№ 2130
гр. София, 02.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Ирина Стоева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско
дело № 20211100509273 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 20116199 от 14.05.2021 г. по гр.д. № 17363/2020 г.
Софийски районен съд, 53 състав осъдил С.О. да заплати на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО А.“ АД, ЕИК ****, на
основание чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) вр. чл. 49 ЗЗД сумата 1 016.88 лв.,
представляваща платено застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „Каско“ за вредите по щета № 10314030103854, причинени на лек
автомобил „Опел Инсигния”, рег. № ****, от настъпило ПТП на 10.08.2016
г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба
– 11.05.2020 г., до окончателното й погасяване. На основание чл. 78, ал. 1
ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 400 лв. – разноски по
делото.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника С.О., който
го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на
материалния закон и необоснованост. Искът бил недоказан и неоснователен,
тъй като не било доказано че вредите, за които е изплатено застрахователно
обезщетение, се намират в пряка причинно-следствена връзка с попадането в
1
дупка на пътното платно. С отговора на исковата молба било релевирано
възражение, че е извършен ремонт на части, които не се намират в причинно-
следствена връзка с твърдяното ПТП. Ищецът не доказал по никакъв начин,
че извършеният ремонт на джантата на автомобила чрез нейната подмяна се
намира в причинно-следствена връзка с ПТП, което обстоятелство се
потвърждавало и от приетото заключение на САТЕ. Процесното
произшествие станало на 21.05.2014 г. и съгласно описа на претенции,
изготвен от застрахователя, джантата имала лека деформация. В
заключението вещото лице, позовавайки се на приложените документи,
определило механизъм на увреждането и определило необходимите средства
за ремонтирането на увредените части по средни пазарни цени на 574.02 лв.
Неправилно районният съд в решението си приел, че вещото лице е
определило стойност на щетите от 1 006.88 лв. Както посочило вещото лице,
сервизът, извършил ремонта, подменил джантата с нова, за което нямало
основание. В описа на застрахователя за подмяна била посочена само гумата,
а джантата имала само лека деформация. Поради това моли съда да отмени
атакуваното решение и вместо това постанови друго, с което да отхвърли
предявения иск, евентуално – да го отхвърли частично съобразно
заключението на САТЕ. Претендира разноски и юрисконсултско
възнаграждение за двете инстанции съгласно списък по чл. 80 ГПК. Прави
евентуално възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК на
претендирано от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО А.“ АД не е депозирала отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК и
не взема становище по жалбата.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по
чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.
№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
2
Атакуваното решение е валидно и допустимо, но въззивният съд го
намира за частично неправилно по следните съображения:
С исковата молба първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно
кумулативно съединени осъдителни искове:
- с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) вр. чл. 49 ЗЗД за сумата
1 016.88 лв., от които 1 006.88 лв. – регресно вземане на ищеца за изплатено
застрахователно обезщетение за имуществени вреди от ПТП, състояло се на
21.05.2014 г. в гр. София, на ул. „Балканджи Йово“, в района на ГУСВ, при
което водачът на МПС „Опел Инсигния”, рег. № ****, попада в
необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, и 10 лв. –
обичайни ликвидационни разноски, и
- с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 309.86 лв. –
обезщетение за забава в плащането на главницата за периода 23.04.2017 г. –
23.04.2020 г. включително.
Претендирана е и законната лихва върху главницата от подаване на
исковата молба в съда до окончателното плащане.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК,
ответникът е оспорил предявените искове по основание и размер с редица
възражения, които не се поддържат във въззивната жалба. Изрично е оспорил
вредите, за които ищецът е заплатил застрахователно обезщетение, да са в
причинно-следствена връзка с твърдяното ПТП, вкл. е оспорил представената
фактура, съгласно която е извършен ремонт на части, които не съответстват
на възложения ремонт. Искал е от съда да отхвърли исковете и е претендирал
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Районният съд не се е произнесъл по акцесорния иск с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, не е искано допълване на решението по реда на чл. 250 ГПК,
поради което предмет на въззивна проверка е решението само по иска, по
който е налице произнасяне от първостепенния съд.
Съгласно чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.), с плащането на застрахователно
обезщетение застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата
на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Елементите на фактическия състав на суброгационното право на
3
застрахователя са: наличие на валидно застрахователно правоотношение по
договор за имуществено застраховане с увредения, плащане по него на
застрахователно обезщетение за настъпили вреди, причиняване на
застрахователното събитие от трето лице, което отговаря пред застрахования
по правилата на деликтната отговорност. С действията си третото лице трябва
да реализира фактическия състав, който поражда гражданската му
отговорност - задължението да обезщети вредите, причинени на
застрахованото лице. Затова застрахователят, суброгирал се в правата на
застрахования, може да упражни регресния си иск както срещу прекия
причинител на вредата (чл. 45 ЗЗД), така и срещу възложителя на
работата (чл. 49 ЗЗД). Отговорността на възложителя е гаранционно-
обезпечителна и безвиновна - той отговаря за действието или бездействието
на своите работници или служители, на които е възложил работа. В тежест на
ищеца, съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК е да докаже при условията
на пълно и главно доказване тези предпоставки, с изключение на субективния
елемент на непозволеното увреждане – вината, като оборването на законовата
презумпция е в тежест на ответника.
В случая по делото не е било спорно, а и от приетите писмени
доказателства се установява както наличието на валидно застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка „Каско” на МПС между
ищцовото дружество и собственика на увредения автомобил към датата на
ПТП, така и факта на плащане на застрахователно обезщетение в сочения от
ищеца размер на сервиза, извършил ремонта на увредения автомобил. От
съвкупната преценка на събраните писмени и гласни доказателства и
заключение на САТЕ се установява по безспорен начин и настъпването на
процесното ПТП по описания в исковата молба начин, вкл. механизма на
настъпване на уврежданията - попадането в дупка, нейното местоположение
на пътен участък, за поддържането на който отговорност носи ответната
община, съответно претърпените имуществени вреди и връзката между ПТП
и настъпилото увреждане.
Основателен е обаче поддържаният от въззивника довод за
необоснованост на извода на районния съд, че стойността на причинените в
резултат на ПТП вреди, определена по средни пазарни цени, възлиза на
1 006.88 лв. Съгласно заключението на САТЕ, което не е оспорено от
страните по реда и в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК, а съдът кредитира като
4
обективно и компетентно, стойността на щетата, определена съгласно описа
на застрахователя към датата на застрахователното събитие възлиза на 574.02
лв. Вещото лице е посочило, че в описа позиция „джанта задна“ е отразена
възстановяване 1 степен (лека деформация, видно от описа), а сервизът,
извършил възстановяването, е подменил джантата с нова, като няма
приложено основание за подмяна на джантата. Вещото лице е дало
заключение, че от техническа гледна точка щетите по застрахования
автомобил са вследствие реализираното на 21.05.2014 г. ПТП, като
стойността на вредите, определени съгласно описа на застрахователя, възлиза
на 574.02 лв.
С оглед така установеното, предявеният иск с правно основание чл. 213,
ал. 1 КЗ (отм.) вр. чл. 49 ЗЗД е основателен и доказан до размер от 584.02 лв.,
от които 574.02 лв. – действителната стойност на вредите към датата на
настъпване на застрахователното събитие (чл. 208, ал. 3, изр. 1 КЗ отм.), и 10
лв. - обичайни ликвидационни разноски. За разликата над 584.02 лв. до
претендирания размер от 1 016.88 лв. искът е неоснователен и подлежи на
отхвърляне.
Крайните изводи на двете инстанции частично не съвпадат, поради
което атакуваното решение следва да бъде отменено в частта, с която искът е
уважен за разликата над сумата от 584.02 лв. до претендирания размер от
1 016.88 лв. и вместо това въззивният съд отхвърли иска за тази разлика.
Съобразно изхода на спора, първоинстанционното решение следва да
бъде отменено и в частта, с която ответникът е осъден на основание чл. 78, ал.
1 ГПК да заплати на ищеца разноски за първоинстанционното производство
над сумата от 229.73 лв. На основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника своевременно претендираното
юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от иска. По
реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, съобразявайки извършената от юрисконсулт
на ответника дейност в първата инстанция, съдът определя възнаграждение в
размер на 100 лв. Или, съразмерно с отхвърлената част, ищецът следва да
заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 42.57 лв.
В останалата част първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено. Въззивният съд констатира, че в атакуваното решение е
5
допусната очевидна фактическа грешка относно датата на настъпване на
процесното ПТП – в мотивите си съдът правилно е посочил, че ПТП се е
състояло на 21.05.2014 г., но погрешно е обективирал тази своя воля в
диспозитива на решението, в който като дата на ПТП е посочена 10.08.2016 г.
Поради това в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца
сумата 584.02 лв. първоинстанционното решение ще следва да бъде
потвърдено при посочване в диспозитива на въззивното решение на тази
грешка, а след връщане на делото на СРС същата следва да бъде
поправена по реда на чл. 247 ГПК.
Разноски за настоящата инстанция са претендирани само от въззивника.
Доказано направените такива са в размер на 25 лв. – заплатена държавна
такса. По реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, съобразявайки извършената от
юрисконсулт на въззивника дейност в настоящата инстанция, съдът определя
възнаграждение в размер на 100 лв. Или, съразмерно с уважената част от
жалбата, на въззивника следва да се присъдят разноски в размер на 53.21 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20116199 от 14.05.2021 г., постановено по гр.д.
№ 17363/2020 г. на Софийски районен съд, 53 състав в частта, с която С.О. е
осъдена да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
А.“ АД, ЕИК ****, на основание чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) вр. чл. 49 ЗЗД
разликата над 584.02 лв. до 1 016.88 лв. – регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ за вредите
по щета № 10314030103854, причинени на лек автомобил „Опел Инсигния”,
рег. № ****, ведно със законната лихва върху тази разлика от подаване на
исковата молба в съда на 11.05.2020 г. до плащането, както и в частта, с
която С.О. е осъдена да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО А.“ АД, ЕИК ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за
първоинстанционното производство над сумата от 229.73 лв., и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО А.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
6
София, ул. „****, срещу С.О., гр. София, ул. „****, иск с правно основание
чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) вр. чл. 49 ЗЗД за разликата над 584.02 лв. до 1 016.88
лв. (равняваща се на 432.86 лв.), претендирана като регресно вземане за
изплатено застрахователно обезщетение по щета №
10314030103854/21.05.2014 г. за имуществени вреди от ПТП, състояло се на
21.05.2014 г. в гр. София, при което водачът на МПС „Опел Инсигния”, рег.
№ ****, попада в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20116199 от 14.05.2021 г., постановено
по гр.д. № 17363/2020 г. на Софийски районен съд, 53 състав в останалата
част, с която С.О. е осъдена да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО А.“ АД, ЕИК ****, на основание чл. 213, ал. 1
КЗ (отм.) вр. чл. 49 ЗЗД сумата до размер от 584.02 лв., представляваща
регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „Каско“ за вредите по щета № 10314030103854/21.05.2014 г.,
причинени на лек автомобил „Опел Инсигния”, рег. № ****, от настъпило
ПТП на 21.05.2014 г., при допусната очевидна фактическа грешка – посочена
дата на ПТП 10.08.2016 г. вместо правилната 21.05.2014 г., ведно със
законната лихва върху тази сума от подаване на исковата молба в съда на
11.05.2020 г. до окончателното й погасяване, вкл. в частта, с която
ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
разноски за първоинстанционното производство до размер от 229.73 лв.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО А.“
АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „****, да
заплати на С.О., гр. София, ул. „****, сумата 53.21 лв., представляваща
разноски за въззивното производство.
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд, 53 състав за поправка по
реда на чл. 247 ГПК на констатираната очевидна фактическа грешка в
диспозитива на решението по гр.д. № 17363/2020 г.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8