РЕШЕНИЕ
№ 108
гр. Ловеч, 15.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно гражданско дело
№ 20234300500140 по описа за 2023 година
и за да се произнесе съобрази:
Производството с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК
Постъпила е въззивна жалба2155/06.03.2023 г. от „Гаранционен
фонд“ - София чрез пълномощника адв. И. К. против съдебно решение №
46/09.02.2023 г. постановено по гр. дело № 1671/2021 г. по описа на PC-Ловеч,
в която моли същото да бъде отменено и постановено друго, с което се уважи
предявения иск. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е възприел
фактическата обстановка по делото, поради което е извел грешни правни
изводи относно основателността на претендираното вземане. Посочва, че със
съставянето на АУАН и НП на Х. К. е ангажирана административно-
наказателната отговорност на същия за нарушение на правилата за движение,
което обстоятелство не е взето предвид от съда при извършване на преценка
относно виновността на въззиваемия. По отношение на уврежданията по
двата автомобила, участвали в ПТП, като достоверен източник на тези факти
счита, че е протоколът за ПТП, както и огледът и снимките на автомобила на
първия участник с марка „М.“. Смята, че уврежданията по двата автомобила,
участвали в ПТП, са установени от доказателствата по делото и по отношение
на тях липсва спор. Изтъква, че съдът не е взел предвид изложеното от ищеца
1
в писмената защита относно нарушението на чл. 50а от ЗДвП, както и и
правилото на чл. 15, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, съгласно който водачите могат да
използват най-удобната пътна лента за движение в населени места и липсва
задължение за движение в най-дясна пътна лента. Счита, че е налице
необходимост от събиране на още доказателства по делото, с оглед
противоречивите изводи на РС-Ловеч. Моли съдът да отмени
първоинстанционния съдебен акт и да постанови нов, с който да осъди Х. Т.а
К. да заплати на Гаранционен фонд претендираните суми, както и сторените
по делото разноски пред двете инстанции.
В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната
жалба от Х. Т. К..
В съдебно заседание въззивникът „Гаранционен фонд“ - София -
редовно призован, се представлява от адв. И. К. от ЛАК с пълномощно по
делото. Заявява, че поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена.
Х. Т. К. - редовно призован, не се явява, а се представлява от адв. М.
Б. от ЛАК с пълномощно по делото. Моли да бъде отхвърлена въззивната
жалба срещу първоинстанционното решение и същото да бъде оставено в
сила.
От представените доказателства, вложени в гр. д. № 1671/2021
г. на Районен Съд гр. Ловеч, от становището на страните,от заключението по
съдебно-автотехническата експертиза №2931/19.05.23 г., преценени по
отделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност, съдът приема за
установени следните фактически обстоятелства:
Произнесено е съдебно решение № 46/09.02.2023 г. о по гр.
дело № 1671/2021 г. по описа на PC-Ловеч, с което е отхвърлен предявения от
„Гаранционен фонд“ - София , ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4, против Х. Т. К.
иск за заплащане на сума от 3001.07 лв, представляваща изплатеното от
Гаранционен фонд по щета № 110331/14.06.2018 г. обезщетение, ведно със
законната лихва, считано от датата на завеждане на делото до окончателното
изплащане на сумата, като неоснователен и недоказан. Със същото решение
PC-Ловеч е осъдил на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „Гаранционен фонд“ -
София да заплати на Х. Т. К. сумата от 150.00 лв. - разноски по делото.
Въззивната инстанция приема, че атакуваното съдебно решение
от 09.02.2023 г. на Ловешки районен не е нищожно или недопустимо. При
самостоятелен анализ на приложените и събрани в делото доказателства
съдът намира, че съдебният акт е неправилен в частта, в която искът е
отхвърлен за сумата 1500.54 лева и следва да бъде отменен, а искът да бъде
уважен. Съдебното решение 46/09.02.2023 г. по гр. дело № 1671/2021 г. по
описа на PC-Ловеч в останалата атакувана част като законосъобразно и
правилно следва да бъде потвърден.
Ловешки окръжен съд приема, че на 16.05.2018 г., около 15,45
часа в гр. Ловеч, ул. „Д-р С. Съев“, срещу бл. 209, на кръстовището с ПВ,
свързващ път -II – 35 и ул.“Д-р С. Съев“ е настъпило пътнотранспортно
произшествие между лек автомобил марка „*** ****“ с рег. № ** **** **,
управляван от Х. Т. К. и лек автомобил марка „М.“, с рег. № ** **** **,
управляван от Ц.Н.П. /собственост на Н. Ц.П./. Лекият автомобил „В." с водач
Х. К. се е движил от околовръстния път 11-35 към центъра на гр. Ловеч.
2
Изготвен е констативен протокол за ПТП № 1613865 от 16.05.2018 г., в който
е отразено, че местоизвършването на деянието е в гр. Ловеч, ул. „Д-р С.
Съев“, срещу бл. 209, на кръстовището с ПВ, свързващ път -II – 35 и ул.“Д-р
С. Съев“. Х. Т. К. е управлявал л.а. марка „*** ****“ с рег. № ** **** **, а
Ц.Н.П.- л.а. марка „М.“, с рег. № ** **** **. Материалните щетите върху
МПС, описани по констативен протокол са съответно- за л.а. марка „***
****“ с рег. № ** **** ** – заден ляв калник и задна лява врата; за л.а. марка
„М.“, с рег. № ** **** ** – предна броня, преден ляв фар, преден капак,
преден ляв калник и др. Изрично е посочено, а този факт се установява и в
хода на производството,че липсва на задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на лек автомобил марка „*** ****“ с рег. № ** **** **,
собственост на Х. Т. К..
Между двете платна на пътното платно на път с предимство Ловеч-
София няма „Стоп-линия“, а такава има пред идващите от път 11-35, преди да
навлезат в дясната пътна лента на ул. „Д-р Съйко Съев"-тази посока София,
откъдето идва л. а. „В."., Ответникът-въззиваем пресякъл пътното платно на
ул.“Д-р Съйко Съев“, първоначално дясната лента посока София и достигнал
до затревената разделителна ивица между двете еднопосочни платна на
пътното платно. Разделителната ивица е широка 2,10 м и нито едно МПС не
може да се побере в тези размери без да заеме някоя от лентите на двете
платна на ул. „Д-р Съйко Съев“. К. спрял автомобила, за да изчака
преминаващи моторни превозни средства в посока центъра на гр. Ловеч. В
този момент, неговият автомобил бил застанал косо на пътя, като задната му
част е била в лявата лента посока София, а предната - в зоната на
разделителната линия.
Ц. П.,като водач на лек автомобил марка „М.“, с рег. № ****** е
пътувал по стария софийски път, посока към града, със скорост от 50 км./ч.
максимум, в лявата лента и и виждал колата на ответника-въззиваем през
цялото време – св. показания на Ц.П., които се подкрепят в тази част от
останалите доказателства и съдебно-техническата експертиза във въззивна
инстанция и съдът кредитира. Ударът настъпва около края на тревната
разделителна ивица, където тя е прекъсната в кръстовището, за да могат да се
включват идващите МПС от околовръстното - път 11-35, за към центъра на
град Ловеч. При него имало взаимодействие между предна лява част на л. а.
„М." в задна лява част на спрелия косо лек а-л „В.“ на К..
От заключението на вещото лице Н. К. се установява, че при
настъпване на ПТП л.а. *** **** с per. № ** **** ** е бил спрял, а скоростта
на л.а. М. с per. № ** **** ** е била около максимално разрешената за този
тип МПС в градски условия, а именно около 50 км/ч.Останалите твърдения
на св.П., че Х. Т. К. го е засякъл и в неговото платно от дясно имало друга
кола, поради което нямало как да завие надясно и да избегне сблъсъка, не
намират опора в доказателствения материал по делото и съдът не ги приема
за достоверни.
Настоящата инстанция не възприема като обосновани заключенията
на съдебно –автотехническите експертизи в първа инстанция относно
механизма на пътно-траспортното произшествие. В тази им част изводите са
направени без изчисление на скорост и спирачен път, както и съобразяване на
щетите по леките автомобили, а се съдържат само констатации кои
3
механизми не биха могли да се осъществят и кои биха могли.
Предвид противоречие между схемата по Констативния протокол
№1613865/16.05.2018 г. и установените щети по двата автомобила,
настоящият състав прецени,че не се изяснява механизма на пътно-
транспортното произшествие и изслуша съдебно-автотехническа експретиза
№2931/19.05.12023 г.. Констатациите в протокол за ПТП №
1613865/16.05.2018 г. съответстват на щетите на леките автомобили,макар да
са непълни. По схемата-скица на ПТП в бланката за Протокол за ПТП №
1613865/16.05.2018 год. при посоченото разположение на автомобилите не би
настъпил удар,тъй като л. а. „В.“ е на „Стоп линията“ и не е навлязъл в ул. „Д-
р Съйко Съев“, или при навлязъл на улицата автомобил, ударът и
последиците са щели да бъдат различни. В схемата-скица, неразделна част от
констативния протокол за ПТП № 1613865 от 16.05.2018 г., не са дадени
позициите на двата автомобила в мястото на удара и от нея не може да се
определи това място.
Съдът приема, че вещото лице подробно, ясно и мотивирано е
изяснило и обосновало своите изводи относно механизма на удара. Предвид
на това настоящата инстанция изцяло съобразява фактическите изводи със
заключението по съдебно-автотехническа експретиза №2931/19.05.12023 г.
Механизмът на пътно-транспортното произшествие е намерил графичени
израз по скица № 3 към съдебно-автотехническа експертиза. Х. Т. К.
,управлявайки л.а. *** **** с per. № ** **** **, е спрял на знак „СТОП“,
след оглеждане наляво е потеглил напред да пресече платното за движение
посока - София. Той застанал косо върху пътното платно и предния си ляв
край л.а. М. удря задния ляв край на лекият автомобил *** **** с per. № **
**** ** като го измества на около 25-30 см напред по направлението на
пътното платно -към град София, като задните гуми на същия протриват по
асфалта и отлагат следи, които не са фиксирани и описани. Ударът настъпил в
зоната на края на затревената разделителна ивица в лявата пътна лента на
платното за София.В АУАН № Д112879 от 16.05.2018 г. е посочено ,че на
16.05.2018 г в гр. Ловеч, ул.“Доктор Съйко Съев“, на Х. К., за поведението
му при ПТП в гр. Ловеч, на кръстовището образувано от пътния възел на II-
35 и ул."Съйко Съев", с посока на движение към център, при управлявление
на собствения му лек автомобил В. с рег.№ ** **** ** без да спази пътен знак
Б2 и се сблъсква с „М.“ с рег.№ ********, движеща се по път с предимство,
като реализира ПТП с материални щети.Издадено НП № 18-0906-000706 от
28.05.2018 г, влязло в законна сила на 26.06.2018 г., с което на Х. Т. К. е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв., на основание
чл. 53 от ЗАНН и по чл. 179, ал. 2 вр. чл.179, ал.1, т. 5, пр.1,2 от ЗДвП.
Н. П. , като собственик на л.а. „М.“ с рег. № ** **** **, е подал
заявление за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховки
„Каско“ и „Гражданска отговорност“ на автомобилистите до „Гаранционен
фънд“-София и по преписка за щета от 14.06.2018 г. са конкретизирани
щети, възлизащи на 3001.07 лв.Обезщетението в посочения в размер -
3001.07 лв. е изплатено на 16.08.2018 г. с пл.нареждане. Не са представени
доказателства кога и по какъв начин е получена регресната покана с Изх. №
28.01.2019 от Х. К.,но исковата молба има посоченото действие.
Последица от пътнотраспортното произшествие са настъпилите
4
щети по двата автомобила, а именно: по л. а. „М." увреждане на предна броня,
основа предна броня, преден капак, преден ляв фар, калник преден ляв,
подкалник пр. ляв ПВЦ, вежда калник преден ляв-ПВЦ, конзоли пр. л. калник
- долна и горна и др., а по л. а. „В." - заден ляв калник, задна лява врата.
Правната квалификация на облигационната претенция е по чл. 558,
ал. 7 във вр. с чл. 557, ал. 1 т. 2, б „а“ от КЗ, като с този специален иск
изплатилият застрахователното обезщетение въззивник встъпва в правата на
обезщетеното пострадало лице и заявява регресната си претенция към
причинителя на деянието за връщане на даденото.
Х. Т. К. не е имал сключен договор за застраховка “Гражданска
отговорност” със застрахователно дружество. В писмо №07-00-29-
102/14.06.2018 г. на „ви ай джи Сървисиз България“ЕООД евидно, че при
проверка в Информационния масив на „К.Ф.Н.“ не се установява Х. К. да има
валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ към
датата и часа на настъпилото събитие на 16.05.2018 г.Този вид застраховка
покрива отговорността за вредите причинени на трети лица при управлението
на МПС. С договора за застраховка "Гражданска отговорност"
застрахователят се задължава да реализира , в границите на определената в
договора сума, отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. При застраховките
“Гражданска отговорност на автомобилистите” застрахователят разполага с
регресен иск за изплатеното обезщетение. В хипотезата на несключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“
застрахователното обезщетение се заплаща от „Гаранционен фонд“ –София -
чл. 557, ал. 1 т. 2, б „а“ от КЗ . На това основание „Гаранционен фонд“ –
София е изплатил на Н. П. , като собственик на л.а. „М.“ с рег. № ** **** ** -
пострадал при пътно –транспортното произшествие от 16.05.2018 г. сумата
3001.07 лева, тъй като причинителя Хр.К. не е имал сключен договор за
застраховка “Гражданска отговорност”. Предявеният регресен иск по чл.
588,ал.7 от КЗ от въззивника против причинителя на вредата е основателен и
доказан за сумата 1500.54 лева . От анализа на представените писмени
документи, изявленията на К., св. показния на Цв. П. и заключението на
съдебно-автотехническата експертиза пред въззивна инстанция и съдебно –
автотехническата относно размера на щетите в районен съд безспорен е
фактът на възникване на пътно-транспортното произшествие на 16.05.2018 г.,
нанесените щети на превозното средство на Н.П. и изплатено обезщетение от
въззивника на пострадалото лице.
От анализа на събраните по делото доказателства и заключението на
автотехническите експертизи, които съдът кредитира като компетентно
изготвени и неоспорени от страните, по безспорен начин се доказва, че на
16.05.2018 год. л.а. „В." с водач Х. К. се е движил от околовръстния път 11-35
към центъра на гр. Ловеч и е нарушил забраната на чл. 50а от ЗДвП за
навлизане в кръстовище, ако обстановката в кръстовището ще принуди
водача да спре в кръстовището или да възпрепятства напречното движение.
Той пресякъл пътното платно на ул.“Д-р Съйко Съев“, първоначално дясната
лента посока София, достигнал до затревената разделителна ивица, установил
автомобила, за да изчака преминаващи автомобил в посока центъра на гр.
Ловеч. Поради това неговият автомобил е застанал косо на пътя - задната му
5
част е в лявата лента посока София, а предната - в зоната на разделителната
ивица.
Водачът на л.а. М. с per. № ** **** ** - Ц.Н.П. , движейки се по път
с предимство-ул. „Д-р С. Съев“, с посока на движение към гр. София, е
нарушил разпоредбите на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като не е избрал скоростта на
движение по такъв начин, че да бъде в състояние да спре при възприемането
на спрелия на пътното платно л.а. „В.". Като резултат на това поведение е
настъпил удар с предната лява част на управлявания от него л. а. „М." в задна
лява част на спрелия косо лек автомобил „В." на К.. Опасната зона на спиране
на автомобила при скорост от 50 км/ч е 32,14 м., а видимостта е била поне
100 м. т.е.,поради което водачът П. е имал обективна възможност да спре
аварийно и да не настъпи удар.
С отговора на исковата молба №6373/24.09.2021 г. въззиваемият е
въвел възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на
лекия автомобил „М.. Съпричиняването по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е
свързано с поведението си пострадалият,с което е допринесъл за настъпване
на увреждането при причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат - ППВС № 17/1963 г. на ВС. Х. К. твърди, че
при настъпване на удара Ц. П. е шофирал с несъобразена скорост, в неговото
ляво платно за изпреварване, при положение, че е нямало други коли в
дясното му платно. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗДП и чл. 15, ал. 1 от Закона за
движението по пътищата, водачът на пътно превозно средство се движи
възможно най-вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са
очертани с пътна маркировка, използва най- дясната свободна лента.
