Номер 107309.10.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаV състав
На 15.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Деспина Г. Г.
Членове:Златина И. Кавърджикова
И.ка Д. Дрингова
Секретар:Доника З. Христова
като разгледа докладваното от Златина И. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20203100502248 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивната жалба на П. К. С. ЕГН
77051856604 от гр. Варна ,жк „Вл.В.“, бл. 10, вх. 7, ет. 8, ап. 77, чрез адв. Д.Черкезова,
против решение № 3356/22.07.2020г. по гр.д. № 453/2020г. на 9-ти състав на ВРС, в частта, в
която е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Н. И. Р. , ЕГН
********** от гр. Варна ,жк «Вл.В.», бл. 308, вх. 6, ет. 9, ап. 132, на осн. чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН;
забранено му е да приближава на по-малко от 50.00 метра Н.И.С. ,ЕГН ********** от гр.
Варна ,жк «Вл.В.», бл. 308, вх. 6, ет. 9, ап. 132, както и обитаваното от нея в момента
жилище и местоработата й за срок четири месеца от постановяване на решението, на осн.
чл.5, ал.1, т.3 и ал.2 ЗЗДН и чл.15, ал.2 ЗЗДН и е осъден да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на ВРС, глоба в размер на 200.00лв., на осн. чл.5, ал.4 ЗЗДН и
държавна такса в размер на 25.00лв., на осн. чл.11, ал.2 ЗЗДН.
Изказвайки недоволството си от първоинстанционното решение в обжалваните части,
се моли да бъде отменено и молбата за защита отхвърлена изцяло. Иска да му бъдат
присъдени сторените разноски.
В писмен отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК от Н. И. Р. ,ЕГН ********** от гр.
Варна ,жк «Вл.В.», бл. 308, вх. 6, ет. 9, ап. 132 ,чрез адв. Св.Симеонова оспорва въззивната
жалба, като неоснователна. Моли за потвърждаване на решението на ВРС в обжалваните
части.
В с.з. на 15.09.2019г. П. К. С. лично и чрез адв. Д.Черкезова поддържа въззивната си
жалба, а Н. И. Р., чрез адв. Св.Симеонова я оспорват.
1
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
В молбата си до съда Н. И. Р., ЕГН **********, лично за себе си и като майка и
законен представител на децата Е. П. С. ЕГН ********** и Д. П. С. ЕГН **********,
тримата от гр. Варна, жк «Вл.В.», бл. 308, вх. 6, ет. 9, ап. 132, чрез адв. Св.Симеонова са
отправили искане за постановяване на мерки за защита срещу П. К. С. ЕГН 77051856604 от
гр. Варна ,жк „Вл.В.“, бл. 10, вх. 7, ет. 8, ап. 77.
Наведени са твърдения, че ответникът е бивш съпруг на молителката Н. И. Р. и баща
на децата Е. П. С. и Д. П. С. . Бракът е бил прекратен с развод по взаимно съгласие решение
№ 2976/02.07.2019г. по гр.д. № 8086/2019г. на ВРС. Твърди се още, че от 22.06.2019г., когато
ответникът напуснал семейното жилище, той упражнявал ежедневен психически и
емоционален тормоз по отношение на бившата съпруга и децата, както и трети лица, които
помагат в отглеждането им.
От средата на м.декември 2019г. постоянно се навъртал около входа на жилището. Н.
И. Р. му позволила да ползва мазата към жилището. Идвал сутрин рано, когато тя води
децата на училище, пресрещал ги уж случайно и разстройвал децата. Вечер я причаквал
пред блока и започвал да я дърпа и обижда. Това плашело нея и децата и създавало
напрежение и несигурност.
На 19.12.2019г., когато Н. И. Р. отишла да вземе децата от жилището на баща им, той
ги довел до колата й и като се качили, поставил крака си, така, че вратата да не може да се
затвори и започнал да й крещи и я обижда с нецензурни думи. Децата, които били на
задната седалка на автомобила станали свидетели на всичко това и много се разстроили.
На 25.12.2019г. около 12.00 часа, когато бащата върнал децата в дома им, влязъл в
коридора и в тяхно присъствие започнал да крещи и обижда бившата си съпруга. Тя
поискала П. С. да напусне жилището. Успяла да го избута през входната врата. Той крещял
за да бъде чут от съседите. Оказал съпротива на желанието й да затвори вратата, за да не го
слушат децата. Още повече се афектирал и започнал да рита по вратата и да крещи.
По коледните празници звънял непрекъснато по телефона на Н. И. Р. и на децата,
обиждайки дядо им по майчина линия, от което децата се разстройвали.
На 01.01.2020г. майката и децата посрещнали Нова година извън дома си. Към 2.30ч.
напуснали вх. 2 в бл. 16 във „Възраждане“, където празнували. П. С. ги чакал пред входа,
във видимо нетрезво състояние , седнал на тротоара. Като ги видял да идат, скочил и се
насочил към бившата си съпруга с викове и обиди, посягал да я бие. Хванал я грубо за
рамото и я разтърсил. Продължил да й крещи и я блъска. Тя държала децата за ръце и се
опитала да се отдалечи към колата й. П. ги съпроводил като крещи и я блъска. Децата се
разплакали. Тя извадила телефона си и се обадила на баща си. П. С. разбрал, че ще се
обажда и в полицията и се отдалечил от тях. Успели да се приберат.
2
На 02.01.2020г. преди обяд, докато майка им била на работа, децата били вкъщи с
дядо си. Баща им дошъл и започнал да блъска и звъни по вратата, нанасяйки обиди на дядо
им и нея самата.
На 15.01.2020г. сезирала Трето РПУ-Варна с жалба вх. № 43900011129 относно
извършените от П. С. актове на домашно насилие.
Искат от съда да бъде задължен П. К. С. да се въздържа от домашно насилие спрямо
Н. И. Р. и децата Е. П. С. и Д. П. С. , да му бъде забранено да се приближава на по-малко от
50.00м. от Н. И. Р. и децата Е. П. С. и Д. П. С. , до жилището им, находящо се в гр. Варна,
жк „Вл.В.“, бл. 308, вх. 6, ет. 9, ап. 132, местоработата в гр. Варна, Бизнес парк Варна,
сграда В1 и училището на децата в гр. Варна, кв. „Вл.В.“, СУ „Пейо Яворов“, като мерките
бъдат наложени за максимално дългия определен в закона срок.
Поискали са да бъде издадена заповед за незабавна защита на осн. чл. 18, ал. 1 от
ЗЗДН
В писмен отговор П. К. С. ЕГН 77051856604 от гр. Варна, жк „Вл.В.“, бл. 10, вх. 7,
ет. 8, ап. 77, чрез адв. Д.Черкезова оспорва молбата за защита, като неоснователна. Не спори,
че с Н. И. Р. са бивши съпрузи, а Е. П. С. и Д. П. С. са техни деца. Депозирал е искова молба
с правно осн. чл. 59, ал. 9 от СК и е образувано гр.д. № 591/2020г. на 20-ти състав на ВРС и
с това обяснява поведението на бившата си съпруга, търсеща защита. Тя е станала причина
за прекратяване на брака им с развод, като той останал без децата, без семейство, без дом.
От раздялата до момента Н. Р. осуетявала по всякакъв начин срещите му с децата, както и
контактите им по телефона. Освен това имали неуредени финансови отношения, които
бившата му съпруга не съдействала да бъдат уредени.Оспорва всички описани от нея актове
на домашно насилие. Отрича да се е срещал с децата на 19.12.2019г. На 25.12.2019г. върнал
децата в дома на майка им. Разговарял с нея, но не я е обиждал и нагрубявал. Бил със сестра
си Т. С.а, а бащата на бившата му съпруга не е бил там. На 01.01.20-20г. празнувал Нова
година с приятели в кв. „Възраждане“. Прибирайки се пеша с приятели, видял Н. Р. и децата
да излизат от един жилищен блок. Приближил се и ги поздравил, прегърнал децата.
Направил опит да разговаря с майката, но тя се държала грубо, казала, че ще се обади в
полицията. Тръгнал си веднага, без да каже нещо повече. С него бил негов приятел. На
02.01.2020г. отишъл до жилището на Н. Р., с намерението да разговарят. Срещнал съседката
на етажа и тя станала свидетел на случилото се. Бившата му съпруга не отворила вратата.
Не се е срещал с дядото на децата, не е обиждал майка им. Не е извършвал актове на
насилие по отношение на децата и майката, нито в тяхно присъствие. С тях има топли
отношения, затова смята, че подаването на молбата за защита по ЗЗДН е във връзка с
подготвяната от него искова молба за разширен режим на лични отношения с децата.
Моли се да бъде отхвърлена молбата за защита срещу домашно насилие.
ДСП-Варна, чрез социален работник Д.Т. счита, че интересът на децата съвпада с
3
уважаване на молбата за защита.
Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства, както и
предвид становищата на страните пред въззивната инстанция приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съставът на ВОС има предвид, че постъпилата въззивна жалба е допустима за разглеждане.
Тя е подадена в срок, изхожда от надлежно легитимирано лице-ответник по делото за
защита, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и при наличието на правен интерес.
Следва произнасяне на съда по същество.
Между страните не се спори, че молителката Н. И. Р. и ответникът П. К. С. са бивши
съпрузи, чийто брак е прекратен с развод на осн. чл. 50 от ГПК с решение №
2976/02.07.2019г. по гр.д. № 8086/2019г. на 46-ти състав на ВРС ,а Е. П.овна С.а и Д. П. С.
са техни деца. Така, изпълнено е условието за предоставяне на защита по ЗЗДН по
отношение на Н. С.а, визирано в разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗЗДН, а по
отношение на децата, визирано в разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН.
От приложената на л. 7-8 от първоинстанционното дело декларация по чл. 9, ал. 3 от
ЗЗДН е видно, че под страх от наказателна отговорност молителката Н. И. Р., действаща в
лично качество и като майка и законен представител на децата Е. и Д. е декларирала
случилото се по време на инцидентите на 19.12.2019г., 25.12.2019г., 01.01.2020г. и
02.01.2020г.
По първоинстанционното дело е представена преписката по жалба вх. № 439000-
1129/15.01.2020г. на Трето РПУ-Варна. От Н. И. Р., в която са наведени оплаквания за
инцидентите, предмет на настоящия спор. П. С. е дал сведения, като е отрекъл истината на
изложените обстоятелства, но е признал, че на споменатите от жалбопаделката дати-
01.01.2020г. и 02.01.2020г. е бил на местата, където е посочила. На 02.01.2020г. му отворил
вратата бащата на Н. Р.. Подписал е протокол за предупреждение на осн. чл. 65, ал. 1 от
ЗМВР.
Пред ВРС са разпитани две групи свидетели: Д. К. М.-без родство и дела със страните
и И. Ф. Р.-баща на молителката Н. Р., двамата водени от нея и С. С. С. –без родство и дела
със страните и Т. К. С.а-сестра на ответника, също двамата водени от последния.
Св. М. не е присъствала на някой от описаните от молителката Н. С.а инциденти, но на
01.01.2020г. е провела телефонен разговор с нея и сочи, че приятелката й била много
разстроена от случилото се в новогодишната нощ.
И. Р. е бил свидетел на случилото се на 25.12.2019г., седейки в хола, когато бащата П.
С. върнал децата, след като на 24.12.2019г. били при него и от вратата на жилището, на
висок глас отправил обиди и заплахи към бившата си съпруга. Тя поискала да затвори
4
вратата, да не стават свидетели децата, но той се противопоставил, блъскал вратата. Има
впечатления и от нощта на Нова година. Дъщеря му се обадила да побърза и да се приготви
за тръгване от дома на сватовете си, който се намирал на близо, за да се прибират вкъщи
заедно. Много разтревожена му казала, че насреща, на тротоара стои С.. Казала още, че ще
вика полиция, защото той я блъска, блъскал децата, дърпал вратата на колата. Когато се
видели след 5-10 минути, ръцете на дъщеря му още треперели. Децата седели и плачели на
задната седалка. Останал във Варна до 06.01.2020г., докато децата са във ваканция. Един от
тези дни, понеже П. С. бил на гости у съседите на жилището където живеят дъщеря му и
внуците, звъннал на вратата и искал да разговаря с него. Свидетелят отказал, защото дъщеря
му я нямало, а те двамата нямало за какво да говорят. С. го нарекъл страхливец.
Св. С.а сочи, от своя страна, че е присъствала когато брат й завел и предал децата на
майка им на 25.12.2019г. Те разговаряли около 5 минути за общата им фирма, но брат й не я
е обиждал, не е препятствал затварянето на входната врата, децата се били прибрали в
жилището и не са плакали.
Св. С. разказва, че до 1.30-2.00 часа в новогодишната нощ празнували в „Балканска
скара“ във „Възраждане“ П. С. казал, че си тръгва, но не могъл да извика такси. Свидетелят
тръгнал с него в посока към булеваркда. Изведнъж, като стигнали кръстовището при
пазарчето, П. казал: „Жена ми и децата!“ и се затичал към тях. Свидетелят видял на
разстояние от около 150.00м. в далечината жена и дете, но не могъл да ги разпознае. Детето
прегърнало П.. Свидетелят стоял на място, но не е бил съсредоточен да следи какво правят.
Приятелят му се забавил 5-10 минути. Жената и детето/децата се качили в кола и заминали,
но не разбрал дали колата дошла да ги вземе или е била там паркирана. Не е видял да се
блъскат, не е чул абсолютно нищо. П. му казал за разговора и, че жена му казала, че ще се
обади в полицията. Той не знаел, че са във влошени отношения и не питал повече за
случилото се.
По първоинстанционното дело е изслушано заключението по допуснатата СПЕ,
изготвено от вещото лице Р. Г. и по повторната такава, изготвено от вещото лице М. Р..
С определение № 1010/17.01.2020г. ВРС е издал заповед за незабавна защита по
делонтов полза на Н. И. Р. и децата Е. П. С. и Д. П. С. , на осн. чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН.
Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Домашно насилие, според разпоредбата на чл. 2 от ЗЗДН /ред. ДВ бр. 102/2009г./ е
всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие,
както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната
свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка,
които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство, като за
психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие,
извършено в негово присъствие.
5
За да се явява основателна молбата за мерки за защита срещу домашно насилие, в
тежест на молителите и по-скора на молителката Н. И. Р., настояща въззиваема, е да докаже,
че П. К. С. е осъществил спрямо нея твърдяните актове на домашно насилие на посочените
от нея дати, с оглед подадената от нея молба за защита в лично качество и като майка и
законен представител на децата Е. и Д., но предвид предмета на въззивно обжалване.
Настоящият състав намира, че като акт на домашно насилие следва да бъде възприето
случилото се по отношение на Н. И. Р. на 25.12.2019г., когато П. К. С. й нанесъл обиди и
заплахи, блъскал входната врата на жилището й и крещял, както и на 01.01.2020г., когато я
причакал пред жилището, където празнувала Нова година с децата и й крещял обиди,
посягал да я бие, блъскал я.
Съдът прави тези изводи, съобразявайки това, че молителката е представила
декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, на която съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН законодателят е
придал доказателствена сила. Данните в подписаната от молителката декларация не се
опровергават от представените от ответната страна гласни доказателства, въпреки
направените оспорвания, но се подкрепят от показанията на св. Р., имащ преки възприятия
от инцидента на 25.12.2019г. и лични такива от състоянието на дащеря си и децата 5-10
минути след случилото се в Новогодишната нощ.
За опровергаване декларираните от Н. Р. обстоятелства, свързани с инцидента на
19.12.2019г. дава вяра на показанията на сестрата на П. С.-св. С.а, която отрича брат й да е
вземал децата на тази дата.
Не дава обаче вяра на показанията й, свързани с връщането на децата на 25.12.2019г.,
доколкото противоречат на декларираното от молителката и потвърдено от св. Р.. От една
страна е нелогично да е съпровождала батко си, като е стояла на площадката без да е
забелязана от никого, но да е чула и видяла тя самата случващото се между бившите
съпрузи, а от друга-нелогично е те само кротко да са си говорили, след като сама признава,
че точно на Коледа брат й е решил да се интересува какво става със съвместната им фирма,
подхвърляйки язвително: „За един месец имахме време за развод, а пък за фирмата не
можем да решим проблема“. Вярно, че и свидетелката не е видяла бащата на молителката,
но когато някой крещи пред отворената входната врата на жилището, лесно може да бъде
чут от лице, намиращо се във вътрешността.
Следва да бъде прието, че П. С. е извършил твърдяния от молителката акт на домашно
насилие на 01.01.2020г., предвид декларираните от нея обстоятелства и показанията на св.
Р.. Св. С. се е намирал на не по-малко от 150 метра от приятеля си и семейството му. Нито е
можел, нито се бил съсредоточил да гледа какво се случвало между тях по неговите думи.
От разстоянието на което се е намирал видял само жена и дете, дори не деца, към които се
насочва П. С. и, че детето го прегърнало. Сам признава, че видял после жената и
детето/децата да си тръгват с кола, но дори не разбрал дали е дошла да ги вземе колата или е
6
била там паркирана. Не чувал нищо, ако е имало разговор не е могъл да чува, обяснявайки:
„....на достатъчно далечно разстояние бях“. Като се върнал П., му казал, че жена му щяла да
извика полиция.
Не следва да бъде прието, че на 02.01.2020г. П. С. е извършил акт на домашно насилие
по отношение на Н. Р.. Дори и на тази дата ответникът да е безпокоил бащата на
молителката, последният сам е заявил, че него самият е обидил С., наричайки го страхливец,
предизвиквайки го да решават проблеми, но това негово поведение не касае бившата му
съпруга.
Решаващият състав намира за доказано, че на посочените по-горе две дати П. С. е
нанесъл обиди и заплахи на Н. Р..
Следва да бъдат предприети мерки за защита.
Трябва да бъде отчетета тежестта на конкретно извършените действия от страна на
въззивника, въздигнати от закона като противоправни-чл. 2 от ЗЗДН и квалифицирани като
домашно насилие, от една страна и посочените от молителката, настояща въззиваема
мерки, като се преценява адекватността им-постигане целите на закона, но едновременно с
това се следи да не се стига до прекомерно ограничаване на правата на ответника.
Настоящият състав намира за адекватна мярката за задължаване на извършителя С.
да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Н. И. Р. , ЕГН ********** от гр.
Варна ,жк «Вл.В.», бл. 308, вх. 6, ет. 9, ап. 132, на осн. чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН и му е забранено
да се приближава на по-малко от 50.00 метра до Н. И. Р. , ЕГН ********** от гр. Варна ,жк
«Вл.В.», бл. 308, вх. 6, ет. 9, ап. 132, както и обитаваното от нея в момента жилище и
местоработата й за срок четири месеца от постановяване на решението, на осн. чл.5, ал.1, т.3
и ал.2 ЗЗДН.
Въззивната жалба е неоснователна. Първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено в тази си част.
Не се следват разноски в полза на въззивника. Няма искане за присъждане на
разноски от въззиваемата страна. Съдът не дължи произнасяне в този смисъл.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3356/22.07.2020г. по гр.д. № 453/2020г. на 9-ти състав
на ВРС, в частта, в която П. К. С. ЕГН 77051856604 от гр. Варна ,жк „Вл.В.“, бл. 10, вх. 7,
ет. 8, ап. 77, е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Н. И. Р.
/посочена в обжалваното решение с фамилия С.а/, ЕГН ********** от гр. Варна ,жк «Вл.В.»,
бл. 308, вх. 6, ет. 9, ап. 132, на осн. чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН; забранено му е да приближава на
по-малко от 50.00 метра до Н. И. Р. , /посочена в обжалваното решение с фамилия С.а/, ЕГН
7
********** от гр. Варна ,жк «Вл.В.», бл. 308, вх. 6, ет. 9, ап. 132, както и обитаваното от нея
в момента жилище, находящо се в гр. Варна, жк „Вл.В.“, бл. 308, вх. 6, ет. 9, ап. 132 и
местоработата й в гр. Варна, Бизнес парк Варна“, сграда В1 за срок от четири месеца от
постановяване на решението, на осн. чл.5, ал.1, т.3 и ал.2 ЗЗДН и чл.15, ал.2 ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание
член 17, ал. 6 от ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8