Решение по дело №2297/2018 на Районен съд - Горна Оряховица

Р Е Ш Е Н И Е

№ 224

град Горна Оряховица, 10.06.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Горнооряховският Районен съд, шести състав, в публично съдебно заседание на десети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав :

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА НИКОЛОВА

                                                                                 Членове : ...........................................

                                                                                                  ...........................................

при секретаря Милена Димитрова и в присъствието на прокурора ............................, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 2297 по описа за 2018 година, за да произнесе, взе предвид следното :

 

            Предявени са искове с правно основание чл.135,ал.1 от ЗЗД.

Ищецът К.Д.Ш. с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощник - адв. Р.И.Т. от АК - Разград, твърди в исковата си молба, че с Решение по гр. дело № 496/2017г. По описа на ГОРС съдът е отхвърлил като неоснователен и недоказан иска, предявен от И.Г.Р. срещу В.Т.Р., Г.Н.Р., Й. Н. Р. и К.Д.Ш., за приемане за установено по отношение на горепосочените лица, че е единствен собственик, на основание наследство и давностно владение, на недвижими имоти, намиращи се в землището на село Нова Върбовка, община Стражица, подробно описани в решението. Заявява, че с Определение № 436 от 21.02.2018г., по реда на чл.248 от ГПК, съдът е осъдил И.Г.Р. да заплати на К.Д.Ш. сумата от 1100,00 лв., представляваща направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение, а въз основа на това определение, влязло в сила на 15.06.2018г., съдът издал изпълнителен лист в полза на К.Д.Ш. срещу И.Г.Р. за горепосочената сума. Сочи, че въз основа на този изп.лист е образувано изпълнително дело № 71/2018г. по описа на СИС при РС - Бяла, обл. Русе, което по-късно е изпратено по подсъдност на съдебен изпълнител при ГОРС и е образувано ИД № 188/2018г. по описа на СИС при ГОРС. Твърди, че по така образуваното ИД длъжникът Р. е заявил, че ще погасява задължението си на месечни вноски по 25,00 лв., като е платил първата вноска в този размер. Счита, че това е неприемливо за кредитора. Заявява, че производството по изп. дело № 188/2018г. по описа на СИС при ГОРС е продължено при ЧСИ Анита Стойкова Стойкова под № 263/2018 г.

Твърди, че след издаване на изпълнителния лист, с нотариален акт за дарение на недвижими имоти № 635, том IV, рег. № 6750, дело № 459/2018г. по описа на нотариус Красимира Боева с район на действие ГОРС, с рег. № 296, И.Г.Р. е надарил сина си Й.И.Г. с ½ идеални части от процесните четири имота, посочени по-горе.

Сочи, че след това - на 07.08.2018г., с договор за цесия, И.Г.Р. е прехвърлил на сина си Й.Г. вземането си от К.Д.Ш. по договор за аренда на земеделски земи от 23.01.2014г. Заявява, че Й.Г. е инициирал пред Районен съд - Бяла, обл. Русе, производство по реда на чл.417 и чл.418 от ГПК, образувано е ч. гр. дело № 900/2018г. по описа на съда и е издадена Заповед № 399/26.10.2018г. за сумата от 981,08 лв. Твърди, че въз основа на издадения по това дело изп. лист е образувано изпълнително дело срещу К.Д.Ш. и на ищеца е връчена покана за доброволно изпълнение за общата сума от 1812,07 лв.

Твърди, че сключеният договор за дарение от 27.06.2018г., с който ответникът И.Г.Р. е надарил сина си - втория ответник Й.И.Г., с ½  идеални части от подробно описаните по-горе имоти, е сключен във вреда на кредитора К.Д.Ш. за вземането на последния към длъжника И.Г.Р. по издадения срещу Р. изп. лист от 15.06.2018г., като дарението е извършено в хода на образувано и неприключило изпълнително производство по изпълнително дело № 263/2018г. по описа на ЧСИ Анита Стойнова. Счита, че договорът за цесия от 07.08.2018г. между двамата ответници също е сключен във вреда на кредитора К.Д.Ш. за вземането му към длъжника И.Г.Р. по издадения срещу последния изп. лист от 15.06.2018г., като цесията е извършена също в хода на образувано и неприключило изп. производство. Заявява, че е налице увреждане на кредитора К.Д.Ш., тъй като с договора за дарение длъжникът И.Р. е намалил имуществото си; налице е и знание за увреждане у длъжника и лицето, с което той е договарял, тъй като двамата ответници имат кръвнородствена връзка помежду си и двете сделки са осъществени по време на висящ изпълнителен процес.

Моли съда да постанови съдебно решение, по силата на което и на основание чл.135 от ЗЗД, да обяви за недействителен спрямо К.Д.Ш. договор за дарение на недвижими имоти от 27.06.2018г., обективиран в нотариален акт № 635, том IV, peг. № 6750, дело № 459/2018г., на нотариус Красимира Боева с peг. № 296 в регистъра на НК, с район на действие ГОРС, вписан в Служба по вписванията при Pайонен съд – Горна Оряховица с вх. № 3310 от 27.06.2018 г., акт № 126, том XI, дело № 1214/2018г., с който И.Г.Р. е дарил на сина си Й.И.Г. ½ идеална част от следните недвижими земеделски имоти, намиращи се в землището на село Нова Върбовка, община Стражица, а именно : - нива от 3,000 дка, втора категория, местност „Ломска долина”, имот № 035008 по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот № 035007, имот № 180013, имот № 035009, имот № 035030; - нива от 10,000 дка, пета категория, местност „Срещу село”, имот № 090008 по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот № 090007, имот № 180111, имот № 090009, имот № 090026, имот № 090020; - лозе от 0,660 дка, четвърта категория, местност „Вехтите лозя”, имот № 121061 по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот № 121062, имот № 000235, имот № 121060, имот № 000235; - нива от 6,592 дка, четвърта категория, местност „Погледец”, имот № 157025 по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот № 157027, имот № 157028, имот № 157022, имот № 157024, имот № 180202, имот № 157026.

Моли съда, на основание чл.135 от ЗЗД, да обяви за недействителен спрямо К.Д. договор за цесия от 07.08.2018г., сключен между И.Г.Р. и Й.И.Г., с нотариална заверка на подписите, удостоверена от нотариус Красимира Боева, peг. № 296 на НК. Претендира присъждане на разноските по делото солидарно от двамата ответници.

В съдебно заседание, ищецът, чрез пълномощника си – адв. Р.Т. от АК - Разград, поддържа предявените искове. Моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Излага съображения в писмена защита. Претендира направените по делото разноски, съгласно представения списък на разноските.

Ответникът И.Г.Р. с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощник – адв. Ю. Й. от ВАК, депозира писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК. Ответникът Р. счита предявения иск за недопустим и неоснователен. Не спори, че е длъжник на ищеца К.Д. Ш., по силата на изпълнителен лист от 15.06.2018г., което вземане е установено с влязло в сила Определение по гр. дело № 496/2017г. по описа на ГОРС. Твърди, че разпоредителната сделка (дарение) на процесните имоти от 27.06.2018г. е напълно законна, не противоречи на закона и на добрите нрави, и е извършена много преди Р. да узнае, че срещу него има образувано изпълнително дело. Заявява, че към датата на образуване на изп. дело по никакъв начин не е бил уведомен и не е знаел, че К.Д.Ш. ще постъпи по този некоректен начин. Сочи, че в средата на м.07.2018г. е получил покана за доброволно изпълнение изх. № 6153/09.07.2018г. от ДСИ Ваня Тодорова при ГОРС и от нея научава, че е образувано изп.дело, по което е длъжник и следва да заплати на К.Д.Ш. сума в размер на 1100 лв. Посочва, че изп. дело № 71 е образувано с дата 25.06.2018г., като с писмено уведомление от 16.07.2018г. само взискателят е уведомен, че делото е изпратено по подсъдност на ДСИ ГОРС и е с нов номер 188/2018г. Заявява, че на 19.07.2018г., ответниците И.Р. и Й.Г. се срещнали с ДСИ и обяснили, че пенсията, която Р. получава, е ниска, същият е с влошено здравословно състояние и не е в състояние да внася повече от 25,00 лв. месечно, тъй като е диабетик, болен е от „Нехочкинов лимфом” и има значителни разходи за провеждане на лечение и др. Сочи, че въпреки това веднага е внесъл сумата от 25,00 лв. и е заявил, че ще погасява задължението на месечни вноски по 25,00 лв. Твърди, че не е имал намерение да не погасява задължението към Ш. или да го уврежда по някакъв начин.  Оспорва твърдението на ищеца, че плащането на вноска в размер на 25 лв. по ИД 71/2018г. е незаконна. Заявява, че тази вноска е съобразена с финансовите възможности на Р., като вноските са превеждани по сметката на съдебния изпълнител от неговите синове Г. И.Г. и Й.И.Г., които изцяло са поели издръжката на баща си. Твърди, че след преминаване на изпълнителното дело в ръцете на ЧСИ, на 07.08.2018г., Р. е сключил с ЧСИ споразумение за разсрочено плащане и на същата дата е превел парична сума в размер на 348,43 лв., представляваща 30% от общото му задължение, а към настоящия момент редовно превежда месечните вноски по това ИД. Заявява, че на 20.09.2018г. е платил сума от 200 лв., на 22.10.2018г. – сума в размер на 174.20 лв.,  на 19.11.2018г. – сума в размер на 174.20 лв., на 14.12.2018г. – сума в размер на 174.20 лв., при което общо преведената от него сума е в размер на 1096,03 лв.

Ответникът сочи също, че много преди да се стигне до дарението - на 14.02.2018г., Р. е изпратил два броя нотариални покани до К.Д.Ш., двете връчени му по надлежния ред, да му заплати дължимата рента по сключения от него аренден договор от 23.01.2014г. Твърди, че паричните вземания по същия договор, които Ш. дължи на ответника Р., са в размер на 1215,12 лв. - главница и 370,35 законна лихва за забавеното плащане, за общо четири стопански години. Сочи, че Р. е предложил на ищеца да закупи неговите ½ ид. ч. от процесните земеделски земи; в началото на месец май 2018 г. двамата ответници се срещнали в гр. Бяла с бащата на ищеца -  Д.К. Ш., който бил арендатор в арендния договор; от страна на ответниците било направено предложение за прихващане на двете дължими суми - едната от Р. на Ш. в размер на 1100,00 лв., а другата от ищеца на Р. в размер на 1417,64 лв. Посочва, че вследствие на това останал с убеждението, че всичко ще се уреди помежду им без намесата на съдебните и други власти. Поради тава счита, че не са налице действия от страна на ответника, целящи увреждане на кредитора.

Моли съда да остави без уважение предявения иск с правно основание чл.135 от ЗЗД. Претендира присъждане на направените по делото разноски – 100 лв. За платени командировъчни на адв. Й., и адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗА.

