Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./……………2018 г.
Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет
и първи май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВИН ШАКИРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ПЕНЕВА КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
при секретар Марияна Иванова
като разгледа докладваното от съдия Светла Пенева
въззивно гражданско дело № 595 по
описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по въззивна жалба на Е.С.П. чрез адвокат В.Д. срещу решение № 200
от 18.01.2018 г., постановено по гр.д.№ 6770 по описа за 2017 г. на Районен съд
– Варна, десети състав, в следните части: с която е осъден въззивника да
заплаща в полза на Б. Е.П. чрез неговата майка и законен представител С.Т.Т.П.
месечна издръжка в размер на 700 лева, считано от влизане в сила на решението
до настъпване на законно основание за нейното изменяване или прекратяване, с
падеж пето число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната
лихва върху всяка закъсняла вноска, на основание член 143, алинея 2 от СК; с
която е определен режим на лични отношения на бащата Е.С.П. с детето Б. Е.П.,
като му се дава възможност да взема детето при себе си: всяка първа и трета
седмица от месеца от 18 часа в петък до 17 часа в неделя с преспиване на детето
при бащата, всяка четна Нова година за периода от 12 часа на 31.12. до 12 часа
на 01.01. с преспиване на детето при бащата, всяка нечетна Коледа от 18 часа на
24.12. до 12 часа на 26.12. с преспиване на детето при бащата, всяка четна
година по време на Великденските празници от 10 часа на Велика събота до 18
часа на Велика неделя, всяка година на рождения ден на бащата, всяка четна
година на рождения ден на детето от 11 часа до 20 часа, а всяка нечетна – на
деня, следващ рождения ден на детето, от 11 часа до 20 часа, както и два пъти
по десет дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.
Във
въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на
решението в атакуваните му части, както и за постановяването му при неправилна
преценка на събраните доказателства. Сочи се, че професията на бащата и
обективната невъзможност той да осъществява ежемесечно контакт с детето, силно
изразения родителски конфликт, едностранното преустановяване от страна на
майката на контактите между детето и бащата, както и неговите близки роднини,
несъобразяването на майката с постановените привременни мерки, изградената до
раздялата емоционална връзка на детето с бащата, ниската възраст на детето не
са взети предвид при определяне на режима на лични отношения между въззивника и
Б.. В интерес на детето и като предпоставка да се запази връзката баща – дете е
да бъде постановено личните контакти да се осъществяват всяка нечетна седмица
от месеца – от 17 часа в петък след учебните занятия. Също така следва да бъдат
определени допълнителни дни през новогодишните празници, за да се постигне
равномерно разпределение на контакта с детето през коледните и новогодишните
празници. В нарушение на член 59, алинея 3 от СК съдът не е определил режим на
лични отношения през пролетната ваканция и официалните празници. При липса на
правни аргументи е ограничен и режимът през лятната ваканция и не е дадена
възможност на бащата да поддържа контакт с детето при отсъствието си от
страната чрез мобилна връзка. Определеният контакт с детето на бащата на
рождения му ден е непрецизиран. Отделно от това се излагат съображения, че
определеният размер на издръжката над 500 лева не съответства на единия от
критериите, посочени в член 142 от СК – нуждите на детето, за което се дължи
издръжката. В тази връзка се навежда, че детето не е навършило три години;
клинично здраво е, развива се нормално за възрастта си, не боледува;
посещението на частна детска ясла е субективно желание на майката, а не е
продиктувано от специфични потребности на детето; високото трудово
възнаграждение, което получава бащата, не е основание за определяне размер на
издръжка над обичайно определяната за дете на такава възраст.
Поради
това се иска решението в обжалваните му части да бъде отменено и постановено
друго, съобразно изложеното във въззивната жалба.
В
срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от С.Т.–П., с
който е оспорила жалбата като неоснователна.
Въззиваемата излага твърдения, че обжалваните части от решението са
правилни и законосъобразни, тъй като съдът подробно е изложил съображенията си,
мотивирани от установеното с разпита на свидетелите и изготвения социален
доклад за непосредствените отношения на родителите с детето. Твърди се, че
майката е предложила на бащата режим на лични отношения, който е по-разширен от
постановения от районния съд, за което по делото са приложени доказателства, но
същият е отказал да подпише споразумение. Правилно съдът е приел, че служебните
ангажименти на бащата не са основание за разширяване на режима през уикендите.
Възразява се и против тълкуването във въззивната жалба на равномерно
разпределение на пребиваването на детето по коледните и новогодишните празници.
В тази връзка и с допълнението, че към настоящия момент детето посещава детска
ясла и е във все още ниска възраст, се възразява и против определяне режим на
лични отношения, съобразен с учебната година и ваканции, както и с официалните
празници. Акцентира се, че бащата не притежава достатъчно познания и умения за
самостоятелно обгрижване на детето. Също така се отбелязва, че не е необходимо
да бъде постановявано като част от режима на контакти и мобилна и видео връзка
между бащата и детето, доколкото такава съществува и понастоящем, без това да е
скрепено със съдебен акт. Оспорват се категорично наведените твърдения, че
майката и неговата баба по майчина линия възпрепятстват контактите между бащата
и детето. Досежно определеният размер на издръжката се излага, че съдът е
съобразил всички релевантни обстоятелства – размерът на наема за жилището,
където живеят майката и детето; размерът на таксата за детска ясла, в която са
включени и разходите за задоволяване емоционални и социални потребности на
детето /спорт, музика, изобразително изкуство, конструиране, английски език/;
необходимите разходи за облекло, храна, медицински грижи, комунални услуги и
други. Подробно се обяснява, че детето е посещавало частна детска ясла по
споразумение между двамата родители, както и какви са причините за това.
Въззиваемата
претендира потвърждаване на решението в атакуваните му части.
Настоящият състав на Варненски
окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по
вътрешно убеждение, съобразно член 235
от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна
страна следното:
С.Т.Т.
и Е.С.П. са сключили граждански брак на 18.07.2014 г., за което е съставен акт
за граждански брак № 83 от 18.07.2014 г. от длъжностното лице по гражданско
състояние в град Балчик, като съпругата е приела да носи фамилно име П.. На
основание член 325 от ГПК постановеното по делото решение № 200 от 18.01.2018
г., с което бракът между страните е прекратен, е влязло в сила.
Предмет
на въззивното обжалване са единствено частите на съдебния акт, съдържащи
произнасяне по отношение на определения режим на лични отношения на Б. Е.П. с
неговия баща и размера на присъдената издръжка в полза на детето.
По отношение на режима на лични отношения
Семейният
кодекс не разписва правила по отношение на това на кого от двамата родители да
бъдат предоставени за упражняване родителските права или какъв да бъде
интензитета на личния контакт с детето на родителя, комуто не са предоставени
родителските права, като дава свобода на съда да преценява конкретните
обстоятелства с оглед интереса на детето като възпитателските качества на
родителите, полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите,
привързаността на детето към родителите, пола и възрастта му, възможността за
помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и
материалните възможности – член 59, алинея 4 от СК. Тези обстоятелства, взети в
съвкупност, формират комплексният критерий, въз основа на който се извършва
преценката. Под "интереси на децата", както е разяснено в ППВС №
1/1974 г., чиито указания са запазили силата си и при действащия СК, следва да
се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане, възпитание и
развитие, създаване на навици и дисциплина, подготовка за адаптирането му в
обществото и изобщо изграждането на всяко дете като съзнателен гражданин.
Изброяването на обстоятелствата в член
59, алинея 4 от СК е примерно, а не изчерпателно. Това е минимумът, който
трябва да бъде взет предвид при изследване на най-добрия интерес на детето по
смисъла на § 1, точка 5 от ДР на ЗЗДт.
Поддържането
на лични отношения между бащата и детето е жизнено необходимо за тях с оглед
създаване на възможност чрез общуване детето да развива чувства на обич,
привързаност и доверие, което ще съдейства за правилното им развитие,
спокойствие и самочувствие. Безспорна е нуждата на всяко дете от системен
контакт с двамата му родители и в частност с този, на когото не е предоставено
упражняването на родителските права. В съгласие с член 8 от Европейската
конвенция за защита правата на човека и основните свободи и на неговото
тълкуване в практиката, уважението към семейния живот изисква, когато семейният
живот, дори и във формата на съжителство без брак е приключил, контактът между
детето и отсъстващия родител да продължи. Известно е становището на Съда по
правата на човека в Страсбург, че взаимната полза, която родителят и детето
черпят от отношенията помежду си, е основен елемент от семейния живот.
Следователно Европейската конвенция по правата на човека и органите, призвани
да я прилагат и следят за нейното правилно приложение, признават “право на
контакт” като фундаментално човешко право по смисъла на член 8. То принадлежи
еднакво, както на всеки от родителите, така и на детето. Стремежът е да се
постигне подходящ баланс между правата, като основен критерий за това са
интересите на детето от контакта. За тази цел семейният живот следва да бъде
разглеждан като двустранен и съдът да се намесва чрез принудителни мерки само,
ако ненамесата би причинила вреда на детето. В тази връзка следва да се
отбележи, че за родителя, комуто са предоставени родителските права възникват
допълнителни задължения – да спазва коректно поведение спрямо другия, да не
настройва детето срещу него и да не накърнява авторитета му.
Режимът
на лични отношения се определя въз основа на обстоятелствата, установени във
всеки конкретен случай, като основен критерий, както бе отбелязано по-горе, е най-добрият
интерес на детето. Тъй като мерките във всички случаи се отнасят за бъдещ /след
влизането в сила на решението/ период, ограничен по силата на закона само до
навършването на пълнолетие, те може да бъдат определени и по конкретни периоди,
съобразени с опитните правила, с възрастта и със свързаните с нея обективни
изменения в психо-емоционалните способности и потребности на детето. При
неефективност на така определените мерки законът дава възможност на всеки
родител да иска изменението им или определянето на нови.
От
представения при първоинстанционното разглеждане на делото социален доклад се
установява, че към настоящия момент детето се отглежда от своята майка при
много добри социално-битови условия, дневният му режим е съобразен с възрастта
и потребностите му, то посещава детско заведение. Откакто майката е напуснала
семейното жилище, детето не поддържа редовно контакти със своя баща и това
най-вече се дължи на характера на работата на Е.П.. Бащата работи на кораб, като
се редуват контракти от три месеца работа и три месеца почивка в България.
Семейното жилище, което ответникът обитава, е много добре оборудвано с всичко
необходимо за едно съвременно домакинство, има възможност за обособяване на
детска стая. По време на срещите между Е. и Б. е наблюдавано наличие на
емоционална връзка между двамата, като детето реагира положително при срещите с
баща си. Установява се още, че роднините по бащина линия на Б. също желаят да
поддържат връзка с детето, предвид създадената близост помежду им. Желанието на
майката съответства на нуждите на сина и́ – държи той да общува пълноценно
с баща си и разширеното му семейство, което е правилно за психо-емоционалното
му развитие.
Именно изхождайки
от „най-добрия интерес на детето“ и вземайки предвид спецификите на настоящия
случай, в частност трудовата заетост на бащата на дете, съдът счита, че режимът
на лични отношения между двамата следва да бъде разширен по начин, който
способства да бъде запазена установената в социалния доклад топла връзка между баща
и син. Продължителните периоди, през които родителят отсъства от страната при
осъществяване на трудовата си дейност следва да бъдат компенсирани чрез
по-дълги и чести срещи със сина му в месеците, които е на територията на
Република България, но този режим следва да бъде пропорционален на възможността
на майката пълноценно да осъществява родителските си права спрямо детето,
включително през свободните за двамата
уикенди и празници. Следва да бъде постигнат баланс между определения режим на
лични отношения на детето с бащата и упражняваните от майката родителски права,
който да способства запазването на близките отношения и с двамата родители,
което е осъзната от тях необходимост за гарантиране на интересите на детето, включващи
създаване и поддържане на чувства на обич, привързаност и доверие и към двамата
родители, което ще съдейства за правилното му възпитание,развитие, спокойствие
и самочувствие. Обстоятелството, че
бащата работи извън страната и отсъства значително време, не следва да се
отразява на положението на детето, като в този смисъл е и константната практика
на ВКС.
