Присъда по дело №4981/2022 на Районен съд - Варна

МОТИВИ към присъда по НОХД № 4981/2022г. по описа на
Районен съд-В., 13 състав
Производството пред първоинстанционният съд е образувано по
депозиран от Районна Прокуратура-В. обвинителен акт срещу Б.Б.К. за това,
че на 29.01.2022 г. в гр. В., чрез използване на техническо средство - клещи,
отнел чужди движими вещи - 70 метра меден кабел ШКПТ 5x6 на стойност
330 лв., 40 метра меден кабел ШКПТ 3x4 на стойност 275 лв., 12 метра кабел
„Мултикор" на стойност 1017,50 лв. и 60 метра мрежов (LAN) кабел на
стойност 110 лв., всичко на обща стойност 1732,50 лв. /хиляда седемстотин
тридесет и два лева и петдесет стотинки/, собственост на „Златни пясъци" АД,
от владението на И.Б.Г., без негово съгласие, с намерение противозаконно да
ги присвои - престъпление по 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 от НК.
Производството по делото се проведе при условията и реда на глава 27
от НПК, като по искане на подсъдимият бе проведено съкратено съдебно
следствие. Същият, при условията на чл.371 т.2 от НПК призна изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Съдът намери, че
направените самопризнания се подкрепят от събраните в досъдебното
производство доказателства, поради което не бе проведен разпит на
свидетелите и вещите лица и не се събираха доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Участващият в производството представител на ВРП поддържа
възведеното против подс.К. обвинение като счита, че същото е доказано,
както от обективна, така и от субективна страна със събраните в хода на
съдебното следствие безпротиворечиви и категорични доказателства. По
отношение на вида и размера на наказанието, прокурорът пледира на подс. да
бъде наложено наказание към минималния предвиден в закона размер
лишаване от свобода при първоначален строг режим.
Подс.К. участва в производството лично и с назначен процесуален
представител. По време на досъдебното производство е признал авторството
на деянието и е разказал подробно за извършеното от него. Самопризнания
прави и в хода на съкратено съдебно следствие, като признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. С
последната си дума моли за минимално наказание.
Процесуалният представител на подс. К. - адв.К. пледира за минимална
присъда при условията на чл.55 от НК.
След преценка на събраните по делото релевантни гласни и писмени
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност,съдът приема за установено
от фактическа страна следното:
Подс. К. бил многократно осъждан на лишаване от свобода за
извършени от него престъпления против собствеността. Той не работел,
поради което останал без парични средства.
1

Към месец януари 2022 г. свидетелят И.Г. бил ръководител на Дирекция
„Експлоатация" в „Златни пясъци" АД. Един от обектите, за които св. Г.
отговарял в това си качество, била откритата сцена пред хотел „Адмирал" в
гр. В., к. к. „Златни пясъци". Сцената, ведно с всички съставляващи я
елементи, била собственост на „Златни пясъци" АД, представлявано от св.
А.Й.
На 29.01.2022 г. преди обяд подс.К. се разхождал в к. к. „Златни
пясъци". Преминавайки покрай откритата сцена пред хотел „Адмирал"
забелязал, че елементите от нея – медни проводници са със значителна
стойност и ако ги продаде може да се сдобие със значителна парична сума.
Поради това решил да отнеме елементи от откритата сцена, като за целта
използва носените от него клещи. Същият ден подс.К. намерил куфар, който
взел със себе си. В изпълнение на решението си подс.К. се приближил към
сцената и след като се убедил, че никой него гледа влязъл под нея. Там видял
прокарани множество и различни по вид кабели. Подс.К. извадил от раницата
си носените от него клещи, с помощта на който последователно отрязал и
прибрал в куфара следните видове и дължина кабели: 70 метра меден кабел
ШКПТ 5x6, 40 метра меден кабел ШКПТ 3x4, 12 метра кабел „Мултикор" и
60 метра мрежов (LAN) кабел. След това той се отдалечил от сцената,
дърпайки пълния с кабели куфар и с автобус на градския транспорт се
придвижил до кв. „Максуда" в гр. В., където продал на неустановени лица
откраднатите вещи. В последствие похарчил за свои нужди получените
парични средства.
В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена
съдебно-оценителна експертиза, видно от заключението на която /л. 54-55/
паричната равностойност на 70 метра меден кабел ШКПТ 5x6 възлиза на
330,00 лв.; на 40 метра меден кабел ШКПТ 3x4 - на 275,00 лв.; на 12 метра
кабел „Мултикор" - на 1017,50 лв.; на 60 метра мрежов (LAN) кабел - на
110,00 лв. Общата стойност на всички кабели възлиза на 1732,50 лв.
Б.Б. К. - роден на 28.03.1977 г. в гр. В., постоянен адрес: гр. В., ж.к.
„В.В." № 11, вх. 2, ет. 3, ап. 7, основно образование, осъждан, българин,
български гражданин, неженен, безработен, ЕГН: ********** .
Горната фактическа обстановка, принципно безспорна между страните,
съдът прие за установена въз основа на гласните доказателства по делото-
самопризнанията на подс.К., които са доказателствено обосновани от
писмените доказателства по досъдебно производство № 45/2022г. на 5 РУП –
В., инкорпорирани по реда на чл.283 от НПК- докладни записки, протоколи
за разпит на свидетели и обвиняем, заключение на съдебно-оценителна
експертиза и др. експертизи, разписка, справки за съдимост и други, които са
последователни, безпротиворечиви, взаимно обвързани и допълващи се и
анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка,съдът прави
следните правни изводи:
2

Подс.К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.194, ал.1 от НК.
Престъплението се квалифицира по т. 4, пр. 2 на чл. 195, ал. 1 НК, тъй
като за отнемането на вещите обвиняемият си е послужил с техническо
средство – клещи.
Обект на престъплението са обществените отношения, чрез които се
осигуряват условията за нормално упражняване на правото на собственост и
на имуществените права, свързани с неговото придобиване, упражняване и
запазване.
От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението
кражба - отнемането, е извършено от подсъдимият чрез поредица от
действия – влизане под сцената, изрязване на кабелите, поставянето им в
куфара и отдалечаването от местопроизшествието. По този начин, както и
след извършеното разпореждане със вещите обект на инкриминираното
деяние, е прекъснато упражняваното на фактическа власт върху
инкриминираните вещи от техния собственик към него момент, като е
безспорно отсъствието на съгласие от негова страна за отнемането им.
От субективна страна подс.К. е извършил престъплението при пряк
умисъл, видно от обясненията му: той е съзнавали общественоопасния
характер на деянието, а именно, че е запретено, а затова и наказуемо от
Закона, предвиждал е общественоопасните последици при противоправността
на отнемането на чуждите движими вещи без съгласието на владелеца й, че по
този начин го лишава от фактическата му власт върху тях и видно от
действията му е искал тези последици.
Съобразно събраните по делото доказателства, съдът намира че от
субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл по отношение на
инкриминираните вещи, като е предвиждал общественоопасните последици
на своето деяние, съзнавал е неговия общественоопасен характер и е целял
пряко настъпването на престъпния резултат. Било му е безусловно ясно, че
отнема чужда движима вещи от владението на собственика им, без неговото
съгласие, и пряко е целял този резултат.
В конкретния казус, се установи, че подсъдимият е отнел чуждите
движими вещи от владението на пострадалия с намерение противозаконно да
ги присвои.
Следва да се посочи, че изискуемото от закона намерение за своене
трябва да съществува при самото отнемане на вещта, тъй като по принцип
намерението за противозаконно присвояване, което е възникнало след
извършване на отнемането, не изпълнява състава на престъплението кражба.
Намерението за противозаконно присвояване изисква наличието на дейност,
насочена към определена последица, поради което е изключено
осъществяване на подобно деяние с евентуален умисъл. Освен това
намерението на дееца трябва да бъде сериозно, а не само предполагано и
3

неговото изясняване може да стане единствено чрез анализ на фактите. В
случая намерението за своене на вещта само у подсъдимият се доказва с
действията му, което се дефинира като намерение на дееца за дълготрайно
във времето упражняване на правата на собственика на дадена вещ да я
държи, ползва и да се разпорежда с нея. Т. е. противозаконното отнемане по
дефиниция ангажира отнемане на вещта от пострадалия и упражняване върху
нея съвкупността от права, които упражнява собственика. В конкретния
случай вещите са отнети от подсъдимият, той ги е изрязал и поставил в носен
от него куфар, отдалечил се е от обекта и е упражнил своя фактическа власт
върху тях. Действително намерението за противозаконно присвояване се
явява субективен признак и не е необходимо да бъде изпълнено на всяка цена,
за да се приеме, че е налице довършено престъпление. Но в случая събраните
доказателства, въз основа на които може да се основе извод, че у
подсъдимият е налице намерение противозаконно за присвои вещта, се
изведоха именно от неговите умишлени действия при отнемане на вещите и
разпореждането с тях. Именно поради това съда, счете, че е осъществен
състава на престъплението кражба.
Съдът намира, че в случая осъщественото от подс. К. деяние не
представлява немаловажен случай дори и с оглед факта, че щетата е доста над
минималната работна заплета за страната. Маловажността на деянието по
смисъла на чл.93 т.9 от НК се определя не само и единствено от ниската
стойност на предмета на посегателство. За наличието на маловажен случай е
необходимо в съвкупност да се преценят евентуалното отрицателно
въздействие на деянието върху съществуващите обществени отношения,
липсата или незначителността на вредните последици, както и всички
обстоятелства, които характеризират деянието и дееца. От събраните по
делото доказателства е видно, че извършеното от подсъдимия деяние е
породило съответните общественоопасни последици- налице са причинени
щети, като съдът намира, че деянието е немаловажен случай предвид на това,
че обществената му опасност не е явно незначителна, още повече, че
доказателствата по делото сочат на завишена степен на обществена опасност
на подс.Маринов, който няколкократно е осъждан с влезли в сила присъди за
извършени от него противоправни деяния, като същите са извършени в
кратък период от време.
Съгласно съдебната практика наличието на малозначителност се
определя от всички фактически обстоятелства, които се отнасят до
извършеното деяние. В случая от събраните по делото писмени и гласни
доказателства се установява, че деецът е осъществил от обективна и
субективна страна признаците на престъплението по чл.195 ал.1 от НК.
Престъплението за което деецът е подведен под наказателна отговорност се
намира в раздел престъпления собствеността, и е свързано с обществените
отношения, гарантиращи правото на собственост на гражданите. Настоящата
инстанция намира, че фактическите обстоятелства, свързани с настоящия
случай, не указват на малозначителност или явна незначителност, особено
4

като се има предвид характерът на този вид.
При горните констатации, и тъй като прие, че възведеното против
подсъдимият обвинение е доказано по несъмнен начин по смисъла на чл.303
ал.2 от НПК със събраните в производството доказателства, съдът призна
подс.К. за виновен в извършването на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр.
чл. 194, ал.1 от НК.
При индивидуализацията на наказанието съдът съобрази следното:
Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът прецени наличието
на предходна съдимост по отношение на подсъдимия.
Съдът също така при определяне на наказанието на подсъдимият
съобрази обстоятелството, че стойността на инкриминираните вещи е
значително над минималната работна заплата за м. 01.2022г. – 1732.50 лева.
Предходните и многобройни осъждания постановени спрямо подс.К.
безспорно са налице, но според настоящата инстанция следва да се има
предвиди факта, че обвинението не е ги е включило в квалификацията на
деянието, по неясни за съда причини. От друга страна, въпреки предходните
осъждания и трайно изградени престъпни навици на подс.К., които безспорно
влияят при определянето на подсъдимия като личност с по-висока степен на
обществена опасност, в конкретния случай следва да се отчете и факта, че
подсъдимият е признал вината си още в хода на досъдебното производство и е
съдействал за разкриването на обективната истина. Ето защо, според
настоящата инстанция, наказанието спрямо подс.К. за инкриминираното
престъпление, следва да се определи при баланс на смекчаващи и отегчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства.
Смекчаващите отговорността обстоятелства-изразеното от подсъдимия
искрено разкаяние за стореното още в хода на досъдебното производство,
съдействието оказано от него на. Изложеното не противоречи на ТР№ 1/2009
г., доколкото признанието на подсъдимия К. не само е послужило за
провеждане на съкратено съдебно следствие, но и е "елемент на цялостно,
обективно проявено при досъдебното разследване процесуално поведение".
Отегчаващи отговорността обстоятелства са осъжданията на дееца, все за
престъпления против собствеността, макар и не отчетени при квалифициране
на деянието.
В тази връзка неоснователни се явяват доводите на защитата, че като
смекчаващо обстоятелство следва да бъде съобразено направеното от
подсъдимия самопризнание. Съгласно задължителната съдебна практика,
обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 06.04.2009 г. по т. д. № 1/2008
г., ОСНК на ВКС, т. 7 в процедурата по Глава 28 НПК самопризнанието е
основание за редуциране на наказанието с една трета. То може да бъде
допълнително отчитано като смекчаващо обстоятелство, освен ако е
своевременно направено още на досъдебна фаза и е спомогнало съществено за
разкриване на престъпното посегателство и неговия извършител, като
5

установяването на обективната истина по делото не се дължи само на
активността на органите на разследването, а на процесуалното поведение на
подсъдимото лице.
За да бъде наказанието законосъобразно, то трябва да представлява
възмездие за дееца. Трайно изяснено в правната теория и съдебната практика
е, че справедливо е това наказание, което съответства не само на тежестта на
извършеното престъпление и на личността на дееца, но е и необходимо за
постигане на целите по чл. 36, ал. 1 от НК. Съгласно Решение № 528 от X.
1993 г. по н. д. № 377/93 г., I н. о. справедливото наказание е целесъобразно, а
в Решение № 144/1973 г. на II н. о. е изяснено, че наложеното наказание ще
бъде в явно несъответствие с обществената опасност на деянието и дееца
дори и при правилна оценка на степента на тяхната обществена опасност, но
когато по вид и размер е такова, че чрез изтърпяването му няма да се
постигнат посочените в закона цели. Тези общи ръководни начала, почиващи
на принципите на законността и справедливостта, дават отправна точка за
дейността на съда по индивидуализация на конкретното наказание.
Единственото отегчаващо вината обстоятелство е предходната
съдимост, която определя подс.К. като лице с трайно изградени престъпни
навици. Други такива не бяха посочени от държавното обвинение.
Като анализира така индивидуализиращите отговорността
обстоятелства настоящият съдебен състав счете, че наказанието на
подсъдимия следва да се определи при баланс на смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства и следва да бъде малко над
минимално предвидения от закона размер, а именно от една година и шест
месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 58А, ал. 1 от НК да се
намали с една трета, като наказанието което следва да се изтърпи от
подсъдимия следва да бъде в размер на една година лишаване от свобода.
Това наказание съответства както на обществената опасност на извършеното,
така и на личността на подсъдимия и според преценката на съда би
постигнало своето поправящо и превъзпитателно въздействие спрямо него, а
така също би се отразило възпитателно и предупредително и на останалите
членове на обществото.
Поради това, като взе предвид по-високата степен на обществена
опасност на подс.К., изводима и от интензитета на престъпната му дейност,
както и посочени до момента както отегчаващи така и смекчаващи вината
обстоятелства съдът приложи задължителната норма на чл. 373 ал.2 от НПК,
респективно чл.58 „а” ал.1 от НК и доколкото в настоящият случай са
налице условията на чл. 58 а ал.1 от НК при баланс на смекчаващите
отговорността му обстоятелства от 1.6 години „лишаване от свобода”, над
минималния предвиден в чл.195 ал.1 от НК размер „Лишаване от свобода”.
След определяне на това наказание като размер, съобразно нормата на
чл.58”а” ал.1 от НК съдът намали същото с една трета и наложи на подс.К. да
изтърпи наказание от 1 година „Лишаване от свобода”.
6

При преценка на начина на изтърпяване на наказанието „Лишаване от
свобода” – условно или ефективно, съдът намира че подс. К. следва да
изтърпи наложеното наказание „лишаване от свобода” ефективно в затвор
при първоначален строг режим съгласно установеното от ЗИНЗС.
Налице е законова пречка за прилагане на чл.66 ал.1 от НК, тъй като
подсъдимият е осъждан на лишаване от свобода за престъпления от общ
характер.
С така наложеното наказание на подсъдимия, съдът счита, че ще се
постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК и ще въздейства
предупредително и възпиращо спрямо него и ще се ограничи възможността и
да върши нови престъпления.
На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подс. К. да заплати
направените по делото разноски в полза на бюджета на ОД на МВР-В..
Като причини за осъществяване на деянието съдът възприе незачитане
на установения в Р.България правов ред и чуждата собственост.
Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата си.

Съдия:
7

Номер на акта:	217
Дата:	31 август 2023 г. (в сила от 16 септември 2023 г.)
Съдия:	Сияна Генадиева

Дело:	20223110204981
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	7 декември 2022 г.

Присъда по дело №4981/2022 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите