Р Е Ш Е Н И Е
№………
гр.Плевен, 04,11,2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІХ-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на девети октомври две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА
НАЙДЕНОВА
при секретаря Цецка Симеонова, като разгледа докладваното от съдията ВЕРА НАЙДЕНОВА гр.д.№4496 по описа на съда за 2019
година,
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по подадена искова молба от “В.и К.” ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя инж.***,
против К.Г.П., ЕГН **********,***, в която се твърди, че по подадено заявление
по чл.410 ГПК е образувано ч.гр.д.№2599/2019 г. на ПлРС за сумите 631,00 лева
главница и 94,37 лева лихва за забава за периода 30,04,2016 г. – 09,04,2019
г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението – 25,04,2019 г. и издадена заповед за изпълнение,
срещу която длъжникът е възразил. Моли се съда да признае за установено
съществуването на задължението. Претендират се деловодни разноски. С
допълнителна молба от 03,10,2019 г. процесуалният представител на ищеца развива
пространни доводи в подкрепа на искането си и представя списък по чл.80 от ГПК.
В
срока по чл.131 от ГПК ответникът не депозира писмен отговор. В с.з. същият не
се явява, представлява се от адв.***от ПАК, която сочи, че не се оспорва
дължимостта на главницата, а само претендираното адвокатско възнаграждение,
включително и в заповедното дело, което е прекомерно, а освен това не се
представят доказателства за плащането му.
Съдът, след като се
съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие
за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е предявен иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД,
с предмет - признаване за установено по отношение на ответника на
вземането, претендирано от ищеца. В производството в съответствие с правилата
за разпределение на доказателствената тежест ищеца следва да докаже наличието
на валидно облигационно отношение между него и ответника, предоставяне на
дължимите по договора/договорите услуги, както и че задължението по договора е
станало изцяло изискуемо. Съдът е указал на страните доказателствената тежест в
производството с определението по чл.140 от ГПК от 12,09,2019 г.
От приложеното ч.гр.д.
№2599/2019 г. на ПлРС се установява, че същото е образувано на 25,04,2019 г.
въз основа на депозирано от ищеца срещу ответника заявление на основание чл.410
от ГПК. Издадена е заповед за изпълнение за сумата от 631,00 лева главница и 94,37 лева лихва за забава за периода 30,04,2016
г. – 09,04,2019 г., законната лихва върху главницата, считано от 25,04,2019 г.
до изплащане на сумата, както и сумата 25,00 лева разноски по делото за ДТ и 360,00
лева адвокатско възнаграждение.
Срещу заповедта за изпълнение, в срок е
депозирано възражение от длъжника, като в указания от съда едномесечен срок,
кредиторът е предявил настоящия иск, поради което същият е допустим.
По делото не се спори факта, че ответника К.П. е
потребител на ВиК услуги, доставяни от ищеца, за имот с адрес гр. ***, ИТН ***.
Не се спори по делото, че в имота на ответника има монтиран водомер, съобразно
показанията на който, е отчитано потребеното количество вода. Съдът намира за
установен и факта, че ищецът е изпълнявал задължението по доставка на вода,
отвеждане и пречистване на отпадни води, до и от имота на ответника. По делото
са представени и приети „карнети”, от отчет на служител на ищеца, на
показанията на водомера в имота на отв.П.. Представени и приети са и
съответните месечни фактури, обективиращи задължението на ответника. По делото
са представени са и Общи условия, съобразно които- чл.33, ал.2, потребителите
са длъжни да заплащат дължимите суми за потребените от тях услуги, в 30-дневен
срок от датата на фактуриране. По делото, от страна на ответника, няма
представени доказателства за плащане на
сумите.
На основание гореизложеното съдът намира, че
предявените искове с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 от ГПК
вр.чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, са основателни.
При този
изход на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски в исковото
производство в размер на 75,00 лева за държавна такса. По отношение претендираното
адвокатско възнаграждение в размер на 360,00 лева - съобразно нормата на чл.78,
ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им
част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗАдв. -
Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съобразно
цитираната Наредба, чл.7, ал.2, т.1, минималният размер на възнаграждението,
при материален интерес до 1000,00 лева, е сумата от 300,00 лева, върху която
следва да се начисли ДДС съобразно §2Б от ДР на Наредба №1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо, доколкото заплатеното от
ищеца адвокатско възнаграждение е именно в този размер, и е платено по банков
път на 25,06,2019 г., то направеното възражение е неоснователно.
С оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г.
на ОСГТК, съдът следва да се произнесе и за дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство. Ищецът е направил разноски в размер на
25,00 лева за държавна такса и за адвокатско възнаграждение в размер на 360,00
лева. По съображения, идентични на изложените по-горе, неоснователно е
възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в
заповедното производство, доколкото минималният размер, определен по реда на чл.7, ал.2, т.1 вр.ал.7 от Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения, възлиза на 360,00 лева, в какъвто размер се претендира
от ищеца.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО НА ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1 от ГПК, че К.Г.П., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на “В.И К.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от управителя инж.***, сумата от 631,00 лева главница и
94,37 лева лихва за забава за периода 30,04,2016 г. – 09,04,2019 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението – 25,04,2019 г. до окончателното изплащане на сумите,
за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№2599/2019 г. на РС Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК К.Г.П., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ
на “В.И К.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от управителя инж.***, направените разноски в исковото производство в размер на 75,00 лева
за държавна такса и 360,00 лева за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК К.Г.П., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ
на “В.И К.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от управителя инж.***, направените разноски в заповедното производство в размер на 25,00 лева
за държавна такса и 360,00 лева за адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде
обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Плевенски
окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: