Решение по дело №51/2018 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 425
Дата: 4 май 2018 г. (в сила от 29 октомври 2018 г.)
Съдия: Бистра Радкова Бойн
Дело: 20183630100051
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 януари 2018 г.

Съдържание на акта

                                      Р Е Ш Е Н И Е

                                                 425/4.5.2018г.

 

                                                                      гр.Шумен

 

                                               В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

            Шуменският районен съд в публичното съдебно заседание на двадесет и шести април през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: Бистра Бойн

            при секретаря М.Найдева, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. № 51/2018г., за да се произнесе взе предвид следното:   

 

            Депозирана е искова молба от Е.А.А., Д.К.Д. и А. К.И. *** срещу „Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.***, представлявано от управителите С.Н. и И.Г., имаща за предмет три обективно и субективно съединени искове с правно основание, както следва: 1./ първи обективно кумулативно съединен установителен главен иск, с правно основание чл.26, ал. 1 ЗЗД предл. 1 от ЗЗД, с който се иска прогласяване на нищожност на Договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт №***, сключен от общия наследодател на ищците К. Д. А. и ответното дружество, поради противоречието му със закона- чл.11 и др. от ЗПК, указващ съдържанието на договорите за кредит и погасителния план. Освен това клаузите за възнаградителна лихва, възнаграждението за закупен пакет от допълнителни услуги не били индивидуално сключени и са неравноправни. 2./ втори обективно кумулативно съединен установителен главен иск, с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД предл. 2 от ЗЗД, с който се иска прогласяване на нищожност на Договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт №***, поради заобикаляне на закона, а именно клаузата за възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги, целяла заобикаляне на забраната на чл.10 и чл.10а от ЗПК. 3./ трети обективно кумулативно съединен установителен главен иск, с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД предл. 3 от ЗЗД, с който се иска прогласяване на нищожност на Договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт №***, поради накърняването на добрите нрави. Уговорената възнаградителна лихва многократно надхвърляла действителните вреди на кредитора, поради което била в разрез с принципа на добросъвестност при договарянето.

          В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който излагат становище по допустимостта и неоснователността на исковите претенции.

          След като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, съдът констатира следното: От фактическа страна е установено и не се спори между страните, че ищците са наследници на общия  наследодател К. Д. С. с ЕГН: **********, починал на 11.10.2017г. Видно от приложения Договор за потребителски кредит „Профикредит стандарт“ № ***, ответникът предоставил на наследодателя на ищците потребителски кредит в размер на 300 лв. за срок от 11 месеца, при размер на месечната вноска 63,23 лв., ГПР от 49,88 % и възнаградителна лихва при 0,11 %, лихвен процент на ден, Годишен лихвен процент 41,17% и общо задължение за погасяване в размер на 695,53лв. Договорът е сключен при общи условия версия 08/27.01.2017г. С договора по делото са приложени още Искане за отпускане на потребителски кредит, погасителен план и стандартен европейски формуляр, както и погасителен план. Бил избран пакет от допълнителни услуги „Бонус“, като в искането е селектирана една графа от четири опции за допълнителни услуги.

            По отношение на първия предявен главен иск за нищожност на основание чл.26 от ЗЗД, поради противоречие на договора със закона- чл. 22 от ЗПК, съдът намира следното: Съгласно разпоредбата на Чл. 11 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език, с дата и място на сключването му и съдържа основна информация относно параметрите на договора, като: лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, като погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, както и стойността на всички разходи, които се дължат при неизпълнение на договора; предупреждение за последиците за потребителя при просрочие на вноските; наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора и др. Процесният договор не отговаря на тези изисквания. Съдържащата се в раздел 6-„Параметри“ информация относно броя и размера на погасителните вноски, ГПР и годишния лихвен процент, е най- обща, не отговаря на изискването да е разбираема и недвусмислена и с нея не се конкретизира какво точно се включва в размера на месечната вноска, като елементи на главницата и лихвата. Самия договор няма дата, на която е сключен и място. Дата е поставена в края на формуляр Декларации и е само за получаването на екземпляр от документите от потребителя. Няма посочване на лихвен процент, дължим при просрочие, предупреждение за последиците при просрочие на вноските; правото на отказ на потребителя от договора е формулирано едва в Общите Условия. Следователно договорът е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, според който, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

