№ 157
гр. Враца, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Пенка П. П.
Калин Тр. Тодоров
при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова
като разгледа докладваното от Пенка П. П. Въззивно гражданско дело №
20221400500179 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс
/ГПК/.
Производството е образувано по въззивна жалба вх. №880/05.04.2022г. на Ц. Д. С.,
ЕГН ********** от гр.*** и В. Д. П., ЕГН ********** от с.*** и двете чрез пълномощника
си адв.М.С., със съдебен адрес: гр. ***, против Решение №27/21.03.2022г., постановено по
гр.д.№596/2021г. на РС-Оряхово.
В депозираната жалба се посочва, че правилно РС-Оряхово е приел, че ищците и
ответниците са съсобственици на делбения недвижим имот, ведно с първия етаж от
жилищната сграда и две други сгради на допълващо застрояване. Наведени са доводи, че
същият, ведно със сградите е придобит от наследодателя на страните - Д. И. С., който го е
закупил чрез договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален
акт за покупко-продажба №100, том 3, дело №312 от 17.08.1967г. на РС-Оряхово.
Процесният имот е придобит в режим на СИО, тъй като към датата на закупуване на имота
наследодателят Д. И. С. е бил в брак с Р. Д. С.. Също така, че с нотариален акт за дарение
№147, том 2, дело №669 от 23.12.1987г. на РС-Оряхово, едното от децата на Д. и Р. - И. Д.
И. е придобил 1/2 ид.ч. /една втора идеална част/ от дворно място, парцела XIV
четиринадесета, пл.№506 петстотин и шеста, в квартал 40 /четиридесети/ по плана на град
Оряхово, заедно с 1/2 ид.ч./една втора идеална част/ от застроената къща - втория етаж, в
горното дворно място от 935кв.м. по този начин И. Д. е станал собственик на една втора
идеална част от дворното място заедно с втория етаж от жилищната сграда, което не се
оспорва от ищците и не е предмет на делбата.
Последствие, с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане №109, том 1, дело №206 от 28.03.1989г. на РС-Оряхово,
1
Д. И. С. и съпругата му Р. Д. С. са продали на дъщеря си В. Д. П. собствения си недвижим
имот, съпружеска имуществена общност именно: ид.ч. /една втора идеална част/ от дворно
място, цялото от 935кв.м. /деветстотин тридесет и пет кв.м./, съставляващо парцел XIV
/четиринадесети/, пл.№506 /петстотин и шест/, квартал 40 /четиридесет/ по плана на
гр.Оряхово, заедно с първия етаж от находящата се в същото дворно място жилищна сграда.
Сочи, че вследствие прехвърлянията, дворното място и жилищната сграда е била в
съсобственост между И. Д. и В.П. - при равни права, по 1/2 идеална част за всеки от тях и
отделно всеки от тях притежавал и по един етаж от жилищната сграда в имота, като И. Д. е
собственик на първия етаж, а В.П. на втория етаж.
На 29.04.1990г., т.е. няколко месеца след прехвърляне на имота, Д. И. С. е починал,
като до смъртта си той не е подал иск за разваляне на договора, с който е прехвърлил имота
на В.П..
На 29.09.2003г. или повече от тринадесет години по-късно, съпругата на Д. - Р. Д. С., е
предявила иск с правно основание чл.87 ЗЗД против В. Д. П., с която се иска разваляне на
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане №109, том 1, дело №206 от 28.03.1989г. на РС-Оряхово. Искът е уважен от съда,
който с Решение №8/10.03.2004г. по гр.д.№259/2003г. на РС-Оряхово е развалил сключения
между Р. и Д. договор за гледане и издръжка, обективиран в нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане №109, том 1, дело
№206 от 28.03.1989г. на РС-Оряхово.
Счита, че РС-Оряхово е постановил незаконосъобразно решение, както и неправилно е
определил дяловете при които е допуснал делбата, тъй като е приел, че договорът е развален
изцяло, а не само по отношение на дела на Р. С. - 1/2 ид.ч. В подкрепа на това се сочи, че в
случая исковата молба е подадена от Р. Д. С., поради което тя може да развали договора
само по отношение на притежаваната от нея 1/2 ид.ч. от дворното място и първия етаж от
жилищната сграда. Нотариалният акт по отношение на другата 1/2 идеална част от дворното
място и първия етаж, която В.П. е придобила от баща си Д. И. С. не подлежи на разваляне,
тъй като същият е починал на 29.04.1990г. като не е подавал искови молби за неговото
разваляне. Също така, че за да постанови атакувания съдебен акт, съдът се е позовал на
решение по гр.д.№259/2003г. на РС-Оряхово, но от същото обаче е видно, че съдът е
развалил договора, но доколкото в диспозитива на съдебния акт не е посочено, че договорът
се разваля изцяло, то този довод е неправилен и в разрез с доказателствата по делото.
Нататък твърди, че този извод е и незаконосъобразен, тъй като искът е подаден само
от Р. С., т.е. само от единия прехвърлител. Следователно, дори и да иска, тя не може да
развали договора по отношение на прехвърлената от съпруга й Д. С. 1/2 идеална част, тъй
като не може да се разпорежда с нея. Счита, че решението по гр.д.№259/2003г. на РС-
Оряхово е частично нищожно, тъй като никой не може да предяви иск от името на друго
лице, а още по-малко от името на починало лице. В случая не може да се установи дали
съдът се е произнесъл със свръхпетитум, тъй като не е налице исковата молба въз основа на
която е образувано делото. Независимо от това и предвид останалите доказателства по
делото е видно, че искът е заведен само от Р. С., поради което съдът следва да се произнесе
само по отношение на ид.ч., която тя е прехвърлила, а не изцяло. Ето защо счита, че
решението е нищожно по отношение на прехвърлената от Д. С. 1/2 ид.ч.Изложени са
съображения, че този факт не е отчетен от съда при постановяване на атакуваното съдебно
решение, тъй като в случая и приемайки обратното, съдът е постановил неправилно
решение по отношение на дяловете на страните, като значително е намалил дяловете при
които В.П. и Ц. С. следва да участват в делбата.
Също така сочи, че решението е неясно, тъй като съдът не е изложил мотиви как е
определил квотите, при които е допуснал делбата, поради което не е ясно как са изчислени.
Счита, че дяловете са изчислени неправилно, тъй като в нито един вариант на делбата В.П. и
2
И. И. не може да получат равни дялове от делбения имот, без значение численото им
изражение.
В хода на процеса и след запознаване с представеното от ответниците решение по гр.д.
№259/2003г. на РС-Оряхово от ищците е направено възражение относно начина, по който се
е провело производството по това дело. В подкрепа на твърденията си същите са изразили
личното си становище по спора, събрани са гласни доказателства чрез разпит на доведените
от тях свидетели, чиито показания са подкрепени от представените от тях писмени
доказателства. Сочи се, че това твърдение остава недоказано по вина на съда, който не е
запазил книжата по делото, за да установи как са призовавани страните по делото и
участвали ли са в процеса.
Предвид изложеното моли въззивната инстанция да отмени Решение №27 от
21.03.2022г. по гр.д.№596/2021г. на РС-Оряхово относно дяловете, при които е допусната
делбата на имота и допусне съдебна делба на процесния имот при изчислени дялове
съобразно направените в жалбата възражения.
В срока по чл. 263 ал.1 ГПК от ответниците С. Ц. И., Ц. И. Д. и Д. И. Д. не е постъпил
отговор на въззивната жалба.
Във въззивната инстанция не са събирани доказателства.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е от лице с правен интерес в
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е насочена против обжалваем съдебен акт.
Първоинстанционното съдебно решение е незаконосъобразно по следните
съображения:
Районен съд – Оряхово е сезиран с искова молба, подадена от Ц. И. С., ЕГН
********** от гр. Оряхово, и В. Д. П., ЕГН ********** от с. ***, общ. Кюстендил, чрез адв.
М.С. от АК Враца срещу ответниците С. Ц. И., ЕГН ********** от гр. Оряхово, Ц. И. Д.,
ЕГН ********** от гр. Оряхово, обл. Враца, и Д. И. Д., ЕГН ********** от гр. Оряхово за
делба при права 4/6 ид.части за В. Д. П., 1/6 идеална част за Ц. И. С. и по 1/18 идеална част
за С. Ц. И., Ц. И. Д. и Д. И. Д. на следните съсобствени наследствени имоти:
1 . 1/2 ид. част от Поземлен имот с идентификатор № 54020.503.506 /петдесет и
четири хиляди и двадесет точка петстотин и три точка петстотин и шест/ по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Оряхово, общ. Оряхово, обл. Враца, одобрени със
Заповед № РД-18-95 от 09.11.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. ***,
*** /петнадесет/, целия с площ: 1000 кв.м. /хиляда квадратни метра/, с трайно
предназначение на територията: Урбанизирана и начин на трайно ползване: Ниско
застрояване (до 10 м.), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: квартал
40 /четиридесети/, парцел XIV /четиринадесети/, при съседи 54020.503.2615, 54020.503.505,
54020.503.2614, 54020.503.515 и 54020.503.516, както и сградите, които попадат върху
имота:
2. Първи етаж от жилищна сграда - еднофамилна с идентификатор №
54020.503.506.1/петдесет и четири хиляди и двадесет точка петстотин и три точка петстотин
и шест точка едно/, на 2 /два/ етажа, със застроена площ от 79 кв.м., заедно с
3. Друг вид сграда за обитаване, с идентификатор № 54020.503.506.2/петдесет и
четири хиляди и двадесет точка петстотин и три точка петстотин и шест точка две/, на 1
/един/ етаж, със застроена площ от 19 кв.м. и
3. Постройка на допълващо застрояване с идентификатор
№54020.503.506.3/петдесет и четири хиляди и двадесет точка петстотин и три точка
петстотин и шест точка три/, на 1 /един/ етаж, със застроена площ от 11 кв.м.
3
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК са постъпили отговори на исковата молба с идентично
съдържание от ответниците С. Ц. И., Ц. И. Д. и Д. И. Д., в които същите потвърждават, че с
ищците са съсобственици на описаните по-горе недвижими имоти. Заявяват, че повече от 30
години живеят в имота и го поддържат, а през лятото на 2021 г. са извършили ремонт на
стойност 6000 лв., поради което е заявено искане за сметки на основание чл. 346 ГПК.
Пред първоинстанционния е представен Нотариален акт за собственост на недвижим
имот № 100, том 3, дело № 312/1967 г. , от който се установява, че Д. И. С. е закупил
следния имот: Обособена дворна парцела І в кв. 45 с планоснимачен №1232 по
регулационния план на гр. Оряхово. От Нотариален акт № 81, том 1, дело № 172 от 1982 г. и
Нотариален акт за дарение № 147, том 2, дело № 669/23.12.1987 г. на РС Оряхово се
установява, че починалият син на наследодателите - И. Д. И. е придобил 1/2ид. част от
описания по-горе поземлен имот с идентификатор № 54020.503.506, ведно с втори етаж от
жилищната сграда, с идентификатор № 54020.503.506.1.
С Нотариален акт за покупко- продажба срещу задължение за издръжка и гледане №
109, том 1, дело № 206 от 28.03.1989 г. Д. И. С. и Р. Д. С. са прехвърлили първия етаж и ½
идеална част от горепосоченото дворно място на ищцата В. Д. П.. Със съдебно Решение №
8/10.03.2004 г. по гр. дело № 259/2003 г. на РС Оряхово е развален последния договор - за
покупко- продажба срещу задължение за издръжка и гледане. Самите ищци са посочили
всички тези обстоятелства, като в исковата си молба са се позовали и на съдебното Решение
№ 8/10.03.2004 г. по гр. дело № 259/2003 г. на РС Оряхово, с което е развален сключеният
между двамата наследодатели Р. и Д. С.и и дъщеря им В.П. договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане изцяло - по отношение на 1/2 ид.
част от поземлен имот с идентификатор № 54020.503.506, ведно с първия етаж от жилищна
сграда - еднофамилна с идентификатор № 54020.503.506.1.
В хода на процеса в първата инстанция ищците Ц. и В. променили твърденията си и
заявили, че гр. дело № 259/2003 г. по описа на РС Оряхово не се е състояло, че не са знаели
за него, респ. не са участвали в производството. Тези твърдения съдът е приел за
недоказани, предвид събраните писмени и гласни доказателства. Разпитаните свидетели - св.
М. П. и св. Й. Д., чиито показания съдът преценил съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК,
имайки предвид възможната тяхна заинтересованост от изхода на делото. Същите заявили
пред съда, че не си спомнят и не знаят съпругите им - съответно ищците В. и Ц., да са се
явявали по дело за разваляне на договора за покупко-продажба срещу издръжка и гледане,
като по това време св. П. е бил в Испания.
В обясненията си пред съда двете ищци Ц. и В. твърдят, че не си спомнят да са
участвали в такова дело пред РС Оряхово, но Ц.С. потвърждава, че нейната майка Р. е
подала иск за разваляне на сключения договор за издръжка и гледане под натиск на
ответницата С.И. (нейна снаха). В тази връзка и с оглед събраните писмени доказателства по
делото съдът е приел за безспорно установено, че на 29.09.2003 г. в РС Оряхово е
образувано гр. дело № 259/2003 г., с арх. № 62/2005 г., с предмет разваляне на нотариален
акт за покупко-продажба срещу задължение за издръжка и гледане, със страни Р. Д. С.
срещу В. Д. П.. В срочната книга на РС Оряхово е отбелязано, че делото е приключило с
Решение № 8/10.03.2004 г. и договорът е развален, като е представен и официално заверен
препис от съдебното решение към доказателствата по делото. Видно от последното
договорът за прехвърляне на собственост срещу задължението на В.П. за издръжка и
гледане на своите родители Р. и Д. С.и е развален изцяло, а не само по отношение на
идеалните части на Р. Д. С. от прехвърлените имоти, както се твърди от процесуалния
представител на ищците.
От представените удостоверения за наследници и удостоверение за раждане, както и от
обясненията на ищцата Ц.С. се установява, че последната не е дъщеря на наследодателя Д.
И. С., а е дъщеря само на наследодателката Р. Д. С., която е сключила граждански брак с Д.
4
С. едва през 1954 г. От този брак са родени общите им две деца В. Д. П. и И. Д. И. (починал
на 08.12.2020 г.). От удостоверенията се установява още, че наследници на Д. С.и са
неговата съпруга Р. и двете им деца В. Д. П. и И. Д. И.. Наследници по закон на Р. С. са Ц.
Д. С., В. Д. П. и И. Д. И.. И. Д. И. е починал на 08.12.2020 г., като е оставил наследници по
закон - съпруга (С. Ц. И.) и две деца (Ц. И. Д. и Д. И. Д.) - ответниците по делото.
Предмет на делбата са само ½ ид. част от описания по-горе поземлен имот с
идентификатор № 54020.503.506, ведно с първия етаж от жилищната сграда, с
идентификатор № 54020.503.506.1 и двете по-малки сгради в имота с площ съответно 19
кв.м. и 11 кв.м.
След така извършения анализ на събраните доказателства, районният съд е постановил
Решение №27/21.03.2022г. по гр.д.№596/2021г. на РС-Оряхово, с което е допусната съдебна
делба между съделителите Ц. И. С., ЕГН **********, В. Д. П., ЕГН **********, С. Ц. И.,
ЕГН **********, Ц. И. Д., ЕГН ********** и Д. И. Д., ЕГН********** по отношение на
следните имоти: I. 1/2ид.част от Поземлен имот с идентификатор №54020.503.506 /петдесет
и четири хиляди и двадесет точка петстотин и три точка петстотин и шест/ по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр.Оряхово, общ.Оряхово, обл.Враца, одобрени със
Заповед №РД-18-95 от 09.11.2016г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр.***
/петнадесет/ , целия с площ: 1000 кв.м. /хиляда квадратни метра/, с трайно предназначение
на територията: Урбанизирана и начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10м.),
предишен идентификатор : няма, номер по предходен план: квартал 40 /четиридесети/,
парцел XIV /четиринадесети/, при съседи 54020.503.2615, 54020.503.505, 54020.503.2614,
54020.503.515 и 54020.503.516, ведно със сградите, които попадат върху имота: Първи етаж
от жилищна сграда - еднофамилна с идентификатор № 54020.503.506.1 /петдесет и четири
хиляди и двадесет точка петстотин и три точка петстотин и шест точка едно/, на 2 /два/
етажа, със застроена площ от 79 кв.м., заедно с Друг вид сграда за обитаване, с
идентификатор №54020.503.506.2 /петдесет и четири хиляди и двадесет точка петстотин и
три точка петстотин и шест точка две/, на 1 /един/ етаж, със застроена площ от 19кв.м. и
Постройка на допълващо застрояване с идентификатор №54020.503.506.3 /петдесет и четири
хиляди и двадесет точка петстотин и три точка петстотин и шест точка три/, на 1 /един/
етаж, със застроена площ от 11кв.м., при КВОТИ
за 1/2 ид.част от имота по Пунк I:
1. За Ц. Д. С. - 6/72 ид.части;
2. За В. Д. П. - 15/72 ид.части;
3.За И. Д. И. (починал на 08.12.2020г.) - 15/72 ид.части, от които:
за С. Ц. И. - 5/72 ид.части;
за Ц. И. Д. - 5/72 ид.части;
- за Д. И. Д. - 5/72 ид.части.
за сградите по Пунк II:
1.За Ц. Д. С. - 6/36 ид.части;
За В. Д. П. - 15/36 ид.части;
За И. Д. И. (починал на 08.12.2020г.) - 15/36 ид.части, от които:
за С. Ц. И. - 5/36 ид.части;
за Ц. И. Д. - 5/36 ид.части;
за Д. И. Д. - 5/36 ид.части.
При изяснената фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира от правна
страна следното:
5
С искът за съдебна делба , всеки един от съсобствениците на недвижим имот
упражнява потестативното си право да иска ликвидиране по съдебен ред на съсобствеността
и преобразуването и в индивидуална собственост. За постигане целите на делбения процес и
постановяване законосъобразно решение по допускане на делбата / чл. 344 ал.1 ГПК/
основна задача на съда е да определи предмета на съдебната делбата т.е. конкретния обект
на правото на собственост: движима или недвижима вещ, като за индивидуализацията на
последния е от значение актуален устройствен статут, съобразен със специфичното му
предназначение, реализирано застрояване, дори и когато последното не е предмет на
делбата, да определи кои лица са титуляри на правото на собственост , т.е. кои са
съсобствениците на имота и какви са техните права в съсобствеността.
Съдебното исково производство е особено исково производство. Съдът в делбения
процес , извън хипотезите на постигната съдебна спогодба / чл. 234 ал.1 и ал.4 ГПК/ ,
постановява две решения- по допускане на делбата в производството в първата фаза - т.е.
решение по чл. 344 ал. 1 ГПК , с което се разрешават въпросите налице ли съсобственост ,
по отношение на кой имот и какви са правата на съделителите в тази съсобственост. Това
решение има установително действие, с него не се реализира / осъществява/
постестативното право на делба на съсобствеността , обект на иска за делба , а само това
право се установява със сила на присъдено нещо от гл.т. на обект, субекти и обем права на
титулярите на правото. Ето защо законодателят допуска в този етап на процеса/ арг . чл. 342
и чл. 343 ГПК по съдебно реализиране на постестативното право на съдебна делба да се
разгледат и редица спорове, който имат преюдициално отношение към същинския предмет
на спора, без да се приема , че се касае до същинско обективно съединяване на искове и
съответно по тях не се събират ДТ.
Това решение очертава рамките, в които после делбата ще бъде извършена, по
отношение на трите елемента – лица, имоти, квоти. Това решение запазва СПН дори когато
делбата не е продължила и не е завършила.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно наведеното от жалбоподателите
-ищци възражение, че решението по гр.д.№259/2003г. на РС-Оряхово е частично нищожно,
тъй като никой не може да предяви иск от името на друго лице, а още по-малко от името на
починало лице. По отношение на това решение е приложима разпоредбата на чл. 297 от
ГПК. Задължение на съда е да зачете силата на присъдено нещо на влязло в сила решение.
Съгласно практиката на ВКС /Решение № 464 от 15.01.2014 г. по гр. д. № 2488/2013 г. на
ВКС, ІV г. о./, когато се разрешава правен спор и по преюдициалното правоотношение има
влязло в сила съдебно решение, съдът е длъжен да го зачете и да не приема нещо различно,
въпреки, че мотивите на съдебното решение не се ползват със сила на присъдено нещо.
Наведените в с.з. доводи за липса на такъв процес и незнание на ищците за него и
твърденията в исковата молба са и вътрешно противоречиви. При положение , че се отрича
съществуването на съдебно Решение № 8/10.03.2004 г. по гр. дело № 259/2003 г. на РС
Оряхово, то ищцата Ц. С. не би могла да се легитимира като съсобственик на процесните
имоти, тъй като същата черпи права единствено като наследник на майка си по разваления
6
договор за издръжка и гледане. Тези твърдения се оборват от обясненията на самата Ц. С.,
която твърди, че знае, че майка й е водила такова дело.
Следва да се отбележи също, че възраженията на ищците за нищожност на съдебното
решение , поради нередовното им участие в същото е било основание за искане на отмяна
на същото по реда на чл. 303 ал.1 т 5 ГПК. В настоящото производството не се твърди и не
се доказва със съответните доказателства, че такива действия са предприети в предвидените
от закона срокове.
От гореизложеното е видно, че е налице акт, ползващ се по см. на чл. 297 ГПК със
сила на присъдено нещо, от което следва, че първоинстанционния съд правилно е приел, че
договора за гледане, обективиран в Нотариален акт за покупко- продажба срещу задължение
за издръжка и гледане № 109, том 1, дело № 206 от 28.03.1989 г. е изцяло развален с съдебно
Решение № 8/10.03.2004 г. по гр. дело № 259/2003 г. на РС Оряхово.
С оглед наличието на служебно начало в делбеното производство и изследване на
валидността на атакуваното решение, настоящият съдебен състав намира, че допуснатите до
делба имоти не са определени в съответствие с нормите на действащите нормативни актове .
С оглед наличието на сграда в имота, в която е налице етажна собственост предвид
факта, че втория етаж от нея е принадлежал само на И. Д. И., а след неговата смърт е
собственост на ответниците и същия не е предмет на делбата, съдът намира, че следва да
изследва допустимостта на делбата на поземления имот с оглед нормите на чл. 38 ал.1 и
ал.3 ЗС.
Съгласно чл. 38 ЗС ал.1. При сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат
на различни собственици, общи на всички собственици са земята, върху която е построена
сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между
отделните части и т.н. Съгласно чл. 38 ал.3 ЗС общите части не подлежат на делба.
В действащата съдебна практика е прието, че когато предмет на делбата е отделен
обект в етажна собственост до делба се допуска и припадащата му се част от земята. В този
смисъл е решение №309/18.11.2011г. по гр.д.№215/2011г., ВКС, ІІ г.о., и решение №279 от
20.06.2011г. на ВКС по гр.д.№915/2010г., I г.о., ГК. Именно в това правно разрешение се
състои изключението, особеността на настоящия случай. Делбата се търси само между
съсобствениците на единия от обектите на етажната собственост и това предпоставя
допустимостта на делбата на идеалните части от терена, който е обща част. Въпрос на
формулировка е дали идеалните части от поземления имот ще се допуснат до делба като
„прилежащи“, „припадащи се“ към етажа или се допуска до делба жилищния етаж, ведно с
1/2 ид.ч. от поземления имот, в който е разположена сградата.
С оглед на горното съдът намира, че решението следва да бъде отменено в частта, в
която са определени допуснатите до делба имоти по следния начин : 1/2ид.част от Поземлен
имот с идентификатор №54020.503.506 /петдесет и четири хиляди и двадесет точка
петстотин и три точка петстотин и шест/ по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр.Оряхово, общ.Оряхово, обл.Враца, одобрени със Заповед №РД-18-95 от 09.11.2016г. на
7
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр.*** /петнадесет/ , целия с площ: 1000 кв.м.
/хиляда квадратни метра/, с трайно предназначение на територията: Урбанизирана и начин
на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10м.), предишен идентификатор : няма, номер по
предходен план: квартал 40 /четиридесети/, парцел XIV /четиринадесети/, при съседи
54020.503.2615, 54020.503.505, 54020.503.2614, 54020.503.515 и 54020.503.516, ведно със
сградите, които попадат върху имота: Първи етаж от жилищна сграда - еднофамилна с
идентификатор № 54020.503.506.1 /петдесет и четири хиляди и двадесет точка петстотин и
три точка петстотин и шест точка едно/, на 2 /два/ етажа, със застроена площ от 79 кв.м.,
заедно с Друг вид сграда за обитаване, с идентификатор №54020.503.506.2 /петдесет и
четири хиляди и двадесет точка петстотин и три точка петстотин и шест точка две/, на 1
/един/ етаж, със застроена площ от 19кв.м. и Постройка на допълващо застрояване с
идентификатор №54020.503.506.3 /петдесет и четири хиляди и двадесет точка петстотин и
три точка петстотин и шест точка три/, на 1 /един/ етаж, със застроена площ от 11кв.м.
Подлежащите на делба имоти следва да се определят по следния начин: Първи
етаж от жилищна сграда - еднофамилна с идентификатор № 54020.503.506.1 /петдесет и
четири хиляди и двадесет точка петстотин и три точка петстотин и шест точка едно/, на 2
/два/ етажа, със застроена площ от 79 кв.м., ведно с 1/2ид.част от Поземлен имот с
идентификатор №54020.503.506 /петдесет и четири хиляди и двадесет точка петстотин и три
точка петстотин и шест/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Оряхово,
общ.Оряхово, обл.Враца, одобрени със Заповед №РД-18-95 от 09.11.2016г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр.*** /петнадесет/ , целия с площ: 1000 кв.м.
/хиляда квадратни метра/, с трайно предназначение на територията: Урбанизирана и начин
на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10м.), предишен идентификатор : няма, номер по
предходен план: квартал 40 /четиридесети/, парцел XIV /четиринадесети/, при съседи
54020.503.2615, 54020.503.505, 54020.503.2614, 54020.503.515 и 54020.503.516, както и
сградите, които попадат върху имота: Друг вид сграда за обитаване, с идентификатор
№54020.503.506.2 /петдесет и четири хиляди и двадесет точка петстотин и три точка
петстотин и шест точка две/, на 1 /един/ етаж, със застроена площ от 19кв.м. и Постройка на
допълващо застрояване с идентификатор №54020.503.506.3 /петдесет и четири хиляди и
двадесет точка петстотин и три точка петстотин и шест точка три/, на 1 /един/ етаж, със
застроена площ от 11кв.м.
Съдът намира жалбата за основателна в частта в която се оспорват определените от
съда квоти за всеки един от съделителите. В тази насока основателно е възражението на
жалбоподателите, че решението е неразбираемо, тъй като съдът не е изложил никакви
мотиви относно начина на определяне на правата на съделителите.
При положение, че се приема, че целия договор за гледане и издръжка се разваля,
то правата на всеки един следва да бъдат определени предвид разпоредбите на закона за
наследството.
В случая наследодателят Д. е починал преди наследодателката Р.. Възникналата
като СИО собственост е прекратена със смъртта на Д. и при това положение, Р. също е от
8
кръга на наследниците му и на основание чл. 9 ал.1 ЗН наследява при равни права с
низходящите му или в случая притежаваната от Д. 1/2 идеална част от имотите предмет на
делбата се наследяват при равни права от Р. , И. и В. - т.е. всеки един от тях е придобил по
1/6 от имотите предмет на делбата.
След смъртта на Р. нейни наследници се явяват В., И. и Ц., като всеки един от тях
наследява по 1/3 идеална част от притежаваните от Р. права. В случая Р. е притежавала 1/2
идеална част от прекратена СИО както и 1/6 идеална част по наследство от Д. или същата е
притежавала общо 4/6 идеални части от делбените имоти. При това положение В., И. и Ц. са
наследили по 1/3 част от притежаваните от Р. 4/6 идеални части или всеки един от тях е
наследил по 4/18 идеални части.
При това положение В. и И. са придобили по 1/6 идеални части от баща си и по
4/18 идеални части от майка си или общо по 7/18 идеални части, а Ц. притежава 4/18
идеални части.
След смъртта на И. неговите права се наследяват от неговите наследници и
ответници по делото -С., Ц. и Д. при равни права или по 1/3 от притежаваните от него 7/18,
което прави по 7/54 за всеки един.
С оглед проверката за правилност на определяне на квотите съдът намира, че
същите следва да бъдат определени като дроби с еднакъв знаменател, поради което съдът
определя правата на съделителите както следва:
за Ц. Д. С. - 12/54 ид.части;
за В. Д. П. - 21/54 ид.части;
за И. Д. И. (починал на 08.12.2020г.) - 21/54 ид.части, от които:
за С. Ц. И. - 7/54 ид.части;
за Ц. И. Д. - 7/54 ид.части;
за Д. И. Д. -7/54 ид.части.
С оглед изхода на спора, предвид липсата на искане за присъждане на разноски
пред настоящата инстанция от страна на въззиваемия и доказателства за направени такива,
то разноски не следва да се присъждат.
При изложените по-горе съображения и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, Окръжен
съд - Враца, в настоящ съдебен състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение №27/21.03.2022г. по гр.д.№596/2021г. на РС-Оряхово,
и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА извършване на съдебна делба между Ц. И. С., ЕГН ********** от гр.
***, В. Д. П., ЕГН ********** от с. ***, общ. Кюстендил, ***, С. Ц. И., ЕГН ********** от
гр. ***, Ц. И. Д., ЕГН ********** от гр. *** и Д. И. Д., ЕГН ********** от гр. ***, на
следните имоти: Първи етаж от жилищна сграда - еднофамилна с идентификатор №
9
54020.503.506.1 /петдесет и четири хиляди и двадесет точка петстотин и три точка
петстотин и шест точка едно/, на 2 /два/ етажа, със застроена площ от 79 кв.м., ведно с 1/2
ид.част от Поземлен имот с идентификатор №54020.503.506 /петдесет и четири хиляди и
двадесет точка петстотин и три точка петстотин и шест/ по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Оряхово, общ.Оряхово, обл.Враца, одобрени със Заповед
№РД-18-95 от 09.11.2016г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр.***
/петнадесет/ , целия с площ: 1000 кв.м. /хиляда квадратни метра/, с трайно предназначение
на територията: Урбанизирана и начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10м.),
предишен идентификатор : няма, номер по предходен план: квартал 40 /четиридесети/,
парцел XIV /четиринадесети/, при съседи 54020.503.2615, 54020.503.505, 54020.503.2614,
54020.503.515 и 54020.503.516, както и сградите, които попадат върху имота: Друг вид
сграда за обитаване, с идентификатор №54020.503.506.2 /петдесет и четири хиляди и
двадесет точка петстотин и три точка петстотин и шест точка две/, на 1 /един/ етаж, със
застроена площ от 19кв.м. и Постройка на допълващо застрояване с идентификатор
№54020.503.506.3 /петдесет и четири хиляди и двадесет точка петстотин и три точка
петстотин и шест точка три/, на 1 /един/ етаж, със застроена площ от 11кв.м., при права
както следва :
- 12/54 ид.части за Ц. Д. С.;
- 21/54 ид.части за В. Д. П.;
- 7/54 ид.части за С. Ц. И.;
- 7/54 ид.части за Ц. И. Д. и
- 7/54 ид.части за Д. И. Д..
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10