на /фирма/, ЕИК ********* сумата
в размер на 3 000 лева (три хиляди лева), представляваща неплатена главница
с настъпил падеж в периода от 26.07.2017 г. до 24.07.2022 г. по договор за
банков кредит от 26.11.2015 г., сключен между /фирма/ и А. Г. Ж., вземанията
по който са били прехвърлени в полза на /фирма/, ведно със законна лихва за
периода от 25.07.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер
на 1000 лева (хиляда лева) –възнаградителна лихва с настъпил падеж в
периода от 26.07.2019 г. до 24.07.2022 г., за които вземания е издадена
заповед за изпълнение № 25336 от 07.09.2022 г. по ч.гр.д. № 40422/ 2022 г. по
описа на СРС, 166 състав.
ОСЪЖДА А. Г. Ж., ЕГН ********** да заплати на /фирма/, ЕИК *********
сумата в размер на 260 лева – разноски за заповедно производство и сумата в
размер на 480 лева – разноски за исково производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4