№ 102 / 26.3.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
ГР.МОНТАНА, 26.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Монтана….….…...трети наказателен състав в публично
заседание на 24 февруари.…...……..…………..……………………………….
през две хиляди и двадесета година..……...........……………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА
при секретаря Гинка Митова....................…………..……и в присъствието на прокурора..……………………….……....…....като разгледа докладваното от
съдията Цветкова..…………………..…..……….............АН дело 99 по описа
за 2018г...…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.340 от НПК във връзка с чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 17-0996-006408/ 24.01.2018г. на Началника на Сектор „ПП” към ОД на МВР-Монтана на Н.П.Н. xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00 лева на основание чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП, както и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 8 контролни точки.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал Н.П.Н. xxx, който обжалва същото с оплакване за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Взема становище, че НП е издадено при съществено нарушение на процесуалните правила. В съдебно заседание доразвива доводите изложени в жалбата.
Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на жалбоподателя и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
На жалбоподателя е съставен АУАН, за това, че на 17.12.2017г. в 18.11 часа в гр.Монтана в град Монтана на бул.”Ал.Стамболийски”, на кръстовището с бул.”Трети март”, като водач на лек автомобил – „Фолксваген Голф” с ДКН XXXX при наличие на светофарна пътна уредба работеща в нормален режим на работа, навлиза и преминава на забранителен сигнал (червено).
Актосъставителят счел, че деянието на жалбоподателя съставлява нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП, поради което възвел това като такова нарушение.
При предявяването на акта жалбоподателя устно направил възражения, че е навлязъл в кръстовището на зелен сигнал, но бил забавен от други автомобили. В срокът по чл.44 от ЗАНН не е направил нови възражения.
Административнонаказващият орган въз основа на акта за установяване на административното нарушение издал атакуваното наказателно постановление, в което изцяло възприел фактическите констатации в акта и наложил съответното наказание.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените доказателства събрани в хода на въззивното производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е основателна, поради следните съображения:
Спорното по делото е дали жалбоподателят е извършил административно нарушение, правилно ли е определен размера на наложеното наказание, както и правилно ли е определен размера на наказанието.
Жалбоподателят е наказан за това, че като водач не е съобразил поведението си със светлинните сигнали на кръстовището и създал непосредствена опасност за движението.
Въпросите за пътните светофари са регламентирани в Глава Осма на Правилника за прилагане на ЗДвП. Разпоредбата на чл.31 от ППЗДвП дава подробно описание за значението на светлинните сигнали. Жалбоподателят навежда доводи, че е навлязъл в зоната на кръстовището на светещ зелен сигнал. Този вид кръстовище не е оборудван със устройство показващо след колко време ще бъде променен сигнала, поради което е последвало и незабавно превключване на жълт сигнал. Жалбоподателят, като водач на МПС му предстояло маневра „завой”, но бил задържан /забавен/ в кръстовището от отсреща идващите автомобили, които требвало да се изтеглят. Ето защо преминаването през кръстовището завършило на вече светещ червен сигнал. Тези възражения на жалбоподателя освен в съдебното производство са направени и непосредствено при съставяне на акта от актосъставителя В.. В показанията си в съдебно заседание последният признава факта, че жалбоподателя е възразил при съставянето на акта, като отново е направил същото възражение. Актосъставителят В. и свидетеля по акта Д. не са очевидци на констатираното нарушение, а са дошли по – късно. Жалбоподателят е бил спрян от патрулен автомобил.
Съгласно чл.31 ал.7 т.4 от ППЗДвП „…жълта светлина - означава „Внимание, спри!”. Това не се отнася само за онези от водачите, които в момента на подаването на този сигнал, след като им е било разрешено преминаването, са толкова близо до светофара, че не могат да спрат, без да създадат опасност за движението. При подаване на този сигнал на кръстовище водачите, които навлизат или се намират в кръстовището, са длъжни да го освободят…”.
От тази разпоредба следва да се направи извода, че забраната за преминаване на жълт сигнал не е безусловна. Предвидени са изключения, които във всеки конкретен случай също следва да бъдат обсъдени.
Жалбоподателят навежда доводи, че тъй като светофарната уредба няма допълнителна сигнализация за оставащото време същият е навлязъл в кръстовището на зелен сигнал и на самото кръстовище сигналът е сменен с жълт, а в последствие при излизане от зоната на кръстовището – с червен. С оглед обстоятелството, че се е намирал в зоната на самото кръстовище е съобразил поведението си с чл.31 ал.7 т.4 от ППЗДвП.
От показанията на свидетелите В. и Д. дадени в хода на съдебното производство се установява, че и самите свидетели при установяване на нарушението не са наясно при какъв сигнал на светофарната уредба е преминал жалбоподателя.
Предвид гореизложеното жалбоподателя не е осъществил нито от обективна, нито от субективна страна съставът на административно нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП.
Съдът намира, че в настоящият случай жалбата се явява основателна, а наказателното постановление – незаконосъобразно и като такова следва да се отмени.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд - Монтана
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 17-0996-006408/ 24.01.2018г. на Началника на Сектор „ПП” към ОД на МВР-Монтана, с което на Н.П.Н. xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00 лева на основание чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП, както и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 8 контролни точки, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: