Р Е Ш Е Н И Е  №260050

гр.Русе, 19.01.2021г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

          Русенският  Районен съд, четвърти наказателен състав в публично заседание на  двадесет и шести ноември две хиляди и двадесета година в състав :

 

                                                Районен съдия: Венцислав Василев

                                      Съдебни заседатели :

 

 

при секретаря Юлия Острева……………..………………………………………………………………....

и в присъствието на  прокурора………………..……………..…………………………………………….

          Като разгледа  докладваното от съдията НАХ Дело № 1833/2020г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

          Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Постъпила е жалба от  А.С.К. ***  против наказателно постановление № 20-3393-000298/17.09.2020г. на Началника на Второ РУП при  ОД на МВР гр.Русе. Същият моли съда да отмени наказателното постановление с което  му е наложено наказание “глоба” в размер на 150 лв.  за нарушение по чл.179 ал.1 т.5 пр.4 от ЗДвП, като незаконосъобразно.

          Ответникът по жалбата, редовно призован изпраща процесуален представител, който взема становище за неоснователност на жалбата.

Русенската  Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не вземат становище по жалбата.

Жалбоподателя, редовно призован  се явява, като поддържа жалбата.

          Съдът след преценка на събраните доказателства,приема за установено от фактическа страна следното:

          На 14.08.2020г.  жалбоподателят управлявал л.а.”Пежо 106” с ДК № …..в гр.Мартен. По същото време и място служебен полицейски автомобил управлявал и св.Л.Н., полицейски инспектор при Второ РУП на МВР гр.Русе. В един момент св.Н. със звуков сигнал сигнализирал на жалбоподателя и  със знаци му разпоредил да спре. След това отишъл до управлявания от него автомобил и му разпоредил да се яви в полицията в гр.Мартен където му съставил АУАН. Въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление с което му наложил горепосоченото наказание за нарушение по чл.50 ал.1 от ЗДвП.

 

          Тази фактическа обстановка съдът намира за установена от събраните в хода на производството доказателства.

         

Жалбата е допустима, защото е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право на това, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

         

Разгледана по същество  е основателна.

          В хода на административнонаказателното производство е допуснато нарушение на материалния закон; отделно от това обжалваното  наказателно постановление  е издадено  в нарушение на  чл.303 от НПК, т.е. нарушението не е доказано по категоричен и несъмнен начин, съобразно тази разпоредба.

         

По делото са събрани единствените възможни доказателства – разпит на актосъставителя и разпит на св.Колева, съпруга на жалбоподателя по негово искане. Други доказателства е невъзможно да бъдат събрани, съответно проверени, защото при възникналата пътна ситуация не е имало никакви други очевидци, евентуално записи от видеокамери. В тази връзка само следва да се посочи, че свидетелят по АУАН С. С. е свидетел при съставяне на АУАН, а не и очевидец и в този смисъл не е разпитван по инициатива на съда, тъй като очевидно това не би довело до разкриване на обективната истина по делото. Доколкото по делото е невъзможно да се съберат каквито и да е било други доказателства, вкл. и не съществува никаква причина показанията на св.Колева да се игнорират само предвид това, че е съпруга на жалбоподателя, противоречието в доказателствения материал следва да се интерпретира в полза на жалбоподателя.

         

Показанията на двамата разпитани свидетели коренно се различават и си противоречат в максимална степен, вкл. дори за улицата на която е възникнало евентуалното нарушение на правилата за движение. Според св.Н. *** в посока с кръстовището с ул.“Христо Смирненски“. Според св.К. управлявания от жалбоподателя автомобил изобщо не е достигал до това кръстовище, съответно не е навлизал изобщо по ул.“България“, а е бил паркиран по ул.“Поп Харитон“, т.е. откъм с.Сандрово както тя се изразява. Въпреки радикалните различия между двамата свидетели, общото между показанията им, които и от тях да се възприемат, като достоверни , е това че дори и да е имало някакво отнемане на предимство това не е станало в зоната на кръстовището на ул.“България“ с ул.“Христо Смирненски“, респ. с Ул.“Поп Харитон“ , а е станало по ул.“България“ или ул.“Поп Харитон“. От тази гл.точка във всички случаи и предвид дефиницията за кръстовище по см. на § 6 т.8 от ЗДвП приложимият материален закон (нарушената разпоредба по см. на чл.42 т.5 и чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН )  в случая би бил чл.25 ал.1 от ЗДвП, а не чл.50 ал.1 от ЗДвП. Доколкото в АУАН и в наказателно постановление е наложено наказание за нарушение на правилата за движение, свързани с преминаване през кръстовище и в двата процесуални документа е следвало изрично да бъде посочено на кое от двете възможни кръстовище на ул.“България“ е допуснато то – с  ул.“Христо Смирненски“ или с ул.“Поп Харитон“, които въпреки своята близост са две отделни такива.

 

          По изложените съображения съдът намира ,че обжалваното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано.

 

Мотивиран така  и на основание чл.63 ал.1  от ЗАНН ,съдът :

 

 

Р   Е   Ш   И  :

 

          ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-3393-000298/17.09.2020г.,издадено от Началника на Второ РУП при ОД на МВР гр.Русе, с което на А.С.К.  с ЕГН ********** му  е  наложено административно наказание “глоба” в размер на 150 лв. за нарушение по чл.179 ал.1 т.5 пр.4 от ЗДвП

          Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Русенския Административен  съд.

 

 

                                                                   Районен съдия :