Комуникацията на бащата с детето по
време на изпълняване на трудовите му задължения извън страната е въпрос от
ежедневен характер, който следва по принцип да бъде разрешен в дух на
разбирателство между двамата родители и те следва да положат максимално усилия
да разговарят помежду си относно обстоятелствата, касаещи Б.. Към настоящия
момент детето е на възраст, на която има нужда от личен контакт със своите
родители, и макар то да не може още да разбере начина на комуникация чрез
мобилна или видеовръзка, е необходимо родителите да положат усилия в тази
насока. Майката от своя страна при изявено желание от детето трябва да му
осигури подходящите условия за осъществяване на отдалечена връзка с бащата
посредством подходящите телекомуникационни средства, но към настоящия момент
това да не става при предварително определен режим и график, а да е съобразено
с желанията и възможностите на детето, както и с трудовата заетост на бащата. На същия следва да бъде
осигурена възможност да разговаря перманентно с детето Б. по телефон или чрез
интернет телефония /скайп, фейсбук или други/.
Предвид
изложените цели и критерии следва да бъде определен подходящ режим на лични
отношения между детето и неговия баща, при който Е.П. ще взема и връща Б. от
дома на майка му: всяка нечетна седмица от календарната година, считано от
началото на годината, от 18 часа в петък до 17 часа в неделя с преспиване;
всяка четна година за коледните празници от 9 часа на 24 декември с преспиване
до 19 часа на 26 декември; всяка нечетна година – за Новогодишните празници от
19 часа на 29 декември с преспиване до 19 часа на 01 януари и за Великденските
празници от 9 часа на Разпети петък с преспиване до 19 часа на третия ден от
Великден; на рождения ден на бащата – в неработен ден от 10 часа до 19 часа, а
в работен – от 17 часа до 20 часа; всяка нечетна година на деня, следващ
рождения ден на детето – в неработен ден от 9 часа до 20 часа, а в работен ден
– от 17 часа до 20 часа; един месец през лятото, разделен на две части по 15
дни за времето от 01 юни до 10 септември – от 9 часа на първия ден до 20 часа
на последния ден, когато майката не е в платен годишен отпуск, като тя следва
до 01 май да уведоми бащата чрез електронна поща за планувания отпуск, а ако не
го стори – бащата има право сам да определи дните, през които взема детето,
като уведоми майката за това чрез електронна поща; както и
С.Т.Т. да осигури възможност Е.С.П. да провежда с
детето Б. телефонни /или по скайп, фейсбук или друг интернет способ/ разговори.
Предвид частично несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, решението в обжалваната част досежно режима на лични
отношения на детето с бащата следва да бъде отменено, като се постанови ново в
посочения по-горе смисъл.
По отношение на дължимата издръжка
Според
постановките в ППВС № 5 от 16.11.1970 г., доразвити с ППВС № 5 от 30.11.1981 г.,
нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят от обикновените
условия на техния живот. Вземат се предвид възрастта, образованието и всички
обстоятелства, които са от значение за случая, като нуждите са винаги
конкретни. Възможностите на лицето, което дължи издръжката са основание за
даването й и показател за нейния размер. Те също винаги са обективни и
конкретни. Определят се от доходите, имуществото, квалификацията на задълженото
лице. Неговото обществено положение и размерът на доходите му не следва да
водят до присъждане на издръжка в размери, които стимулират към неполезен начин
на живот, към лукс или за получаване на средства за цели извън издръжката. Но
за да бъдат приложени правилно тези разяснения следва да се имат пред вид
условията, при които са живели децата в семейство със значителни материални
възможности на задължените лица и на които по-пълно са задоволявани
потребностите, не само за биологично, но и за духовно израстване и хармонично
развитие. В тези случаи се определя по-висока по размер издръжка. Този по-висок
размер не би насочил използването й за цели, неприсъщи на предназначението й,
ако с издръжката се осигуряват условия на издържаното дете, каквито би имало,
ако родителите живееха заедно. Издръжката в тези случаи не следва да е в нисък
размер и да пречи за правилното и хармонично изграждане на издържания и за
подготовката му за пълноценна изява в обществото. При определяне размера на
издръжката следва да се определи общата сума за издръжка на детето, която да се
разпредели съобразно възможностите на родителите. За размера е от значение и
при кого от родителите детето е предоставено за отглеждане, като усилията,
които се полагат и ангажираносттта на родителя във връзка с отглеждане на
детето следва да се вземат под внимание при определяне на издръжката, която той
дължи.
От
представеното писмени доказателства пред двете инстанции се установява, че Б. посещава
ясла през настоящата учебна година в ЧДГ „М.” - Варна с месечна такса 650 лева.
Видно
от приложения договор за наем от 31.03.2017 г., сключен за срок до 31.01.2018 г.,
майката С.Т. е поела задължение ежемесечно
да заплаща наем за недвижим имот в размер на 600 лева, а получаваните от
нея доходи от работата и́ в Община Варна – район „Аспарухово“ като главен
експерт „Участъков архитект” възлизат на 920 лева, а по силата на договор за
хоноруван преподавател от 22.08.2017. ищцата провежда цикли от лекции в Частен
център за професионално обучение срещу почасово възнаграждение в размер на 15
лева на учебен час. Предвид всичко
гореизложено, дължимите месечни такси за обучението на детето, както и за
осигуряване на недвижим имот, където да живее след напускането от майка му на
семейното жилище, възлизат на 1 250 лева, като в тази сума не са включени
задълженията за комунални услуги, храна, дрехи и всички останали продукти,
представляващи екзистенц минимум. Действително заплащането на месечна такса в
размер на 650 лева за детска градина е сравнително висока сума съобразно
стандарта на „средния българин“, но определянето на размера на месечната
издръжка на детето не се определя от общите нужди на домакинствата в страната,
а от конкретните нужди на детето. Посоченият разход не се явява „луксозен“ по
смисъла на цитираните постановления на Върховния съд, а съответстват на потребностите
на малолетния Б.. От представения пред първоинстанционния съд социален доклад се
установява, че отделените средства за по-високо заплатени занимания в частната
детска градина са с цел стимулиране на развитието на детето, което е видимо
контактно, усмихнато и добре обгрижвано дете. Високите месечни вноски за
учебното заведение са в най-добър интерес на детето, поради което следва да се
приеме, че те биха били заплащани и при положение, че родителите му не бяха
прекратили брака си с развод. Целта на заплащана издръжка е именно да се
осигури на детето този имуществен стандарт, който то би имало и ако родителите
му не се бяха развели, като това не следва негативно да се отразява на
възможностите му да посещава най-добрите учебни заведения, да се облича добре и
като цяло да поддържа стандарт на живот, който би имал ако живееше с майка си и
баща си.
Видно
от представеното в легализиран превод на български език писмо за назначаване на
работа от 16.12.2016 г. Е.П. за периода 30.07.2017 г. – 04.11.2017 г. е заемал
длъжността втори помощник-капитан. На 04.02.2018 г. въззивникът е отново
назначен на длъжност втори помощник-капитан, като продължителността на
контракта му е била до 30.04.2018 г. От представените при първоинстанционното
разглеждане на делото разпечатки за движението по сметките на Е.П. е видно, че той
получавал трудово възнаграждение в размер на над 8 000 долара месечно. Поради
изложените съображения безпротиворечиво се установява, че въззивникът получава
по-високи трудови доходи и притежава по-големи финансови възможности от майката
на детето, поради което той следва да поеме по-голяма тежест в издръжката му,
която месечно възлиза на общо 1 000 лева, от която бащата следва да осигурява
сумата от 700 лева. Определената издръжка изцяло съответства на финансовите
възможности на бащата и би осигурила достатъчно средства на детето за
правилното и хармонично му изграждане, без да се засяга стандарта му на живот и
възможностите му за развитие, спрямо тези, които би имало ако живееше и с
двамата си родители.
В обжалваната част, касаеща определения
размер на задължението за издръжка, първоинстанционното решение е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските
С
оглед изхода на спора - жалбата е частично уважена и в същото време отхвърлена
в другата и́ част -, поради което на страните не се следва присъждане на
разноски, а извършените от тях съдебно-деловодни разходи в производството
следва да останат така, както са направени.
По изложените съображения и на основание член 271,
алинея 1 от ГПК, настоящият състав на въззивния съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 200 от
18.01.2018 г., постановено по гр.д.№ 6770 по описа за 2017 г. на Районен съд –
Варна, десети състав, в частта, с която е осъден въззивника да заплаща в полза
на Б. Е.П. ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител С.Т.Т.-П.
месечна издръжка в размер на 700 лева, считано от влизане в сила на решението
до настъпване на законно основание за нейното изменяване или прекратяване, с
падеж пето число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната
лихва върху всяка закъсняла вноска, на основание член 143, алинея 2 от СК
ОТМЕНЯ решение № 200 от 18.01.2018 г., постановено
по гр.д.№ 6770 по описа за 2017 г. на Районен съд – Варна, десети състав, в
частта, с която определен режим на лични отношения на бащата Е.С.П. с детето Б.
Е.П., като му се дава възможност да взема детето при себе си: всяка първа и
трета седмица от месеца от 18 часа в петък до 17 часа в неделя с преспиване на
детето при бащата, всяка четна Нова година за периода от 12 часа на 31.12. до
12 часа на 01.01. с преспиване на детето при бащата, всяка нечетна Коледа от 18
часа на 24.12. до 12 часа на 26.12. с преспиване на детето при бащата, всяка
четна година по време на Великденските празници от 10 часа на Велика събота до
18 часа на Велика неделя, всяка година на рождения ден на бащата, всяка четна
година на рождения ден на детето от 11 часа до 20 часа, а всяка нечетна – на
деня, следващ рождения ден на детето, от 11 часа до 20 часа, както и два пъти
по десет дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения между Е.С.П.
ЕГН ********** с детето Б. Е.П. ЕГН **********, като бащата ще взема и връща Б.
от дома на майка му С.Т.Т.-П. ЕГН **********: всяка нечетна седмица от
календарната година, считано от началото на годината, от 18 часа в петък до 17
часа в неделя с преспиване; всяка четна година за коледните празници от 9 часа
на 24 декември с преспиване до 19 часа на 26 декември; всяка нечетна година –
за Новогодишните празници от 19 часа на 29 декември с преспиване до 19 часа на
01 януари и за Великденските празници от 9 часа на Разпети петък с преспиване
до 19 часа на третия ден от Великден; на рождения ден на бащата – в неработен
ден от 10 часа до 19 часа, а в работен – от 17 часа до 20 часа; всяка нечетна
година на деня, следващ рождения ден на детето – в неработен ден от 9 часа до
20 часа, а в работен ден – от 17 часа до 20 часа; един месец през лятото,
разделен на две части по 15 дни за времето от 01 юни до 10 септември – от 9
часа на първия ден до 20 часа на последния ден, когато майката не е в платен
годишен отпуск, като тя следва до 01 май да уведоми бащата чрез електронна поща
за планувания отпуск, а ако не го стори – бащата има право сам да определи
дните, през които взема детето, като уведоми майката за това чрез електронна
поща.
ЗАДЪЛЖАВА С.Т.Т.-П. ЕГН ********** да осигури възможност на Е.С.П. ЕГН **********
за осъществяване един път седмично на отдалечен контакт с детето Б. Е.П. чрез технически
средства, осигуряващи звукова и зрителна връзка свободно и по желание на детето
в рамките на свободното му време, съобразено
с дневния режим, определен от нея, като отчете режима на трудова заетост
на бащата.
Решението в частта му досежно издръжката не
подлежи на обжалване на основание член 280, алинея 3, точка 2 от Гражданския
процесуален кодекс, а в останалата част може да бъде обжалвано в едномесечен
срок от връчването му на страните с касационна жалба чрез Окръжен съд – Варна
пред Върховен касационен съд по реда на член 280 и следващи от Гражданския
процесуален кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.