           По отношение на втория иск, съдът намира, че допълнителното споразумение за допълнителни услуги, също няма дата на сключване и е крайно неясно. Доколкото има четири вида пакети услуги- Екстра, Екстра+, Бонус и Бонус+, изброените услуги в пет пункта за: преоритетно разглеждане на кредит, възможност за отлагане на погасителни вноски, за намаляването им и за улеснена процедура за допълнителни средства е неясно за кой точно от пакетите се отнасят. ЗПК изисква посочването ясно и точно на предпоставките за съответната допълнителна услуга и цена на всяка една от услугите в договора, което не е сторено в процесния случай. Възнагражданието представлява половината от дължимата месечна вноска и общата сума по него е в размер на 330,33лв. и се явява прекомерно. Според договора и ОУ и погасителния план, същото се дължи независимо от това дали някоя услуга е била ползвана или не. Предвид изложеното, уговорката се явява нищожна като противоречаща на императивни правни норми- разпоредбите на чл.10 и чл.10а ал.3 и ал. 4 от ЗПК и целяща тяхното заобикаляне.

            Процесните договорни разпоредби за възнаградителна лихва са неравноправни и затова – нищожни, на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП. За да се приеме за нищожна договорна клауза, следва кумулативно да се установи, че не е уговорена индивидуално и че е неравноправна. Съгласно ал. 2 на чл. 146 от ЗЗП, „не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия“. В подписания между ответника и кредитополучателя договор за кредит не се конкретизира какво точно се включва в размера на месечната вноска като части от главницата и лихвата, липсва информация относно възможностите за промяна на лихвения процент и начина на определянето му. Тази информация се съдържа в приложените към договора общи условия. При това положение следва да се приеме, че липсва индивидуално договаряне на процесните договорни клаузи и доказателства в обратния смисъл не бяха представени от ответника.

            Налице е и неравнопоставеност на насрещните задължения по договора, което обуславя нищожност, поради противоречието му с добрите нрави. Константната съдебна практиката на ВКС приема, че липсата на еквивалентност на насрещните престации при двустранните договори, може да се приеме за противоречие с добрите нрави, доколкото те определят  границата на свободата на договаряне, предвидена в чл. 9 от ЗЗД. С оглед на това и съгласно нормата на чл.26 ал.1 предложение трето от ЗЗД, сделки сключени при нееквивалентност на престациите, каквато е настоящата са нищожни. В съдебната практика трайно се приема, че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва. Следователно при преценка съответствието на спорната договорна клауза с добрите нрави, следва да се вземе предвид съотношението между уговорения с нея размер на възнаградителна лихва и законната лихва. Размерът на последната е общоизвестен, като към основния лихвен процент на БНБ се прибавят десет пункта. Уговорената с процесния договор възнаградителна лихва в размер на 41,17 % годишно е четирикратно по-висок от размера на законната лихва, като отделно е предвиден и ГПР в размер на 49,88%. Налице е явна нееквивалентост на престациите и потребителят в процесния случай е бил третиран неравноправно.

            Предвид изхода на спора, на осн.чл.78 ал.1 от ГПК, в тежест на ответника следва да бъдат присъдени деловодните разноски на ищците в размер на 150,00лв., като адвокатско възнаграждение в размер на 300лв. по чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1/2004г.

            Водим от горното, Шуменският районен съд

 

                                                              Р Е Ш И :

 

            ПРОГЛАСЯВА нищожността на Договор за потребителски кредит „Профикредит стандарт“ № ***, сключен между К. Д. С. с ЕГН: **********, починал на 11.10.2017г. и „Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.***, представлявано от управителите С.Н. и И.Г., поради противоречието му със закона, поради заобикаляне на закона и поради накърняването на добрите нрави.

 

          Осъжда „Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК: *** да заплати на ищците Е.А.А. с ЕГН: ********** ***, Д.К.Д. с ЕГН: ********** *** и А. К.И. с ЕГН: ********** *** направените деловодни разноски в размер на 450,00лв./четиристотин и петдесет лева/.

 

            Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-гр.Шумен в 2-седмичен срок от уведомяване на страните.                               

           

                                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: