Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                  Година 16.04.2010                 Град  КАРЛОВО

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски Районен съд                                       първи граждански състав

На четиринадесети април                                   две хиляди и десета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима В.-Петрова

 

Секретар: Сн.Д.

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 951 по описа за 2009 година

и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по иска с правно основание член 99, ал.1 от СК-отм.

Ищцата – Т.В.Я. твърди, че с ответникът сключили граждански брак на 21.04.2002г. в град С.. От брака си нямат родени деца. В началото на съвместния им живот, отношенията им били нормални и сърдечни. Заживели в къщата на родителите на ответника в град С., а няколко месеца след сватбата, двамата заминали да живеят и работят в Република Г.. Твърди, че с течение на времето, опознавайки се установили, че имат различия в характерите си и започнали да се карат за незначителни неща. Поведението на ответника се променило, не се съобразявал с нея и нейните желания, не искал да обсъждат общите им проблеми, като семейство. Същият установил извънбрачна връзка с друга жена и проявявал пълна незаинтересованост към нея. Твърди, че общуването им станало изключително трудно, отчуждили се един от друг и съжителството като семейство станало невъзможно. През септември 2006г., ответникът напуснал семейното им жилище, като от тогава датирала фактическата им раздяла. Не поддържали никакви контакти и всеки водил свой собствен живот. Сочи, че бракът им бил формален и лишен от съдържание. МОЛИ съда, да постанови решение, с което да прекрати бракът им като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника. Моли, съда да постанови след развода да носи предбрачното си фамилно име – Я.. Не претендира ползването на семейното жилище, собственост на родителите на ответника. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът – С.В. С., представляван от назначения му по реда на член 47 от ГПК особен представител, намира иска за допустим, като по основателността му – предоставя на съда.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Страните са съпрузи, на основание валидно сключен граждански брак на ******г. с Акт за граждански брак № **** от ******г. на Община С..

         Във връзка с установяване на въведените брачни основания, довели до дълбокото и непоправимо разстройство на брака, съдът е допуснал свидетели на ищцовата страна. От разпитаните свидетели – Я.В.Я., брат на ищцата и И.Д.Я., майка на ищцата се установява следното: Свидетелят Я. твърди, че след сключването на брака, страните няколко месеца живеели в къщата на родителите на ответника в град С., а след това заминали заедно за Г., в град К., където продължили да живеят заедно. Сочи, че той - свидетелят заедно с майка си  също живеел там, като били съседи, в една кооперация със страните по делото. Твърди, че ищцата е имала постоянна работа и доходи, а ответникът за цяла година работил общо около четири, пет месеца и то разпокъсано. Твърди, че двамата са имали конфликти. Чувал ги е да се карат на висок тон. Като причината за конфликтите сочи обстоятелството, че С. си имал друга приятелка и поддържал извън брачна връзка. Сочи, че лично го виждал с другата жена. Твърди, че ответникът не се държал добре със съпругата - държал се грубо, обиждал я и я наранявал. Твърди, че през есента на 2006г., ответникът напуснал квартирата и отишъл да живее при майка си и сестра си в град Кавала, като от тогава са разделени и не са правили опити да живеят отново заедно.

         Свидетелката Я. твърди, че страните по делото се запознали в Г., връзката им била продължителна, а по-късно през месец април 2002г. се прибрали в България и подписали граждански брак. Останали в страната два, три месеца и след това отишли да работят в Г., в град К.. Твърди, че си наели квартира, която била над квартирата, в която живеела свидетелката. Сочи, че в началото отношенията им били добри, но след това започнали проблеми и разправии. Твърди, че лично е чувала ответникът да  обижда съпругата си и да се държи лошо с нея. Тъй като същият нямал постоянна работа, съпругата му работела постоянно и го издържала. Твърди, че на няколко пъти си взимал багажа и отивал при майка си, като след месец се връщал, но окончателно при пребиваването им в Г., той напуснал жилището им през 2006г. и отишъл да живее при майка си, в град Кавала. От датата, от както са се разделили до настоящия момент той не е търсил съпругата си. Твърди, че ú е известно, че ответникът е бил с друга жена.

Други доказателства от значение по делото не са представени.

Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:

Относно вината за разстройството на брака – съдът намира, че от приетите гласни доказателства, безспорно е установено, че страните имат влошени отношения. По делото се събраха категорични доказателства относно причините, довели до фактическата раздяла, респ. дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Съдът намира за безспорно установени твърденията на ищцата с исковата молба въз основа на събраните гласни доказателства, че неразбирателство на съпрузите, дължащо се на поведение на ответника е довело до настъпилата между тях фактическа раздяла. Същият имал грубо и лошо отношение към съпругата си. Със свидетелските показания на ищцовата страна, в чиято безпристрастност съда няма основание да се съмнява, се охарактеризира  брачната връзка, като се установи, че ответникът е установил извънбрачна връзка, като в последствие, а именно - през есента на 2006г.  напуснал семейното им жилище и от тогава датира и настъпилата между страните фактическа раздяла.

По делото не се установиха данни и факти, които биха могли да бъдат изтълкувани като нейни брачни нарушения – ищцата е проявявала търпение към съпруга си, грижила се е за семейството, като е осигурявала неговата издръжка. От ответната страна не се ангажираха безспорни и категорични доказателства за оспорване на въведените от ищцата брачни основания за прекратяване на делото с развод. Настъпилата между страните фактическа раздяла и установената от ответника извънбрачна връзка е индиция за дълбоко и непоправимо разстройство на брака, от което следва извода, че брачната им връзка е формална и изпразнена от съдържание.

Предвид изложеното и установената фактическата обстановка, съдът счита, че бракът следва да бъде прекратен, като дълбоко и непоправимо разстроен по изключителна вина на ответника.

Относно родителските права - От брака си съпрузите нямат непълнолетни деца, поради което съдът не се произнася по въпросите относно упражняването на родителски права, издръжката на децата и режим на свиждане.

Относно издръжката между съпрузите - Издръжката между съпрузите не се претендирана и такава не се присъжда.

Относно ползването на семейното жилище - по делото няма изразена претенция за предоставена на същото на някой от страните, предвид което съдът не следва да се произнася.

Относно фамилното име - Относно фамилното име, съдът следва да постанови ищцата да носи предбрачната си фамилия Я., предвид изразеното желание на същата.  

Тъй като вината за развода е на съпруга, искането на ищцовата за присъждане на разноските е основателно. Ответникът следва да ú заплати направените по делото разноски в размер на 145.00 лева, представляващи заплатена държавна такса в размер на 25.00 лева и адвокатско възнаграждение за назначения по реда на член 47 от ГПК особен представител на ответника в размер на 120.00 лева. Същия следва да заплати и в полза на ВСС допълнителна държавна такса по допускане на развода в размер на 20.00 лева.

Мотивиран от изложеното и на основание член 99, ал.1 от СК-отм., съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРЕКРАТЯВА сключеният на ******г. с акт № **** от ******г. на Община С., граждански брак между Т.В.Я. *** с ЕГН ********** и С.В. *** с ЕГН **********, като дълбоко и непоправимо разстроен.

ОБЯВЯВА, че вина за дълбокото и непоправимо разстройството на брака има съпруга - С.В. С.. 

                   ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да носи предбрачната си фамилия Я..

                   ОСЪЖДА С.В. *** с ЕГН **********, да заплати в полза на ВСС държавна такса в размер на 20.00 лева.

                   ОСЪЖДА С.В. *** с ЕГН ********** да заплати на Т.В.Я. *** с ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 145.00 лева.

                   РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните в двуседмичен срок от връчването му, пред Пловдивски окръжен съд.

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Сн.Д.