Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.София, ………2015г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-2 състав, в публично заседание на двадесет и четвърти юли две хиляди и петнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: АНЖЕЛИНА
ХРИСТОВА
при секретаря Н.С.
и в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия Христова гр.д. №378
по описа за 2014г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск
с правно основаниена чл.119, във вр. с чл.117 от Кодекса на международното частно право /КМЧП/ за признаване и допускане изпълнението на
територията на Република България на съдебно решение №32П3057/14.06.2010г. на Стопански съд гр. Б., Република Сърбия.
Ищецът А.П.Р.С. твърди, че ответникът СД „Х.и сие“ е сключил на 20.06.2003г. договор заедно с още 19
физически и юридически лица за учредяване
на консорциум, на основание на който общо са се представили за купувач в процедура
за продажба на обществен капитал и траен влог на Р. Сърбия в предприятие „К.“.
Твърди, че в договора ответното дружество е индивидуализирано като „Д.Х. от П., ул. „*********, рег. в П.ски
окръжен съд под №906/1990, представлявано
от Б.П. по пълномощно от 19.06.2003г.“, а след влизане в сила на ЗТР,
ответното дружество е пререгистрирано в ТР при Агенция по вписванията като СД „Х.и
с.“ с ЕИК *****. Твърди сключването на 06.01.2004г. между ищеца и консорциума, представляван от С.Р., на договор за продажба на обществен капитал и
траен влог на държавата в „К.“ д.о.о. К. с метод на публичен търг. В
договора е предвидена възможност за прекратяването му и събиране на неустойки в
случаи на неизпълнение на задълженията от страна на купувача. Въз основа на
предявен иск от Агенция за приватизация на Р. Сърбия е образувано търговско дело №32П3057/10 срещу участниците в
консорциума, всички представлявани от С.Р.. С решение от 14.06.2010г., влязло в
законна сила на 25.08.2010г., ответниците – участници
в консорциума, сред които и ответника по
настоящото дело, са осъдени да заплатят
солидарно на ищеца, който е ищец по настоящото дело неустойка
в размер на 1 455 675.00 щатски долара, ведно с домицилна
лихва (законна лихва), считано от 12.03.2009г. до изплащането на главницата,
както и разноски по делото в размер на 966 000.00 динара. Моли съда да
признае и допусне изпълнението на влязлото в сила съдебно решение №32П3057/10 от
14.06.2010г., постановено от Стопански съд Б., Република Сърбия. Претендира
направените по делото разноски.
Ответникът „Х.и с.“ СД оспорва иска,
като твърди, че не е пасивно легитимиран, тъй като липсват
индивидуализиращи белези на ответника в производството пред съда в Сърбия, вкл.
в представеното съдебно решение. Навежда
доводи за недопустимост на иска поради
непредставяне на препис от съдебното решение в съответствие с чл.119, ал.2 КМЧП
и удостоверяване, че същото е влязло в сила. Оспорва
основателността на исковата молба поради липса на предпоставките на чл.117
КМЧП, а именно: твърди, че не е редовно призован за делото, по което е постановено процесното
решение, не е уведомен за постановеното решение, респ. оспорва да е подписвал
приложените към исковата молба договор за консорциум и договор за приватизация.
Оспорва като неавтентични пълномощните от „Х. П.“ , решението за съгласие,
договора за приватизация и договора за консорциум.
Със становище от 03.11.2014г. ищецът
оспорва възраженията на ответника, като твърди, че касаят съществото
на спора, по който е постановено процесното решение, което
е недопустимо в производството по екзекватура. Счита, че независимо от непълната
индивидуализация на ответника в съд. решение от 14.06.2010г., няма съмнение
относно идентичността на посочения в решението субект, който е и ответник в настоящото производство. Заявява, че дори да се приеме, че пълномощното
от 19.06.2003г. е подписано от лице без представителна власт, то с пълномощно
№19/22.03.2005г., законният представител на ответника- управителят Е.Е.В., е овластил С.Р. да подписва от името и за сметка на
консорциума. С това изявление законният представител на ответника е потвърдил
действията по подписване на договора за консорциум и на договора за
приватизация по смисъла на чл.301 от ТЗ. Счита за неоснователно, че ответникът
не е редовно призован за съдебния процес в Р. Сърбия, тъй като консорциумът е
представляван от С.Р., а съдът е приел същия за надлежно упълномощен
представител на консорциума.
Съдът, след преценка на доводите на
страните и събраните по делото доказателства,
на основание чл.235 от ГПК приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
С присъда №32П3057/10
от 14.06.2010г. на Стопански съд Б., със съдия Л.Б.- едноличен съдия, Република
Сърбия, преведена на български език от С.П., ответниците „Е.“ от гр. К., Х. от гр. П.,
ул. „*********, България, С.Р., Д.Д., Р.Р., М.Й., П.С., Д.Д., З.Ч., А.Й.,
Д.С., Д.С., М.Р., Д.М., П.Р., С.А., С.З., М.Я., З.М. и Р.М., всички
представлявани от С.Р. са задължени въз основа на договора за продажба чрез
публичен търг на дружествения капитал и постоянния дял на държавата в капитала
на „К.“ ООД гр. К., сключен м/у ищеца и ответника на 06.01.2004г. относно
дължима договорна неустойка, солидарно да заплатят на ищеца- А.П.Р.С. сумата в
размер на 1 455 675.00 щатски долара, ведно с вътрешния лихвен
процент, считано от 12.03.2009г. до деня на изплащането, в рамките на 8 дни от
деня на получаване на присъдата и задължава ответниците,
солидарно да възстановят на ищеца разноските по делото в размер на
966 000.00 лева в рамките на 8 дни. На първа страница на съдебния акт е поставен печат, съдържащ удостоверение на Търговски съд в гр. Б., че
присъдата е влязла в сила на 25.08.2010г., както и печат, удостоверяващ, че
подлежи на изпълнение от 25.08.2010г.
По делото е представено решение
№32-П-3057/10г. от 13.02.2014г., с което
Стопанки съд Б. отхвърля предложението на
ответника А.Й. за повторно разглеждане на производството по горното
дело. С решение №2 Пж
4786/14г. от 23.10.2014г на Стопански
апелативен съд отменя решението на
Стопански съд в Б. №32-П-3057/10г. от 13.02.2014г. и връща делото на
първоинстанционния съд за повторно разглеждане.
С решение №32-П-3057/10г. от
04.02.2015г. на Стопански съд Б. е
прието предложението за повторно разглеждане на предложителя А.Й. от
04.09.2013г. и по отношение на това се допуска повторно разглеждане на първоинстанционното дело, приключило с присъда
№32-П-3057/10 от 14.06.2010г. на този съд, и се отменя частта, в която предложителят има
задължението заедно с ответниците солидарно да изплати на ищеца стойността на
1 455 675.00 щатски долара ведно със законовата лихва начислена от
12.03.2009г. до изплащането, както и в частта, в която А.Й. е длъжен заедно с
ответниците да обезщети ищеца за разноските по съдебното дело в размер на
966 000.00 динара. Съдът приема, че С.Р. е упълномощен да представлява
консорциума по юридически дела, но това не означава , че е упълномощен да представлява консорциума и пред съда, тъй
като за това е нужно отделно пълномощно, а отделно не е упълномощен. От това
следва, че А.Й. е представляван от страна
на неупълномощено лице, поради което са налице причини за отмяна на
решението предвидено в чл.422, т.1 и т.2 от ГПК.
