НОХД № 53/09г.
МОТИВИ :
Подсъдимите
И.Б.Й. и Т.М.А.,*** са обвинени в това, че на 03.06.2008г. около 9,15ч. в гр.Лом, двамата в съучастие,
като съизвършители, при условията на опасен рецидив отнели от владението на
“БДЖ” ЕАД, Поделение Товарни превози – Мездра, с представител П.В.Т. движими
вещи – ламарина с различни размери, на обща стойност 70,82лв, без съгласието на
Ръководството и с намерение противозаконно да я присвоят – престъпление по
чл.196, ал.1, т.1 във вр. с чл. 194, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК.
Представителят на ЛРП в с.з. поддържа
повдигнатото обвинение по отношение на двамата, което намира за доказано по
безспорен и категоричен начин. Предлага на съда да постанови осъдителна
присъда, с която ги признае за виновни в извършване на престъплението за което
са предадени на съд, като им наложи наказание “лишаване от свобода”, при
условия на чл.54 от НК, в минималния размер предвиден в закона за това
престъпление, което наказание да бъде изтърпяно ефективно при “строг” режим.
Двамата
подсъдими се явяват лично в с.з. И
двамата се признават за виновни само за част от повдигнатото им обвинение, като
и двамата твърдят, че не са действали в условията на съучастие, като
съизвършители. Подс.Й. дава подробни
обяснения досежно обстоятелствата при които е извършил сам кражбата на 2бр.
ламарини от намиращ се на ЖП Гара в гр.Лом товарен вагон, заявява, че осъзнава
вината си и се разкайва. Подс.А. не се признава за виновен по така повдигнатото
му обвинение, но се признава за виновен в извършване на кражба на отпадъчно
желязо, с общо тегло 14кг и 4бр.шишове от “калодки”.
Настоящият съдебен състав е уважил
направеното от подсъдимите искане за назначавана на защитници, и след спазване
на установената процедура в Закона за правна помощ като такива е назначил
определените от АС гр.Монтана адв.Цв.Станчев – на подс.Й. и адв.Ц.Павлов – на
подс.А..
Защитникът на подс.Й. – адв.Станчев пледира
съдът да постанови осъдителна присъда, с която признае неговия подзащитен за
виновен, като определи наказанието му под предвидения в закона минимум за това
престъпление при наличие на многобройни смегчаващи отговорността обстоятелства.
Адв.Павлов,
счита, че неговият подзащитен – подс.А. е автор единствено на извършената
кражба на отпадъчно желязо, което деяние следва да се квалифицира и като
извършено при условията на чл.18 от НК, за това при определянето на наказанието
му следва да приложи нормата на чл.58 от НК.
Доказателствата по делото са писмени и
гласни. Изслушано е и заключението на вещото лице С.М. изготвило назначената по
делото Съдебно-оценителна експертиза.
Граждански иск по делото не е предявен.
Съдът, след като се запозна със
събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно, както и в тяхната
взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на
страните, намери за установено следното :
Двамата подсъдими са криминално
проявени, многократно осъждани за извършени престъпления против собствеността,
като последните им наложени наказания са съответно : за подс.Й. – по НОХД №
19/06г. на ЛРС, за престъпление по чл.196, ал.1, т.1 във вр. с чл.194, ал.1 от НК, извършено на 29.10.2004г. на “Шест месеца лишаване от свобода”, при строг
режим на изтърпяване, в сила от 14.04.2006г., а за подс.А. – по НОХД № 359/06г.
по описа на ЛРС, за престъпление по чл.129, ал.1 и чл.325, ал.1 от НК,
извършени на 14.01.2002г. на наказание “Шест месеца лишаване от свобода”, при
общ режим, в сила от 04.04.2007г.
С оглед многобройните си осъждания и
двамата имат формиран престъпен начин на живот, който се дължи до голяма степен
и на обстоятелството, че и двамата са лица с тежко социално и имотно положение,
имат многолюдни семейства, безработни са
и изкарват прехраната на
семействата си посредством извършване на престъпления - кражби.
Така на 03.06.2008г. сутринта подс.Й.
както обикновено се отправил към района на ЖП Гарата в гр.Лом, където събирал
отпадъчно желязо, което впоследствие продавал и с получените пари преживявал за
известен период от време. Стигайки до там забелязал отдалеч товарен вагон,
който не бил включен в композиция, качил се в него и от там взел намиращите се
на пода 2бр.ламарини с размери 3 или 4мм. Последните били демонтирани от
мястото им – пода на вагона, и подс.Й. ги свалил една по една, след което ги
отнесъл и скрил в близката тревиста растителност в района на гарата. Отишъл до
стоянката на Товарната гара в града, намираща се в района на ЖП Гарата където
обикновено има конски каруци, извършващи превоз на товари срещу заплащане и
помолил св. Я.А. да му прекара въпросните ламарини, за които му казал, че ги
бил намерил в района на гарата. Св.А. се съгласил, като уговорката помежду им
била, че ще получи заплащането на курса след като Й. предаде двете ламарини на
пункта за изкупуване на отпадъчно желязо в началото на св.Младеново.
Подсъдимият Й. натоварил двете ламарини в конската каруца на св.А. и двамата
тръгнали в посока надлеза в гр.Лом.
На около 20м от мястото където подс.Й.
бил оставил въпросните ламарини срещнали подс.А., който носел със себе си
зеблен чувал с отпадъчно желязо събирано от него. В разговора проведен помежду
им се установило, че и той отива към пункта за изкупуване на отпадъчно желязо в
кв.Младеново и подс.Й. му предложил да го откарат. Подс.А. се съгласил и се
качил в каруцата, като натоварил и чувала с отпадъчното желязо.
Междувременно
св.Д.И. – полицай в Транспортна полиция гр.Лом бил уведомен от случаен
гражданин, че непознати лица товарят ламарина от вагоните и били с каруца. И.
обходил района, но не открил никой и за това с колегата си св.Б.Д. се отправили
със служебния автомобил в посока към надлеза в гр.Лом. В района на второто
кръстовище с кръгово движение те забелязали конската каруца управлявана от св.А.
и тъй като от нея се виждали ламарини я спрели за проверка, като разпоредили да
се върнат в района на гарата. Попитали пътуващите в нея от къде са взели
ламарините и подс.Й. завел полицейските служители до въпросния товарен вагон,
от който по-рано бил свалил двете парчета ламарина. Разказал също, че сам е
извършил кражбата, наел впоследствие св.А. да прекара ламарината, като следвало
да му заплати за превоза 5лв, но след като предаде ламарината на изкупвателния
пункт. По пътя срещнали и подс.А., на който предложили да го закарат до
изкупвателния пункт, след като разбрали, че и той отива там.
Двамата подсъдими били предадени на
оперативният работник – св.Е.И., който изготвил Протокол за доброволно
предаване на вещите намери в каруцата. На място бил извикан и Началника на
ремонтната работилница Ангел Трайчев, на който срещу разписка му били предадени
въпросните 2бр. ламарини, с размери 1350мм на 840мм, и дебелина 5мм. Намиращото
се в чувала отпадъчно желязо събирано от подс.А., Трайчев заявил че не е годно
и не може да се използва по предназначение, освен като отпадък, и за това
отказал да го вземе.
Горното
се установява от фактическа страна от събраните по делото писмени доказателства
– Протокол за доброволно предаване, разписка, както и от показанията на
разпитаните в с.з. свидетели Д.И., Б.Б., Я.А. и Е.И., приобщените по реда на
чл.281, ал.3 във вр. с ал.1, т.2, пр.2 от НПК показания на св.Б. от досъдебното
производство, които съдът кредитира,
като последователни и взаимносвързани, както помежду си, така и с останалите
събрани по делото доказателства.
Съдът
дава вяра и на обясненията на подсъдимите, които са логични и във връзка с
целият събран по делото доказателствен материал, като същите не са изолирани от
всички други доказателства и не представляват единствено тяхна защитна позиция.
Съгласно заключението на вещото лице М.,
което съдът приема изцяло като дадено обективно и безпристрастно общата стойност на вещите предмет на
престъпното деяние възлиза на сумата от 70,82лв, като 2бр. ламарини- на
стойност 66,34лв, а 14кг отпадъчно желязо – на стойност 4,48лв.
Настоящият съдебен състав намира, че по
безспорен и категоричен начин бе установено извършеното от подсъдимия Й.
престъпление по чл.196, ал.1, т.1 във вр. с чл.194, ал.1 от НК, а именно, че на
03.06.2008г. в гр.Лом, около 09,15ч., при условията на опасен рецидив отнел от
владението на “БДЖ” ЕАД, Поделение Товарни превози гр.Мездра с представител П.Т. движими вещи – ламарини, с различни размери,
на обща стойност 66,34лв, без съгласието на ръководството и с намерение
противозаконно да ги присвои.
От субективна страна деянието е извършено при
пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, неговите общественоопасни последици и е целял настъпването на
вредоносния резултат.
Извършената “кражба” от Й. се квалифицира като
извършена в условията “на опасен рецидив” по смисъла на чл.29, ал.1, б.”а” и
“б” от НК, след като последният е осъждан многократно с 22бр.влезли в сила
присъди за други извършени от него престъпления против собствеността – предимно
кражби, за които са му налагани наказания “лишаване от свобода” с ефективно
изтърпяване, и от изпълнение на последното му наложено наказание по НОХД №
19/06г. на ЛРС, в сила от 14.04.2006г. не е изтекъл предвидения в разпоредбата
на чл.30 от НК пет годишен срок.
Тъй
като по безспорен и категоричен начин не бе доказано, че това престъпление Й. е
извършил в съучастие с подс.А., както и че е извършил и кражба на отпадъчно
желязо – 14кг, на стойност 4, 48лв, съдът оправда Й. по повдигнатото му
обвинение в тази част.
При определяне на наказанието на
подсъдимият Йоисфов съдът взе предвид вида наказание предвиден в разпоредбата
на чл.196, ал.1, т.1 от НК, нормите на общата част на наказателният закона,
касаещи материята, както и наличието на смегчаващи отговорността обстоятелства /признаването
и осъзнаването на вината, разкаянието на дееца, направените самопризнания
спомогнали за разкриването на обективната истина по делото, сравнително ниската
стойност на вещите предмет на престъплението – 66,34лв, която е много под
установеният в страната размер на минималната работна заплата, както и
съдействието, което е оказал при възстановяване на вещите предмет на
престъплението на техния собственик/ и липсата на отегчаващи такива
/предходните осъждания на дееца са елемент от престъпният състав и в случая не
могат да се обсъждат като отегчаващо отговорността обстоятелство/.
С оглед индивидуализиране
наказателната отговорност настоящият съдебен състав съобрази степента на
обществена опасност, както на деянието, така и на дееца, личността му,
подбудите и мотивите за извършването му. Съобразявайки всички изисквания на
закона съдът определи наказанието при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, под
предвидения в закона минимум от “Две години лишаване от свобода”, като счете,
че са налице многобройни смегчаващи отговорността обстоятелства, и му наложи
наказание от “Пет месеца лишаване от свобода”, което да бъде изтърпяно
ефективно при първоначален “строг режим” на изтърпяване на осн. чл.47 от ЗИН,
тъй като са налице законови пречки за приложение института на “условното
осъждане”, с оглед на предходните му осъждания на наказания “Лишаване от
свобода”.
Така
определеното наказание съдът намира, че е от вид и характер да постигне целите
на наказанието визирани в нормата на чл.36 от НК, както по отношение на
подсъдимия, като го превъзпита занапред да спазва законите в страната и
установения правен ред, така и по
отношение на останалите членове на обществото, като им въздейства възпитателно
и предупредително.
На осн.
чл.189, ал.1 от НПК съдът осъди подсъдимия И.Б.Й. със снета по делото
самоличност да заплати по сметка на ВСС гр.София направените по делото разноски
в размер на 60.00 /шестдесет/ лева от досъдебното и съдебното производство,
както и 5.00лв държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
Настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото писмени и
гласни доказателства не може да се стигне до извода, че подс.А. е извършил
престъплението за което е предаден на съд в цялата му част. В тази насока са
свидетелските показания на св.Д.И. и Я.А., подкрепени от обясненията на двамата
подсъдими. Както И., така и А. са категорични, че единствено и само Й. е наел А.
да извърши превоза, а впоследствие именно Й. е посочил на полицейските
служители товарния вагон, за който е дал обяснения, че сам е извършил кражбата
на двете ламарини.
На
следващо място свид.И. и Д. сочат, че след залавянето на двамата подсъдими и
връщането им в района на ЖП Гара Лом никой от полицейските служители не е
поставял въпроса за намереното в чувала на подс.А. отпадъчно желязо и откъде е
взето последното, като дори повикан на място Н-ка на Ремонтната работилница
Трайчев е отказал да получи последното, тъй като не може да се използва по
предназначение.
Свидетелските показания на Бл.Д. са колебливи
по отношение на обстоятелството кой от двамата подсъдими или двамата заедно са
посочили вагона, от който е свалена ламарината, като последният твърди, че не
си спомня, но съвсем логично е това да е именно подс.Йоисфов, тъй като
доказателството сочат, че именно той е извършил кражбата на тези две
ламарини.
Без значение за доказване участието на
подс.А. в извършената кражба на ламарини е обстоятелството дали той е помогнал
на подс.Й. да свали откраднатите ламарини от каруцата, тъй като в показанията
си св.Бл.Д. е категоричен, че техните размери не биха попречили на сам човек да
ги вдигне и пренесе от едно на друго място, и е без значение дали след
залавянето им двамата са свалили ламарината от каруцата или я е свалена само от
подс.Й..
Действително
в изготвения Протокола за доброволно предаване св.Е.И. е отразил като пояснения
от страна на подс.Йоосифов, че извършената кражба на двата броя ламарина и
отпадъчното желязо е в съучастие от двамата подсъдими Й. и А., но както и на
самата бланка е отразено, така и в съдебната практика се приема, че това
представлява единствено и само пояснение и не може да се ползва и цени като
доказателствено средство – обяснение на подс.Йоисфов. Протокола за доброволно
предаване представлява само писмено доказателство, касаещо предадените
доброволно вещи предмет на престъпното деяние.
Безспорно и категорично се доказа извършената от А.
кражба на 14кг отпадъчно желязо, на стойност 4,48лв. Изхождайки обаче от
обстоятелството, че стойността на инкриминираните вещи е изключително ниска в
сравнение с установената в страната минимална работна заплата, липсват други
вредни последици от деянието, с оглед на обстоятелството, че отнетото отпадъчно
желязо е предложено да бъде възстановено на представител на неговият собственик
– н-ка на ремонтната работилница и последния е отказал да го получи, тъй като
не може да бъде използвано по предназначение, а единствено като отпадъчно
желязо, обуславят и явната незначителност на обществената опасност на това
деяние, което е пък основание да се приложи по отношение на него правилото на
чл.9, ал.2 от НК. Последното е приложимо за всички деяния, формално
осъществяващи признаците на който и да е било престъпен състав, като се взема в
предвид, че сама по себе си личността на извършителят изолирана няма определящо
значение за приложението на чл.9, ал.2 от НК.
Ето защо
съдът призна подс.А. за невиновен в
това, че на 03.06.2008г. в гр.Лом около 9,15ч. в съучастие, като съизвършител с
И.Б.Й. ***, при условията на опасен рецидив, отнел от владението на “БДЖ” ЕАД,
Поделение Товарни превози гр.Мездра с представител П.Т. движими вещи – ламарина с различни размери,
на обща стойност 70,82лв, без съгласието на ръководството и с намерение
противозаконно да ги присвои, и го оправда по повдигнатото обвинение за
извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.1 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с
чл.20, ал.2 от НК.
Водим
от горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :