Решение по адм. дело №610/2025 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 39, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗМВР).

Административното дело е образувано по жалба от И. Д. Д., [ЕГН], с адрес [населено място], [жк] [адрес], подадена чрез адв. М. В. М., срещу изричния отказ от 09.09.2025 г. на „СТИК – КРЕДИТ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Шумен, пл. „Оборище“ № 13 Б, представлявано от С. Н. Т. – изпълнителен директор, да предостави носителите на лични данни, въз основа на които обработва данните на жалбоподателя за периода от 14.08.2020 г. до 14.08.2025 г., а именно договори, стандартни европейски формуляри, погасителни планове и всички други документи, подписани от И. Д. Д., във връзка с отпускане на заем.

Жалбоподателят счита, че на основание разпоредбата на чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския Парламент и на Съвета, има право да получи от администратора достъп до личните му данни, които се обработват, както и информацията за целите на обработването на данните, получателите или категориите получатели, пред които са или ще бъдат разкрити личните данни, както и да получи копие от личните данни, които са в процес на обработване, а съобразно разпоредбата на чл. 20 от Регламента, като субект на данните има право да получи личните данни, които го засягат и които той е предоставил на администратор, в структуриран, широко използван и пригоден за машинно четене формат. Моли за отмяна на изричния отказ на „СТИК – КРЕДИТ“ АД и за присъждане на направените разноски.

В отговор на жалбата по делото е постъпил отговор по жалбата с вх. № СД-01-01-3118/16.10.2025 г. по описа на Административен съд – Сливен от „СТИК – КРЕДИТ“ АД, чрез пълномощник юрисконсулт Р. Р. П.. Посочено е, че дружеството в изпълнение на заявление за упражняване на право на достъп до информация, се е произнесло и е изпратило изричен и мотивиран отговор по искането на И. Д. Д. съгласно чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679, а именно предоставило е точна и разбираема реплика на обработваните от дружеството лични данни на лицето, посочило е основанията за обработване на личните данни, целите на обработката и срок на обработване на личните данни. Моли за отхвърляне на жалбата и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лева. Прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар на пълномощника на оспорващия.

В съдебно заседание жалбоподателят И. Д. Д., редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпила молба от процесуалния представител на оспорващия, в която изразява становище, че поддържа жалбата срещу оспорения отказ. Моли съда да отмени изричния отказ на „СТИК – КРЕДИТ“ АД, както и да му бъдат присъдени сторените разноски, като представя списък на същите.

Ответната страна „СТИК – КРЕДИТ“ АД, редовно призована, не се представлява. По делото е постъпила молба от ответното дружество, чрез юрисконсулт П., в която посочва, че поддържа изцяло аргументите, изложени в отговора на жалбата, като моли съдът да я остави без уважение като неоснователна. Възразява срещу искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2, вр. с ал. 2 от ЗАдв., тъй като жалбоподателят не е материално затруднено лице.

Административният съд Сливен, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 14.08.2025 г. жалбоподателят И. Д. Д. подал, чрез адвокат М. В. М., до „СТИК – КРЕДИТ“ АД искане на основание чл. 15 и чл. 20 от Регламент (ЕС) 679 от 2016г. на Европейския парламент и на Съвета („Регламента“) (л. 5 от делото и л. 33). Връчването било извършено чрез електронна поща. С искането, на основание чл. 15 и чл. 20 от Регламента, било поискано от „СТИК – КРЕДИТ“ АД, с ЕИК *********, в качеството му на администратор на лични данни, да му предостави информация относно това дали личните му данни са обработвани от дружеството, както и целите за обработване, категориите лични данни, които се обработват, получателите и категориите получатели, пред които са разкрити тези данни, както и копие на личните данни, които са в процес на обработване, с молба да се предоставят данните за периода от 14.08.2020 година до 14.08.2025 година. С искането пълномощникът на Д. поискал на доверителя му да му бъдат предоставени всички носители на лични данни /договори, стандартни европейски формуляри, платежни нареждания, в които са отразени данни и др./, за да се извърши проверка на обработваните данни. В заявлението било посочено, че исканите данни следвало да бъдат изпратени на електронния адрес на пълномощника на жалбоподателя.

На 09.09.2025 г. на посочената електронна поща бил получен имейл от ответника, с прикачен файл, приложение 1 - Формуляр за предоставяне на информация по чл. 15 от ОРЗД, съдържащ личните данни на жалбоподателя И. Д. Д., без изисканите със заявлението копия на договори, стандартни европейски формуляри, платежни нареждания, в които са отразени данни и др., за които е посочено, че съгласно изискванията на чл. 15 т. 3 от Регламент 2016/679, администраторът на лични данни има задължение да предостави копие от обработваните лични данни, а не да възпроизвежда копие от документи, от които са част обработваните лични данни, (л. 6 - 8 и л. 33 гръб - 36). Като изпращач на отговора бил посочен С. Т. – изпълнителен директор, без подпис.

Жалбата до Административен съд - Сливен, въз основа на която е образувано настоящото съдебно производство, е подадена на 23.09.2025 г.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства, включително приложените към административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Насочена е срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно изричната разпоредба на чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД. Подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, адресат на акта, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество същата се явява основателна поради следните съображения:

Съгласно чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон субектът на данни може да обжалва действия и актове на администратора и на обработващия лични данни пред съда по реда на Административно-процесуалния кодекс.

Между страните не е спорно, че между „СТИК – КРЕДИТ“ АД и И. Д. Д. са налице договорни правоотношения, въз основа на които дружеството е администратор на личните му данни, които обработва. По делото е налице спор дали с издаденият административен акт (отговор) от дружеството са предоставени в пълнота исканите от Д. документи, съдържащи личните му данни, които дружеството обработва, като жалбоподателят твърди, че същите не са му били представени в пълнота, докато дружеството твърди обратното, а именно, че е изпълнило задълженията си да му предостави копие от личните му данни, които са в процес на обработка, съобразно чл. 15 и чл. 20 от ОРЗЛД и в законовия срок по ОРЗД и чл. 53, ал. 3 от ЗЗЛД. Отделно от това дружеството твърди, че искането за предоставяне на копия от договори за кредит, погасителни планове и плащания не попада в правото на достъп до лични данни съгласно ОРЗД и ЗЗЛД, тъй като съгласно изискванията на чл. 15 т. 3 от Регламент 2016/679, администраторът на лични данни има задължение да предостави копие от обработваните лични данни, а не да възпроизвежда копие от документи, от които са част обработваните лични данни.

Във връзка с направено запитване от съда по делото е постъпило писмо от Комисия за защита на личните данни с вх. № СД-01-01-3045/08.10.2025 г. по описа на съда, в което се посочва, че след направена служебна справка на 07.10.2025 г. не се установява наличие на висящо или приключило производство пред КЗЛД, инициирано от И. Д. Д. срещу „СТИК – КРЕДИТ“ АД.

Жалбата, с която е сезиран съда е насочена срещу акт на администратор на лични данни да уважи искане по чл. 15 и чл. 20 от ОРЗД. В случая „СТИК – КРЕДИТ“ АД е администратор на лични данни, тъй като съгласно чл. 4, пар. 7 от Регламента "администратор" на лични данни означава физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която сама или съвместно с други определя целите и средствата за обработването на лични данни; когато целите и средствата за това обработване се определят от правото на Съюза или правото на държава членка, администраторът или специалните критерии за неговото определяне могат да бъдат установени в правото на Съюза или в правото на държава членка.

Следователно оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законоустановения срок и против административен отказ, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Едно от основните права на субекта на данни е правото му на достъп, закрепено в чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 като получаване на потвърждение от администратора дали се обработват лични данни, свързани със субекта и ако отговорът е положителен, да се даде информация относно: a) целите на обработването; б) съответните категории лични данни; в) получателите или категориите получатели, пред които са или ще бъдат разкрити личните данни, по-специално получателите в трети държави или международни организации; г) когато е възможно, предвидения срок, за който ще се съхраняват личните данни, а ако това е невъзможно, критериите, използвани за определянето на този срок; д) съществуването на право да се изиска от администратора коригиране или изтриване на лични данни или ограничаване на обработването на лични данни, свързани със субекта на данните, или да се направи възражение срещу такова обработване; е) правото на жалба до надзорен орган; ж) когато личните данни не се събират от субекта на данните, всякаква налична информация за техния източник; з) съществуването на автоматизирано вземане на решения, включително профилирането.

В конкретния случай се установява, че на 14.08.2025 г. от жалбоподателя И. Д. Д., чрез адвокат М. В. М., е подадено по електронен път искане до „СТИК – КРЕДИТ“ АД, в качеството му на администратор на лични данни, с молба да му бъде предоставена информация за обработване на личните му данни, както и допълнителна информация свързана с тяхното обработване. Заявлението било получено от дружеството на същата дата.

Отговорът на „СТИК – КРЕДИТ“ АД е от 09.09.2025 г. и е изпратен по ел. поща. С прикачен файл, приложение 1 е изпратен Формуляр за предоставяне на информация по чл. 15 от ОРЗД, съдържащ личните данни на жалбоподателя И. Д. Д., без изисканите със заявлението копия на договори, стандартни европейски формуляри, платежни нареждания, в които са отразени данни и др., за които е посочено, че съгласно изискванията на чл. 15 т. 3 от Регламент 2016/679, администраторът на лични данни има задължение да предостави копие от обработваните лични данни, а не да възпроизвежда копие от документи, от които са част обработваните лични данни. Като изпращач на отговора бил посочен С. Т. – изпълнителен директор, без същият да е подписан – ръкописно или с електронен подпис.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания, като според ал. 2 обявява нищожността на оспорения акт, дори да липсва искане за това. В случая не е налице такова искане от страна на жалбоподателя.

В настоящия казус съдът приема, че оспореният акт е издаден при неспазване на установената форма и при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Това е така, защото администраторът на лични данни е постановил оспорения с настоящата жалба отговор при неспазване на установената в закона форма по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 8 от АПК, доколкото в представения от органа документ липсва подпис на посочения за издател на документа. Липсата на подпис е съществен порок, тъй като полагането му свидетелства за формираната воля на органа за издаване на съответния акт и е потвърждение, че този акт изхожда именно от него. Липсата на този съществен реквизит води до невъзможност за установяване, че актът е издаден от компетентния орган, а липсата на материална и/или персонална компетентност на издателя води до нищожност на издадения от него акт, която подлежи на обявяване от съда. Процесуалният представител на ответната страна е направил опит да „санира“ този пропуск, като е представил по делото отговор на „ЛЕНДИВО“ ООД с ЕИК *********, подписан саморъчно от С. Н. Т., но освен това, че представеният отговор е от дружество, което е различно от ответното по делото, по този начин не е възможно да се преодолее липсата на подпис в отговора, който е предмет на оспорване в настоящото производство.

В този смисъл следва да се приеме, че оспореният отказ се явява нищожен, като издаден при липса на компетентност - нарушение на чл. 146, т. 1 от АПК. При този извод съдът не намира за необходимо да обсъжда останалите съображения на жалбоподателя и ответника относно законосъобразността на оспорения акт.

Въз основа на изложеното съдът приема, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена, а оспореният административен акт следва да бъде обявен за нищожен, ведно с произтичащите от това правни последици, като на основание чл. 173, ал. 2 и чл. 174 от АПК, преписката следва да бъде изпратена на администратора на лични данни „СТИК – КРЕДИТ“ АД за ново произнасяне в определен срок, съобразно изложените мотиви от съда, които са задължителни, относно приложението на материалния и процесуалния закон.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски е основателна, поради което ответникът по жалбата следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените от него по делото разноски в размер на 10 лева, представляващи внесена държавна такса за разглеждане на делото. На основание чл. 38, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, пълномощникът на жалбоподателя има право на адвокатско възнаграждение, с оглед представените по делото договор за правна защита и съдействие за оказване на адвокатска помощ безплатно и пълномощно, поради което ответникът по жалбата следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева, съобразно чл. 8, ал. 2, т. 10 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, чл. 173, ал. 2 и чл. 174 от АПК, Сливенският административен съд, шести състав

Р Е Ш И :

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на изричния отказ от 09.09.2025 г. на „СТИК – КРЕДИТ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Шумен, пл. „Оборище“ № 13 Б, представлявано от С. Н. Т. – изпълнителен директор, да предостави носителите на лични данни, въз основа на които обработва данните на жалбоподателя за периода от 14.08.2020 г. до 14.08.2025 г., а именно договори, стандартни европейски формуляри, погасителни планове и всички други документи, подписани от И. Д. Д., във връзка с отпускане на заем.

ИЗПРАЩА преписката на „СТИК – КРЕДИТ“ АД, ЕИК *********, за произнасяне по подаденото от И. Д. Д. искане от 14.08.2025 г., при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в настоящото решение.

ОПРЕДЕЛЯ на „СТИК – КРЕДИТ“ АД, ЕИК *********, едномесечен срок за произнасяне по искането на И. Д. Д., считано от влизане на решението в сила.

ОСЪЖДА „СТИК – КРЕДИТ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Шумен, пл. „Оборище“ № 13 Б, да заплати на И. Д. Д., [ЕГН], с адрес [населено място], [жк] [адрес], сумата от 10 /десет/ лева, представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА „СТИК – КРЕДИТ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Шумен, пл. „Оборище“ № 13 Б, да заплати на адвокат М. В. М., адвокатско възнаграждение в размер на 900 /деветстотин/ лева.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.