№ 22
гр. 7000 Русе, , 22.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на осемнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Татяна Т. Илиева
при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева
като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело №
20204520103693 по описа за 2020 година
Ищецът „Кредитреформ България“ ЕООД твърди, че на 25.04.2016 г. между
,,4финанс" ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка
„Вивус" и Ц. И. Б. бил сключен Договор за кредит № **********. С подписването му
кредитополучателят потвърждавал, че е прочел и приема условията на договора и
бланката на Стандартния европейски формуляр, че желае да сключи договора за
кредит с кредитодателя и се съгласява последният да преведе сумата по кредита по
описаната във формуляра за заявка банкова сметката или по избран алтернативен
начин. Сключеният договор за кредит се явявал трети по ред между страните. В
заявката си Ценка Балканска заявявила желание да и бъде отпусната сумата 1000 лв.,
както и искане на допълнителна, незадължителна услуга за експресно разглеждане.
Кредитът бил отпуснат за период от 30 дни, с падеж на 25.05.2016 г., като сумата била
получена от кредитополучателя посредством системата еPay.bg на същия ден -
25.04.2016 г. Съгласно уговореното в договора за кредит, към датата на падежа -
25.05.2016 г. ответникът следвало да върне 1240 лева, от които: 1000 лева - главница,
206,31 лева - такса за експресно разглеждане, 33,69 лева - договорна лихва. С
настъпване на падежа по договора крепитополучателят не погасил дължимите суми и
изпаднал в забава.
На 23.11.2018 г. ,,4финанс" ЕООД в качеството си на цедент сключило с
„Кредитреформ България" ЕООД, в качеството си на цесионер, договор за прехвърляне
на вземания № BGF-2018-033/23.11.2018г., по силата на който цедентът прехвърлил на
цесионера вземанията по договор № ********** в общ размер 2478 лева, подробно
1
описани в Приложение 1, неразделна част от цесията. Съгласно предоставеното
пълномощно и в изпълнение на условията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, „Кредитреформ
България" ЕООД изпратило уведомление за цесията чрез препоръчана пратка
посредством "Български пощи" ЕАД, което се върнало с отметка "Непотърсена".
Поради това към настоящата искова молба ищецът прилага уведомление за
извършената цесия.
Предвид изложеното, претендира да бъде постановено решение, с което Ц. И. Б.
бъде осъдена да заплати на „Кредитреформ България" ЕООД сумата 1000 лева,
представляваща неплатена главница по Договор за кредит № **********, ведон със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателнота й изплащане. В
условията на евентуалност и на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, моли ответницата да
бъде осъдена да му заплати горната сума като получила без правно основание, със
законната лихва от подаване на настоящата искова молба, както и направените
деловодни разноски.
В отговора на исковата молба ответницата оспорва наличието на валиден
договор за кредит между нея и цедента, че е подавала заявка за кандидатстване за този
кредит, както и да е получавала процесната сума от 1000 лв. Излага съображения и за
недействителност на договора за кредит, като противоречащ на закона /ЗПК и ЗЗП/ и
добрите нрави. Оспорва договорът за прехвърляне на вземане да й е надлежно връчен.
Претендира отхвърляне на предявените искове и присъждане на направените по делото
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявеният главен иск е осъдителен с правна квалификация: чл.79, ал.1 ЗЗД, във
вр. чл. 9 ЗПК във вр.с чл. 6 ЗПФУР;
В условията на евентуалност е предявен осъдителен иск с правна квалификация
чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва, при условията на
пълно и главно доказване, да установи наличието на посоченото облигационно
правоотношение – договор за кредит № ********** от 25.04.2016 г., сключен, чрез
средствата за комуникация от разстояние, съобразно законовите изисквания на ЗПФУР
/предоставил е информация на потребителя, съгласно чл. 8 ЗПФУР, както и е получил
съгласието на потребителя за сключване на договора/, предаването на уговорената
сума на ответника, уговореният падеж на договора, настъпването на изискуемостта на
претенциите, както и да установи вземането си по размер. По евентуалния иск, че е
2
предал на ответника сума в размер на 1000 лева. Ответникът носи насрещно доказване,
а при установяването на фактическия състав на вземането ответникът следва да
докаже, че задълженията са погасени. По евентуалния иск, че има основание да
задържи претендираната сума.
От представения договор за кредит № **********/ 25.04.2016 г. /л.10/ е видно,
че същият е сключен между „4финанс“ ЕООД в качеството на кредитодател и
ответницата, в качеството на кредитополучател, за сумата от 1000 лева. Договорът е
подписан от страните, включително носи подпис и на кредитополучателя, което
обстоятелство не е оспорено от ответницата. На същата дата от Ценка Балканска е
подписано и Искане за отпускане на кредит от 1000 лв. със срок на плащане 30 дни.
Видно от разписка от 25.04.2016 г. /л.18/, издадена от сРау.bg, ответницата, чрез
изписване на имената си и полагане на подпис, е удостоверила, че е получила от
представител на „4финанс“ ЕООД сумата от 1000 лева, „представляваща пълната
стойност на отпускания кредит съгласно договор за заем № **********“.
Предвид всички изложено съдът намира, че по делото се доказа, че между
„4финанс“ ЕООД и ответницата е сключен процесният договор за кредит, по силата на
който на последната е предадена в заем сума от 1000 лева. Съгласно договора,
ответницата се е задължила да върне сумата на 25.05.2016 г. Неоснователно е
възражението на пълномощника на Ценка Балканска за липса на валиден договор за
кредит между страните. Оспорените писмени доказателства са представени от ищеца за
справка в оригинал в съдебно заседание, подписите под тях срещу името на
ответницата не са оспорени и по никакъв начин не се доказват твърденията й, че тези
документи касаят сключени преди това заемни договори между страните.
Обстоятелството за наличието на предходни контракти между страните е ирелевантно
за настоящия спор.
В тежест на ответницата е да докаже плащане на претендираната сума, като
неблагоприятните последици от неустановяване на това обстоятелство са в нейна
тежест.
Не се доказа основателността и на възражението, направено в отговора на
исковата молба, че процесният договор за кредит е недействителен, като противоречащ
на ЗПК и ЗЗП, както и на добрите нрави. Същият, както и всяка страница от Общите
условия към него, съдържат подписа на кредитополучателя. Не са налице
доказателства, че приложените по делото ОУ се отнасят за предходен договор, сключен
между страните. Как е формиран лихвеният процент по кредита също е ирелевантно за
спора, тъй като в настоящия случай се претендира само чистата стойност на кредита,
която, съгласно чл.23 от ЗПК, се дължи дори и при недействителност на договора.
3
Видно от представения по делото договор за прехвърляне на вземания от
23.11.2018 г. и приложение № 1 към него /л.24-26/ вземанията по процесния договор са
цедирани на "Кредитреформ България" ЕООД. В приложение № 1 е
индивидуализирано вземането, което се прехвърля по основание, размер и кое е
задълженото лице. В договора за цесия е посочено, че приложение № 1 от договора е
неразделна част от него /т.1 дефиниции от договора/. Представено е пълномощно от
цедента, с което се упълномощава цесионерът да изпълни задължението по чл. 99, ал. 3
ЗЗД. Предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да извърши
съобщението до длъжника като негов пълномощник /решение № 156/30.11.2015 г., т.
д. № 2639/2014 г. на II т. о. и решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. №
5759/2014 г., III г. о./.
Към приложенията на исковата молба е представено уведомително писмо за
прехвърляне на вземането по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД от цесионера до длъжника.
Уведомлението, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до
длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3,
пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на
основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното право, настъпил след
предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде
съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на
цесионера срещу длъжника /решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав
на ВКС, ІІ т. о., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и
решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о. /.
С оглед изложените съображения съдът намира, че в хода на процеса по реда
на чл. 235, ал. 3 ГПК ответницата е редовно уведомена за извършената цесия,
уведомителното писмо съдържа конкретно посочване на правоотношението -
вземанията, които са предмет на настоящото производство. Ето защо ищецът е
материалноправно легитимиран да претендира всички вземания въз основа на
процесния договор за кредит, тъй като последният дължи да престира на него, а не на
стария кредитор.
С оглед изложеното съдът намира, че искът е доказан по основание и размер и
следва да бъде уважен.
Като законна последица от уважаване на иска следва да се присъди и законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
26.08.2020 г. до окончателното плащане, каквото искане е направено с исковата молба.
Съобразно уважаването на главната претенция съдът не следва да се произнася
по евентуалния иск.
4
С оглед уважаване претенцията на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК
ответницата следва да бъде осъдена да му заплати направените по делото разноски
както следва - 50 лева държавна такса и 360 лева адвокатско възнаграждение.
Предвид изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ц. И. Б., с ЕГН **********, от гр.Русе, ул.“Тулча“ 4, вх.3, ет.8, да
заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.„Шандор Петьофи“ 10, представлявано от управителя
Радослав Велчев, сумата в размер на 1000 лева, представляваща неплатена главница
по договор за кредит № ********** от 25.04.2016 г., сключен с „4финанс“ ЕООД,
ведно със законната лихва, считано от 26.08.2020 г. до окончателното и плащане,
както и 410 лева – разноски в производството.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5