Решение по дело №153/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.112, ал.1, т.4 от Закона за здравето /ЗЗ/ вр. чл.144 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на А. Й. Й. с [ЕГН], от гр. Варна, [улица], ет. 2, ап. 3, чрез адв. С. Г. – САК, срещу Експертно решение /ЕР/ № 91802 от зас. №149 проведено на 21.11.2024г. на Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/, Специализиран състав по Неврологични, УНГ и ССЗ, с което е потвърдено ЕР на Териториалната експертна лекарска комисия /ТЕЛК/ № 92152 от зас. №111 проведено на 11.06.2024г. при МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД.

В жалбата се твърди, че жалбоподателката страда от синдром на вертебробазиларната система, с увреждане на междупрешленните дискове в шиен и поясен отдел с радикулопатия и увреждане на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия с дата на инвалидизация – 11.02.2021г. При преосвидетелстване на жалбоподателката е било издадено ЕР на ТЕЛК към МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД №90727 от зас. №130 от 13.07.2022г., с което се определя 50% ТНР за установеното заболяване и за срок от две години. При преосвидетелстването през 2024г. на жалбоподателката е определена 30 % ТНР, който процент е потвърден в оспореното в настоящото производство ЕР на НЕЛК. Жалбоподателката сочи, че здравословното й състояние не се е подобрило, а дори напротив влошило се е, поради което оспореното ЕР на НЕЛК е неправилно. Моли за отмяна на ЕР на НЕЛК и иска съдът да определи 50% ТНР за 3-годишен срок поради характера на заболяването. Претендира сторените в производството разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателката редовно призована, не се явява и не се представлява. В писмена молба с.д.7980/14.05.2025г. подадена чрез процесуален представител, поддържа жалбата на посочените в нея основания. Настоява пред съда оспореното решение на НЕЛК да се отмени като незаконосъобразно.

Ответникът - Национална експертна лекарска комисия – София, редовно призована, в открито съдебно заседание представител не се явява и не изразява становище по спора.

Заинтересованите страни - Национален осигурителен институт – Териториално поделение /ТП на НОИ/ – Варна, Национална здравноосигурителна каса /НЗОК/, Агенция за социално подпомагане - Варна, Агенция за хората с увреждания - София не изразяват становище по жалбата.

Съдът, като прецени законосъобразността на оспорения акт с оглед разпоредбата на чл. 168 от АПК, предявените с жалбата доводи и основания, становището на ответника и на заинтересованата страна и събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

Делото е образувано пред Административен съд Варна, след препращането му по подсъдност от Административен съд София – град.

Жалбата е подадена по електронен път чрез системата за сигурно електронно връчване на 02.12.2024г. чрез административния орган, а ЕР на НЕЛК е получено от лицето на 29.11.2024 г., видно от известието за доставяне на л.26 от адм. дело №101/25г. на АССГ.

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима и подлежи на разглеждане. Разгледана по същество е основателна.

Предмет на разглеждане в настоящото производство е Експертно решение № 91802 от зас. №149 проведено на 21.11.2024г. на Националната експертна лекарска комисия, Специализиран състав по Неврологични, УНГ и ССЗ, с което е потвърдено ЕР на Териториалната експертна лекарска комисия № 92152 от зас. №111 проведено на 11.06.2024г. при МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД, с което на А. Й. Й. е определен 30% ТНР.

Решението е издадено от компетентен орган, в предвидената форма и срок и е валиден акт, годен за съдебна проверка.

Като съобрази представените доказателства, съдът намира за установени следните факти:

Със заявление-декларация вх. №032024030130006/01.03.2024г. до ТЕЛК жалбоподателката е поискала да бъде преосвидетелствана по повод изтичане срока на последното ЕР.

В Медицинско направление за ТЕЛК №24052803ADD0от 21.02.2024г. като диагноза на водещо заболяване е посочен синдром на вертебробазиларната артериална система - G45.0, а като диагнози на придружаващи заболявания са посочени - увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия – М51.1, увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия – М50.1 и нарушение в цикличността на съня и бодърстването – G47.2.

Съгласно етапна епикриза от 29.02.2024г., при прегледа за подготовка за ТЕЛК, на жалбоподателката са поставени диагнози: Н81.4 „световъртеж от централен произход“, F41.1 „генерализирана тревожност“, G45.0 „синдром на вертебробазиларната артериална система“, М50.9 „увреждане на междупрешленните дискове в шийния отд.“, М51.1 „увреждания на междупрешленните дискове в поясния и д.“ При изследване в кабинет за магнитно-резонансна томография е поставено заключение – нормална МР на главен мозък; суспектна стеноза на АСА вляво /А1 сегмент/.

Видно от етапна епикриза от 17.05.2024г. жалбоподателката страда от М51.1 „увреждания на междупрешленните дискове в поясния и д. отд.“, М50.9 „увреждане на междупрешленни дискове в шийния отд.“, G45.0 „синдром на вертебробазиларната артериална система“, Н81.4 „световъртеж от централен произход“, G63.6 „полиневропатия при други костно-мускулни увреждания (М00-М25i, M40-M96i).

Видно от А. №24138106467D от 17.05.2024г. основната диагноза е МКБ Н81.4 – „световъртеж от централен произход“, а придружаващи заболявания са М51.1 „увреждания на междупрешленните дискове в поясния и д. отд.“, М50.9 „увреждане на междупрешленни дискове в шийния отд.“, G45.0 „синдром на вертебробазиларната артериална система“, G63.6 „полиневропатия при други костно-мускулни увреждания (М00-М25i, M40-M96i).

Видно от Протокол на изследване от 13.05.2024г. от „ДКЦ 5 Св. Е.“ ЕООД има ЕМГ данни за двустранна дистална сензомоторна полиневропатия на долни крайници със смесена, предимно демиелинизационна лезия умерена степен при двустранна, по-тежка степен в дясно преднокоренчева L4-L5-S1 увреда умерена степен. ЕМГ данни за двустранна, по-тежка степен в ляво преднокоренчева С5-Тн1 увреда със смесена, предимно демиелинизационна лезия умерена степен.

С Експертно решение № 92152 от заседание 111, проведено на 11.06.2024 г., Първи състав на ТЕЛК при „МБАЛ Света Анна - Варна" АД, на А. Й. Й. са определени 30 % ТНР, съгласно Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/ за срок от една година. За водеща диагноза е определена М51.1 – „увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия“. Като придружаващо заболяване е определено G45.0 – „синдром на вертебробазиларната артериална система“.

Недоволна от решението на ТЕЛК, А. Й. го е оспорила пред НЕЛК по реда на чл. 112, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето.

Производството пред контролно-отменителния орган на медицинската експертиза е приключило на 21.11.2024г., когато е издадено оспореното в настоящото производство Експертно решение на НЕЛК № 91802 от заседание № 149 на комисията, проведено на 21.11.2024 година. С него ЕР на ТЕЛК е потвърдено по оценка. НЕЛК е потвърдила определената от ТЕЛК ТНР – 30 %, както и водеща диагноза на А. Й. - М51.1 – „увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия“. Решението е постановено по документи на осн. чл. 50, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/, действащ към момента на постановяването на ЕР – изм. и доп. ДВ, бр. 23 от 19.03.2024г. В заключението е посочено, че НЕЛК потвърждава последното ЕР на ТЕЛК от 11.06.2024г. и определя 30% ТНР по част 7, т.15.2 за диагноза М50.1 „увреждане на МПД в поясния и шийния отдел с радикулопатия“ с хронично-рецидивиращо протичане с чести рецидиви, с клинични данни, МРТ и ЕМГ2. За диагноза Н81.4 „световъртеж от централен произход“ не се определя ТНР, тъй като при прегледа от ТЕЛК отоневрологичният синдром не е клинично проявен, лицето не е хоспитализирано и лекувано в болница, не са установени рискови промени в УЗДСГ и промени в МРТ на главен мозък и шиен отдел. Не е проведена консултация с психиатър за поставена от невролог диагноза F41.1 „генерализирана тревожност“ /етапна епикриза от 29.02.2024г./.

След като получила екземпляр от ЕР на НЕЛК, А. Й. е предприето оспорването на последното по съдебен ред, във връзка с което е образувано настоящото съдебно производство.

Като доказателства по делото от ответника е представено в цялост медицинското експертно досие /МЕД/ на освидетелстваното лице. Други доказателства не са ангажирани от страните.

Спорът, така както е формиран от страните е за водещата диагноза при издаването на ТЕЛК на г-жа Й. и в този аспект и за процентите неработоспособност, който са й определени.

При разглеждането на обжалваното експертно решение в аспекта на така формулирания спор, се налага извод, че същото се явява необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, по следните съображения:

Редът и условията за извършване на експертиза на трайно намалената работоспособност са установени в чл. 101 - чл. 113 от ЗЗ, ПУОРОМЕРКМЕ и Наредбата за медицинската експертиза. Съгласно приложимата норма на чл. 45, ал. 1-4 от ПУОРОМЕРКМЕ при обжалване на експертни решения на ТЕЛК, НЕЛК се произнася само по доводите, посочени в жалбата и предвидени в наредбата по чл. 101, ал. 7 от Закона за здравето. При заболявания, по които ТЕЛК не се е произнесла и са съществували към момента на постановяване на експертното решение, НЕЛК отменя и връща експертното решение на ТЕЛК за ново произнасяне. Такъв е настоящият случай.

При заболявания, по които ТЕЛК се е произнесла въз основа на необходимата медицинска документация, налична към момента на постановяване на експертното решение, но е определила неправилно процента на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане, НЕЛК отменя експертното решение изцяло и издава ново експертно решение. В тези случаи НЕЛК се произнася въз основа на наличната медицинска документация. При обжалване на експертни решения на ТЕЛК Националната експертна лекарска комисия не се произнася по заболявания, възникнали след постановяване на експертното решение. В случая няма твърдения за заболявания, които да са възникнали след постановяване на ЕР на ТЕЛК.

Актовете на експертизата на работоспособността, включително и експертните решения на НЕЛК, имат двояк характер - от една страна те са експертно заключение за здравословното състояние, респ. за работоспособността на освидетелстваното лице, а от друга страна са индивидуални административни актове, въз основа на които за това лице възникват определени права (например за отпуск за временна неработоспособност, трудоустрояване, съответните обезщетения, пенсиониране и т. н.).

Въпросите, свързани с диагностициране на заболяванията, включително с оглед конкретните симптоми, резултати от прегледи, изследвания и т. н., по правната си същност представляват въпроси от областта на медицината, за които се изискват специални познания. Определящо за материалната законосъобразност на ЕР на НЕЛК в частта относно оценката на работоспособността, доколкото то има характер на медицинско заключение, е постановяването му при вярно отразяване на здравословното състояние на освидетелстваното лице към момента на освидетелстването. В случая се оспорва обективираното в обжалваното решение здравословно състояние на освидетелстваното лице, като се твърди, че то не отговаря на действителното фактическо положение и се възразява срещу определената водеща диагноза и определения с решението процент ТНР.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира, че обжалваното решение на НЕЛК е постановено както при съществено нарушение на общия принцип в административното производство за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая по арг. от чл. 35 от АПК, така и на специалното изискване по чл. 62 от НМЕ. Съгласно специалната норма на чл. 62 от Наредбата за медицинската експертиза, видът и степента на увреждането/степента на трайно намалената работоспособност се определят въз основа на представената медицинска документация, обективизираща степента на увреждане и функционален дефицит на заболелия орган и/или система, а в случаите по чл. 40, ал. 2 от правилника по чл. 109 от Закона за здравето (Правилник за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи Приет с ПМС№83 от 26.04.2010 г., посл.редакция., бр. 23 от 19.03.2024 г.)– въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед и насочени лабораторни и функционални изследвания. В случаите на чл. 40, ал. 2, т. 2 от същия правилник насочени лабораторни и функционални изследвания не се изискват.

Правилността на експертното решение е обусловено от законосъобразното приложение на разпоредбите на Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от НМЕ, по реда на което се извършва преценка на установеното увреждане, стадият на неговото развитие и причиненият от същото функционален дефицит, както и съобразяването на процента ТНР със степента на установения функционален дефицит. При наличие на множество увреждания, посочени като отправни точки в Приложение № 1 процентът на трайно намалена работоспособност (вида и степента на увреждане) се определя по Методика за прилагане на отправните точки за оценка на ТНР в проценти, съгласно Приложение № 2.

Спорният въпрос по делото е дали при установена водеща диагноза с ЕР на НЕЛК № 1627 от зас.№208/17.11.2021г. „синдром на вертебробазиларната артериална система“ - G45.0, правилно при новото освидетелстване е определена като водеща диагноза - “увреждане на междупрешленните дискове в поясния и други отдели на гръбначния стълб с радикулопатия” - M51.1 със съответния процент ТНР.

Съдът намира, че органът в производството по издаване на обжалваното решение на НЕЛК не е разрешил спорния въпрос, т.к. в оспореното решение не са изложени факти и мотиви относно приетото изменение на водещата диагноза и по този начин диагностичната тежест за установяване на фактите относно водещата диагноза е прехвърлена върху жалбоподателката, а оттам и върху съда. От друга страна както съдът се е произнесъл с определение от с.з. от 14.05.2025г., не следва да се назначава СМЕ, тъй като съдът няма разписана компетентност да установява за първи път здравословното състояние на лицето, респ. водещото му заболяване и да определя процент на намаление на работоспособността му. Тази компетентност е предоставена нормативно само на ТЕЛК и на НЕЛК.

По определение предметът на медицинската експертиза е установяването на способността за труд на заболелите лица – наличие на временна, продължителна или постоянна, частична или пълна загуба на тяхната трудоспособност, вследствие на заболяване, болестно състояние или телесен недъг. Задачите на медицинската експертизата на трайно намалените възможности за труд са определяне на: характера на заболяването – професионален или общ; степента на нарушението спрямо здравия човек; потребността от упражняваната професия; срока на инвалидността и датата, на която изтича той; дата на инвалидизиране; противопоказаните условия на труд; трудоспособно ли е лицето за работното си място и необходимостта от трудоустрояване.

Съдът не може да извършва конкретно медицинско изследване, въз основа на което да определи водещата диагноза на лицето, доколкото водещото заболяване определя и съпътстващите такива, а развитието на водещата болест може да бъде повлияно както от начина на лечението й, така и от различни странични фактори, които не са медицински. Именно ТЕЛК следва да установи на базата на обективното състояние на освидетелстваното лице, вкл. чрез извършване на съответни изследвания с необходимата медицинска апаратура, наличието на съответното заболяване, като при промяна на водещата диагноза, следва да посочи и конкретни мотиви за това.

Констатира се от приложените в МЕД амбулаторни листове наличие на две диагнози на жалбоподателката.

Първо, в амбулаторните листове от дата 08.02.2024г., 08.02.2024г. и 20.02.2024г. издадени от д-р Ц., със специалност лекар-невролог при прегледа на жалбоподателката е установена диагнозата: „синдром на вертебробазиларна недостатъчност“. Същата диагноза е установена като водеща и в предходните ЕР на ТЕЛК №1627 от зас. 208/17.11.2021г. и №90727 от зас. 130/13.07.2022г. Според МКБ диагноза G45.0 „вертебробазиларна недостатъчност“ е преходно нарушение на мозъчното кръвообращение в задната циркулация, което засяга мозъчния ствол, малкия мозък и тилните дялове. То е съдово заболяване и е част от групата на мозъчносъдовите нарушения. Основните симптоми са световъртеж, атаксия, двойно виждане, дизартрия, временни двигателни или сетивни нарушения, свързани с мозъчната исхемия.

Второ, в амбулаторни листове от дата 01.02.2024г., 06.02.2024г., 08.02.2024г., 13.02.2024г., 15.02.2024г., 20.02.2024г., 22.02.2024г., 27.02.2024г., 17.05.2024г., издадени от д-р Ц. като основна диагноза е посочена Н81.4 „световъртеж от централен произход“.

Независимо от горепосочените от невролога основни диагнози, в оспореното в настоящото производство ЕР на НЕЛК е потвърдена като водеща диагноза M51.1 „увреждане на междупрешленни дискове с радикулопатия“, която засяга периферната нервна система, като причинява коренчеви (радикуларни) симптоми – болка, парестезии, мускулна слабост. Това е дегенеративно-ортопедично заболяване със симптоми - локална болка в кръста или шията, излъчваща се към крайниците, мускулна слабост, парестезии, свързани с компресия на нервните коренчета.

Доколкото диагнозата M51.1 не е пряко свързана със съдови нарушения на вертебробазиларния басейн, не става ясно как ТЕЛК и след това НЕЛК я е определил като водеща диагноза, без да са налице доказателства, че същата причинява най-значимото инвалидизиращо състояние на г-жа Й..

Налага се извод за липса на мотиви и подробна обосновка защо НЕЛК, потвърждавайки ЕР на ТЕЛК приема, че „увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия“ следва да е водещо заболяване, а не „синдром на вертебробазиларната артериална система“, която е била водеща в предходното ЕР на ТЕЛК от 2022г. и каквото е основното оплакване на освидетелстваното лице. В случая независимо, че ТЕЛК се е произнесъл след извършен клиничен преглед на лицето, съдът намира, че органите на медицинската експертиза не са положили дължимите усилия, за да установят пълно, обхватно и задълбочено каква е водещата диагноза на жалбоподателката, доколкото с горецитираните амбулаторни листове са установени доминиращи диагнози в клиничната картина - G45.0 и Н81.4, а при прегледа не са извършени специфични изследвания с апаратура или друг вид инвазивни изследвания в насока потвърждаване или отхвърляне на тези диагнози.

НЕЛК при ревизиране на ЕР на ТЕЛК, е следвало да констатира допуснатите от по-долустоящия орган пропуски, при което и на основание чл. 45, ал. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ е следвало да отмени и върне решението на ТЕЛК за ново произнасяне със задължителни указания, с което е нарушено и изискването на чл. 35 от АПК за изясняване на всички относими факти и обстоятелства от значение за случая.

Предвид обстоятелството, че обжалваният административен акт има характер и на медицинско заключение, същото следва да е постановено при вярно отразяване на здравословното състояние на освидетелстваното лице към момента на освидетелстването. Събраните по делото доказателства са индиция, че в случая това не е сторено поради непълно изясняване и безкритично немотивирано пренебрегване като водещи на диагнозите "синдром на вертебробазиларната артериална система“ и „световъртеж от централен произход“. Това мотивира настоящата инстанция да приеме, че обжалваното решение на НЕЛК, с което е потвърдено ЕР на ТЕЛК към МБАЛ „Света Анна-Варна“ АД се явява постановено в противоречие и в нарушение на чл.62 от НМЕ, която разпоредба изисква степента на трайно намалената работоспособност да се определи въз основа на задълбочен анализ на данните от наличната медицинска документация, даващи представа за реалното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит. Допуснатото нарушение на законовите изисквания, уреждащи процедурата по извършване на експертиза на работоспособността, се е отразило върху съдържанието на волеизявлението на органа, обективирано в обжалваното решение и следва да бъде квалифицирано като съществено такова, представляващо основание за отмяна на оспорения акт, като незаконосъобразен. Като се има предвид, че в медицинската документация на А. Й. са налице данни за няколко увреждания, като всяко от тях е отправна точка за оценка на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане, и че следва да се посочи отделен процент, и оценката на трайно намалената работоспособност/вид и степента на увреждане за всяко от тях, като към най-високия процент по съответната отправна точка на най-тежкото (водещото) увреждане, се прибавят 20 на сто от сбора на процентите на останалите съпътстващи увреждания, то именно ТЕЛК следва да даде заключение кои са тези увреждания, кое е най- тежкото от тях, и да посочи какъв процент за всяко от тях се предвижда в Наредбата.

В допълнение към горното съдът намира, че в случая не е спазена и разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, доколкото ответникът не е изпълнил задължението си в условията на кумулативност да разгледа, както документацията намираща се в МЕД на пациентката, така и данните за нея, намиращи се в Националната здравноинформационна система. От мотивите на обжалваното решение е видно, че в хода на административното производство НЕЛК е разгледала само документацията, намираща се в МЕД на жалбоподателката, но не е направила справка за лицето в Националната здравноинформационна система, независимо, че изрично е посочено, че произнасянето е съобразно редакцията на чл. 50, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, направена с ДВ, бр. 23 от 19.03.2024 г. Съдът намира, че допуснатото нарушение от страна НЕЛК на административнопроизводствените правила при прилагането на чл. 50, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ е съществено, доколкото в Националната здравноинформационна система, може да се съдържат данни за извършени прегледи, епикризи и др. на освидетелстваното лице, които следва да бъдат съобразени от НЕЛК, в резултат на което би могло да се стигне до друго решение на поставения пред административния орган въпрос. Ето защо оспореното ЕР подлежи на отмяна и като издадено при така допуснатото съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Преписката следва да се върне на НЕЛК, в съответствие с правилото на чл. 173 ал. 2 от АПК, за ново произнасяне при съобразяване на указанията по тълкуването и приложението на закона, дадени с настоящото решение, като след като се анализира задълбочено и обективно документацията, налична в медицинското експертно досие и данните за пациентката, намиращи се в Националната здравноинформационна система, а при необходимост и преглед на освидетелстваното лице да се направи нова оценка на здравословното състояние на жалбоподателката към датата на освидетелстването, да се определи процента ТНР за всяко от наличните заболявания, както и общ процент на трайно намалена работоспособност съобразно отправните точки по приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от НМЕ, както и Методика за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) в проценти, представляваща приложение № 2 към чл. 63, ал. 3 от НМЕ.

Съгласно чл. 174 АПК, съдът следва да определи срок за новото произнасяне. Съгласно чл. 47, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ, Националната експертна лекарска комисия постановява своите решения в срок 3 месеца от датата на постъпване на медицинските документи. На тази нормативна уредба, съдът приема, че НЕЛК следва да се произнесе в тримесечен срок от влизане в сила на настоящето съдебно решение.

Независимо от изхода на спора, разноски на жалбоподателя не следва да се присъждат, т. к. доказателства за извършени такива, не са представени.

Мотивиран от изложеното, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на А. Й. Й. с [ЕГН], Експертно решение № 91802 от зас. №149 проведено на 21.11.2024г. на Националната експертна лекарска комисия, Специализиран състав по Неврологични, УНГ и ССЗ, с което е потвърдено ЕР на Териториалната експертна лекарска комисия № 92152 от зас. №111 проведено на 11.06.2024г. при МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД.

ВРЪЩА делото като преписка на НЕЛК, Специализиран състав по Неврологични, УНГ и ССЗ за произнасяне по жалба на А. Й. Й. с [ЕГН] срещу ЕР на Териториалната експертна лекарска комисия № 92152 от зас. №111 проведено на 11.06.2024г. при МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД в тримесечен срок от влизането в сила на настоящото съдебно решение.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.