№ 56
гр. Гълъбово, 22.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на двадесет и
трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ростислава Петкова
при участието на секретаря Антоанета Д.
като разгледа докладваното от Ростислава Петкова Административно
наказателно дело № 20235550200151 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 19 от 30.06.2023г., издадено от Директор
на РИОСВ, гр. Стара Загора, с което на „Б.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:област Стара Загора, община Гълъбово, гр. Гълъбово – извън града,
представлявано от изпълнителния директор Я.П., е наложена имуществена санкция в размер
на 15 000 лв. /петнадесет хиляди лева/ за нарушение на разпоредбата на чл.123в, т.2 от
Закона за опазване на околната среда /ЗООС/. За констатираното нарушение е съставен
АУАН № 19/17.03.2023г. от Д. И. И., главен експерт в РИОСВ Стара Загора, в присъствието
на свидетелите Д. Д. Г. и инж. Р. И. П. - главни експерти в РИОСВ.
Жалбоподателят твърди, че НП и АУАН са издадени при грубо нарушение на
процесуалния и материалния закон, поради което, моли съда да отмени наказателното
постановление. На първо място в жалбата се сочи, че е налице съществено разминаване
между датата на извършване на твърдяното в НП нарушение - 10.02.2023г. и периода, за
който се отнасят документите въз основа, на които е констатирано нарушението - от
01.01.2023г. до 31.01.2023г. На следващо място, счита че е извършено и грубо нарушение на
разпоредбите на чл.40 от ЗАНН, което ограничавало съществено правото на защита на
привлеченото към административнонаказателна отговорност лице. Твърди, че актът е
съставен от лице, което не е участвало по какъвто и да било начин в проверката и в
установяване на нарушението. Според жалбоподателя, за да бъде налице неизпълнение на
Условие 8.3.1.2.1 от КР, трябва да има и превишение на конкретно разрешено годишно
количество биомаса, която може да бъде вложена в производството на топлинна енергия, а
именно 357 335 тона/годишно. Изложени са и доводи за неправилна квалификация на
твърдяното от АНО нарушение, доколкото в акта за установяване на извършеното
нарушение като нарушена била посочена санкционната разпоредба на чл. 164 на ЗООС.
Освен това същата разпоредба предвиждала санкция за неизпълнение на изискванията
по чл. 123в и чл.125 на оператора на инсталацията - юридическо лице или едноличен
търговец, което означавало, че наказание по тази алинея може да се наложи само и
единствено при кумулативно наличие на нарушения на чл. 123 в, т.2 и някоя от
разпоредбите на чл.125 от ЗООС. Ако все пак съдът приеме, че е извършено нарушението,
1
визирано в НП, счита че същото разкрива белезите на маловажен случай по смисъла на чл.
28 от ЗАНН.
В съдебно заседание, жалбоподателят „Б.” ЕАД редовно призован, се представлява от
адв. Елена Добрева, редовно упълномощена, поддържа жалбата и моли да бъде отменено
атакуваното наказателно постановление.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от адв.
Драгнев, редовоно упълномощен, който оспорва жалбата и моли съда да потвърди НП като
правилно и законосъобразно. Претендира и присъждане на адвокатско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства и представените такива с
административнонаказателната преписка, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Не е спорно, че „Б.” ЕАД, гр. Гълъбово, с ЕИК ****** се категоризира като оператор
по § 1, т. 43 от ДР на Закона за опазване на околната среда и притежава Комплексно
разрешително (КР) № 40-Н2/2021 г., с допуснато предварително изпълнение на Решение №
40-Н2-И0- А0/2021 г. на Изпълнителна агенция по околна среда по силата на Определение
№12847 от 15.12.2021 г. на Върховния административен съд на Република България.
На 10.02.2023 г., в град Стара Загора, при извършена проверка по документи с
отразени констатации в констативен протокол № 010750/10.02.2023 г. на представен в
РИОСВ - Стара Загора месечен доклад за собствени непрекъснати измервания от „Б.“ ЕАД с
вх. №KOC-11-1014/09.02.2023 г., е установено, че „Б.” ЕАД, ЕИК ******, град Гълъбово,
надвишава количеството биомаса от 20% от общото гориво, посочено в Условие 8.3.1.2.1.
Съгласно Условие 8.3.1.2.1. “При съвместна употреба на въглища и биомаса, при работата
на Горивна инсталация за производство на топлинна енергия, количеството на биомасата
във всеки един момент не може да надвишава 20% (357 335т/г) от общото количество
гориво”. От докладваните количества (въглища и биомаса) в месечния доклад за собствени
непрекъснати измервания, а именно: въглища - 28 035, 44 тона и биомаса - 11 906, 64 тона, е
отчетено процентно съдържание на биомаса — 29,8%, което надвишава процентното
съдържание от това, което е заложено в Комплексно разрешително (КР) № 40 - Н2/2021год.
За констатираното административно нарушение е съставен АУАН №19/17. 03. 2023 г. от
гл.експерт Д. И., която квалифицирала деянието като нарушение на разпоредбата на чл. 164,
ал. 1, вр. чл. 123в, т. 2 от Закона за опазване на околната среда. Актът е връчен и подписан
на същия ден от упълномощен представител на дружеството без възражения. Именно въз
основа на този акт административнонаказващият орган е издал атакуваното наказателно
постановление №19/30.06.2023 г., с което на жалбоподателя „Б.” ЕАД е наложена
имуществена санкция в размер на 15 000 лв. /петнадесет хиляди лева/ за нарушение на
разпоредбата на чл.123в, т.2 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/, което било
изпратено за връчване по пощата и получено на 20.07.2023 г. В законоустановения 14 –
дневен срок е постъпила жалба срещу него, която е инициирала и настоящото производство.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото
писмени и гласни доказателства, които съдът кредитира изцяло като достоверни и
непротиворечиви.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок /на 03.08.2023г. видно от
пощенското клеймо/ от надлежна страна – представител на ЮЛ, спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – директора на РИОСВ
Стара Загора. Съгласно чл. 148, ал.3 от ЗООС контролът по този закон се осъществява на
национално равнище от министъра на околната среда и водите или от оправомощени от него
лица, а на регионално равнище - от директорите на РИОСВ, директорите на басейновите
дирекции, директорите на националните паркове, областните управители и от кметовете на
общините или от упълномощени от тях длъжностни лица. А според чл.157 от с.з съставянето
2
на актове за извършени административни нарушения и издаването на наказателни
постановления са част от текущия и последващия контрол.
Формално АУАН и НП са съставени в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Според разпоредбата на чл. 50, ал. 2 от Наредба №6 от 26. 03. 1999 г. за реда и начина за
измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти с
неподвижни източници, собствениците или ползвателите на обекти, подлежащи на
собствени непрекъснати измервания, предоставят първичните резултати и половинчасовите
средни стойности съгласно чл. 49, т. 1 в РИОСВ, на чиято територия е разположен обектът,
не по-късно от 5 работни дни след изтичане на съответния календарен месец. Видно от
посочената разпоредба представянето на първичните резултати от собствени непрекъснати
измервания е ежемесечно и в тази връзка не може да се приеме, че преценката за спазване на
съотношението на използваните горива е на годишна база. Още повече, че в условие
8.3.1.2.1. е записано, че следва “При съвместна употреба на въглища и биомаса, при
работата на Горивна инсталация за производство на топлинна енергия, количеството на
биомасата във всеки един момент да не надвишава 20% (357 335т/г) от общото количество
гориво”.
Съдът намира, че не е допуснато твърдяното от жалбоподателят нарушение на чл. 40 от
ЗАНН, доколкото АУАН е съставен по документи въз основа на месечен доклад за
собствени непрекъснати измервания, представен от „Б.“ ЕАД с вх. №KOC-11 -
1014/09.02.2023 г., за което е съставен констативен протокол №010 750/10.02.2023 г. от
актосъставителя гл. експерт Д. И.. В случая не е налице хипотезата на чл. 40, ал.4 от ЗАНН,
макар и формално констативния протокол да отговаря на изискванията на определението за
официален документ, тъй като се касае за документ, съставен от самия проверяващ орган в
хода на документално осъществена проверка и по същество съставлява доказателствено
средство за събиране и проверка на относимите към спора доказателства. Поради, което
правилно АУАН е подписан от двама свидетели, съгласно изискването на чл. 40, ал.3 от
ЗАНН. Неоснователни са и доводите на жалбоподателя в насока, че актосъставителят не е
свидетел на констатираното нарушение, тъй като проверката не е извършена на място – на
площадката на „ Б.” ЕАД. Както вече беше отбелязано, нарушението е констаирано по
документи, които макар и да не представляват официални такива по смисъла на
разпоредбата на чл. 93, т.5 от НК, са достатъчни да докажат описаното в АУАН и НП
нарушение, поради което е напълно безпредметно физическото присъствие на
актосъставителя на мястото на извършване нарушението. Още повече, че като се вземе
предвид характера на извършеното нарушение, то не може да бъде възприето пряко от
нарушителя, а само и единствено, чрез представения от дружеството доклад за
представянето, на който му е вменено задължение чрез цитирана по – горе в настоящото
решение наредба.
Съдът намира, че липсата на мотиви в НП, защо АНО приема, че не е налице
хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение от категорията на
съществените. Действително, административнонаказващият орган има задължение да
извърши преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако
прецени, че случаят е „маловажен“, да не издава наказателно постановление, като
предупреди устно или писмено нарушителя. Но административнонаказващият орган няма
задължение да мотивира така извършената преценка и да изложи съображения като
задължителен реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С издаването на
наказателното постановление последният недвусмислено е изразил становището си, че
според него не се касае за маловажен случай..
Въпреки изложеното съдът счита, че в хода на АНП е допуснато съществено
нарушения на процесуалните правила, което е довело ограничаване правото на защита на
привлеченото към административнонаказателна отговорност лице и е абсолютно и
самостоятелно основание за отмяна на НП.
Съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, НП следва да съдържа пълно, точно
и ясно описание на нарушението, дата и място, където е извършено, обстоятелствата, при
3
които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. В наказателното
постановление не е посочена конкретна дата на извършване на нарушението, нито дори
месечният период. Посочено, е че „На 10.02.2023 г., „Б.” ЕАД, ЕИК ******, на площадката
на дружеството в град Гълъбово, не е изпълнило условие на Комплексно разрешително (КР)
№ 40-Н2-И0-А0/2021 г., с допуснато предварително изпълнение на Решение № 40-Н2-И0-
А0/2021 г., на Изпълнителна агенция по околна среда по силата на Определение № 12847 от
15.12.2021 г.» на Върховният административен съд на Република България, а имено:
надвишава количеството биомаса от 20% (357 335т/г) от общото количество гориво,
посочено в Условие 8.3.1.2.1. “При съвместна употреба на въглища и биомаса, при
работата на Горивна инсталация за производство на топлинна енергия, количеството на
биомасата във всеки един момент да не надвишава 20% от общото количество гориво”, с
което виновно е нарушило чл. 123в, т. 2 от Закона за опазване на околната среда.”
Посочената дата 10.02.2023 г. е датата на установяване на нарушението, но не и на неговото
извършване, тъй като представеният месечен доклад въз основа, на който е констатирано
нарушението е за периода 01.01.2023 г. - 31.01.2023 г., т. е твърдяното нарушение е
извършено през този период. И дори за административнонаказващия орган да е било
невъзможно да установи в кой ден или дни е имало такова превишение, то поне е следвало
да отбележи периода на извършването му. Административнонаказателният процес е строго
формална дейност, поради което е недопустимо волята на наказващия орган да се извлича
по тълкувателен път от представените с административнонаказателната преписка
доказателства. Непосочването на датата на извършване на нарушението по ясен и
категоричен начин винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй
като пряко рефлектира върху правото на защита на нарушителя и лишава съда от
възможността да прецени в съответствие с материалния закон, има ли извършено
нарушение, правилно ли е квалифицирано същото и правилно ли е приложена санкционната
норма.
По изложените съображения, съдът намира, че издаденото наказателно постановление
е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
С оглед изхода на спора, искането на въззиваемата страна за присъждане на
адвокатско възнаграждение е неоснователно.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19 от 30.06.2023 г., издадено от Директор на
РИОСВ, гр. Стара Загора, с което на „Б.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: област Стара Загора, община Гълъбово, гр. Гълъбово – извън града,
представлявано от изпълнителния директор Я.П., е наложена имуществена санкция в размер
на 15 000 лв. /петнадесет хиляди лева/ за нарушение на разпоредбата на чл.123в, т.2 от
Закона за опазване на околната среда.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Стара Загора
в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Гълъбово: _______________________
4