Решение по дело №236/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е образувано по жалба от П. Й. И. с [ЕГН], с адрес [населено място], общ. Н. З., обл. С., [улица]срещу Ревизионен акт № Р-02002023005420-091-001/26.01.2024 г., издаден от Началник на сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията В ЧАСТТА, потвърдена с Решение № 51/16.04.2024 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Бургас, с която е реализирана отговорност по чл. 19 ал. 2 от ДОПК на П. Й. И. за задължения за данъци на „Ал Фор Ю“ ЕООД, както следва: 1. Отговорност за корпоративен данък: период от 01.01.2020 г. – 31.12.2020 г. в размер на главница от 26 231,89 лв. и лихва в размер на 7 526,86 лв., от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. в размер на главница от 11 505,37 лв. и лихва в размер на 2 134,69 лв.; 2. Данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица: за периода от 01.01.2022 г. до 31.03.2022 г. в размер на главница от 12 421,00 лв. и лихва от 2 504,71 лв.

В жалбата и уточняваща допълнителна молба се излагат доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на оспорения акт, като се претендира от съда неговата отмяна. Твърди се, че нито от РА, нито от потвърждаващото го решение ставало ясно дали отговорността се ангажира на основание взетите решения за разпределение на дивидент от едноличния собственик на капитала или се ангажира отговорността на едноличния собственик на капитала за изпълнение на решение, взето от същия. Счита, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността по чл. 19 ал. 2 от ДОПК. Не били взети предвид счетоводните записвания на юридическото лице за притежаваните дълготрайни материални активи, дали има вземания от други търговски субекти, стоки на склад, не била извършена проверка на място по седалището на търговеца. Счита, че публичният изпълнител е обосновал изводите си единствено въз основа на „канцеларски записвания“. Поддържа, че не е налице и недобросъвестност от страна на ангажирания субект на отговорността по чл. 19 ал. 2 от ДОПК. Към момента на вземане на решението за разпределение на дивиденти не е имало изискуеми задължения, подлежащи на изпълнение, а такива възникнали впоследствие и за тях отговорност не следвало да се носи. Липсвала и причинно – следствена връзка между действията на физическото лице и несъбираемостта на данъчното задължение на задълженото юридическо лице. Поддържа, че за да се издаде РА по реда на чл. 19 от ДОПК, задължително следва да е налице предхождащ ревизионен акт на юридическото лице – титуляр на данъчни задължения. Ако относно тях съществува спор или неяснота, както и при възможност да се изменя размера на задълженията с коригираща декларация, то следва да се приеме, че е налице пречка за провеждане на производство по чл. 19 ал. 2 от ДОПК. Моли съда за отмяна на ревизионния акт в потвърдената му с решение на горестоящия орган част.

В съдебно заседание оспорващият П. Й. И., редовно призован, не се явява. Представлява се от надлежно пълномощен адв. Н. М. от АК – С. З., който поддържа жалбата и моли съда да я уважи по изложените в същата съображения. Не се установило от събраните доказателства, че дружеството е собственик и ползва превозни средства. Претендира разноските в производството.

В съдебно заседание ответникът Директорът на Дирекция "ОДОП" Бургас при ЦУ на НАП се представлява от надлежно упълномощен гл. юриск. К. Д., която оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Заявява законосъобразност на атакувания акт. В писмени бележки излага подробни доводи в тази насока.

Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Според данни от ТР и доказателствата по делото, П. Й. И. е едноличен собственик на капитала и у. на „Ал Фор Ю“ ЕООД, вписано на 24.02.2020 г. с основна дейност „други допълнителни строителни дейности“, регистрирано по ЗДДС на 19.03.2020 г. и дерегистрирано на 12.04.2022 г., поради установени обстоятелства по чл. 176 т. 4 от ЗДДС – наличие на публични задължения, събирани от НАП, чиято обща стойност надхвърля стойността на активите, намалена със задълженията на дружеството.

Със Заповед № Р-02002023005420-020-001/11.09.2023 г. била възложена ревизия на П. Й. И. за установяване отговорността му за задълженията на „Ал Фор Ю“ ЕООД, връчена на адресата. С ИПДПОЗЛ изх. № Р-02002023005420-040-001/20.10.2023 г. от проверяваното лице били изискани документи и писмени обяснения, в т.ч. документи за придобиване, продажба, дарение, отдаване под наем или ползвани под наем недвижими имущества и движими вещи в страната и чужбина или учредени вещни права; документи за собственост или за ползване под наем на имущество; договори, платежни документи, разписки и др. документи за получени заеми от банки, фирми, физически лица от 01.01.2020 г., както и такива документи за предоставени заеми на фирми и физически лица за посочения период; декларация за всички притежавани банкови сметки – открити, закрити и действащи в периода, с посочване на банка и дати на откриване и закриване. Исканата информация не била предоставена от ревизираното лице.

Резултатите от извършена проверка за наличие на обстоятелства по чл. 19 от ДОПК, приключила с протокол № П-02002023121919-073-001/07.09.2023 г. били приобщени като доказателства в ревизионното производство.

Със служебна бележка № Р-02002023005420-999-001/24.11.2023 г. била изискана и получена с писмо № С230020-181-0106483/28.11.2023 г. на Сектор „Обезпечаване и събиране на публични вземания“ информация относно предприетите действия по събиране на установени и изискуеми задължения на „Ал Фор Ю“ ЕООД. Според тази информация, дружеството има установени и изискуеми задължения по изп. дело № *********/20.08.2021 г. В хода на ревизията било установено, чу дружеството има задължения за корпоративен данък в размер на 26 231,89 лв., възникнало по подадена за 2020 г. декларация по чл. 92 от ЗКПО с вх. № 200И0191451/29.06.2021 г., като поради неплащане на задължението, е било образувано горепосоченото изпълнително дело. В хода на изпълнителното производство били наложени запори върху банкови сметки на дружеството, неизпълнени поради липса на средства, както и справки за имущественото състояние на длъжника – движимо и недвижимо в съответните регистри – с констатация за липса на декларирани недвижимо имущество, моторни превозни средства, средства по банкови сметки и др. След изчерпване на всички изпълнителни способи и извършена преценка за несъбираемост на вземането, изпълнителното производство било прекратено с Разпореждане № С230020-035-0260186/06.06.2023 г.

С двадесет и пет решения на Общото събрание на дружеството в периода от 01.01.2022 г. – 28.01.2022 г. разпределило дивиденти в брой в полза на едноличният собственик П. Й. И. с размер 248 421,00 лв. Цитираните решения били обективирани в протоколи, приобщени по преписката и доказателствата, като видно от същите, ежедневно е разпределян дивидент в размер на от по 10 000,00 лева, а с последния протокол от 28.01.2022 г. бил разпределен такъв в размер на 8 421,00 лв. По преписката са представени и разходни касови ордери, според които П. Й. И. е получил в брой в посочения период суми в общ размер на 236 000,00 лв. Във връзка с така разпределените дивиденти на 20.04.2022 г. била подадена декларация по чл. 55 ал. 1 от ЗДДФЛ с вх. № 2000И0217881 с декларирано задължение за данък върху дивиденти в размер на 12 421,00 лв.

Както се отбеляза по-горе, регистрацията по ЗДДС на дружеството била прекратена с Акт за дерегистрация № 200992201913653/08.04.2022 г., поради наличие на задължения, надвишаващи общата стойност на активите на дружеството, намалена с неговите задължения – основание по чл. 176 т. 4 от ЗДДС. В хода на извършената проверка по дерегистрация от представените оборотни ведомости било установено, че към 31.03.2022 г. няма налични средства в касата на „Ал Фор Ю“ ЕООД, като към 01.01.2022 г. наличните средства в касата са възлизали на 247 131,56 лева, а към 31.01.2022 г. – 11 131,56 лв., като разликата са разпределените дивиденти в полза на П. Й. И. в размер на 236 000,00 лв., след приспадане на дължимия данък дивидент.

С вх. № 200И0227747/30.06.2022 г. декларация по чл. 92 от ЗКПО дружеството декларирало задължение в размер на 11 505,37 лв. Както посоченият данък дивидент, така и корпоративният данък също не били внесени от дружеството.

В периода 17.10.2022 г. – 13.12.2022 г. по силата на петнадесет решения на Общото събрание на „Ал Фор Ю“ ЕООД, обективирани в протоколи, в полза на едноличния собственик П. Й. И. били разпределени дивиденти в общ размер на 142 105,00 лв., която сума по издадени разходни касови ордери е била получена от И.. Във връзка с така разпределените дивиденти била подадена декларация по чл. 55 ал. 1 от ЗДДФЛ вх. № 2000И0239334/26.01.2023 г. с декларирано задължение за данък върху дивиденти в размер на 7 105,00 лв. за четвърто тримесечие на 2022 г.

За така установеното в хода на ревизията бил съставен Ревизионен доклад № Р-02002023005420-092-001/08.01.2024 г. с предложение за установяване на следните задължения по видове, периоди и лихви за просрочие, изчислени към 08.01.2023 г. с правно основание чл. 19 от ДОПК: отговорност за корпоративен данък за задължения на „Ал Фор Ю“ ЕООД в размер на 26 231,89 лв. за 2020 г. и лихва в размер на 7 345,97 лв., отговорност за корпоративен данък за задължения на същото дружество за 2021 г. в размер на 11 505,37 лв. с лихва в размер на 2 055,35 лв.; отговорност за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за задължения на „Ал Фор Ю“ ЕООД за периода м.01.2022 г. – м.03.2022 г. в размер на 12 421,00 лв. и лихва от 2 419,05 лв.; отговорност за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за задължения на „Ал Фор Ю“ ЕООД за периода м.10.2022 г. – м.12.2022 г. в размер на 7 105,00 лв. и лихва от 836,22 лв., или общ размер на задълженията от 69 919,85 лв. РД бил надлежно връчен по електронен път на адресата П. Й. И. на посочения от него електронен адрес.

По реда на чл. 117 ал. 5 от ДОПК срещу Ревизионния доклад не постъпило възражение.

На 26.01.2024 г. Началник сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията съставили Ревизионен акт № Р-02002023005420-091-001, с който по отношение на П. Й. И. установили размера на задълженията по видове и периоди и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 26.01.2024 г. по чл. 19 от ДОПК в общ размер на задължението за внасяне 70 314,73 лв., както следва: отговорност за задължения за корпоративен данък за задължения на „Ал Фор Ю“ ЕООД за 2020 г. в размер на 26 231,89 лв. главница и 7 526,86 лв. лихва; отговорност за корпоративен данък за задължения на „Ал Фор Ю“ЕООД за 2021 г. в размер на 11 505,37 лв. главница и 2 134,69 лв. лихва; отговорност за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за задължения на „Ал Фор Ю“ ЕООД за периода м.01.2022 г. – м.03.2022 г. в размер на 12 421,00 лв. и лихва от 2 504,71 лв.; отговорност за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за задължения на „Ал Фор Ю“ ЕООД за периода м.10.2022 г. – м.12.2022 г. в размер на 7 105,00 лв. и лихва от 885,21 лв.

Според възприетото от ревизиращия екип, П. Й. И. е у. на задължено по чл. 14 т. 1 и т. 2 от ДОПК лице „Ал Фор Ю“ ЕООД, което има задължения за данъци в размер на 57 263,26 лв. главница и 13 051,47 лв. лихва, произтичащи от декларирани, но невнесени задължения за корпоративен данък и данък дивиденти, като в хода на ревизията са установени извършени плащания в пари от имуществото на задълженото юридическо лице, представляващи разпределение на печалбата под формата на дивидент, в резултат на което имуществото на дружеството е намаляло. Формирал е извод, че П. Й. И. е извършил от една страна дейността по управление на дружеството, а от друга е извършил фактически действия, които са довели до невъзможност да бъдат събрани задълженията на търговското дружество. Екипът формирал извод, че е изпълнена хипотезата на чл. 19 ал. 2 от ДОПК, като в резултат на извършените от И. фактически действия имуществото на дружеството е намаляло с 248 421 лв. разпределена печалба през периода 01.01.2022 г. – 31.03.2022 г. и разпределена печалба 142 105 лв. през периода 01.10.2022 г. до 31.12.2022 г.

Ревизионният акт бил връчен на неговия адресат П. Й. И. по електронен път на 26.01.2024 г. Срещу констатациите в същия задълженото лице И. депозирало пред Директора на дирекция „ОДОП“ – Бургас жалба с вх. № 15039/09.02.2024 г.

На 16.04.2024 г. Директорът на Дирекция „ОДОП“ – Бургас при ЦУ на НАП постановил Решение № 51, с което потвърдил Ревизионния акт в частта му, с която е реализирана отговорност по чл. 19 ал. 2 от ДОПК на П. Й. И. за задължения за данъци на „Ал Фор Ю“ ЕООД, както следва: 1. Отговорност за корпоративен данък: период от 01.01.2020 г. – 31.12.2020 г. в размер на главница от 26 231,89 лв. и лихва в размер на 7 526,86 лв., от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. в размер на главница от 11 505,37 лв. и лихва в размер на 2 134,69 лв.; 2. Данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица: за периода от 01.01.2022 г. до 31.03.2022 г. в размер на главница от 12 421,00 лв. и лихва от 2 504,71 лв. и отменил РА в частта, с която е вменена отговорност на П. Й. И. по чл. 19 ал. 2 от ДОПК за задължения за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. в размер на 7 105,00 лв. главница и 885,21 лв. лихва.

Решението на горестоящия административен орган било връчено на адресата П. Й. И. по електронен път на 18.04.2024 г. Жалбата срещу РА в потвърдената му част е подадена до настоящия съд, чрез административния орган, на 29.04.2024 г.

В хода на настоящото съдебно производство по искане на оспорващата страна е изискана справка в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен и представена такава, от която се установява, че дружеството „Ал Фор Ю“ ЕООД не притежава и не е притежавало пътни превозни средства.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства, включително приложените към административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.

Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:

Оспорването е направено в рамките на регламентирания от закона срок, от лице, което има правен интерес от това производство и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което то е допустимо.

Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна инстанция като неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

Съображенията на съда в тази насока са следните:

След като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът провери изначално неговата валидност. Това се налага поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с нормата на чл. 9 от АПК.

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия, в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което го прави валиден. Обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентни органи по чл. 119 ал. 2 от ДОПК, съобразно Заповед за възлагане на ревизия № Р-02002023005420-020-001/11.09.2023 г., като обхватът на ревизията е изцяло съобразен с възложеното задание. Издателите на ревизионния акт са началник сектор, възложил ревизията и инспектор по приходите – ръководител на ревизията, което обуславя извода за наличие на персонална и материална компетентност. От съдържанието на ревизионния акт се установява, че е спазено и другото условие за валидност на ревизионния акт – същият е съставен при спазване на изискуемите от закона предметна форма и съдържание, като съдържа всички нормирани в чл. 120 от ДОПК реквизити. Освен валиден, при преценка на събраните по делото доказателства и относимите процесуални и материалноправни норми, съдът намира, че ревизионният акт е постановен и при спазване на всичките съществени административнопроизводствени правила и в съответствие с изискванията на материалния закон, при следните съображения:

При преценка и анализ на събраните по делото доказателства, съставляващи административната преписка, приключила с издаване на оспорения акт, настоящата съдебна инстанция намира, че в хода на производството по издаване на ревизионния акт не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до незаконосъобразност. Ревизията е инициирана с нарочна заповед, връчена по надлежния ред на нейния адресат – ревизирано лице, като определеният по чл. 114 от ДОПК срок за извършване на проверката е спазен. Съставеният при нейното приключване ревизионен доклад също е изготвен в рамките на законоустановения срок, регламентиран в чл. 117 от ДОПК. На ревизираното лице е връчен препис от този доклад, като не е упражнило процесуалното си право на възражение срещу констатациите на проверяващия екип, а самият акт е издаден на 26.01.2024 г., при спазване изискването на чл. 119 ал. 2 от ДОПК. В рамките на ревизионното производство овластените органи по приходите са събрали достатъчно и в пълен обем доказателства относно релевантните към спора факти, като са събрани и обсъдени и ангажираните от ревизираното лице доказателства, предвид което съдът приема, че ревизионният акт е издаден в изпълнение на изискванията по чл. 110 ал. 2 и чл. 2 ал. 1 от ДОПК.

Съгласно приложимата в процесния случай разпоредба на чл. 19 ал. 2 от ДОПК, управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 носи отговорност за непогасените задължения на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2, когато недобросъвестно извърши едно от следните действия, в резултат на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски: 1. извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните; 2. извърши действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице. Относимата в случая, с оглед събраните фактически данни, хипотеза е тази на чл. 19 ал. 2 т. 1 от ДОПК, която пак с оглед на събраните по делото доказателства съдът в настоящия му състав приема, че правилно е приложена от ответния административен орган.

В процесния случай с ревизионния акт е установено специфично задължение, различно от данъчните задължения или задължения за задължителни осигурителни вноски по извършени облагаеми доставки, декларирани от самия търговец със съответните справки – декларации за конкретните данъчни периоди, както и от данъчните задължения, установени от органи по приходите с РА или АПВ. Данъкът (данъчното задължение) е принудително, невъзвръщаемо и безвъзмездно (без пряка насрещна облага) плащане, наложено едностранно и по общ ред от съответната държава. То е елемент на бюджетния приход, който ведно с другите приходи се разпределя за посрещане на обществените потребности. Налага се на определени групи обекти или лица и при липса на доброволно плащане се събира принудително от имуществото на данъчно задължените лица. Данъкът не е предпоставен (обусловен) от липсата или наличието на някакво неправомерно поведение от страна на данъчно задължените лица. За неговата дължимост е достатъчно държавата да е обявила за облагаеми определени сделки от гражданския оборот. При реализирането на тези сделки, задължението за данък възниква автоматично.

Правната същност на задължението по чл. 19 от ДОПК е различна. Въпреки, че е безвъзмездно, невъзвръщаемо и принудително изпълняемо (като данъка), това задължение не е данък. То е особен вид солидарна юридическа (имуществена) отговорност, установена за конкретно определени категории лица, свързани със "задължено юридическо лице". Тази отговорност се реализира при установяване на предпоставките по чл. 19 ал. 2 от ДОПК и не е обвързана от срока по чл. 109 ал. 1 от ДОПК. Нормата на чл. 19 ал. 2 т. 1 от ДОПК изисква наличие на няколко кумулативни предпоставки, при което законосъобразно да се ангажира отговорността на задълженото лице: 1. Субект на отговорността е лицето, което има качеството на орган на управление или е управител на задължено лице по чл. 14 т. 1 и 2 от ДОПК към момента, към който са установени публичните задължения; 2. Да са налице неизплатени данъци или задължителни осигурителни вноски от задълженото юридическо лице по чл. 14 т. 1 и т. 2; 3. Лицето да е извършило плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото юридическо лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, вследствие на които имуществото на дружеството е намаляло; 4. Поведението на лицето да е недобросъвестно и извършеното от него отчуждаване да цели именно избягване на плащане на данъчни задължения; 5. Наличие на причинно- следствена връзка между поведението на лицето и невъзможността за събиране на данъци или задължителни осигурителни вноски; 6. Да е налице невъзможност за събиране на публичните вземания.

Първата от посочените предпоставки е качеството на субекта на отговорността и същата в случая безспорно е налице. С процесния ревизионен акт е ангажирана отговорността на П. Й. И. като физическо лице – у. на дружеството „Ал Фор Ю“ ЕООД от датата на учредяване на дружеството до настоящия момент, т.е. и към момента на установяване на публичните задължения, описани по - горе. Несъмнено е и знанието за задълженията към бюджета от настоящия оспорващ П. И., доколкото същият, бидейки управител от датата на учредяване на „Ал Фор Ю“ ЕООД до настоящия момент е подписвал финансовите документи на дружеството, в т.ч. ГДД по чл. 92 от ЗКПО през целия период на осъществяване на търговската дейност. Това се потвърждава и от събраните по делото писмени доказателства, съставляващи извършваните от публичния изпълнител действия по принудително събиране на публичните вземания - постановления за налагане на обезпечителни мерки – запори върху банкови сметки. Тези обстоятелства не оставят съмнение, че жалбоподателят П. Й. И. е запознат с наличните публични задължения на „Ал Фор Ю“ ЕООД, като едноличен собственик на капитала и у. на дружеството и към датите, на които са приети решения на Общото събрание за разпределяне на печалба, чрез изплащане на дивидент на собственика на търговското предприятие.

Съобразно събраните по делото доказателства настоящата съдебна инстанция намира, че и втората предпоставка на чл. 19 ал. 2 т. 1 от ДОПК е осъществена, а именно – наличие на неизплатени задължения за данъци и осигурителни вноски от задълженото юридическо лице. Видно от преписката, първото задължение в размер на 26 231,89 лв. е възникнало въз основа на подадена декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2020 г. вх. № 200И0191451/29.06.2021 г., което задължение не е заплатено в нормативно установения срок. Не е заплатено и декларираното задължение за корпоративен данък за 2021 г. по подадена декларация по чл. 92 от ЗКПО вх. № 200И0227747/30.06.2022 г.

В цитираната и приложена от компетентния орган норма третата предпоставка е субектът на отговорността да е извършил плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, вследствие на които имуществото на дружеството е намаляло. Съдът в настоящия му състав намира, че и това нормативно изискване в случая е налице – от представените по преписката протоколи от ОС на „Ал Фор Ю“ ЕООД се установява по несъмнен начин, че в периода 01.01.2022 г. – 28.01.2022 г. ежедневно е извършвано разпределение на печалба и изплащане на дивиденти на собственика на дружеството П. Й. И. в общ размер на 248 421,00 лв. Това действие се потвърждава и от представените разходни касови ордери, съгласно които в този период И. е получил от дружеството суми в брой, възлизащи на 236 000,00 лева. Във връзка с така разпределените дивиденти е подадена и декларация по чл. 55 ал. 1 от ЗДДФЛ с деклариран данък върху дивиденти в размер на 12 421,00 лв. Според доказателствата, през периода 17.10.2022 г. – 13.12.2022 г. с петнадесет решения на ОС на „Ал Фор Ю“ ЕООД отново е извършено разпределение на печалбата, чрез изплащане на дивидент на едноличния собственик на капитала на дружеството П. Й. И. в общ размер на 142 105,00 лв., което се установява от представените протоколи. Сумата от 135 000,00 лева е получена в брой от И., съобразно данните в представени разходни касови ордери. И при това разпределение е подадена декларация по чл. 55 ал. 1 от ЗДДФЛ с декларирано задължение за данък върху дивиденти в размер на 7 105,00 лв.

Другите две изискуеми от законодателя условия за приложимост на чл. 19 ал. 2 от ДОПК са субектът на отговорност да е действал недобросъвестно и да е налице причинно – следствена връзка между това поведение на лицето и невъзможността дружеството да погаси дължимите публични задължения към фиска.

Настоящата съдебна инстанция намира, че и тези предпоставки са доказани, доколкото разпределението на дивиденти е извършено от П. Й. И. при наличие към момента на изискуеми данъчни задължения към бюджета. Според утвърденото в правната теория и съдебна практика разбиране, недобросъвестността е свързана със знанието за определени факти. В случая се касае за знание относно наличието на възникнали задължения за данъци на юридическото лице, представлявано от ревизирания данъчен субект, и тяхното съзнателно непогасяване. С подадените декларации ГДД по чл. 92 от ЗКПО и декларации по чл. 55 ал. 1 от ЗДДФЛ дружеството е декларирало задължения за данъци, а управител и едноличен собственик на капитала е именно И.. Съгласно разпоредбата на чл. 105 от ДОПК, задълженията по декларация, по която задълженото лице само изчислява основата и дължимия данък и/или задължителните осигурителни вноски, се внасят в сроковете, определени в съответния закон. Задълженията по декларации са годно изпълнително основание по смисъла на чл. 209 ал. 2 т. 2 от ДОПК и не е необходимо издаването на ревизионен акт по установяването им, за да възникне задължение за тяхното погасяване. Както се отбеляза по-горе, настоящият оспорващ И. е знаел за изискуемите публични задължения на дружеството и за образуваното изпълнително производство по принудително събиране на тези задължения. Съдът намира, че продължаващото във времето неплащане на периодично възникващите публични задължения, при наличие на парични средства за пълно или частично погасяване изключва добросъвестността. Оспорващият И., в качеството на едноличен собственик на капитала и у. на задълженото лице е извършил разпределение на дивидент с общ размер многократно надвишаващ публичните задължения, вместо своевременно погасяване на последните. При така установените в хода на проверката обстоятелства, мотивирали и ревизиращия екип да постанови процесния ревизионен акт, настоящата съдебна инстанция намира, че у. П. Й. И. умишлено и недобросъвестно е извършил отклоняване на средства от дружеството, с които действия е препятствал погасяването на текущите публични задължения на дружеството и е способствал за формиране на нови такива. Предвид това съдът приема, че тези действия на жалбоподателя следва да се квалифицират като недобросъвестни, доколкото с извършването им е намалено имуществото на дружеството и е препятствано (осуетено или затруднено) събирането на изискуеми вземания по налични публичноправни задължения. Така изложеното мотивира съда да приеме, че са налице и другите два изискуеми елемента от фактическия състав на чл. 19 ал. 2 от ДОПК – недобросъвестно поведение на лицето и доказана причинно-следствената връзка между недобросъвестното плащане на парични средства (чрез разпределение на дивидент) от имуществото на „Ал Фор Ю“ ЕООД и несъбираемостта на задълженията на дружеството. Налице е причинна връзка между извършените от у. разпоредителни действия с финансови средства на „Ал Фор Ю“ ЕООД и несъбираемостта на изискуеми публични задължения на това дружество.

Следователно, при постановяване на оспорения ревизионен акт са били налице всички изискуеми предпоставки за ангажиране на отговорността по чл. 19 ал. 2 от ДОПК на едноличния собственик на капитала и у. на „Ал Фор Ю“ ЕООД П. Й. И.. В хода на ревизионното производство са установени извършени разпоредителни действия – изплащания в пари от имуществото на задълженото дружество, с което активите на юридическото лице за намаляли. У. П. Й. И. е знаел за наличните изискуеми публични задължения на „Ал Фор Ю“ ЕООД, за което свидетелства както обстоятелството, че единствено той е управлявал търговската дейност, така и подаваните от него декларации по чл. 92 от ЗКПО и чл. 55 ал. 1 от ЗДДФЛ и връчвани му в хода на изпълнителното производство актове на публичния изпълнител. Наред с това е безспорно установено, че въпреки това знание, И. е не е пристъпил към погасяване на публичноправните изискуеми задължения, а е изплатил дивиденти, с което е намалил паричните средства на дружеството.

Горното мотивира съда да приеме, че всички предпоставки по чл. 19 ал. 2 от ДОПК са налице и правилно с процесния ревизионен акт е била ангажирана отговорността на настоящия жалбоподател по цитираната разпоредба.

По изложените по – горе съображения настоящата съдебна инстанция намира, че Ревизионен акт № Р-02002023005420-091-001/26.01.2024 г., издаден от Началник на сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията В ЧАСТТА, потвърдена с Решение № 51/16.04.2024 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Бургас, с която е реализирана отговорност по чл. 19 ал. 2 от ДОПК на П. Й. И. за задължения за данъци на „Ал Фор Ю“ ЕООД, както следва: 1. Отговорност за корпоративен данък: период от 01.01.2020 г. – 31.12.2020 г. в размер на главница от 26 231,89 лв. и лихва в размер на 7 526,86 лв., от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. в размер на главница от 11 505,37 лв. и лихва в размер на 2 134,69 лв.; 2. Данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица: за периода от 01.01.2022 г. до 31.03.2022 г. в размер на главница от 12 421,00 лв. и лихва от 2 504,71 лв. е валиден и издаден в съответствие с относимите материалноправни норми и при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила. Подадената срещу същия жалба се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на делото и съобразно разпоредбата на чл. 161 ал. 1 изр. трето от ДОПК, основателна се явява претенцията на административния орган за присъждане на разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение. Същото следва да се определи в размер на 5 636,00 (пет хиляди шестстотин тридесет и шест) лева на основание чл. 8 ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и се възложи в тежест на оспорващата страна.

 

Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2, предл. последно от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П. Й. И. с [ЕГН], с адрес [населено място], обл. С., ул. А. Д.“ № ...срещу Ревизионен акт № Р-02002023005420-091-001/26.01.2024 г., издаден от Началник на сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията В ЧАСТТА, потвърдена с Решение № 51/16.04.2024 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Бургас, с която е реализирана отговорност по чл. 19 ал. 2 от ДОПК на жалбоподателя за задължения за данъци на „Ал Фор Ю“ ЕООД, както следва: 1. Отговорност за корпоративен данък: период от 01.01.2020 г. – 31.12.2020 г. в размер на главница от 26 231,89 лв. и лихва в размер на 7 526,86 лв., от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. в размер на главница от 11 505,37 лв. и лихва в размер на 2 134,69 лв.; 2. Данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица: за периода от 01.01.2022 г. до 31.03.2022 г. в размер на главница от 12 421,00 лв. и лихва от 2 504,71 лв.

 

ОСЪЖДА П. Й. И., [ЕГН], с адрес [населено място], обл. С., [улица]да заплати на Национална агенция за приходите разноски в размер на 5 636,00 (пет хиляди шестстотин тридесет и шест) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на РБългария в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Решението да се съобщи на страните.