РЕШЕНИЕ
№…
19.04. 2019г. гр.Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
ПЕТИ
ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на двадесети март през две хиляди и деветнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1.РЕНИ
ГЕОРГИЕВА
2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
Секретар ВЕЛИСЛАВА ТРИФОНОВА
Прокурор …………………
като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
В.ГР.Д. №151 по описа за 2019 год.
ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е образувано на основание въззивна жалба от Община- Плевен с БУЛСТАТ ****** срещу Решение № 84/ 17. 01. 2019 г. по гр. д. № 6744/ 2018 г. по описа на Плевенския районен съд.
Въззивният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.С въззивната жалба е отправено искане за отмяна на решението на районния съд като неправилно и незаконосъобразно , като бъде отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС и бъдат присъдени направените по делото разноски пред двете инстанции, както и юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата страна „****“ ООД с ЕИК*****е изразила становище, че въззивната жалба е неоснователна и решението на районния съд следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като бъдат присъдени направените по делото разноски.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, установи следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С обжалваното решение районният съд е признал за установено по отношение на ответника ОБЩИНА ПЛЕВЕН, БУЛСТАТ ****, с адрес гр. Плевен, пл. “В.“ № *, представлявана от кмета Г.Л.С., че ищецът „****“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Д.в.“ № *, вх. *, ап. *, представлявано от управителите Д. М. П. и Р. М. П., е собственик на два употребявани кафеавтомати марка “****” със серийни номера ** и ** и е осъдил ОБЩИНА ПЛЕВЕН, БУЛСТАТ ****, с адрес гр. П., пл. “*.“ №*, представлявана от кмета Г.Л.С., да предаде на „****“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Д. В.“ № *, вх. *, ап. *, представлявано от управителите Д. М.П. и Р.М. П., владението върху два употребявани кафеавтомати марка “*****” със серийни номера *** и ***.С решението ОБЩИНА ПЛЕВЕН, БУЛСТАТ ****, с адрес гр. П., пл. “*.“ № * представлявана от кмета Г.Л.С., е осъдена да заплати на „****“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Д. в.“ № ., вх. ., ап. ., представлявано от управителите Д. М. П. и Р. М..П . направените деловодни разноски в размер на 1 250 лв.
За да постанови решението си районният съд въз основа на събраните по делото доказателства е приел за установено, че ищецът е активно легитимиран да предяви ревандикационния си иск срещу Община- Плевен, като твърди, че е собственик на процесните кафемашини за които твърди, че се държат от ответника без правно основание и е направил разграничение между процесуалноправната и материалноправната легитимация досежно доводите на общината за недопустимост на иска.
По въпроса за основателността на иска съдът е приел за установено въз основа на представената по делото фактура и проимо- предавателен протокол, че ищецът е собственик на процесните кафеавтомати. По отношение въпроса за държането на кафеавтоматите от общината съдът е приел, че те се намират в държане към момента на постановяване на решението от ответника, като липсват доказателства за правното основание за такова държане от негова страна. Съдът е приел, че реализирането на административно- наказателната отговорност на ищеца във връзка с поставянето на кафеавтоматите без надлежно разрешение не може да обуслови задържането на вещите от страна на ответника и съдът е приел, че предявяването на иск по своята същност представлява и покана за доброволно изпълнение и връщане на отнетите вещи от общината на ищеца, които са достатъчно добре индивидуализирани в хода на производството. Съдът е констатирал, че действия на ответната община не са предприети до постановяване на съдебното решение, поради което са налице предпоставките на чл. 108 ЗС и предявеният ревандикационен иск е основателен и доказан и е уважен изцяло.
Въззивният съд изцяло възприема мотивите на първоинстанционния съд в обжалваното решение, като счита, че същото е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е собственик на процесните вещи и че същите са премахнати от общината по реда на чл. 57а ЗУТ , в който подробно е уредена процедурата по премахване на преместваеми съоръжения, каквито представляват кафеавтоматите. В ЗУТ не е посочено в чие държане следва да бъдат съоръженията след премахването им, поради което следва да се приеме, че би следвало тези вещи и съоръжения да са в държане на собственика им. В случая видно от доказателствата по делото кафеавтоматите са в държане на общината, като липсва правно основание в ЗУТ и в Наредба № 15 да реда и условията за поставяне на преместваеми съоръжения на територията на Община Плевен процесните вещи да се намират в държане на общината след премахването им. По тези причини районният съд правилно е приел, че ревандикационният иск е основателен и доказан и съответно го е уважил изцяло.
Във въззивната жалба са изложени доводи затова, че при премахването на кафеавтоматите по реда на чл. 57а ЗУТ на общината се е наложило да приеме на съхранение неправомерно разположени движими вещи, по корпуса на вещите е липсвало обозначение за установяване на собственика. Твърди се, че вещите са на съхранение по реда на чл.46, ал. 2 ЗАНН при актосъставителя, който е общината. Изложените са доводи, че ищецът не е депозирал искане за връщане на вещите, придружено с доказателства за собственост на процесните вещи, поради което неправилно първоинстанционният съд е уважил иска.
Въззивният съд счита, че доводите на въззивника са неоснователни. Безспорно премахването на вещите е извършено по реда на чл. 57а ЗУТ, като настоящият съд не е компетентен орган по преценка законосъобразността на административната процедура за премахване на вещите. В ЗУТ и в наредбата на общината липсват правила относно съхранението на преместваемите съоръжения след премахването им. Независимо от това е неприложима нормата на чл.46 ЗАНН , цитирана от въззивника, тъй като същата се отнася за иззетите вещи в административно- наказателното производство, каквито не са процесните кафеавтомати. Същите съгласно изискванията на закона не подлежат на изземване, поради което не би следвало да се прилагат правилата на чл. 46 ЗАНН. В случая би следвало да се предприемат действия по установяване на собственика и вещите да му бъдат предадени. В тази връзка правилно районният съд е приел, че предявеният иск има и действието на покана за доброволно предаване на вещите, като такова предаване до постановяване на решението и след това не е извършено от страна на ответника.
По изложените съображения съдът счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 3и чл. 80 ГПК следва въззивникът да заплати на въззиваемата страна направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в настоящата инстанция в размер на 550 лева.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 , пр. 1 ГПК, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА като
правилно и законосъобразно Решение №
84/ 17. 01. 2019 г. по гр. д. № 6744/ 2018 г. по описа на Плевенския районен
съд.
ОСЪЖДА на основание
чл. 273 вр. чл. 78 , ал. 3 и чл. 80 ГПК ОБЩИНА- Плевен с БУЛСТАТ **** да заплати на „****“ ООД с ЕИК*****направените
по делото разноски във въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение в
размер на 550 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС
на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: