Р Е Ш Е Н И Е
N……….
Гр. Варна………………2019 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Варненският
административен съд, Първи касационен състав, в
публично заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ИВЕТА
ПЕКОВА
ИСКРЕНА
ДИМИТРОВА
при секретаря Анна Димитрова и в
присъствието на прокурора Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдията
Ивета Пекова к.адм.дело № 2961 по описа на Административен съд гр. Варна за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по подадена касационна
жалба от „Мегън-7“ЕООД, представлявано от М.П.И.-управител
против Решение №1712/26.09.19г. по НАХД № 3289/2019г. на ВРС, ХLІV състав, с което е потвърдено наказателно
постановление № КХ-043 от 22.05.2019г. на Директора на Областна дирекция по
безопасност на храните-Варна, с което на дружеството на основание чл.48 ал.2 ЗХ
е наложена имуществена санкция в размер на 1000лв. за нарушение по чл.15 ал.2
ЗХ. Касаторът твърди, че решението на ВРС е неправилно и
незаконосъобразно. Твърди, че решаващият съд не е изложил собствени мотиви
относно неприлагането на разпоредбата на чл.28 ЗАНН, като е обосновал същото
само на свидетелските показания дадени в хода на производството и е възприел
фактическата обстановка само от констатациите описани в АУАН. Счита за
безспорно установено, че не е осъществен фактическия състав на конкретното
административно нарушение от обективна и субективна страна. Моли решението на
ВРС да бъде отменено, както и издаденото НП.
Ответникът
Областна дирекция по безопасност
на храните-Варна, чрез процесуалния си представител ю.к. Р., в писмен отговор по жалбата, дава
становище, че същата е неоснователна и моли решението на ВРС като правилно и
законосъобразно да бъде оставено в сила.
Представителят
на ВОП дава заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на ВРС като
правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съотнесени към наведените касационни основания, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Производството пред ВРС е образувано
по жалба на „Мегън-7“ЕООД против наказателно
постановление № КХ-043/22.05.2019г. на Директора на Областна дирекция по
безопасност на храните-Варна, с което на дружеството на основание чл.48 ал.2 ЗХ
е наложена имуществена санкция в размер на 1000лв. за нарушение по чл.15 ал.2
ЗХ. За да се произнесе по спора,
районният съд е установил от фактическа страна, че на 04.10.2011г. по
отношение търговски обект - павилион за търговия с храни, находящ се в к.к.
„Св. Св. Константин и Елена“, стопанисван от „Мегън – 7“ЕООД било издадено от
ОДБХ - гр. Варна удостоверение за регистрация на обект за търговия на дребно с
храни № 2150, което позволявало на дружеството да извършва търговия с храните
от групите „а“ (мляко и млечни продукти), „е“ (храни на зърнена основа), „к“
(плодови сокове), „л“ (ядки и маслодайни семена, ядкови плодове), „м“ (захар,
захарни и шоколадови изделия, мед), „о“ (безалкохолни напитки и бутилирани
натурални и минерални води), „п“ (пиво, вино и високоалкохолни напитки), „р“
(чай, кафе, какао). На 10.04.19г., около 11:30 ч. св. Тодорова и Стефанова -
инспектори в ОДБХ - гр. Варна извършили проверка на стопанисвания от дружеството
павилион в к.к. „Св. Св. Константин и Елена“, при която констатирали, че
дружеството извършва дейност по изпичане на месни заготовки (кюфтета) на една
скара, разположена непосредствено пред търговския обект и предлагането им за
продажба. Костатирано било и че в хладилните съоръжения на обекта се съхраняват
месни заготовки, конкретно кюфтета и свински врат без кост. Св.Т. приела, че
дружеството е променило групите храни, с които му е било позволено да търгува,
а същевременно не е подало заявление за нова регистрация в ОДБХ - гр. Варна по
реда на чл.12 от Закона за храните, с което е извършило нарушение на чл.15,
ал.2 от ЗХ и на 11.04.2019 г. съставила за установеното акт за установяване на
административно нарушение. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е постъпило писмено
възражение. Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното НП. Сезираният
със спора съд в
мотивите си е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички реквизити, изискуеми по чл.42 и
чл.57 от ЗАНН, вмененото нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща на
наказаното лице да разбере в какво се изразява административното нарушение,
поради което не е накърнено правото му на защита. ВРС е приел, че от събраните
по делото доказателства безспорно е установено, че дружеството е извършило
вмененото с НП нарушение на чл.15 ал.2 ЗХ, поради което и правилно е била
ангажирана административнонаказателната му отговорност, а при определяне на административното
наказание правилно е преценена приложимата санкционна норма и наказанието е
определено правилно по вид и размер. ВРС е обсъдил и възраженията на касатора, които е
приел за неоснователни. Приел е и че е неприложима разпоредбата на чл.28 ЗАНН.
Касационната жалба е подадена в срок,
от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е
допустима за разглеждане.
Разгледана по същество, същата е неоснователна
по следните съображения:
В хода на производството
пред ВРС не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Събрани
са исканите от страните доказателства, които са анализирани подробно и мотивирано
от въззивния съд.
Настоящият
състав намира, че въз основа на установената по делото фактическа обстановка,
въззивният съд е направил правилни и законосъобразни изводи, които напълно се
споделят от настоящата инстанция.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства
по безспорен и категоричен начин се установи
извършването на нарушението, вменено на касатора с НП, както правилно е приел районният
съд. При съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства обосновано ВРС е приел, че касаторът е извършил вмененото административно
нарушение по чл.15 ал.2 ЗХ.
С обжалваното НП
дружеството е санкционирано за това, че извършва дейност по изпичане на месни
заготовки/кюфтета/ и съхранение на месни заготовки /кюфтета и св.врат без кост/ в стопанисвания от него
обект, която дейност не е вписана в удостоверението за регистрация на обекта -
нарушение на чл.15 ал.2 ЗХ.
Съгласно чл.15 ал.2 ЗХ в случаите на промяна на групите храни, които обектът ще произвежда или
търгува, както и при промяна в дейността на обекта, се извършва нова
регистрация по реда на чл. 12.
Безспорно е установено, че за обекта, в който е извършена
проверката, е издадено Удостоверение №2150/04.10.11г. за регистрация на обект
за търговия на дребно с описаните в него групи храни, сред които не са тези от
група „б“- месо и месни продукти, съгласно т.12 на §1 ДР на ЗХ. Безспорно е
установено при извършената проверка на 10.04.19г. в обекта, че дружеството е
извършвало дейност по изпичане на местни заготовки и предлагане на клиенти,
както и че е съхранявало в хладилните си съоръжения месни заготовки.
Съгласно §1 т.60 ДР на ЗХ търговия е процес на внос, износ,
съхранение, транспорт, продажба и представяне за продажба на храни, предлагане
на храни в места за обществено хранене, както и предоставяне на потребителите
на безплатни мостри от храни. В случая безспорно в обекта на дружеството,
регистриран като обект за търговия с групи
храни, съгласно издаденото му удостоверение за регистрация, се е извършвала
дейност- търговия с месни продукти. Последните не са са сред групите храни, с
които е разрешено да търгува дружеството. В издаденото удостоверение за обекта
не е включена тази дейност- търговия с месни продукти, както правилно и
законосъобразно е приел и ВРС. Разпоредбата на чл.15 ал.2 ЗХ въвежда задължение
за извършване на нова регистрация по реда на чл.12 ЗХ в случаите на промяна на групите храни,
които обектът ще произвежда или търгува. В случая безспорно е налице промяна на
групите храни, с които се търгува и като не е изпълнило задължението си за
извършване на нова регистрация, дружеството безспорно е нарушило разпоредбата
на чл.15 ал.2 ЗХ, както правилно и законосъобразно е приел ВРС.
Настоящата
инстанция намира за правилни и обосновани изводите на ВРС, че при издаване на
НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Установените
в хода на административнонаказателното производство факти, отразени в АУАН и
наказателното постановление, са подведени под хипотезата на приложимата в
случая санкционна разпоредба, т.е. налице е пълно единство между описанието на
нарушението от фактическа и правна страна, което обуславя извод,
че по никакъв начин не е ограничено правото на защита на лицето при ангажиране
на административнонаказателната му отговорност.
Настоящата инстанция споделя изцяло
и изводите на ВРС относно размера на наложеното наказание, както и относно
приложението на чл.28 ЗАНН.
Съгласно чл. 28 от ЗАНН административният орган може
да не наложи административно наказание, а да предупреди нарушителя, че при
повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание. В ЗАНН не е
предвиден критерий за маловажен случай на административно нарушение, като следва да се
изхожда от цялата съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на
конкретното деяние, стойността на вредата, кръга на засегнатите интереси,
времетраенето на нарушението, значимостта на конкретно увредените обществени
отношения. Правилни са изводите на
ВРС, че случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Маловажен случай на административно нарушение е този,
при който извършеното нарушение с оглед липсата или незначителните вредни
последици или с оглед на други обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случай на административни
нарушения от съответния вид. Този критерий на преценка се прилага за
всички нарушения, когато трябва да се реши въпросът дали случаят е маловажен
или не. Необходимо е да се извърши съвкупна преценка на всички обстоятелства,
характеризиращи обществената опасност на деянието и дееца, наличните смекчаващи
и отегчаващи вината обстоятелства, вредните последици и др. В случая са нарушени обществените отношения свързани с гарантиране
спазването на нормативните изисквания за производство и търговия с храни с
оглед защита на здравето и интересите на потребителите. Нарушението касае
спазването на изискванията при
производство и разпространение на храни в обектите за производство и търговия с
храни, при които се създава риск за здравето и живота
на хората и не може да се приеме, че нарушението е с по-ниска обществена
опасност.
Решението на ВРС е обосновано и
мотивирано, като съдът е обсъдил събраните доказателства и е достигнал до
правилен и законосъобразен извод, че наказаното лице е осъществило състава на
вмененото нарушение, като правилно е определена и санкционната разпоредба, а
наказание, определено в предвидения от закона размер е съобразно обществената
опасност на деянието и дееца и целите по чл.12 ЗАНН.
С оглед
гореизложеното настоящата касационна инстанция намира, че решението на ВРС е
правилно и законосъобразно, същото не страда от визираните в жалбата пороци,
постановено е при спазване на изискванията на процесуалния и материалния закон,
поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим
от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият
състав на Административен
съд Варна
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1712/26.09.19г. по НАХД № 3289/2019г. на
ВРС, ХLІV състав.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.