Ответникът Й.И.Г. с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника си - адв. Ю. Й. от ВАК, депозира писмен отговор на исковата молба. Счита предявения иск за недопустим и неоснователен. Твърди, че в случая не са извършени действия, които да увреждат кредитора. Сочи, че макар и да е извършена разпоредителна сделка - договор за дарение, И.Г.Р. разполага и с друго имущество, което е достатъчно да удовлетвори кредитора – ПИ 8-168, с площ от 680 кв.м., в с. Нова Върбовка, заедно с жилищна сграда и стопански постройки, както и лек автомобил „Ровър-25” с рег. № ВТ 92-42 КМ. Счита, че действието е извършено преди възникване на вземането, поради което би било недействително само, ако е било предназначено от длъжника и лицето, с което той договарял, да увреди кредитора. Твърди, че в случая такова намерение не е било налице, а сделката е извършена от Р. поради напредналата му възраст и влошеното му здравословно състояние. Заявява, че Й.Г. не е длъжник на К.Д.Ш., не е знаел и не е бил уведомен нито за издаването на изпълнителен лист от 15.06.2018г., нито за връчване на покана за доброволно изпълнение от СИ, което да е отпреди датата на прехвърлителната сделка, от което да узнае, че е образувано изп. дело. Посочва, че първото действие по събиране на задължението на Р. е след датата на прехвърлителната сделка – 27.06.2019г., т.е. не е налице знание и увреждане. Счита, че в конкретния случай ищецът-кредитор няма правен интерес от отменителен иск, защото е започнало погасяване на вземането, поради което искът се явява недопустим, а започналото плащане по задължението на части в рамките на изпълнителното производство предполага доброволно уреждане на спора. Счита, че липсата на намерение за увреждане на кредитора от страна на Й.Г. се обосновава и с факта на възникнало вземане за ответника за дължима от ищеца рента по сключения от него аренден договор от 23.01.2014г. в размер на 303.78 лв. за всяка стопанска година, считано за 4 стопански години, общо в размер на 1215.12 лв. – главница и 370.47 лв. – законна лихва за забавено плащане, т.е. общо в размер на 1585.47 лв. Заявява, че липсата на намерение за увреждане на кредитора от страна на Й.Г. се обосновава и направеното на Ш. предложение за сключване на извънсъдебно споразумение за прихващане на задълженията, без да ангажират съдебните власти и съдебните изпълнители. Твърди, че през цялото време е полагал грижата на съвестен и добронамерен длъжник

            Счита за неверни и неоснователни твърденията на ищеца, че с договора за цесия от 07.08.2018г., сключен между двамата ответници, е сключен във вреда на ишеца-кредитор. Твърди, че този договор е сключен във връзка със задължения на ищеца към цедента по договор за аренда, при което Й.Г., в качеството на цесионер, е заплатил на цедента И.Р. сума в размер на 700,00 лв., с която да удовлетвори взискателя-ищец по ИД № 263/2018 г. на ЧСИ Анита Стойнова.

Моли съда да остави без уважение предявения иск с правно основание чл.135 от ЗЗД като недопустим, неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на направените по делото разноски – адвокатско възнаграждение и пътни разноски.

В съдебно заседание, ответниците, чрез пълномощника си – адв. Ю. Й. от ВАК, поддържат писмените отговори. Молят съда да отхвърли предявените искове като неоснователни. Излагат съображения в писмена защита.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :

Безспорен по делото е фактът, че с влязло в сила Решение № 470/14.12.2017г. по гр. дело № 496/2017г. по описа на ГОРС, съдът е отхвърлил като неоснователни и недоказани исковете с правно основание чл.124 от ГПК във вр. чл.79 ЗС, предявени от И.Г.Р. против К.Д.Ш. и др., за приемане за установено по отношение на ответниците, че ищецът е единствен собственик, на основание наследство и давностно владение, на изброените по-долу недвижими имоти, поради придобиването им от страна на ищеца на основание давностно владение продължило от 1999г. до датата на предявяване на исковата молба - 15.03.2017г., на следните недвижими земеделски имоти, намиращи се в землището на село Нова Върбовка, община Стражица, а именно : 1. Нива от 3.000 дка (три декара), втора категория , местност „Ломска долина", имот № 035008 по плана за земеразделяне, при граници (съседи) : № 035007; № 180013; №035009; № 035030; 2. Нива от 10.000 дка (десет декара), пета категория, местност „Срещу село", имот № 090008 по плана на земеразделяне при граници (съседи) : № 090007; № 180111; № 090009; № 090026; № 090020; 3. Лозе от 0.660 дка ( нула декара и шестстотин и шестдесет кв.м.). четвърта категория, местност „Вехтите лозя" имот № 121061 по плана за земеразделяне, при граници (съседи): № 121062; № 000235; 121060; № 000235; 4. Нива от 6.592 дка ( шест декара и петстотин деветдесет и два кв.м.), четвърта категория, местност „Погледец", имот № 157025 по плана за земеразделяне, при граници (съседи): № 157027; № 157028; №157022; №157024; № 180202; № 157026.

Съдът е приел за безспорни по делото и фактите, че с Определение № 436/21.02.2018г., постановено по реда на чл.248 от ГПК по същото дело, съдът е допълнил Решение № 470/14.12.2017г., в частта му за разноските, като е осъдил И.Г.Р., ЕГН ********** да заплати на К.Д.Ш., ЕГН **********, на основание чл.78,ал.3 от ГПК, адвокатско възнаграждение в размер на 1100 лв., като въз основа на влязлото в сила определение е издаден изпълнителен лист от 15.06.2018г. Горепосочените факти се установяват и от приетите писмени доказателства - Решение № 470/14.12.2017г., постановено по гр. д. № 496/2017г. по описа на ГОРС; определение № 436/21.02.2018г., постановено по гр. д. № 496/2017г. по описа на ГОРС по реда на чл. 248 от ГПК; изпълнителен лист от 15.06.2018г., издаден по гр. д. № 496/2017г. по описа на ГОРС.

С доклада по делото, неоспорен от страните, съдът е приел за безспорен и фактът, че въз основа на издадения изпълнителен лист от 15.06.2018г. по гр. д. № 496/2017г. по описа на ГОРС, на 25.06.2018г. е образувано изп. дело № 71/2018г. по описа на ДСИ при РС – Бяла, със страни: взискател – К.Д.Ш. /ищец по настоящото дело/, длъжник – И.Г.Р. /първи ответник/.

Безспорен е и фактът, че изп. дело № 71/2018г. по описа на ДСИ при РС – Бяла е изпратено по подсъдност на ДСИ при ГОРС, където е образувано под № 188/2018г. по описа на СИС при ГОРС.

Съдът е приел за безспорни между страните и фактите, че с вх. № 6559/19.07.2018г., длъжникът И.Г.Р. е депозирал писмена молба по изп. дело № 188/2018г. по описа на СИС при ГОРС, с която е посочил, че получава пенсия в размер около 290 лв., посочил е, че страда от заболявания и е изразил желание да изплати дълга на вноски от по 25 лв., като е представил платежен документ за внасянето на първа вноска в посочения размер, на което взискателят К. Ш. е възразил писмено и е поискал изп. производство да бъде продължено от ЧСИ. Гореописаните безспорни факти се потвърждават и от приетите писмени доказателства: молба от 22.06.2018г. от К.Д.Ш. ***/2018г.; уведомление с изх. № 6155/09.07.2018г. по ИД № 188/2018г. по описа на СИС при ГОРС; съобщение с изх. № 6285/19.07.2018г. по ИД № 188/2018г. по описа на СИС при ГОРС; молба с рег. № 6559/19.07.2018г. по описа на СИС при ГОРС; молба от 31.07.2018г. по ИД № 188/2018г. по описа на СИС при ГОРС.

Безспорен е и фактът, че изп. дело № 188/2018г. по описа на СИС при ГОРС е изпратено за разглеждане от друг съдебен изпълнител – ЧСИ Анита Стойнова, рег. № 897, с район на действие ВТОС, пред който е образувано като изп. дело № 263/2018г.

Съдът е приел за безспорни и фактите, че на 27.06.2018г. е осъществена безвъзмездна правна сделка със страни – двамата ответници, обективирана в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 635, том IV, рег. № 6750, дело № 459 от 2018г. на нотариус Красимира Боева с рег. № 296 в регистъра на НК, с район на действие ГОРС, по силата на която И.Г.Р. – като дарител, от една страна, е дарил на сина си Й.И.Г. - като надарен, от друга страна, правото на собственост върху ½ ид. част от подробно от следните недвижими земеделски имоти, намиращи се в землището на село Нова Върбовка, община Стражица, а именно : - нива от 3,000 дка, втора категория, местност „Ломска долина”, имот № 035008 по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот № 035007, имот № 180013, имот № 035009, имот № 035030; - нива от 10,000 дка, пета категория, местност „Срещу село”, имот № 090008 по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот № 090007, имот № 180111, имот № 090009, имот № 090026, имот № 090020; - лозе от 0,660 дка, четвърта категория, местност „Вехтите лозя”, имот № 121061 по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот № 121062, имот № 000235, имот № 121060, имот № 000235; - нива от 6,592 дка, четвърта категория, местност „Погледец”, имот № 157025 по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот № 157027, имот № 157028, имот № 157022, имот № 157024, имот № 180202, имот № 157026.

Безспорни по делото са и фактите, че на 07.08.2018г., с договор за цесия с нотариална заверка на подписите, извършена на 07.08.2018г. от нотариус Кр. Боева с район на действие ГОРС, рег. № 296, приет като писмено доказателство, И.Г.Р. – като цедент, е прехвърлил възмездно на сина си Й.Г. – цесионер, вземането си от К.Д.Ш. по договор за аренда на земеделски земи от 23.01.2014г. за стопанските 2014г-2015г., 2015г-2016г. и 2016г.-2017г., общо в размер на 911.34 лв., заедно със законна лихва за забава в размер на 69.74 лв., и всички принадлежности на вземането, срещу цена от 700 лв., изплатена в брой и на ръка от цесионера на цедента.

Безспорни между страните са и фактите, че ответникът по настоящото дело Й.Г. е депозирал пред Районен съд - Бяла заявление по реда на чл.417 и чл.418 от ГПК, образувано е ч. гр. дело № 900/2018г. по описа на РС – Бяла, в хода на което са издадени Заповед № 399/26.10.2018г. и изпълнителен лист от 26.10.2018г., в полза на Й.И.Г. срещу длъжник К.Д.Ш., за сумата от 981,08 лв. – парично вземане, произтичащо от договор за цесия, сключен на 07.08.2018г., както за сумата от 50 лв. – разноски по делото.

Безспорни в настоящото производство са и фактите, че  въз основа на Заповед № 399/26.10.2018г. и изпълнителен лист от 26.10.2018г., издадени по ч. гр. дело № 900/2018г. по описа на РС – Бяла, е образувано изпълнително дело № 20188320402307 по описа на ЧСИ И. *** действие ОС Русе, с взискател Й.И.Г. и длъжник К.Д.Ш., на когото е връчена покана за доброволно изпълнение изх. № 27576/12.11.2018г. за общата сума от 1812,07 лв.

От приетите в хода на съдебното производство писмени доказателства - вносна бележка от 27.02.2019г., вносна бележка от 25.03.2019г., вносна бележка от 17.04.2019г., разпореждане № 135/22.04.2019г. на ЧСИ Анита Стойнова, рег. № 897, район на действие ВТОС, се установява, че към дата 22.04.2019г. първият ответник И.Р. е заплатил изцяло паричното си задължение към ищеца по изп.дело № 20188970400263, образувано въз основа на изпълнителен лист, изд. на 15.06.2018г. от ГОРС, поради което, с Разпореждане № 135/22.04.2019г., ЧСИ Анита Стойнова-Тотева е приключила изпълнителното производство.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи :

Предявени са искове с правно основание чл.135,ал.1 от ЗЗД, които съдът намира за допустими.

            Съгласно разпоредбата на чл.135,ал.1 от ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането; когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. С оглед оборимата презумпция на чл.135,ал.2 от ЗЗД, знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. Павловият иск по чл.135 от ЗЗД е конститутивен по своята правна същност и с него се упражнява едно потестативно право на кредитора, с което се цели постигането на правна промяна – обявяването на дадено правно действие за относително недействително, т.е. недействително само спрямо ищеца – кредитор. Правен интерес от предявяването на този иск е налице, когато с действията си длъжникът намалява имуществото си, което осуетява възможността на кредитора да удовлетвори вземането си.

Разгледани по същество, предявените искове с правно основание чл.135,ал.1 от ЗЗД се явяват неоснователни по следните съображения :

От приетите по делото писмени доказателства, може да се приеме, че към момента на предявяване на исковата молба /15.11.2018г./ е била налице първата предпоставка, необходима за уважаване на иска по чл.135,ал.1 от ЗЗД, а именно, че ищецът К.Ш. е имал качеството на кредитор спрямо ответника И.Р., тъй като към този момент ищецът е имал неудовлетворено парично вземане срещу този ответник в размер на сумата от 352.46 лв., представляваща неизплатената част към този момент от парично задължение за разноски от длъжника И.Р., присъдени в полза на ищеца Ш. /в общ размер от 1100 лв./ с Определение № 436/21.02.2018г., постановено по реда на чл.248 от ГПК по гр. дело № 496/2017г. по описа на ГОРС, и издадения изпълнителен лист от 15.06.2018г., въз основа на който е образувано изп.дело № 20188970400263 по описа на ЧСИ Анита Стойнова, рег. № 897, с район на действие ВТОС. Съгласно установената съдебна практика, к 

 

 

 

редитор по смисъла на чл.135 от ЗЗД е не само този, който има вземане, установено с влязло в сила решение, а и лицето, което по начало има вземане, без то да е установено със съдебно решение, като в процеса по чл.135 от ЗЗД кредиторът може да докаже вземането си с всички допустими от закона доказателствени средства  

 

 

 

/в този смисъл са Решение № 45 от 01.06.2011г. на ВКС по гр. д. № 450/2010г., III г.о., ГК, Решение № 4 от 26.01.2011г. на ВКС по гр. д. № 551/2010г., III г.о., ГК, постановени по реда на чл.290 от ГПК и др./. В тази връзка, наличието на парично вземане за разноски, присъдени с Определение № 436/21.02.2018г., постановено по реда на чл.248 от ГПК по гр. дело № 496/2017г. по описа на ГОРС, и издадения изпълнителен лист от 15.06.2018г., в полза на ищеца Ш. от ответника Р., в общ размер от 352.46 лв., считано към дата 15.11.2018г., формиран след извършени частични плащания в общ размер от 747.64 от длъжника И.Р., както и суми за разноски по образуваните изпълнителни производства, се установява въз основа на приетите писмени доказателства - молба от № 6559/19.07.2018г. по изп.дело № 188/2018г. по описа на СИС при ГОРС, вносна бележка от 19.07.2018г., вносна бележка от 07.08.2018г., вносна бележка от 20.09.2018г., вносна бележка от 22.10.2018г.

Настоящият съдебен състав приема, че в случая, считано към датата на предявяване на иска /15.11.2018г./ може да се приеме наличие и на втората изискуема предпоставка по чл.135,ал.1 от ЗЗД - вземането на кредитора да е възникнало преди датата на извършване на правното действие от длъжника, което се атакува с предявения иск. От цитираните по-горе многобройни писмени доказателства се установява по несъмнен начин, че вземането на ищеца К.Ш. против ответника И.Р., представляващо дължими съдебни разноски в общ размер от 1100 лв., присъдени в полза на ищеца с Определение № 436/21.02.2018г., постановено по реда на чл.248 от ГПК по гр. дело № 496/2017г. по описа на ГОРС, влязло в законна сила на 16.04.2018г., и издадения въз основа на него изпълнителен лист от 15.06.2018г., е възникнало и е съществувало, както към момента на осъществяване на първото разпоредителното действие от първия ответник /27.06.2018г./, така и към момента на извършване на второто разпоредително действие /07.08.2018г./.

На следващо място, от приложените по делото писмени доказателства се установява, че в случая към датата на предявяване на иска /15.11.2018г./ е била налице и друга изискуема от закона предпоставка, а именно : ответникът И.Р. е извършил две последователни валидни правни действия, както следва : 1/ сключване на договор за дарение на недвижими имоти на 27.06.2018г., по силата на който, в качеството си дарител, Р. е дарил на своя син – ответникът Й.Г., като надарен, правото си на собственост върху ½ ид. част от следните недвижими земеделски имоти, намиращи се в землището на село Нова Върбовка, община Стражица, а именно : - нива от 3,000 дка, втора категория, местност „Ломска долина”, имот № 035008 по плана за земеразделяне; - нива от 10,000 дка, пета категория, местност „Срещу село”, имот № 090008 по плана за земеразделяне; - лозе от 0,660 дка, четвърта категория, местност „Вехтите лозя”, имот № 121061 по плана за земеразделяне; - нива от 6,592 дка, четвърта категория, местност „Погледец”, имот № 157025 по плана за земеразделяне, подробно описани по-горе; и 2/ сключване на 07.08.2018г. на договор за цесия с нотариална заверка на подписите, извършена на 07.08.2018г. от нотариус Кр. Боева с район на действие ГОРС, рег. № 296, по силата на който И.Г.Р. – като цедент, е прехвърлил възмездно на сина си Й.Г. – цесионер, вземането си от К.Д.Ш. по договор за аренда на земеделски земи от 23.01.2014г. за стопанските 2014г.-2015г., 2015г.-2016г. и 2016г.-2017г., общо в размер на 911.34 лв., заедно със законна лихва за забава в размер на 69.74 лв., и всички принадлежности на вземането, срещу цена от 700 лв., изплатена в брой и на ръка от цесионера на цедента. С оглед изложените по-горе съображения и предвид липсата на възражения и на годни доказателства относно противното, съдът намира, че осъществените между ответниците една безвъзмездна сделка и една възмездна сделка са валидни и са породили целените с тях правни последици, като законът позволява кредиторът да иска отмяна на така извършените от длъжника правни действия.

Съдът намира, че към момента на предявяване на исковата молба /15.11.2018г./ може да се приеме за установено, въз основа на приложените писмени доказателства, че с извършване на атакуваното правно действие - безвъзмездна правна сделка, ответникът И.Р. би могъл да причини увреждане на интересите на кредитора – ищеца Ш., чрез намаляване на имуществото си, като основание по чл.135,ал.1 от ЗЗД. Увреждането на кредитора, като елемент от фактическия състав на иска, е от категорията на обективните предпоставки и предполага, че чрез извършеното правно действие длъжникът създава или увеличава неплатежоспособността си. Увреждане има винаги, когато се извършва разпореждане със секвестируемо имущество, включително и когато възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника се намалява. Увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника. С оглед на това, увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора, като правноирелевантно е дали длъжникът след разпореждането притежава имущество и на каква стойност /в този смисъл е и съдебната практика : Решение № 224 от 30.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2310/2014 г., III г. о., ГК Решение № 320 от 5.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1379/2012 г., IV г. о., ГК, постановени по реда на чл.290 от ГПК/. В случая са без значение подбудите и мотивите за сключването на сделката, не се изисква и наличие на пряк умисъл за увреждане от страна на длъжника, а е достатъчно знанието на длъжника, че има кредитор и че последният може да се удовлетвори от имуществото му, с което той се разпорежда. В този смисъл е и трайната съдебна практика на ВКС на РБ : Решение № 639/06.10.2010г. по гр. дело № 754/2009г., IV г.о., Решение № 45/01.06.2011г. по гр. дело № 450/1010г., III г.о., и др.  

Наред с това, съдът приема, че към момента на предявяване на исковата молба /15.11.2018г./ би могло да се приеме наличие и на субективния елемент „знанието за увреждане на кредитора” – представа, знание у длъжника И.Р., че извършвайки описаното по-горе правно действие с имуществото си – безвъзмездна правна сделка, уврежда своя кредитор К.Ш., тъй като първият ответник е знаел, че има кредитор и действието му уврежда правото на кредитора, защото с извършеното дарение намалява възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото му. В съдебната практика се приема, че не е необходимо намерение за увреждане, т.е. умишлено предприето намаляване, а е достатъчно простото знание у длъжника, че той има кредитори, които биха могли да се удовлетворят от имуществото му /чл.133 от ЗЗД/, ако не изпълни задълженията си към тях, и че вследствие на съответната сделка /действие/ се увреждат техните интереси, каквито факти в случая се установяват от приетите писмени доказателства /Решение № 639 от 6.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 754/2009 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 от ГПК, Решение № 639/06.10.2010г. по гр. дело № 754/2009г., IV г.о., Решение № 45/01.06.2011г. по гр. дело № 450/1010г., III г.о., Решение № 200/17.03.2010г. по гр.дело № 1417/2009г., III г.о., и др./.

Видно от данните по делото, процесният случай, досежно осъществената безвъзмездна правна сделка със страни – двамата ответници, обективирана в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 635, том IV, рег. № 6750, дело № 459 от 2018г. на нотариус Красимира Боева с рег. № 296 в регистъра на НК, с район на действие ГОРС, попада в хипотезата на наличие на безвъзмездна сделка, при която недействителността на извършеното действие не се обуславя от едновременното знание на третото лице, с което длъжникът е договарял.

По отношение на второто правно действие – осъществената от двамата ответници двустранна възмездна правна сделка - договор за цесия с нотариална заверка на подписите, извършена на 07.08.2018г. от нотариус Кр. Боева с район на действие ГОРС, рег. № 296, съдът намира, че презумпцията за знание, уредена в чл.135,ал.2 от ЗЗД, е оборена от ответната страна в конкретния случай. В тази връзка, макар и по делото да се установява по безспорен начин визираната в чл.135,ал.2 от ЗЗД родствена връзка между двамата ответници, а именно : ответникът Р. е баща на ответника Г., то данните по делото и приетите писмени доказателства /епикриза от 06.10.2014г. по ИЗ № 10475/2014г. на НСБАЛ по хематологични заболявания – София, медицинско направление от 26.02.2019г., 2 бр. медицински изследвания, проведени в СМДЛ „Медика” гр. В.Търново, и др./, потвърждават по категоричен начин изложените от ответната страна възражения, че първият ответник се намира в напреднала възраст – 76 г./, и страда от тежки заболявания – „Лимфоми. Едроклетъчен (дифузен)”, „Есенциална /първична/ хипертония”, „Други форми на хронична исхемична болест на сърцето”, „Преживян ОМИ. Поставен един коронарен стент” и др., - факти, които безспорно са достояние на неговия син Й.Г. и потвърждават изложените от ответната страна твърдения за наличието на намерение и съгласие между страните по договора за цесия от 07.08.2018г. вторият ответник да предприеме необходимите действия за събиране на парични вземания, възникнали в полза на неговия баща от ищеца по делото, предвид невъзможността на първия ответник да стори това /, с оглед възрастта, здравословното си състояние и множеството лечебни терапии, на които е бил подложен/, и след като цесионерът Г. удовлетвори цедента Р. със заплащане на уговорената в този договор цена в размер на 700 лв. В този смисъл, като факт, водещ до оборване на презумпцията по чл.135,ал.2 от ЗЗД, съдът възприема обстоятелството, че още в деня на сключване на договора за цесия – 07.08.2018г., респ. получаване на продажната цена по този договор, ответникът Р. е превел по сметката на ЧСИ Анита Стойнова сумата от 348.43 лв., представляваща 20 % от паричното му задължение към ищеца по изп.дело № 20188970400263, със задължението да внася на съдебния изпълнител всеки месец по 10% от вземането по предявения срещу него изп. лист от 15.06.2018г., съгласно изискванията на чл.454,ал.1 от ГПК, т.е. демонстрирал е отново своето намерение да удовлетвори /, а не да увреди,/ своя кредитор, като погаси изцяло и в съответствие с предвидените в закона способи процесното вземане, присъдено в полза на ищеца Ш. /вносна бележка от 07.08.2018г./.

Наред с изложените по-горе съображения, съгласно изискванията на чл.235,ал.3 от ГПК, съдът взе предвид и установените в производството факти, настъпили след предявяването на иска, които са от значение за спорното право. Такива факти в процесния случай съставляват обстоятелствата, че в хода на настоящото съдебно производство ответникът И.Р. е погасил изцяло паричното си задължение за разноски в изпълнителното производство по изп. дело № 20188970400263 по описа на ЧСИ Анита Стойнова – Тотева, рег. № 897, район на действие ВТОС, образувано въз основа на процесния изпълнителен лист от 15.06.2018г. на ГОРС, като е заплатил на ищеца Ш. изцяло претендираната от него сума, както следва : на 19.11.2018г. е превел сумата от 174.20 лв., на 14.12.2018г. е заплатил сумата 174.20 лв., на 27.02.2019г. е превел сумата от 174.20 лв., на 25.03.2019г. е превел сумата от 174.20 лв. и на 17.04.2019г. е заплатил сумата от 178 лв. по посочена банкова сметка ***, с основание – изп.дело 20188970400263, след което с Разпореждане № 135 от 22.04.2019г. ЧСИ Анита Стойнова - Тотева е прекратила изп. дело № 263/2018г. Тези факти се установяват от неоспорените от ищцовата страна писмени доказателства, ангажирани от ответниците, - вносна бележка от 19.11.2018г., вносна бележка от 14.12.2018г., вносна бележка от 27.02.2019г., вносна бележка от 25.03.2019г., вносна бележка от 17.04.2019г. и Разпореждане № 135 от 22.04.2019г. по изп.дело 20188970400263 по описа на ЧСИ Анита Стойнова - Тотева.

С оглед на горепосочените факти, настъпили след предявяването на иска, съдът намира, че към момента на приключване на устните състезания по делото не са налице изискуемите от закона предпоставки, които да обуславят основателността на исковете по чл.135,ал.1 от ЗЗД, тъй като установеното към датата 15.11.2018г. парично вземане на ищеца от ответника Р. не съществува към момента на приключване на устните състезания по делото, поради погасяването му от длъжника чрез плащане, ищецът не притежава качеството на кредитор спрямо ответника И.Р. и не е налице увреждане на интересите на кредитора – ищеца Ш., към настоящия момент.

Предвид изложените по-горе съображения, съдът приема, че към момента на приключване на устните състезания по делото предявените искове с правно основание чл.135,ал.1 от ЗЗД се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени като такива.

При този изход на делото, съдът приема за неоснователна претенцията на ищеца по чл.78,ал.1 от ГПК, за присъждане на направените по делото съдебни разноски за платена държавна такса /148 лв./, за платено адвокатско възнаграждение /1100 лв./, за вписване на исковата молба /14 лв./, общо в размер от 1262 лв., поради което същата следва да бъде отхвърлена. В тази връзка, съдът взе предвид на първо място, че с настоящото решение се отхвърлят изцяло като неоснователни предявените от ищцовата страна искове с правно основание чл.135,ал.1 от ЗЗД. На второ място, съдът споделя възраженията на ответната страна, че с поведението си двамата ответници не са дали повод на ищеца Ш. да предяви настоящите искове, тъй като ответникът Р. своевременно – след образуване на изп.дело № 188/2018г. по описа на СИС при ГОРС и получаване на ПДИ, е поискал разсрочено плащане на процесното вземане, извършил е първа погасителна вноска в размер от 25 лв. на 19.07.2018г., след което е продължил системно да погасява чрез плащания дълга си към ищеца К.Ш., като към датата на предявяване на настоящата искова молба /15.11.2018г./ ответникът Р. е извършил плащания в полза на своя кредитор в общ размер от 747.64 лв. /повече от половината от процесното вземане/, респ. първият ответник е демонстрирал намерение и е предприел реални действия за изплащане на дължимите суми, претендирани от ищеца въз основа на Определение № 436/21.02.2018г., постановено по реда на чл. 248 от ГПК, и изпълнителен лист от 15.06.2018г., издаден по гр. д. № 496/2017г. по описа на ГОРС.  

На следващо място, на основание чл.78,ал.3 от ГПК, основателно се явява и следва да бъде уважено искането на ответника И.Р. за заплащане на направените по делото разноски за платени пътни разноски /командировъчни/ на адв. Юл. Й. от ВАК за еднократно явяване в ГОРС в размер на 100 лв., както и искането на ответника Й.Г. за заплащане на направените по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 950 лв., които следва да бъдат възложени в тежест на ищеца съразмерно на отхвърлената част от иска, т.е. изцяло.

При този изход на делото, съдът намира за основателна претенцията на адвокат Ю. Й. от ВАК, като процесуален представител на ответника И.Р., за присъждане в негова полза на дължимото адвокатско възнаграждение съобразно чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата и Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Налице са предпоставките, визирани в чл.78,ал.3 от ГПК, в процесния случай, а наред с това ответникът И.Р. е упълномощил редовно адвокат Ю. Й. от ВАК да го представлява по настоящото дело и последната е реализирала надлежно и в пълен обем процесуалното представителство в съдебното производство. Видно от приложеното по делото адвокатско пълномощно от 04.01.2019г. и договор за правна защита и съдействие от 04.01.2019г., в същите е удостоверено, че упълномощаването е по реда на чл.38,ал.1,т.2 от ЗА /безплатна адвокатска помощ на материално затруднени лица/. Съгласно чл.38,ал.2 от ЗА, в случаите по ал.1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, и съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл.36,ал.2 и осъжда другата страна да го заплати. Поради това, съдът следва да осъди ответника по делото да заплати на адвокат Ю. Й. от ВАК адвокатско възнаграждение, определено на основание чл.38,ал.2 във вр. ал.1,т.2 във вр. чл.36,ал.2 от ЗА и чл.7,ал.2,т.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – в размер на 461.42 лв.

 Водим от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.135,ал.1 от ЗЗД, предявени от

К.Д.Ш. с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника му адв. Р.И.Т. от АК - Разград, за обявяване за относително недействителен, по отношение на И.Г.Р. с ЕГН **********, с адрес: ***, и на Й.И.Г. с ЕГН **********, с адрес ***, на договор за дарение на недвижим имот, сключен на 27.06.2018г., обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 635, том IV, рег. № 6750, дело № 459 от 2018г. на нотариус Красимира Боева с рег. № 296 в регистъра на НК, с район на действие ГОРС, и на договор за цесия от 07.08.2018г. с нотариална заверка на подписите, извършена на 07.08.2018г. от нотариус Кр. Боева с рег. № 296, с район на действие ГОРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОТХВЪРЛЯ претенцията, предявена от ищеца К.Д.Ш. с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника му адв. Р.И.Т. от АК - Разград, за заплащане солидарно от ответниците И.Г.Р. с ЕГН ********** и Й.И.Г. с ЕГН **********, на направените по делото съдебни разноски за платена държавна такса /148 лв./, за платено адвокатско възнаграждение /1100 лв./ и за вписване на исковата молба /14 лв./, общо в размер от 1262 лв., като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА К.Д.Ш. с ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на И.Г.Р. с ЕГН **********, с адрес: ***, СУМА в размер на 100 лв. /сто лева/, представляваща направените по настоящото дело разноски за платени пътни разноски /командировъчни/ на адв. Юл. Й. от ВАК за еднократно явяване в ГОРС, съразмерно на отхвърлената част от иска.

ОСЪЖДА К.Д.Ш. с ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Й.И.Г. с ЕГН **********, с адрес”***, СУМА в размер на 950 лв. /деветстотин и петдесет лева/, представляваща направените по настоящото дело разноски за платено адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска.

ОСЪЖДА К.Д.Ш. с ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Ю.Й. ***, със служебен адрес : гр. С. …, СУМА в размер на 461.42 лв. /четиристотин шестдесет и един лева и четиридесет и две стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение, определено на основание чл.38,ал.2 във вр. ал.1,т.2 във вр. чл.36,ал.2 от Закона за адвокатурата и чл.7,ал.2,т.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съразмерно на уважената част от иска.

         Решението подлежи на въззивно обжалване от страните, в двуседмичен срок от връчването му, пред Великотърновски окръжен съд.

         На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.

 

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ : …………………………..