№ 12129
гр. София, 19.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 123 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:И.Г.М.
при участието на секретаря И.И.И.
като разгледа докладваното от И.Г.М. Гражданско дело № 20231110168607
по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА Част Трета, глава Двадесет и
пета от ГПК – БЪРЗО ПРОИЗВОДСТВО.
Предявен е от А. Ф. срещу /ФИРМА/ иск с правно основание чл. 128, т.
2 от КТ за сумата от 2340 лв. – неплатено в срок основно трудово
възнаграждение за периода от 01.07.2023 г. до 30.09.2023 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска –
15.12.2023 г. до окончателното й плащане.
С исковата молба ищецът А. Ф. от гр. София чрез процесуалния
пълномощник адвокат Е. У. поддържа, че е работил при ответника /ФИРМА/
по трудов договор в периода от 15.05.2023 г. до 01.10.2023 г., като е заемал
длъжността „практикуващ неконвенционални методи за благоприятно
въздействие“ с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 780 лв.
Бил изгонен от дружеството със заплахи, като към датата на завеждане на
исковата молба, документи за прекратяване на трудовото правоотношение не
му били връчени. Излага твърдение, че не му е платено от ответника
трудовото възнаграждение за месеците 07.2023 г., 08.2023 г. и 09.2023 г.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
1
му заплати общата сума в размер на 2340 лв. – дължимо неплатено в срок
основно трудово възнаграждение за периода от 01.07.2023 г. до 30.09.2023 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване
на иска – 15.12.2023 г. до окончателното й плащане.
Ответникът – /ФИРМА/, чрез процесуалния пълномощник адвокат Р. Д.
в писмен отговор от 12.02.2024 г., подаден по куриер на 09.02.2024 г., в срока
по чл. 131 ГПК поддържа становище за неоснователност на предявения иск.
Твърди се, че ищецът бил получил срещу подпис във ведомостите за заплати
трудовото си възнаграждение за месеците 07.2023 г. и 08.2023 г., а трудовото
възнаграждение за месец 09.2023 г. било „задържано от работодателя на
основание чл. 206, ал. 1 КТ, до изясняване на случая с полицията – налице ли
е кражба на движими вещи – собственост на търговското дружество –
работодател“.
Софийският районен съд, II Г.О., 123 състав, като взе предвид
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и
обсъди наведените от страните доводи, съгласно разпоредбите на чл. 235, ал.
2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори по делото, а и от ангажирания като писмено доказателство
от всяка от двете страни в процеса, в заверен от съответната страна препис
Трудов договор № 8/11.05.2023 г. се установява, че между страните валидно е
било възникнало и е съществувало трудово правоотношение, по което
ответникът /ФИРМА/, гр. София е бил работодател, а ищецът А. Ф. –
служител, заемащ длъжността „практикуващ неконвенционални методи за
благоприятно въздействие“ с уговорено основно месечно трудово
възнаграждение за служителя в размер на 780 лв.
От събраните в процеса писмени доказателства и от заключението на
съдебно – почерковата експертиза, се установява, че ответникът е платил, а
ищецът е получил в пълен размер дължимото му се трудово възнаграждение
за месеците 07.2023 г. и 08.2023 г. в размер на 1560 лв., поради което в тази
част искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Неоснователни са възраженията на ответника относно дължимото на
ищеца трудово възнаграждение за месец 09.2023 г. Не се установява наличие
на никое от основанията по чл. 272, ал. 1 КТ, при които работодателят може
да прави удръжки от трудовото възнаграждение на служителя. Ответникът не
2
спори за обстоятелството, че не е платил на ищеца трудовото възнаграждение
за месец 09.2023 г., тъй като е задържал последното „на основание чл. 206, ал.
1 КТ, до изясняване на случая с полицията – налице ли е кражба на движими
вещи – собственост на търговското дружество – работодател“. Последното
фактическо действие на работодателя – ответник не намира опора в закона и
по същество е недопустимо. При тези фактически данни и събраните в
процеса доказателства искът с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ следва да
бъде уважен за сумата от 780 лв. – неплатено в срок основно трудово
възнаграждение за месец 09.2023 г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на предявяване на иска – 15.12.2023 г. до
окончателното й плащане.
По отхвърлената част от иска, ищецът не дължи по сметка на
Софийския районен съд държавна такса и разноски, на основание чл. 83, ал. 1,
т. 1 ГПК и чл. 359 КТ.
При този изход на спора, ответникът следва да понесе направените от
ищцата разноски по делото, съразмерно с уважената част от исковете, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ищецът е направил разноски по делото за възнаграждение на един
адвокат в размер на 600 лв.
Настоящият съдебен състав намира, че с оглед защитавания материален
интерес – цената на предявения иск – 2340 лв. и действителната правна и
фактическа сложност на делото, адвокатското възнаграждение в размер на 600
лв. е над установения минимум в чл. 7, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1, т. 1, предл.
последно от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения – 534 лв., до който размер следва да бъде
редуцирано по възражението на ответника, заявено на основание чл. 78, ал. 5
ГПК.
Предвид изложеното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 178 лв. – направени по
делото разноски за възнаграждение на един адвокат, съразмерно с уважената
част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Делото е трудово и на основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 359 КТ
ищецът не дължи държавна такса за издаване на обезпечителна заповед,
поради което този разход за сумата от 5 лв., като недължимо направен, не
3
подлежи на възстановяване от страна на ответника, съразмерно с уважената
част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ответникът претендира присъждане на разноски. Такива са направени
за възнаграждение на един адвокат в размер на 800 лв., като с оглед
защитавания материален интерес и действителната правна и фактическа
сложност на делото, адвокатското възнаграждение следва да бъде редуцирано
до размер на 534 лв., в съответствие с установения минимум в чл. 7, ал. 2, т. 2,
вр. ал. 1, т. 1, предл. последно от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, по възражението на ищеца, заявено
на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.
Предвид изложеното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответника сумата от 356 лв. – направени по делото
разноски за възнаграждение на един адвокат, съразмерно с отхвърлената част
от иска, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК във
връзка с чл. 71, ал. 1 ГПК, чл. 73, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 1 от Тарифа за
ДТССГПК (обн. ДВ бр. 22 от 28.02.2008 г.) и чл. 77 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийския районен съд
държавна такса в размер на 31.20 лв., както и направените по делото разноски
за възнаграждение на вещо лице, в размер на 186.60 лв., съразмерно с
уважената част от исковете.
На основание чл. 242, ал. 1, предложение 2 ГПК следва да се допусне
предварително изпълнение на невлязлото в сила съдебно решение, в частта
му, с която се присъжда възнаграждение за работа по чл. 128, т. 2 КТ.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, 123 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА /ФИРМА/ с ЕИК ******** със седалище и адрес на
управление ******** ДА ЗАПЛАТИ на А. Ф. с ЕГН ********** с адрес
******** сумата от 780 лв. – неплатено в срок основно трудово
възнаграждение за месец 09.2023 г., на основание чл. 128, т. 2 КТ, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 15.12.2023 г. до окончателното й
плащане, както и сумата от 178 лв. – направени по делото разноски за
4
възнаграждение на един адвокат, съразмерно с уважената част от иска, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 78, ал. 5 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Ф. с ЕГН ********** с адрес ********
срещу /ФИРМА/ с ЕИК ******** със седалище и адрес на управление
******** иск с правно основание чл. 128, т. 2 ГПК за сумата от 1560 лв. –
трудово възнаграждение за месец 07.2023 г. и за месец 08.2023 г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА А. Ф. с ЕГН ********** с адрес ******** ДА ЗАПЛАТИ на
/ФИРМА/ с ЕИК ******** със седалище и адрес на управление ********
сумата от 356 лв. – направени по делото разноски за възнаграждение на един
адвокат, съразмерно с отхвърлената част от иска, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК.
ОСЪЖДА /ФИРМА/ с ЕИК ******** със седалище и адрес на
управление ******** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Софийския районен съд
сумата от 31.20 лв. – дължима държавна такса, както и сумата от 186.60 лв.
– разноски за възнаграждение на вещо лице, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
във връзка с чл. 71, ал. 1 ГПК; чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК и чл. 77 ГПК.
ДОПУСКА, основание чл. 242, ал. 1, предложение 2 ГПК,
ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на невлязлото в сила съдебно
решение, в частта му, с която се присъжда сумата от 780 лв. – неплатено в
срок основно трудово възнаграждение за месец 09.2023 г., на основание чл.
128, т. 2 КТ.
НА ИЩЕЦА ДА СЕ ИЗДАДЕ изпълнителен лист за сумата от 780
лв. – неплатено в срок основно трудово възнаграждение за месец 09.2023 г.,
на основание чл. 128, т. 2 КТ.
РЕШЕНИЕТО в частта, с която се допуска предварително изпълнение
на невлязлото в сила съдебно решение, има характер на определение и може
да се обжалва с частна жалба пред СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ СЪД в
ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК, считано от датата на съобщаването му на
страните, на основание чл. 275, ал. 1 ГПК
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ СЪД в ДВУСЕДМИЧЕН СРОК, считано от
27.06.2024 г., на основание чл. 315, ал. 2 ГПК.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6