№ 2470
гр. София, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:С. П. Г.А
при участието на секретаря Д. ИВ. ГР.
като разгледа докладваното от С. П. Г.А Административно наказателно дело
№ 20211110216988 по описа за 2021 година
Производството е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и е образувано по жалба
на СВ. Б. Г. от гр. София срещу наказателно постановление (НП) №21-4332-
021387/21.10.2021 г. на началник група към Столична дирекция на
вътрешните работи (СДВР), отдел „Пътна полиция“ (О „ПП”) при СДВР, с
което е наложено административно наказание на основание чл.185 от ЗДвП
глоба в размер на 20 (тридесет лева) лв. за нарушение по чл.20, ал.1 от Закона
за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.174, ал.3, пр.I от ЗДвП
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца и глоба в размер
на 2 000 (две хиляди лева) лв. за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП.
С жалбата се моли за отмяна на наказателното постановление като
незаконосъобразно и необосновано, тъй като изложените обстоятелства не
отговарят на действителната фактическа обстановка, тъй като претърпяла
ПТП в паркиран на улицата автомобил, поради дефектирал шарнирен болт на
окачването и дала няколко пъти проба за алкохол на място на дошлите за
ПТП-то полицейски органи, но резултата бил отрицателен, предоставени
били множество документи за подпис и тъй като никой не бил обяснил, а и
била без очила не разбрала, че сред документите било и направление за
даване на кръвна проба, поради което не отишла да даде такава.
1
Жалбоподателятката редовно призована се явява лично и с упълномощен
от нея процесуален представител, който поддържа жалбата и по същество се
пледира за отхвърляне изцяло на НП, тъй като не са извършени
административните нарушения. Не се претендират разноски по делото.
За органа издал наказателното постановление, в съдебно заседание не се
явява представител и не е депозирано писмено становище.
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се
установяват от събраните писмени и гласни доказателства:
На 10.10.2021 г. около 14:20 часа жалбоподателката управлявала лек
автомобил „-------“, с ДК № ---------- в гр. София по ул. „Криволак“ с посока на
движение от ул. „Розова долина“ към ул. „Крум Попов“. По време на
движението дефектирала част от управлявания от жалбоподателката
автомобил и същия поднесъл и се ударил в паркиран от дясната страна на
посоката на движение на управлявания от жалбоподателката автомобил, лек
автомобил „К.С.“, с ДК № --------. Извикана била полиция. На място дошъл
екип на КАТ, сред които бил и свидетеля К., който бил в екип на АП-91-4.
Установен бил на място лекия автомобил, който бил с откъсната дясна ходова
част катастрофирал в друг паркиран автомобил от дясната му страна.
Жалбоподателката била изпробвана многократно с техническо средство
„Алкотест Дрегер 7510“, с инв. №0133, но нямало резултат. ОТчетеното било,
че няма достатъчно обем или прекъсване на духането. Първоначално лично
свидетелят К. държал дрегера, за да бъде изпробвана водачката, след което
го дал тя да го държи, но опитите не били успешни. Докато я изпробвали
полицейските служители покрай тях минал съсед на жалбоподателката
свидетелят В., който я видял, че тя държи дрегер, както и полицаите и го
надува, като била отвън на тротоара. Не й се обадил, тъй като нямало къде да
се спре. Същият не знае дали жалбоподателката носи очила. Издаден бил
талон за изследване №080232, в който е отразено, че отказва да бъде
извършена проверка с техническо средство и следва да се яви до 45 минути в
УМБАЛ „Св. Анна“ – гр. София. Като талонът бил връчен в 15:50 часа.
Липсват данни жалбоподателката да е посетила посоченото в талона за
изследване лечебно заведение и да ѝ е била взета проба за алкохол.
Жалбоподателката попълнила декларация за ПТП-то. Съставена била скица
на ПТП-то. Съставен бил протокол за ПТП. Издадено било на
2
жалбоподателката полицейско разпореждане да не управлява МПС след
употреба на алкохол и без да е правоспособен водач.
Установява се от протокол за извършен ремонт на автомобил „С.С3“
заплащането на сумата от 452 лв. на сервиза, в който е посочено, че повредата
е вследствие на удар от дупка, бордюр или друг предмет, тъй като джантата
била изкривена поради съприкосновение с остър ръб.
На 10.10.2021 г. бил съставен от свидетеля Б.К. – мл. автоконтрольор при
О „ПП“-СДВР акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
на жалбоподателката за това, че на същата дата около 14:20 часа в гр. София
по ул. „Криволак“ с посока на движение от ул. „Розова долина“ към ул.
„Крум Попов“ управлява лек автомобил „-------“, с ДК № ---------- и поради
това, че не контролира постоянно МПС-то, което управлява реализира ПТП,
самокатастрофира в паркирания от дясно лек автомобил „К.С.“, с ДК № -------
- като отказва да ѝ бъде извършена проверка за алкохол с техническо средство
„Алкотест Дрегер“ 7510, с №0133, като бил издаден талон за медицинско
изследване номер 080232.
Разпитан в качеството на свидетел актосъставителя К. излага подробни и
обстойни показания изцяло в подкрепа на констатациите по акта.
Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно
постановление от съответното компетентно длъжностно лице, оправомощено
въз основа на Заповед №8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните
работи: началник група към СДВР, О „ПП” при СДВР. Установява се, че
лицето Г.В.Б. е встъпила в длъжност, след като й е била издадена Заповед
№8121К-13180/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи като
началник група „Административно-наказателна дейност“ на 03 сектор
„Административно обслужване“ към О „ПП” при СДВР.
На 06.01.2022 г. бил извършен очен преглед на жалбоподателката н Очна
клиника „Ден“ с поставена диагноза: фонова ретинопатия и ретинални съдови
изменения.
Съдът кредитира писмените доказателства: заповеди на министъра на
вътрешните работи, талон за медицинско изследване, протокол, както и
показанията на свидетелите К. и В., в частта, в която са относими, като
логични и пълни. Съдът не констатира съществени противоречия в
3
показанията на свидетелите, поради което ги кредитира.
Съдът не кредитира приложената справката за нарушител от региона, тъй
като същата не съдържа данни за органа, от който произлиза, името и
длъжността на лицето, което я е издало, както и амбулаторен лист, който
установява очно състояние на жалбоподателката месеци след случилото се.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена в законния седемдневен срок /видно
от разписката за получен препис от наказателното постановление/ и от
надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, като
разгледана по същество същата се явява частично основателна, поради
следното:
Съдът като съобрази съставеният АУАН и издаденото въз основа на него
НП с изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на тези административни
актове и процедурата по съставянето им, намира, че същите са съставени
/респ. издадени от съответните компетентни органи, оправомощени по силата
на Заповед на министъра на вътрешните работи.
По т.1 на процесното НП:
Съдът констатира, че в тази му част са допуснати съществени процесуални
нарушения, които водят до нарушаване правото на защита на жалбоподателя,
а именно:
Както в акта за установяване на административно нарушение, така и в
издаденото въз основа на него наказателно постановление следва (съгласно
изискванията на чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН ) да е
налице пълно описание на нарушението, обстоятелствата, при които е
извършено, както и законовите разпоредби, които са нарушени. Като в
конкретния случай описание на нарушението по изискуемия от закона начин
не е сторено.
Сочи се за нарушена разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП, както в АУАН,
така и в издаденото въз основа на него НП. Тази норма има следното
съдържание: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват”.
Предвид което същата не посочва конкретни задължения, които следва да
4
спазва водач на МПС, тъй като е обща, конкретните такива, които следва да
се спазват са посочени в другата разпоредба, а именно чл.20, ал.2 от ЗДвП:
„Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“ Като би
изясняване на конкретното административно нарушение както
актосъставителя, така и административнонаказващия орган е следвало да
посочат кое от изложените в нормата на чл.20, ал.2 от ЗДвП хипотези не е
спазила жалбоподателката, което е и станало причина да самокатастрофира в
паркираното от дясно МПС. Деянието не може да бъде подведено под
посочената в АУАН и НП правна норма на чл.20, ал.1 от ЗДвП. Не се сочи
какво конкретно като обстоятелства при управлението на МПС-то
жалбоподателката не е взела предвид: пътна обстановка, скорост, неправилно
разминаване, състоянието на пътя или превозното средство или нещо друго, с
оглед яснота относно това какво се приема, че е осъществено от
жалбоподателя. Липсата на точна воля от страна на административно-
наказващия орган говори за липса на властническо волеизявление относно
това какво е конкретното нарушение, за което е съставено наказателното
постановление.
Нещо повече така описаното словесно нарушение: „не контролира
постоянно” управляваното МПС в АУАН и в НП не вменява задължение за
водач на ППС. В нормата липсва изискване за „постоянен” контрол от страна
на водача на МПС към същото, за да бъде нарушена. Какво е имал предвид
съответно актосъставителя, а след това и административно-наказващия орган
при описанието на нарушението не става ясно.
Предвид което актосъставителя и административно-наказващия орган,
единият при съставянето на АУАН, а вторият при издаването на НП, са
посочили правна норма, която няма отношение, а и е в противоречие с
описаната, както се посочи по-горе повече от лаконично, фактическа
обстановка. Като по този начин е нарушено правото на защита на
5
жалбоподателя В случая освен наличие на непълно описание на фактическия
състав на нарушението, е налична и противоречива, неясна и несъответна на
същото правна квалификация.
Констатираните от съдът допуснати съществени нарушения не могат да
бъдат изправени в съдебна фаза на процеса и нарушават правото на защита на
жалбоподателя да научи в какво конкретно го обвиняват, че е осъществил,
както с коректно описание на нарушение, така и с правилно посочване на
конкретна забранителна норма, по която да се квалифицира същото.
Поради което в тази му част наказателното постановление като
незаконосъобразно следва да бъде отменено. Не става ясно в какво конкретно
се е изразило нарушението, за да може да се извърши проверка реализирано
ли е същото.
По т.2 на процесното НП:
От събраните по делото доказателства се установява извършването на
нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, доколкото жалбоподателя като водач на
лек автомобил „-------“, с ДК № ----------, което е моторно превозно средство
(по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП) от обективна страна е отказала да
бъде изпробвана с техническо средство Алкотест Дрегер 7410 +, № 0133.
Впоследствие жалбоподателката не е посетила посоченото в талона за
изследване лечебно заведение и не е била изпробван за наличие на алкохол в
кръвта и въз основа на същата, тъй като липсват данни да е била изследван в
насочената МБАЛ „Св. Анна“ изобщо. От субективна страна деянието е
извършено умишлено, тъй като жалбоподателката като правоспособен водач е
била длъжна да съобрази поведението си с изискванията на закона, като при
поискване бъде изпробвана с техническо средство за употреба на алкохол или
да отиде в указания му в талона срок в посоченото болнично заведение,
където да даде кръвна проба за изследване. Това е изискване независимо от
това дали водачът е употребил или не алкохол и се осъществява по преценка
на контролните органи. Като неговото дължимо поведение относно
изследване на кръвна проба е било да се яви в посоченото в издадения му
талон лечебно заведение в указания в същия срок и да даде проба за
изследване. Водачът не е сторил това. Ирелевантен факт е дали
жалбоподателката е носила в себе си очила или не, дали зрението е
изисквало носене на такива, още повече, че същата е управлявала МПС и ако
6
е имала затруднения със зрението е следвало да положи усилия да коригира
тези проблеми по съответен начин, включително корекция чрез очила или
лещи.
Съгласно чл. 174, ал.3 от ЗДвП ред. ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от
26.09.2017 г., била в сила и действала към момента на деянието: 17.10.2021 г.
на водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в
кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване
за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.
Но е допуснато неотстранимо съществено процесуално нарушение, което
води до нарушаване правото на защита на административнонаказаното лице и
изразяващо се в следното:
Разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП има две хипотези, които реализират
състав на административно нарушение и които са отделени със съюза „или“.
В същото време в процесното НП се твърди едновременно реализирането и на
двете, което е недопустимо, още повече, че и за двете е наложено едно
административно наказание, което е в нарушение на чл.18 от ЗАНН, която
предвижда отделно изтърпяване на всяко едно от наказанията, когато с едно
деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също
лице е извършило няколко отделни нарушения. Предвид което
незаконосъобразно на жалбоподателката е наложено едно административно
наказание, а се твърди, че е осъществила две отделни административни
нарушения, а именно: Едното за това, че е отказала проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол в кръвта, а другото за това,
че не е изпълнила предписанието за изследване с доказателствен анализатор и
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта.
7
Поради гореизложеното наказателното постановление в тази му част по т.2
следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
С оглед на горното, съдът счита, че обжалваното наказателно
постановление като акт по чл.58д, т.1 от ЗАНН като незаконосъобразно
следва да бъде отменено на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН.
С оглед изхода на производството, а именно отмяна на процесното НП,
разноски се дължат на жалбоподателката.
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН присъждането на разноски
на страните става по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Разпоредбата на чл.144 от АПК, пък препраща към нормите на ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.80, ал.1 от ГПК „Страната, която е поискала
присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно
до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В
противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за
разноските.“ Не се претендират разноски от жалбоподател до приключване на
делото в първата инстанция, като крайният момент, в който могат да бъдат
поискани такива е устните състезания, поради което и съдът не се произнася
по същите.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №21-4332-021387/21.10.2021 г.
на началник група към Столична дирекция на вътрешните работи, отдел
„Пътна полиция“ при Столична дирекция на вътрешните работи, като
незаконосъобразно.
Решението на основание чл.63в от ЗАНН подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд - гр.София на основанията предвидени
в НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8