С присъда на Стопански съд в Б. по
дел.№32, П.3057/10г. от 29.04.2015г., преведена от сръбски на български език от
М.П. /съдебен преводач за български език- Б./, съдът е едноличен състав- с-я Л.Б.,
задължава ответника А.Й. на осн. договора за продажба на обществен капитал и
траен влог на държавата в „К.“ ДОО, К., с метод на публичен търг, сключен м/у
ищеца и ответниците на 06.01.2004г., да изплати на ищеца договорна неустойка в
размер на 1 455 675.00 щатски долара, с домицилна
лихва от 12.03.2009г. до изплащането, в срок от 8 дни от получаването на
присъдата и се задължава да обезщети разноските по делото в срок от 8 дни.
По делото е представено удостоверение от Министерство на правосъдието
на Р Сърбия с №764-0069/2014-07 от 15.10.2014г., от което и видно, че в Р. Сърбия е в
сила Закона за задълженията, който
действа от 01.10.1978г., като в чл.413 се урежда въпросите свързани със
солидарността, а именно: „когато в някое делимо задължение в резултат на
договора в икономиката има повече длъжници, те са отговорни на кредитора
солидарно, освен ако изпълнителите изрично са премахнали солидарната
отговорност“.
От удостоверение с изх.
№764-00-87/2014-07 от 04.12.2014г. издадено от Министерство на правосъдието на
Р. Сърбия се установява, че създаването
на Търговския съд се регулира от Закона за седалищата и териториалната
компетентност на съдилищата и прокурорите, който се прилага от 01.01.2010г. до 31.12.2013г., като този закон урежда
създаването на Търговския съд в Б. в член 5-ти. Удостоверява се, че Търговски
съд в Б., действа за територията на гр. Б..
По делото е представено
становище на Адвокатска кантора „Й., С. и партньори“, с което мотивирано
заявяват, че Първи Основен Съд в Б. и Търговския Съд в Б. са две различни
съдилища с различни юрисдикции и местоположение.
На
06.01.2004г. е подписан договор за продажба на обществен капитал и траен влог
на държавата на „К.“ ДОО К. чрез публичен търг, сключен между Агенция за приватизация и Консорциума на
юридически и физически лица, представлявани от С.Р.. Като участник в консорциума е вписан и „Х.“, Плодив, Р. България, ул. „*********, рег. в П.ски окръжен
съд по пореден номер 906/90, представлявано от Б.П..
В откритото производство по чл.193 ГПК
по оспорване автентичността на подписа
на С.Р., положен в този договор, не са ангажирани доказателства от страна на ответника,
поради което съдът приема, че оспорването не е
доказано.
По делото е
представено удостоверение с изх. №91641/04.06.2008г., издадено от П.ски окръжен
съд по ф. д. №831/1990, с което се удостоверява, че на осн. чл.3, ал.1 от ТЗ с
решение №906 от 26.03.1990г. е вписан в регистъра за еднолични и колективни
фирми, в том/стр. 9/149, п.98 по ф. д. 831/1990г., с ЕФН *****, Събирателно
дружество с фирма „Х.и с.“***.
С решение
№2349 от 12.04.2006г., по ф. д. №831/1990г. на П.ски окръжен съд, вписва в
Регистъра за търговските дружества, при ПОС, рег. №6, том/стр. 9/149, парт.98, по ф. д. №831/1990, вписва следните промени:
заличава досегашния предмет на дейност и вписва нов; променя адреса на
управление на дружеството от „********
на бул. „*********; приема нов дружествен договор.
Представена
е и справка от АВ за актуалното състояние на ответника- „Х.и с.“
СД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, р-н „Южен“, бул. „*********.
От
доказателствата по делото са изключени договора за консорциум, както и пълномощното,
с което Х. П. упълномощава Б.П. да подпише и завери договор за консорциум, пълномощно
№19/22.03.2005г. за упълномощаване на С.Р..
По иска на основание чл.119 вр. с чл.117 КМЧП.
За допустимостта на иска е необходимо представянето от страна на ищеца
на надлежно заверен препис на съдебното
решение и удостоверение, че решението е
влязло в сила. Следва да се има предвид, че по отношение на производството по екзекватура с предмет признаване и допускане до изпълнение
на съдебни решения, постановени от съд в Република Сърбия, е приложим Договор
между НРБ и ФНРЮ за взаимна правна помощ /ДВ, бр.16/22.02.1957г./. Съгласно
чл.45, ал.2 от този договор за правна помощ към искането за признаване на решението,
съответно за допускане на изпълнението,
трябва да се приложат препис на решението и особено удостоверение, че е влязло
в сила и подлежи на изпълнение /б.“а“/ и
превод на цялото решение на езика на съда, до който се подава искането,
направен съгласно чл.15, ал.1 от договора /б.“б“/, т.е. заверен или от страна
надлежния орган, или от преводач, който е назначен служебно в една от
договарящите държани. Не е нужно подписите да се заверяват.
Настоящият съдебен състав, с оглед
представените от ищеца заверени копия и превод на съдебното решение, върху
което е обективирано и удостоверение, че е влязло в
сила и подлежи на изпълнение, намира искът за допустим. Неоснователни са
възраженията на ответника, че не са изпълнени изискванията на чл.119, ал.2
КМЧП, тъй като преписите не били надлежно заверени и няма отделно
удостоверение. С оглед доказателствата по делото съдът приема, че Стопански съд
Б. и Търговски съд Б. е една и съща съдебна институция, като различното
наименование е проблем на различен превод.
По основателността:
Предпоставките да се признае
решението на чуждестранния съд са регламентирани в чл.117 КМЧП, както и
в чл.46 от договора за правна помощ.
На първо място, за да е основателна
претенцията, тя следва да е насочена срещу страната, по отношение на която е
постановено съдебното решение, т.е. по отношение на която се формира силата на пресъдено нещо, респ. по отношение на която решението има и
изпълнителна сила.
В настоящата хипотеза ищецът твърди,
че това е ответното дружество „Х.и с.“ СД,ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление ***.
Съдът, като взе предвид
представеното съдебно решение от 02.07.2010г., в което като ответник е посочено
лицето „Х. от гр. П.,
ул. „*********, България“, без да са посочени правно-организационна форма, пълно и точно наименование, ЕИК, представител,
намира, че не се установява идентичност между ответника по делото пред
Стопански съд Б. и ответника по настоящото дело. Недопустимо е преценката кое
точно е лицето, индивидуализирано в съдебното решение, да се прави с оглед
преценка на доказателствата по делото или други документи. Следва да се
отбележи, че и в обсъдените доказателства
по делото, каквото е договора за приватизация, липсва пълна и точна
индивидуализация на лицето. Предвид изложеното, съдът счита, че ответникът
не е материално правно легитимиран по предявения иск.
Дори да се приеме, че това е едно и
също юридическо лице, съдът при съвкупна преценка на доказателствата намира, че
не са налице всички законови предпоставки за уважаване на иска.
Съгласно чл.46 от договора за правна помощ следва: решаването на делото да не е от изключителната
компетенция на местните съдилища; съдебното решение да е влязло в сила и да
подлежи на изпълнение; изпълнението на решението да не противоречи на
законодателството на договарящата държава,
на чиято територия ще се изпълнява; страната, която не е участвала в процеса,
да е била редовно призована уведомявана според законодателството на държавата,
в която е постановено решението, за което трябва да се представят особени
доказателства; по същото искане и на същото основание между същите страни да
няма постановено по-рано влязло в сила решение на компетентен орган на
територията на другата договаряща държава.
Аналогични са и предпоставките,
регламентирани в чл.117 КМЧП- за да бъде признато едно съдебно решение следва
да се установи, че:
1. чуждестранният съд или орган е бил компетентен според
разпоредбите на българското право, но не и ако единственото основание за
чуждата компетентност по имуществени спорове е било гражданството на ищеца или
неговата регистрация в държавата на съда;
2. на ответника е бил връчен препис от исковата молба,
страните са били редовно призовани и не са били нарушени основни принципи на
българското право, свързани с тяхната защита;
3. ако между същите страни, на същото основание и за
същото искане няма влязло в сила решение на български съд;
4. ако между същите страни, на същото основание и за
същото искане няма висящ процес пред български съд, образуван преди чуждото
дело, по което е постановено решението, чието признаване и изпълнение се иска;
5. признаването или допускането на изпълнението не
противоречи на българския обществен ред.
В
настоящата хипотеза безспорно решението по делото не е от изключителна
компетентност на българския съд, като постановеното съдебно решение е влязло в
сила по отношение на ответниците с изключение на А.Й..
Неоснователно е възражението на ответника, че след решение №32-П-3057/10г. от 04.02.2015г. на
Стопански съд Б., с което е прието
предложението за повторно разглеждане на предложителя А.Й. от 04.09.2013г. и по
отношение на това се допуска повторно разглеждане на първоинстанционното
дело, приключило с присъда №32-П-3057/10 от 14.06.2010г., всъщност се
възобновява цялото производство, респ. че решението и по отношение на
останалите ответници
не е влязло в сила. Видно от постановените съдебни решение
производството е възобновено по молба на ответника Й, като само по отношение на
него е отменено процесното осъдително решение и
производството все още е висящо.
Не се установява обаче надлежното
призоваване и уведомяване на ответника в съдебното производство, по което е
постановено процесното решение. На първо място няма
спор, че ответникът не е участвал чрез своя законен представител по делото, а е
бил представляван от С.Р.. Спорно е наличието на представителна власт на Р. да
извършва действия от името на ответника, още повече да го представлява пред съд,
предвид оспорването от страна на ответника на всички пълномощни на лицата,
подписали договора за консорциум и договора за приватизация. В тежест на ищеца
е да установи, че ответникът е бил надлежно призован, и то с нарочни
доказателства. По делото няма доказателства за упълномощаването на С.Р. да
представлява ответното дружество нито при сключването на договори, нито пред
съд. Няма доказателства за надлежното упълномощаване и на Б.П. за сключване на
договора за консорциум, респ. за упълномощаване на С.Р. да представлява всички
участници в консорциума.
Предвид изложеното, настоящият съдебен
състав намира, че е нарушено основното право на ответника на защита в процеса,
като същият нито е получил исковата молба срещу него, нито е призован за съдебните заседания, нито е получил
надлежно препис от съдебното решение.
С оглед изложеното искът за признаване и допускане до
изпълнение на съдебно решение №32П3057/14.06.2010г.
на Стопански съд гр. Б., Република Сърбия е неоснователен и следва да се
отхвърли.
По разноските.
С оглед изхода на делото и отхвърлянето
на иска ответникът има право на разноски,
направени в производството. Ответникът
претендира разноски в размер на 7 179 евро- адв.възнаграждение.
Ищецът прави възражение по реда на чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, претендирано от
ответника. Съгласно Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адв.възнаграждения минималното възнаграждение за
процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела по неоценяеми искове е
300.00 лева, а за третото и четвъртото съдебно заседание още 200.00 лева или
общо 500.00 лева. С оглед фактическата и
правна сложност на делото, броя на съдебните заседанията съдът намира, че претендираното
адв.възнаграждение е в твърде завишен размер, поради
което следва да бъде намалено до сумата 7 000.00 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.П.Р.С., ЕИК ***, ПИБ *****, със
седалище гр.Б. срещу СД „Х.и с.“, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление *** иск с правно основаниена чл.119, във вр. с чл.117 от Кодекса на международното частно право /КМЧП/ за признаване и допускане изпълнението на
територията на Република България на съдебно решение №32П3057/14.06.2010г. на Стопански съд гр. Б., Република Сърбия.
ОСЪЖДА А.П.Р.С., ЕИК ***, ПИБ *****, със
седалище гр.Б. да плати на СД „Х.и с.“, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление *** сумата 7 000.00 лева разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред САС в 2-седмичен срок от съобщаването.
СЪДИЯ :