Решение по дело №260/2025 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания(ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс(АПК).

Образувано е по касационна жалба от “АЛАДИН ФУУДС“ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от К. А. Х. чрез адв.Л.Б. от САК срещу Решение № 88 от 20.03.2025г., постановено по АНД № 2169/2024г. по описа на Районен съд Шумен, с което е потвърдено Наказателно постановление № 27-2400170/11.11.2024г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”- [населено място], с което на основание чл.416 ал.5 от КТ, във вр. с чл.414 ал.1 от КТ, на дружеството жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер 1500.00лв. за нарушение на чл.152 от КТ. В жалбата се твърди, че липсват доказателства установяващи нарушението, като единствените събрани са декларации от служител. При условията на евентуалност се релевира твърдение за маловажност на деянието по смисъла на чл.414в от КТ, което предвид фактите/дефицит на почивка само от 2 часа/, обуславя недостатъчна степен на обществена опасност, като дори най-малкият размер на санкцията се явява несъразмерно тежък. С оглед на тези съображения, се иска настоящата инстанция да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и да отмени потвърденото с решението Наказателно постановление, като присъди и разноски в полза на жалбоподателя. Не се прилагат доказателства. В съдебно заседание не се явява упълномощен процесуален представител.

Ответникът по касация депозира становище на 05.06.2025г., в което се оспорва жалбата и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Не изпраща представител в открито съдебно заседание.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура, намира жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество- за неоснователна. Смята, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което предлага то да бъде потвърдено.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна. Съображенията за това са следните:

С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № 27-2400170/11.11.2024г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”- [населено място], с което на основание чл.416 ал.5 от КТ, във вр. с чл.414 ал.1 от КТ, на дружеството жалбоподател “АЛАДИН ФУУДС“ ООД е наложена имуществена санкция в размер 1500.00лв. за нарушение на чл.152 от КТ.

Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна следното: При извършени проверки по спазване на трудовото законодателство от контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда“- [населено място] на 02.10.2024г. и 03.10.2024г., било констатирано, че в обект, представляващ заведение за бързо хранене „Аладин фуудс Кауфланд Шумен“, находящ се в [населено място], [улица], стопанисван от жалбоподателя лицето П. А. полагало труд на длъжността- работник кухня. От служителя били саморъчно попълнени декларации, в които посочила работното си време в първия ден на проверката, а именно, че работи от 08.00 часа до 22.00 часа, а за втория ден декларирала, че е на работа от 08.00 часа до 16.00 часа, като предишния е работила до 22.00ч. При проверките не били представени графици за работа за месец октомври 2024г. Впоследствие в Дирекция „ИТ“- Шумен били представени документи, между които и график за отчитане явяването и неявяването на работа за месец октомври 2024г. Резултатите от проверките били обективирани в Протокол за извършена проверка № ПР2438305 от 17.10.2024г., връчен на упълномощено от жалбоподателя лице.

На дружеството бил съставен Акт за установяване на административното нарушение № 27-2400170 от 17.10.2024г., в който било посочено, че същото при осъществяване на дейността си, в качеството си на работодател е нарушило разпоредбите на трудовото законодателство с това, че не е осигурило на работника П. А. непрекъсната междудневна почивка не по- малко от 12 часа между смените на 02.10.2024г. и на 03.10.2024г, с което е осъществило нарушение на чл.152 от КТ. Актът бил подписан без възражения от представителя на нарушителя, като в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не били депозирани възражения. На 11.11.2024г. въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, наказващият орган издал процесното Наказателно постановление, с което основание чл.416 ал.5 от КТ, във вр. с чл.414 ал.3 от КТ, на дружеството жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер 1500.00лв. за нарушение на чл.152 от КТ.

За да постанови крайния си акт, съдът приел, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а издаденото наказателно постановление е постановено в съответствие с материалния закон. Въззивният съд приел, че от доказателствата по делото, сред които и разпит на служител на Инспекция по труда, извършил проверката, безспорно се установява, че дружеството жалбоподател е осъществило процесното нарушение, поради което потвърдил оспорения пред него правораздавателен акт. Настоящият състав намира, че въззивният съд е направил обстоен анализ на фактите и правилно е установил фактическата обстановка, респективно на тази база е направил правилни и законосъобразни правни изводи в постановеното от него решение, включително относно липсата на маловажност, поради което същите не следва да бъдат изцяло преповтаряни и на осн. чл.221 ал.2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Касационният състав не споделя релевирания от касатора довод за допуснато съществено процесуално нарушение на чл.53 ал.1 от ЗАНН при издаването на НП, доколкото в хода на административно-наказателното производство е установен по несъмнен начин фактът на извършеното нарушение. Видно от приобщените писмени доказателства, на работника не е била осигурена непрекъсната междудневна почивка не по-малко от 12 часа между смените на 02.10.2024г. и на 03.10.2024г., съгласно изискванията на чл.152 от КТ. Правилно съдът не е кредитирал дадените в противоречие с декларираните обстоятелства по реда на чл.402 ал.1 т.3 от КТ, свидетелски показания на работника П.А., предвид нейните съществуващи трудово-правни отношения с дружеството жалбоподател. Следва да се отбележи, че приложеният по делото поименен график за работа е бил представен от работодателя след проверките, констатиращи нарушението, като липсата на такъв е посочена в т.1 от Протокола и е издадено съответното предписание за отстраняване на нарушението.

Съгласно чл.416 ал.1 от КТ, редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното, като в настоящия случай, жалбоподателят не е представил доказателства оборващи изложената в АУАН фактическа обстановка.

Административният орган правилно е издирил приложимата в случая санкционна разпоредба на чл.414 ал.1 от КТ, съгласно която работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство, извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер [рег. номер] 15 000 лв., като в процесния казус наложената санкция е в минималния размер.

Съдът намира за неоснователни твърденията в касационната жалба за маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН и чл.415в от КТ. Последната разпоредба предполага отстранено нарушение веднага след установяването му, поради което е неприложима в настоящия казус. Нарушенията, засягащи регулацията на трудовите и осигурителни отношения, в контекста на охраняваните трудови и осигурителни права, по правило разкриват завишена степен на обществена опасност. Не са налице предпоставките за приложението на чл.28 от ЗАНН, понеже конкретното деяние не е маловажно, в следствие на липса или съществена незначителност на отрицателно въздействие върху защитените отношения. Извършеното деяние е обичайно за този вид нарушения и не разкрива някакви допълнителни признаци, от които може да бъде направен извод за неговата "маловажност", поради което не са налице основания за отмяна на НП на това основание.

Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218 ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон.

С оглед изложеното, Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд- [населено място] за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, на основание чл.63 ал.9 и чл.63д ал.4 от ЗАНН във вр. с чл.37 ал.1 от ЗПП и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, в полза на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, поискано своевременно в становище по касационната жалба, в размер на 80.00 /осемдесет лева/ лв.

Водим от горното и на основание 63в от ЗАНН и чл.221 ал.2 от АПК, Шуменският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 88 от 20.03.2025г., постановено по НАХД № 2169/2024г. по описа на Районен съд- Шумен.

ОСЪЖДА “АЛАДИН ФУУДС“ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в [населено място], р-н Л., [улица], вх.В, офис 4, представлявано от К. А. Х., да заплати на Дирекция "Инспекция по труда" [населено място] юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00лв./осемдесет лева/.

Решението е окончателно.