Р
Е Ш Е Н И Е №
гр. Русе, 24.10.2018 год.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Русенски районен съд , VI - ти
граждански състав в публично
заседание на осемнадесети октомври, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:
Елена Балджиева
при
секретаря Галя Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 2542 по описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК.
Ищецът „Агенция
за контрол на просрочени задължения" ООД, ЕИК ********* твърди, че
бил сключен договор за кредит „Бяла карта“ № 491036 от 30.12.2016 г. между
„Аксес Файнанс” ООДД, като кредитор и ответника Д.Б.Г.. Кредитополучателят удостоверил, че е получил
и е запознат предварително с всички условия на индивидуалния договор и Общите
условия приложими към него, както и че е получил от Кредитодателя Стандартен
европейски формуляр по чл. 5 от Закона за потребителския кредит със съдържание
съгласно Приложение № 2 от ЗПК, посочващ индивидуалните условия по кредита.
Основанието,
на което предявявали настоящата искова молба е сключен Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016 г. на основание чл. 99
от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 11.
10. 2017 г. между „Аксес Файнанс"
ООД, ЕИК ********* и „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, ЕИК
*********, по силата на който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения"
ООД изцяло с всички
привилегии,
обезпечения и принадлежности.
С подписването на процесния договор, „Аксес
Файнанс" ООД, се задължавал да предостави на Д.Б.Г. револвиращ кредит в
максимален размер на 300.00 (триста) лева - главница, под формата
на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта
Ассеss Finance/iСагd/Visa, а кредитополучателят се задължава да го ползва и
върне съгласно условията на сключения договор. Необходимо било да се уточни, че
с разпоредбата на чл. З, ал. 1 от Договора е предоставена субективната възможност
на кредитополучателя по всяко време да усвоява суми до максималния размер на
кредитния лимит. В тази връзка настъпването на падежа - 2-ро число от месеца,
съобразно чл. З, ал. 2 от Договора зависи изцяло от поведението на
кредитополучателя - би настъпил единствено в случай, че същият усвои част или в
цялост максималния кредитен лимит.
Заедно с подписване на договора за кредит,
кредитодателят предоставил на кредитополучателя платежен инструмент - кредитна
карта издадена от „Интеркарт Файнанс" АД /Картоиздател/ ведно със
запечатан плик, съдържащ ПИН кода за ползване на картата, като
кредитополучателят можел да усвои изцяло максималния размер на кредита веднага
след активиране на картата и влизане в сила на договора за кредит, което
съставлявало изпълнение на задължението на кредитодателя да предостави заемната
сума. Страните подписали и Приложение № 1 към договора за кредит - Условия за
ползване на международна платежна карта Ассеss Finance/iСагd/Visa, които съдържат и
Тарифа за дължимите такси за ползване на кредитна карта Ассеss Finance/iСагd/Visa.
Д.Б.Г. усвоил сума в общ размер на 300.00 лева от
предоставения максимален кредитен лимит (300.00 лева), като вследствие на
извършените движения по картата дължимата към настоящия момент главница била в
размер на 290.72 лв.
Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2 от Договора върху
усвоената и непогасена главница кредитополучателят дължал дневен лихвен процент
в размер на 0.12%, представляващ договорна лихва за периода от 05. 01.2017 г. -
датата на първата транзакция по кредитната карта до 6 април 2017 г. - датата на
настъпване на предсрочна изискуемост, като предпоставките за настъпване на
същата били визирани в чл. 22, ал. 1 от Договора. В настоящия случай дължимата
договорна лихва била в размер на 22.23 лева.
В
чл.16 от Договора страните се съгласили, в случай че кредитополучателят не
заплати текущото си задължение, представляващо сбор от сумите по чл. З, ал. З,
т. 1-4, на падежа - 2-ро число на месеца (чл. З, ал. 2), съгласно условията на
сключения договор, същият се задължавал да предостави на кредитодателя в
3-дневен срок от падежа, а именно до 5-то число, обезпечение чрез поръчителство
при конкретно посочените в чл.16, ал.1, т.1-5 предпоставки, за което между
кредитодателя и поръчителя се подписва договор за поръчителство за срок от 30
дни. Задължението за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство възниква
при всеки отделен случай на забава за плащане на текущото задължение на падежа.
Съгласно чл.21 от процесния договор при неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение в посочения в чл.16 срок (до 5-то число),
кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 10% от усвоената и
непогасена главница съгласно чл. З, ал. З, т. 1 и т. 2 от Договора. Неустойката
се дължала за всяко отделно неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение. Същата се начислява на 6-то число на месеца, в случай че до 5-то
число кредитополучателят не е погасил текущото си задължение. В конкретния
случай на кредитополучателя била начислена неустойка за неизпълнение на
договорно задължение, чийто размер към настоящия момент е 84.21 лева.
Съгласно чл. 12, ал. 1 от Договора, в случай че
кредитополучателят не погаси текущото си задължение на посочения в договора
падеж, същият е длъжен в 3-дневен срок от падежа да предостави на
кредитодателя, обезпечение чрез поръчителство (чл. 16), както и да заплати сума
в размер на 15% от максималния кредитен лимит, която да послужи за частично
погасяване на задълженията му. Съгласно
чл.22, ал. 4 от Договора при забава за плащане на текущо задължение от страна
на кредитополучателя или на сумата по чл.12, ал. 1 - 15% от максималния
кредитен лимит, ответникът дължи разходи за действия по събиране на
задължението в размер на 2.50 (два и 0.50) лева за всеки ден, които се
начисляват до заплащане на съответното текущо задължение или на сумата по чл.
12, ал. 1. В случай че кредитополучателят
не предостави обезпечението по чл.16, но заплати 15% от максималния кредитен лимит,
същият не дължи разходите за действия по събиране на задължението, но дължи неустойката
по чл. 21 от Договора. Страните са се споразумели (чл. 22, ал.
5), че при настъпване на предсрочна изискуемост се начислява еднократна такса в
размер на 120.00 лева, която включва дейността на служител/лице, което
осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението
на кредитополучателя. В настоящия случай Д.Б.Г. дължи разходи и такса за извънсъдебно събиране на
просроченото задължение в размер на 197.50
лева. Следвало да се има предвид, че разходите и таксите за
извънсъдебно събиране са начислени съгласно чл.10а от ЗПК и нямат характер на неустойка.
Поради трайната забава и виновното неизпълнение на
договорните задължения от страна на ответника, цялото му задължение е станало
предсрочно изискуемо, като предсрочната изискуемост е обявена на 6 април 2017
г. Считано от тази дата Д.Б.Г. дължал
заплащането на лихва за забава/мораторна лихва върху главницата в размер на 16.92 лева за периода от 7
април 2017 г. - денят, следващ датата на настъпване и респективно обявяване на
предсрочната изискуемост до 30 ноември 2017 г. - датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху
главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
дължимите суми.
През целия срок на валидност на договора, ответникът
се е задължил да заплаща до всяко 2-ро число на месеца текущото си задължение
за предходния месец, като от сключване на горецитирания договор до подаването
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист Д.Б.Г.
продължавал да не изпълнява задълженията
си.
Иска да бъде признато за установено, че ответника
дължи сумата от 290,72 лева – главница, 22,23 лева – договорна лихва за периода
от 05.01.2017 г. до 06.04.2017 г., неустойка за неизпълнение на договорно
задължение в размер на 84,21 лева, 197.50 лева – разходи и такси за
извънсъдебно събиране на просроченото задължение, лихва за забава върху
непогасената главница в размер на 16.92 лева за периода от 07.04.2017 г. до
30.11.2017 г. Претендира направените
разноски.
Ответникът Д.Б.Г.
не е представил отговор на исковата молба и не взема становище по иска.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
По заявление на
ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
от 08.12.2017 г. по ч. гр. д. № 8615/2017 г. по описа на РРС, с която е
разпоредено на длъжника Д.Б.Г. да заплати сумата от 290,72
лева – главница, 22,23 лева – договорна лихва за периода от 05.01.2017 г. до
06.04.2017 г., 84,21 лева - неустойка за неизпълнение на договорно задължение,
197.50 лева – разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото
задължение, 16.92 лева - лихва за забава върху непогасената главница за периода
от 07.04.2017 г. до 30.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 08.12.2017г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумите
от 25,00 лв. – заплатена държавна такса и 50,00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение. Длъжникът Д.Б.Г.
била призован по реда на чл.47, ал5 от ГПК и съдът дал указания на ищеца да
предяви иск за установяване на вземането си, който е предмет на настоящия
правен спор.
Видно от представените преписи на
писмени доказателства: Уведомление за
цесия до Д.Б.Г.; Договор за кредит
„Бяла карта“ № 491036 от 30.12.2016 г. между „Аксес Файнанс” ООДД, като
кредитор и ответника Д.Б.Г.; Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения /цесия/ от 11.11.2016 г.; Пълномощно от страна на „Аксес Файнанс” ООД,
с което упълномощава „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, се
установява, че „Аксес Файнанс” ООД сключило
с ответника договор за кредит, с който му бил предоставен кредит в размер на 300
лева, който
след това не му заплатил сумата от 290,72
лв. – главница , поради което дължи и 22,23 лева – договорна лихва за периода
от 05.01.2017 г. до 06.04.2017 г., 84,21 лева - неустойка за неизпълнение на
договорно задължение, 197.50 лева – разходи и такси за извънсъдебно събиране на
просроченото задължение, 16.92 лева - лихва за забава върху непогасената
главница за периода от 07.04.2017 г. до 30.11.2017 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 08.12.2017г. до окончателното изплащане на
вземането. С договор за цесия „Аксес Файнанс” ООД прехвърлило на
ищеца вземането си срещу ответника.
Въз основа на
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предвид неявяването на ответника
в първото по делото заседание, като не е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие, не подаването на отговор на исковата молба и направеното
искане от ищеца за постановяване на неприсъствено решение, съдът намира
искането основателно – налице са предпоставките по чл.238 ал.1 от ГПК. Съдът
следва да се произнесе с неприсъствено решение, като уважи претенциите, тъй
като от представените писмени доказателства се обосновава извод, че искът е
вероятно основателен. На ответницата са указани последиците от неспазване на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването й в съдебно заседание.
Следователно настоящото решение може да се основе на предпоставките по чл.238 и
чл.239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.
Предвид изхода на спора, ответницата следва да заплати
на ищеца сумата от 75 лв. – разноски по гр. д.
№ 8615/2017 г. по описа на РРС
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и предвид уважаването
на предявения иск, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по настоящето дело разноски в размер на 275 лв., от които 175 лв.-
държавна такса и 100 лв.- юрисконсулско възнаграждение определено на основание
чл.78, ал.8 от ГПК
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.Б.Г., ЕГН:**********, с адрес: ***, дължи на „Агенция за
контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул. „Васил Левски” № 114, етаж Мецанин, п.к. 1527,
сумата от 290,72 лв. – главница , поради което дължи и 22,23 лева – договорна
лихва за периода от 05.01.2017 г. до 06.04.2017 г., 84,21 лева - неустойка за
неизпълнение на договорно задължение, 197.50 лева – разходи и такси за
извънсъдебно събиране на просроченото задължение, 16.92 лева - лихва за забава
върху непогасената главница за периода от 07.04.2017 г. до 30.11.2017г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 08.12.2017г. до окончателното
изплащане на вземането по прехвърлено от
„Аксес Файнанс” ООД на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД
чрез цесия вземане по Договор за кредит
„Бяла карта“ № 491036 от 30.12.2016 г., за които е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК от 11.12.2017 г. по ч. гр. д. № 8615/2017 г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА Д.Б.Г.,
ЕГН:**********, с адрес: ***, да заплати на „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул. „Васил Левски” № 114, етаж Мецанин, п.к. 1527, сумата от 75.00 лв. – разноски, за които е издадена Заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК от 11.12.2017 г. по ч. гр. д. № 8615/2017г. по
описа на РРС и сумата от 575.00 лв.
разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на въззивно обжалване на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: