РЕШЕНИЕ
№ 315
гр. Кюстендил, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Андрей Н. Радев
при участието на секретаря Янка Ян. Ангелова
като разгледа докладваното от Андрей Н. Радев Гражданско дело №
20211520101341 по описа за 2021 година
„ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление на дейността в гр. София, р-н „Младост“, бул. „Цариградско
шосе“ № 159, бл. Бенч марк, Бизнес център е предявило срещу Е. В. Д., ЕГН:
**********, с адрес: гр. К., ул. „Е.“ № ** искове да бъде признато за
установено спрямо ищеца, че ответникът му дължи сума в общ размер на
292,93 лв., от която 287.16 лв. – главница за използвана и неплатена
електрическа енергия за периода 16.09.2020г. – 16.12.2020г. за
електроснабден имот, находящ се в гр. К., ул. „Е.“ № ** с ИТН
****************; 6,77 лв. – законна лихва за забава, считано от 11.11.2020г.
до 20.02.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изълнение до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение
в производството по ч.гр.д. № 427/2021 г. от описа на КРС. Претендират се и
сторените съдебно-деловодни разноски в настоящото и в заповедното
производствo.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответната страна e депозирала
писмен отговор чрез адв. С. М. като особен представител. Излага доводи за
1
неоснователност на заявената претенция.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът депозира такъв чрез
назначения му на осн. чл. 47, ал.6 ГПК особен представител адв. С.М. от АК-
Кюстендил. Навежда доводи за неоснователност на предявената претенция
поради липсата на установено реално потребление на електрическа енергия от
страна на ответника.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа от процесуалния
представител на ищеца посредством депозирана преди съдебно заседание
молба, а ответната страна я оспорва.
КРС, след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за
установено следното от фактическа страна:
По жалба от 06.03.2013 год./л.56/ от ответникът до ищцовото дружество се
установява,че същият като клиент на последното с клиентски номер
************* е поискал порверка на електромера си на адрес-гр.К.,ул.“Е.“№
** и за извършената на 08.03.2013 год. в негово присъствие проверка бил
изготвен констативен протокол /л.57/,съгласно който електкромера е
технически изправен и свързан.
От представените по делото 3 бр. Фактури (от л.13-15/, а именно: фактура
№ **********/12.03.2020г.,№ **********/09.04.2020г.,№
**********/11.05.2020г. и № **********/10.06.2020г., всичките с доставчик
ищцовото дружество и получател – ответника по делото, се установяват
задължения на ответника съответно: за периода 06.02.2020г. до 07.03.2020г. в
размер на 111,43 лв; за периода – 08.03.2020г. до 04.04.2020г. – 102,22 лв.; за
периода 05.04.2020г. до 05.05.2020г. – 98,83 лв. и за периода 06.05.2020г. до
05.06.2020г. – 68,74 лв.
По делото е представена и справка - извлечение за възникнали задължения
2
и постъпили плащания, от които е видно, че твърдените като неплатени 3
броя фактури, издадени на ответника, са останали като отворени балансови
суми в системата на ищеца (л. 6 до л. 12 от делото).
Ищецът е представил и приложимите Общи условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД с
отразени в същите условия и параметри, уреждащи продажбата на
електрическа енергия (л.17-18/, а така също и Лицензия за доставка на
електрическа енергия от доставчик от последна инстанция № Л-409-
17/01.07.2013 г. на ищцовото дружество (л. 19 от делото).
От експертно заключение вх.№ 2583/25.03.2022 год./л.99-101/,изг.от от в.л.
инж.К. Г. П. се установява, че за процесния период, в процесния имот е
монтиран електромер, с директно отчитане, статичен, двутарифен, в
метрологична годност. Електромера е монтиран на обекта на 12.03.2019
г.,като е преминал периодичната метрологична проверка в нормативно
установения срок, като за процесния период попада в периода, за който се
гарантира неговата точност от ДАМТН. Количеството на потребената енергия
по представените фактури съответства на установеното количество по реален
отчет, като цената на потребената енергия съответства на утвърдената от
КЕВР за процесния период 16.09.2020 г. – 16.12.2020 г. Количеството на
потребената ел.енергия е както следва: 921 квтч дневна енергия и 579 квтч
нощна енергия, като общата им стойност е в размер на 287.16 лева и
съответства на исковата претенция.
Съгласно експ.з-ние вх.№ 1971/07.03.2022 год./л.71-86/,изп.от в.л.
Р.Й.,ищцовото дружество е водело редовно счетоводство,в което са
осчетоводени процесните фактури,по които няма плащане от ответникът,на
чието име има открита партида с ИДН **********,клиентски номер
************* за обект № **********,намиращ се на адрес гр.К.,ул.“Е.“№ **
и размерът на дължимата от ответникът сума за исковия период е общо за
287.16 лева по главницата и 5.77 лв. законна лихва за забава.От
удостоверение за декларирани данни № УД000484/25.01.2022 год./л.89/,изд.от
отдел „Местни приходи“ при Община Кюстендил се установява,че по
данъчна декларация ответникът е собственик на имота по експ.з-ние на
вещите лица.
3
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от
правна:
По допустимостта:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал.
1, вр. чл.415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с предмет
установяване съществуването на вземането, заявено по реда на чл. 410 ГПК,
за което е било образувано ч.гр.д. № 427/2021 г. на КРС.
При извършената служебна проверка за допустимост на исковата претенция
се установява, че в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение №
260219 от 10.03.2021 г. на парично задължение по чл. 410 ГПК за вземането,
предмет на настоящата искова молба. Заповедта е била връчена на длъжника в
хипотезата на чл. 47,ал.3 ГПК, поради което съдът е разпоредил процедура
по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. Указанията на заповедния съд до заявителя са
съответни на установените обстоятелства, като е спазен и срокът за
предявяване на установителния иск. При посочените съображения
претенцията е допустима, доколкото е налице правен интерес у ищеца от
предявяването й - запазване действието на издадената заповед за изпълнение.
По основателността:
Уважаването на исковете е обусловено от установяване от страна на ищеца,
при условията на пълно и главно доказване, на всички правопораждащи
правата му факти: съществуването през процесния период между страните на
валидно облигационно отношение, регулирано от публично известни Общи
условия, имащо за предмет продажба (доставка) на електрическа енергия до
процесния недвижим имот, който да е електроснабден, извършена доставка на
ответника на определено количество електрическа енергия, правилното
начисляване на същата – при наличието на законово основание за
преизчисление по нормативно предвидена методика поради констатирана
4
промяна в схемата на свързване, довела до неизмерване изцяло или отчасти на
консумирана електрическа енергия и спазване на процедурата за корекция и
допълнително по иска за лихва – изпадането на ответника в забава и размер на
търсеното в тази връзка обезщетение.
По делото не се оспорва обстоятелството, че в хода на заповедното
производство е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК за търсените суми в полза на настоящия ищец, връчена на ответника
по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Не е спорно между страните и това, че ищцовото дружество е доставчик на
електрическа енергия, предвид представената Лицензия № Л-409-
17/01/07.2013г., издадена от ДКЕВР. Не е спорно и че продажбата на
електрическа енергия е уредена при Общи условия, приложени по делото,
одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-059/07.11.2007 г., изменени и
допълнени с Решение № ОУ-03/26.04.2010 г. на ДКЕВР.
Спорен по делото е въпросът за наличието на валидно възникнала и
съществуваща между страните облигационно връзка по предоставяне на
електроенергия срещу заплащане.
Съгласно нормата на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ е клиент, който
купува електрическа енергия за собствени битови нужди, а съгласно
разпоредбата на чл. 98а ЗЕ крайният снабдител с електрическа енергия
продава същата при публично известни общи условия, които влизат в сила за
клиентите му без да е необходимо изричното им писмено приемане – арг. ал.
4 от законовия текст.
В клаузата на чл. 4, ал. 2 от процесните Общи условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на ищеца „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“
АД е предвидено, че потребител на електроенергия за битови нужди е
физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа, което ползва електрическа енергия за
домакинството си. Изложеното дава основание за извод, че облигационното
правоотношение по повод доставката на електрическа енергия за битови
нужди възниква между доставчика и собственика/ползвателя на
електроснабден недвижим имот, без да е необходимо подписването на
нарочен договор или писменото приемане на приложимите от доставчика,
одобрени от ДКЕВР и публикувани Общи условия. Според така
5
представените и приети като доказателство по делото ОУ, продавачът, в
лицето на ищцовото дружество, се задължава да продава при условия на
равнопоставеност и при отсъствие на дискриминация електрическа енергия на
всеки потребител на територията, обслужвана от продавача (чл. 10, ал.1 от
ОУ), а потребителят на ел. енергия поема насрещното задължение да заплаща
стойността на използваната в обекта електрическа енергия в сроковете и по
начина, определени в тези Общи условия (чл. 13, ал.1 от ОУ).
В Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
„ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, и по специално в чл. 19, ал.2, е предвиден
и периода, в който потребителя на ел. енергия следва да извърши плащането
на задължението си, а именно продължителността на периода за плащане е 10
(десет) дни.
Според чл. 4, ал. 3 от ОУ, правата и задълженията на потребител на
електрическа енергия за битови нужди може да упражнява и друго лице при
условие, че собственикът или титулярът на вещното право на ползване на
имота е предоставил изрично писмено съгласие, дадено пред продавача или
пред нотариус с нотариална заверка на подписа, това лице да бъде потребител
на електрическа енергия за определен срок, като в този случай собственикът,
респективно лицето с учредено вещно право на ползване по отношение на
електроснабдения имот, носи солидарна отговорност пред продавача за
консумираната в имота електроенергия.
В тази връзка достатъчно е да се установи, че ответникът е потребител на
енергия, съответно, че общите условия са произвели действие.
По делото е безспорно установено, че на името на ответникът за процесния
имот е открита партида при ищеца, с клиентски номер ************* и
абонатен номер **********. В тази насока е неоспореното експ.з-ние вх.№
2583/25.03.2022 год. на в.л.инж.П.,както и констативен протокол№
1474240/08.03.2013 год. Ответникът е станал страна по договора при общи
условия за използване на електроразпределителната мрежа на "ЧЕБ" АД и за
продажба на електрическа енергия на "ЧЕБ АД, за което не е необходимо
изрично изявление от страната на потребителя за приемане, като по делото не
са ангажирани доказателства ответникът да е поискал изменение на
посочените договори в срока по чл. 98а, ал. 5 от ЗЕ, което да е отразено в
допълнително споразумение. Именно поради договорните отношения между
6
страните във връзка с доставката на електроенергия, следва да се уреждат от
тези общи условия.
Съгласно чл. 13, ал. 5 от ОУ потребителят е длъжен да уведоми
продавача в 30 (тридесет) дневен срок в писмена форма за всяка промяна,
свързана с личните му данни или със собствеността или другите основания,
на които продавачът доставя електрическа енергия на обекта. В случая
липсват по делото данни ответникът Е.Д. да е заявил пред ищцовото ТД
,каквато и да е промяна, касаеща основанието, на което продавачът доставя
електрическа енергия на обекта. Ето защо съдът приема, че липсата на такова
уведомление означава, че в процесния период между страните е съществувало
облигационно отношение по договор за продажба на ел. енергия. След като
ответникът не е предприел действия за прекратяване на договора, той дължи
на ищеца заплащане на консумираната електроенергия в имота за процесния
период от време ,обхващащ 16.09.2020 год.-16.12.2020 год.
При служебна проверка за нищожност на ОУ по смисъла на Закона за
защита на потребителите ,съдът не констатира такава. Цитираният закон в
нормите на чл.143-148 „а“ урежда въпросът за неравноправните клаузи в
потребителските договори, а не в ОУ, като чл.146,ал.1 ги обявява за
нищожни,освен ако не са уговорени индивидуално,като казусът не попада в
изключението.Посоченият обем правна материя обаче не предвижда
нищожност при нарушение в размера на шрифта,каквато има но в чл.10,ал.1
от Закон за потребителския кредит, неприложим в казуса.
При преглед на представените по делото фактури настоящият съд достига
до извода, че същите са издадени в съответствие с общите условия на
дружеството доставчик, като имат и необходимото съгласно последните
съдържание. В тях са посочени количествата доставена и потребена
електроенергия за всеки отчетен период, като фактурите са издадени въз
основа на показанията на електромер № 50466091,което се потвърждаваи от
експ.з-ние на инж.П..В тази връзка липсват данни, които да поставят под
съмнение надлежното отчитане и фактуриране на съответните количества
електроенергия.
По тези съображения съдът намира, че се доказва, че фактурираните от
7
ищецът количества електроенергия действително са били доставени и
съответно потребени в обекта. След като ищцовото дружество е изпълнило
задълженията си по договора, като е доставило електрическа енергия към
обекта, а за ответника е възникнало задължение да заплати стойността й.
Последното той не е сторил, като в тази насока е и липсата на доказателства
от ответната страна за погасяване на задължението, което потвърждава, че
процесното вземане все още не е погасено.
При установяване на дължимия размер на употребената енергия, съдът
установи следното:
Видно от представените и приети като доказателство по делото 3 броя
фактури, а именно: фактура № **********/27.10.2020 год.,№
**********/26.11.2020 год. и № **********/29.12.2020 год.,всички с
доставчик ищцовото дружество и получател – ответника по делото, се
установяват задължения на ответника съответно: за периода 16.09.2020 г. до
16.10.2020 год. в размер на 75.77 лв; за периода – 17.10.2020г. до 16.11.2020 г.
– 144.49 лв.; за периода 17.11.2020 год.до 16.12.2020 год.-66.90 лв.Видно от
изготвеното заключение по назначената съдебно-техническа експертиза, на
която съдът дава вяра, паричният еквивалент на разходваната и незаплатена
ел. енергия за процесния период от ответното дружество възлиза на сумата от
287.16 лв.Размерът по издадените фактури и заключението на експерта
съвпада, поради което съдът намира за безспорно установен размерът на
дължимата главница.
Поради изложените съображения, съдът намира иска за основателен и
следва да го уважи изцяло.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Съгласно чл. 20, ал. 1, т. 3 от Общите условия за продажба на
електрическа енергия, както и видно от посочения падеж във фактурите, е
уговорено, че плащанията на потребената електрическа енергия следва да се
8
извърши на 10 – то число на следващия месец, за който се дължи месечното
задължение. Съдът, съобразявайки падежните дати на съответните месечни
вземания от процесния период, размерите на дължимите месечни вземания и
размера на законната лихва,като се основава и на експ.з-ние на в.л. Р.Й.
достига до извод, че претендираното обезщетение за забава в размер на
сумата от 5.77 /пет лева и седемдесет и седем стотинки/,считано от 11.11.2020
год.до 22.02.2021 год. е основателно и следва да се уважи.Основателна е и
претенцията за установяване дължимост на законната лихва върху
главницата,считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК,по
което е било образувано ч. гр. д. № 427/2021 г. по описа на КРС.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът
следва да за плати на ищеца направените разноски в заповедното и исковото
производство.
В заповедното производство ищецът е направил разноски в общ размер
на 92,00 лева, както следва: 25, 00 лв. – държавна такса, 67,00 лв. – адвокатско
възнаграждение в заповедното производство, а в исковото разноските са
както следва: 75,00 лв. – държавна такса, 120,00 лв. – адвокатско
възнаграждение, 400 лв. – за особен представител, 300,00 лева – за СТЕ и 200
лв.заСЧЕ,или общо разноски за исковото от 1095.00 лв.,а за двете
производства в размер на 1187.00 лева, които следва да се присъдят на ищеца
в пълен размер.
Ответникът е представляван от особен представител и няма право на
разноски.
Воден от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Е.
В. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. К., ул. „Е.“ № ** дължи и следва да
заплати на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК: *********, със седалище
9
и адрес на управление на дейността в гр. София, р-н „Младост“, бул.
„Цариградско шосе“ № 159, бл. Бенч марк, Бизнес център, сума в общ размер
на 292,93 лв., от която 287.16 /двеста и осемдесет и седеми шестнадесет/ лв. –
главница за използвана и неплатена електрическа енергия за периода
16.09.2020 г. – 16.12.2020 г. за електроснабден имот, находящ се в гр. К., ул.
„Е.“ № **с ИТН *************; 5,77 /пет и седемдесет и седем/ лв. – законна
лихва за забава, считано от 11.11.2020 г. до 20.02.2021 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 08.03.2021 год.-датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изълнение до окончателното й
изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение в производството
по ч.гр.д. № 427/2021 г. от описа на КРС.
ОСЪЖДА Е. В. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. К., ул. „Е.“ №
**,ДАЗАПЛАТИ на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление на дейността – гр. София, бул. „Цариградско
шосе“ 159, бл. Бенч Марк, Бизнес център сумата в общ размер на 1187,00 лв.
(хиляда сто и осемдесет и седем/ лева, от които деловодни разноски за
настоящото производство в размер на 1095,00 лв. (хиляда и деветдесет и
пет/лева, както и сумата в размер на 92,00 /деветдесет и два/лв. деловодни
разноски в хода на заповедното производство по ч.гр.д. № 427/2021 год.по
описана Районен съд Кюстендил.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Кюстендил в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на преписи.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
10