Съобразно действието на чл. 15, ал. 2 от ЗДП, разпоредбите на ал. 1 не се
прилагат и водачът на моторно превозно средство може да използва за
движение най-удобната за него пътна лента в следните случаи: т. 2 - в
населените места, на пътно платно с две и повече пътни ленти за движение в
една посока, обозначени е пътна маркировка или пътен знак, по които е
разрешено движението на пътни превозни средства със скорост не по-голяма
от 80 км/ч. При действие на чл. 20, ал.2 от ЗДП водачът на пътно-превозното
средство следва се движи със съобразена с пътните условия скорост, за да
може да реагира на конкретната ситуация при създадена опасност за
движение и да има възможност за спиране при препятствие на пътя. В
посочения аспект Тълкувателно решение №28/28.11.1984 по н.д. №10/1984
година на ОСНК на ВС. В настоящия случай от събраните по делото
доказателства, в т. ч. и от САТЕ се установи, че произшествието е възникнало
в рамките на населено място - гр. Ловеч, „ул. „Д-р Съйко Съев“ като опасната
зона на спиране на автомобила,управляван от Цв. П., при възприетата скорост
от 50 км/ч е 32,14 м.,видимостта е била поне 100 м . Следователно водачът на
лекия автомобил „М. е могъл да спре аварийно и да не настъпи удар.
Тълкувателно решение № 28 от 28.XI.1984 г. по н. д. № 10/84 г., ОСНК Тълкувателно
решение № 28 от 28.XI.1984 г. по н. д. № 10/84 г., ОСНК Тълкувателно решение № 28 от
28.XI.1984 г. по н. д. № 10/84 г., ОСНК
Съдът приема, че с обсъденото по-горе в мотивите поведение на
участниците в деянието на 16.05.2018 г. в гр. Ловеч всеки един от тях,в
еднаква степен, е допринесъл за настъпването му. Следователно съдът
намира, че съпричиняването следва да бъде определено в размер на 50% за
6
Ц.Н.П..
В казуса се доказва по безспорен начин, че Х. К. е причинил
виновно пътно-транспортнотопроизшествие на 16.05.2018 г. г., при
съпричиняване от 50% от Ц. П., като водач на лекия автомобил
„М.,възникнали са щети и следователно законосъобразно е било изплатено,
на основание 558,ал.7 от КЗ, обезщетение на увреденото лице до размер на
сумата 1500.54 лева.Фактът на плащане на сумата се доказва с преводно
нареждане за кредитен превод от 16.08.2018 г. от въззивника по сметка на
Н.П. . В този смисъл въззивната инстанция приема, че на 16.08.2018 г. г. е
извършена транзакция с наредител „Гаранционен фонд”-София и получател
Н.П. и следователно фактът на извършено плащане от въззивника е
установен.
Предвид изложеното, регресният иск на „ Гаранционния фонд“-
София срещу деликвента е основателен до размер на сумата от 1500.54 лв. и в
този размер той следва да бъде уважен, а в останалата част е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен за сумата над 1,500.54 лв. до претендираните
3,001.07 лв.
Ловешки окръжен съд намира, че атакуваното съдебно решение №
46/09.02.2023 г. постановено по гр. дело № 1671/2021 г. по описа на PC-Ловеч,
следва бъде отменено, в частта, в която е отхвърлен предявения от
„Гаранционен фонд“ - София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4, против Х. Т. К.,
с ЕГН **********, с адрес: *** иск за заплащане на сума от 1500.54 лв,
представляваща изплатеното от Гаранционен фонд по щета №
110331/14.06.2018 г. обезщетение, ведно със законната лихва, считано от
датата на завеждане на делото до окончателното изплащане на сумата и искът
да бъде уважен в този размер. Съдебният акт № 46/09.02.2023 г. постановено
по гр. дело № 1671/2021 г. по описа на PC-Ловеч,в останалата атакувана част
за сумата над 1500.54 лева до пълния размер 3001.07 лева , следва да бъде
потвърден като правилен и законосъобразен.
Въззивникът е направил в първа инстанция разноски в размер на
сумата 242.04 лева, от които 120.04 лева-такса за завеждане на иска, 102 лева-
депозит за вещо лице и 20 лева-депозит за свидетел. В районен съд
въззивникът ищец е представил вносна бележка за внесен депозит от 152 лева
след приключване на устните състезания по делото и предвид пропускане на
законустановения срок за доказване на извършените разноски не следва да се
присъжда тази сума. Пред въззивния съд ищецът-въззивник е представил
доказателства за съдебно-деловодни разноски в размер на сумата 62.02 лева-
държавна такса, 602 лева-депозит за вещо лице или общо сумата 662.02 лева.
В двете съдебни инстанции въззивникът е представляван от адв. И. К. по
пълномощно със срок до 31.12.2022 г. и пълномощно със срок до 31.12.2023 г.
при идентичен текст за общо представителство пред съдилищата във всички
инстанции в съдебното производство. В тези пълномощни не е посочено
адвокатско възнаграждение по размер, а няма представени и договори за
правна защита и съдействие. При това положение въззивникът не е доказал,
че е извършил реални разходи по изплащане на адвокатско възнаграждение за
проц.представителство по делото в брой или по банков път и такива не следва
да му бъдат присъждани. Предвид изхода от правния спор , съдът приема, че
от общо направените съдебни разноски на страната в двете инстанции в
7
размер на сумата 916.06 лева,дължими са 435.03 лева,съразмерно уважената
част от иска.
Въззиваемият е приложил писмени документи относно разноски в
първа инстанция в размер на сумата 150 лева-адв. възнаграждение по
пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 10.09.2022 г.-
платени в брой. Внесена е и сумата от 202.70 лева- депозит за вещо лице.
Пред въззивна инстанция не са представени доказателства за направени
разноски. При това положение от общата сума съдебни разноски в процеса,
възлизащата на 352.70 лева-съразмерно на отхвърлената част дължими на
въззиваемия са 176.35 лева -съдебни разноски за двете инстанции.
При изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 46/09.02.2023 г. по г. д. № 1671/2021 г. по
описа на PC-Ловеч , в частта, с която е отхвърлен искът на „Гаранционен
фонд“ - София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4, против Х. Т. К. , с ЕГН
**********, с адрес: *** с правно основание чл. 558, ал. 7 от КЗ в размер на
сумата от 1500.54 лв., представляваща изплатено от оебзщетение по щета
№ 110331/14.06.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
завеждане на делото до окончателното изплащане на сумата и присъдени на
Хр.К. разноски в размер на сумата 150 лева за първа инстанция, като вместо
него постанови:
ОСЪЖДА Х. Т. К., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на
„Гаранционен фонд“,БУЛСТАТ ********* , със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. "Граф Игнатиев" № 2, ет. 4 ,на основание чл.
558, ал. 7 от КЗ ,сумата от 1500.54 лв. /хиляда и петстотин левау петдесет
и четири стотинки/, изплатено от „Гаранционен фонд“ -София по щета
№ 110331/14.06.2018 г. обезщетение за неимуществени вреди , ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 46/09.02.2023 г. по г. д. №
1671/2021 г. по описа на PC-Ловеч в останалата обжалвана част, с която е
отхвърлен искът на Гаранционния фонд против Х. Т. К., ЕГН ********** по
чл. 558, ал. 7 от КЗ за горницата над сумата от 1500.54 лв. до претендираните
3001.07 лв., представляваща изплатеното от Гаранционен фонд по щета №
110331/14.06.2018 г. обезщетение за неимуществени щети, ведно със
8
законната лихва, считано от датата на завеждане на делото до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Х. Т. К., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на
„Гаранционен фонд“, БУЛСТАТ ********* ,със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. "Граф Игнатиев" № 2,ет.4 сумата 435.03
лева/четиристотин тридесет и пет лева и три стотинки/-съдебно-деловодни
разноски за двете инстанции.
ОСЪЖДА „Гаранционен фонд“ БУЛСТАТ ********* ,със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Граф Игнатиев" №
2,ет.4 да заплати на Х. Т. К., с ЕГН **********, сумата от 176.35 лева /сто
седемдесет и шест лева и тридесет и пет стотинки/ съдебно деловодни
разноски за двете инстанции..
Решението е окончателно по цена на иска , на основание чл. 280 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9