Определение по дело №506/2021 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 2021
Дата: 11 август 2021 г.
Съдия: Ивета Жикова Пекова
Дело: 20217050700506
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 11 март 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр.Варна, 11.08.2021г.

 

Варненският административен съд, Седми състав, в закрито заседание  на единадесети август две хиляди двадесет и първа година, като разгледа докладваното от съдията Пекова адм. дело N 506 по описа за 2021год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.166 от АПК вр.чл.217 ал.2 ЗУТ.

Постъпило е искане от жалбоподателя за спиране на изпълнението на Заповед №30/15.01.2021 г. на Кмета на район „Приморски“, община Варна, с която е разрешено на собствениците на самостоятелен обект с идентификатор №10135.536.55.1.1, находящ се в гр. Варна, „Приморск парк“ №536, №55 свободен достъп до самостоятелен обект с идентификатор №10135.536.55.1.2, намиращ се в гр. Варна, „Приморски парк“ 536, №55 собственост на Д.И.Г.. Жалбоподателят твърди, че за него е налице правен интерес от направеното искане. Твърди, че не е уведомяван дали е изготвена оценка на моментното състояние на имота му, нито дали е налице решение на комисията по чл.210 ЗУТ, както е посочено в заповедта, но на 04.08.21г. е уведомен от Д., че работниците са в имота му и ще сменят канализационни тръби. Твърди, че изпълнението на заповедта ще доведе до пряка и непосредствена опасност от зарази и болести за детето му, за него и близките му, с които обитава жилището и миризмите изпълват жилището и влагата по стените, освен че е опасна за детето, създава и пожароопасност. Твърди, че изпълнението на заповедта, основавайки се на представена от Д. ***, която не съдържа действителни факти, позволява на последния за пореден път да използва неистински документ, с цел да заблуди административния орган и правораздавателната система. Счита, че всички действия в имота му, позовавайки се на цитирания и представен неистински документ е престъпно деяние от категорията на обществено значимите. Твърди, че с представените от него писмени доказателства се установява наличието на нови обстоятелства, които касаят запазване живота и здравето на детето и близките му, както и живота и здравето на Д. и неговите близки, предвид факта, че едно изпълнение към настоящия момент и защото не се установява септична яма, ще доведе до значителни или трудно поправими вреди, които ще настъпят за всички обитаващи жилищата в резултат на изпълнението на акта. Моли да бъде постановено спиране на предварителното изпълнение на обжалваната заповед.

Към молбата са приложени копие от жалбата против заповед №30/15.01.21г., самата заповед, инвестиционен план за вътрешно ВиК, определние на съда по делото, с което са назначени съдебни експертизи, акт за раждане на дете, медицински документи.

          От представените по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

От Заповед № 30/15.01.2021 г. на Кмета на район „Приморски“, община Варна се установява, че е разрешен на собствениците на самостоятелен обект с идентификатор №10135.536.55.1.1, находящ се в гр. Варна, „Приморск парк“ №536, №55 свободен достъп до самостоятелен обект с идентификатор №10135.536.55.1.2, намиращ се в гр. Варна, „Приморски парк“ 536, №55 собственост на Д.И.Г.. Съгласно заповедта свободният достъп ще се осигури за осъществяване на монтажно-ремонтни работи на канализационни тръби в имот с идентификатор 10135.536.55.1.2, собственост на жалбоподателя, при спазване на общите правила на ЗУТ и подзаконовите нормативни актове по прилагаенто му, като е определен период на свободния достъп, а именно тридесет работни дни в часовете от 08:00 до 14/00ч., който период започва да се тече след приемане на оценка на моментото състояние на имота от комисията по чл.210 ЗУТ, назначена от кмета на община Варна. Заповедта е обжалвана по съдебен ред, като по жалбата е образувано настоящото дело.

Към искането са приложени доказателства за детето на жалбоподателя, както и медицински документи, от които се установява здравословното му състояние.

          Заповедта на кмета на район „Приморски“ при община Варна е издадена на основание чл.194 ал.1 ЗУТ. Съгласно чл. 217 ал.1 т.8 ЗУТ жалбите и протестите пред съда не спират изпълнението на заповеди по чл.194 ал.1 ЗУТ за осигуряване на свободен достъп в недвижимите имоти, а съгласно ал.2 на чл.217 ЗУТ съдът може да спре изпълнението на административните актове по ал.1, с изключение на тези по т.2. Обжалваната заповед подлежи на предварително изпълнение и искането за спиране на изпълнението й е с правно основание чл.166 АПК.

За молителя е налице правен интерес, тъй като със заповедта е разпоредено осигуряване на свободен достъп в имота му, поради което съдът намира, че искането е допустимо.

Разгледано по същество е неоснователно.

Съгласно чл.166 ал.2 при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Съгласно чл.166 ал.4 АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не предвижда изрична забрана за съдебен ред, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал.2.

Съгласно чл.217 ал.1 ЗУТ законодателят е допуснал предварително изпълнение на заповедта при презумиране наличието на важни обществени интереси, които трябва да бъдат защитени.

В хипотезата на специална законова норма, допускаща предварително изпълнение на административния акт, административният орган е освободен от задължението си да обосновава някоя от материалноправните предпоставки на чл.60 от АПК – те се презюмират, като се приема, че обществения интерес е надделяващ. Законодателят е предвидил в чл. 166 ал.2 от АПК кои са предпоставките да се иска спиране на предварителното изпълнение по издадена и обжалвана заповед – причиняване на оспорващия на значителна или трудно поправима вреда - имуществена или неимуществена вреда, което следва да е достатъчно вероятно, подкрепено с представени към жалбата доказателства. При прилагането на цитираната норма трябва да се прецени дали защитата на частния интерес може да бъде противопоставима на обществения интерес и да го преодолява, като в тежест на молителя е да докаже причинно-следствената връзка между изпълнението на обжалваният индивидуален административен акт и настъпването на значителни или трудно поправими вреди, противопоставими на обществения интерес. Спирането на изпълнението на обжалвания административен акт е вид обезпечаване на жалбата срещу него.

С оспорената заповед е разпоредено на жалбоподателя като собственик на недвижим имот да осигури свободен достъп в него за извършване на ремонтно-монтажни работи на канализационни тръби.

В производството по чл. 166, ал. 2 от АПК съдът следва да установи единствено дали спрямо жалбоподателя са налице материалноправните предпоставки за спиране на допуснатото по силата на закона предварителното изпълнение, а именно, дали последното би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.

Съгласно чл.166 ал.4 АПК изпълнението може да бъде спряно от съда при условията на ал.2, където законодателят е въвел и допълнително условие за спиране на изпълнението – наличието на нови обстоятелства, т.е. такива, които не са съществували при издаването на заповедта.

В случая не са ангажирани доказателства, установяващи настъпването на значителни или трудно поправими вреди за оспорващия, които ще настъпят в резултат от предварителното изпълнение на оспорения административен акт. Тези вреди следва да са различни от повреди, причинени на имота във връзка с изпълнението на работите, които лицето, на което е осигурен достъпът, е длъжно да отстрани веднага след завършване на работите, съответно да обезщети за причинените вреди, които не могат да бъдат отстранени, съгласно чл.194 ал.4 и ал.5 ЗУТ. Законът изисква да са налице предпоставките за спиране на изпълнението на акта, когато изпълнението би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. В случая не са налице доказателства за такива. Твърдените вреди са такива, за които законодателят е предвидил изрично, че следва да бъдат отстранени от лицето, на което е осигурен достъпът, а в случай, че не могат да бъдат отстранени – ред за обезщетяване. Твърдените обстоятелства са били налице и при издаване на акта и са съобразени от органа, който го е издал, както и от законодателя, който е уредил ред за отстраняване на последиците от акта.

Не са налице нови обстоятелства, а наличието им е предпоставка за спиране на предварителното изпълнение на административния акт, липсата на която е достатъчно основание за отхвърляне на молбата.

Твърдяните вреди от молителя не могат да бъдат квалифицирани като значителни или трудно поправими, като същите не могат да се противопоставят на обществения интерес и да бъдат възприемани като основание за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на акта. Не са налице и нови обстоятелства по смисъла на чл.166 ал.4 вр.ал.2 АПК.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че не са налице основания по чл.166 АПК за спиране на допуснатото предварително изпълнение на заповедта и молбата следва да се остави без уважение, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д.И.Г. за спиране на изпълнението на Заповед №30/15.01.2021 г. на Кмета на район „Приморски“, община Варна.

          Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от получаване на съобщението пред Върховния административен съд.

 

 

 

                                                                                                       СЪДИЯ: