№ 256
гр. Благоевград, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти май през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело №
20221200500231 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 и следващите от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. №16395/26.10.2021 г., по описа на частен съдебен изпълнител
Б.В. подадена от адв. В.В. и адв. Цв.Р.-В.а, като процесуални представители на ИВ. П. АНТ.,
М. В. Д. и В. В. Д., срещу Отказ за прекратяване на изпълнително дело №449/2018 г., както
и по жалба с вх. №2924/21.02.2022 г., по описа на частен съдебен изпълнител Б.В. подадена
от адв. В.В., като процесуален представител на ИВ. П. АНТ., срещу Отказ за прекратяване
на изпълнително дело №449/2018 г., постановен на 09.12.2021 г.
Жалбоподателите считат, че е неправилен отказът на съдебния изпълнител да прекрати
образувaното изпълнително дело, поради настъпили основания по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Прави се искане да бъде извършена проверка по делото и да се издаде окончателен съдебен
акт.
Взискателят по изпълнителното дело – В.Д., чрез адв. Г.Г., в законоустановения срок по чл.
436, ал. 3, изр. 1 от ГПК, са депозирали становище по жалбите на длъжниците.
По делото са представени мотиви на ЧСИ Борис Велинов по чл. 436, ал. 3, изр. 2 от ГПК, с
които е заявено становище за неоснователност на жалбите. Приложено е и копие от
изпълнителното дело.
Окръжен съд - Благоевград, след като разгледа жалбите и приложените с тях материали,
приема за установено следното от фактическа страна:
По повод на подадена молба с вх. №4281/21.06.2018 г. от взискателя В.Д., ЕГН **********,
1
адрес: с. Б., ул. „Дв.“ №6, е образувано изпълнително дело №449/2018 г., въз основа на
изпълнителен лист, издаден на 28.12.2016 г.. по гр.д. № 1077/2012 г. по описа на Районен
съд Разлог, 2 състав, срещу ИВ. П. АНТ. ЕГН **********, В. В. Д., ЕГН **********, М. В.
Д., ЕГН **********, за заплащане на парично задължение. В хода на изпълнителното
производство са изпратени покани за доброволно изпълнение с изх. №04516/11.07.2018 г.,
№04514/11.07.2018 г. и №04517/11.07.2018 г. до длъжниците, надлежно връчени на
21.08.2018 г., видно от л. 27-29 от изпълнителното дело. На 11.07.2018 г. до Служба по
вписванията – гр. Разлог, от страна на съдебния изпълнител е изпратено Искане за вписване
на възбрана върху обективирания недвижим имот. С молба на взискателя от 07.04.2020 г., е
депозирано искане за налагане на запор на вземания. На 08.10.2021 г. е издадено запорно
съобщение за наложен запор върху вземания на ИВ. П. АНТ.. По повод на постъпила на
12.10.2021 г. молба от длъжниците, чрез процесуалните им представители за прекратяване
поради настъпила перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, съдебният изпълнител е издал
Разпореждане на 18.10.2021 г., с което е отказал прекратяване на изпълнително дело
№449/2018 г., поради липсата на законови основания за това. На 12.11.2021 г. е постъпила
молба от В.Д. за присъединяване към изпълнително дело №449/2018 г. На 24.11.2021 г. от
съдебния изпълнител е изпратена покана за доброволно изпълнение до И.А., връчена
надлежно на 01.12.2021 г. /л. 117 от изпълнителното дело/. На 07.12.2021 г. до съдебния
изпълнител е депозирана молба от И.А. с искане за прекратяване на изпълнителното дело на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. По повод на тази молба, на 09.12.2021 г. е издадено
Разпореждане за отказ за прекратяване.
Разгледана по същество, частните жалби са неоснователни, поради следното:
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява с
постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Прекратяването на
изпълнителното производство поради т.нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а
съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти.
Смисълът на тази правна норма е свързан с това, че в изпълнителния процес взискателят
има задължението със своите действия да поддържа неговата висящност, която не е
обусловена само от подадената молба за образуване на изпълнителното производство и
липсата на предпоставки за неговото прекратяване. Движението на изпълнителното
производство зависи от взискателя, от това какви изпълнителни способи ще иска да бъдат
приложени от съдебния изпълнител, от искането за повтаряне на неуспешните изпълнителни
действия и прилагането на нови изпълнителни способи.
В настоящия случай не се установява поддържаното от жалбоподателя основание за
прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК - поради това, че
взискателят В.Д. не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две
години. Следва да се отбележи, че в процесната хипотеза, е налице прекъсване на 2-
годишната давност по смисъла на ГПК. Съгласно дадените задължителни указания в т. 10 от
2
Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
давността в изпълнителното производство се прекъсва многократно – с предприемането на
което и да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ,
независимо дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива
на съдебния изпълнител, след възлагане от взискателя. С цитираното Тълкувателно решение
примерно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността: налагане на запор
или възбрана, присъединяване на кредитора, възлагане на вземане за събиране вместо
плащане, извършване на опис или оценка на вещ, насрочване и извършване на продан и т. н.
до постъпване на парични суми от проданта или на плащания от трети лица.
Видно от извършваните действия в хода на изпълнителното производство, неправилно е
прието от жалбоподателя, че е настъпила перемпция спрямо взискателя В.Д.. От момента на
образуването на изпълнителното дело чрез депозираната молба от взискателя на 21.06.2018
г., са предприети действия, като е отправена молба до съдебния изпълнител на 07.04.2020 г.
за налагане на запор върху вземания на длъжниците. Следващото действие, което е довело
до прекъсване на давността е депозираната молба за присъединяване на взискател на
12.11.2021 г. При тези данни следва извода, че т. нар. изпълнителска давност е била
прекъсвана неколкократно в рамките на процесното изпълнително дело преди изтичането й,
поради което твърдяната от жалбоподателя перемпция не е настъпила. Висящността е
поддържана, както от ЧСИ, с оглед извършените действия по изпълнение, така и от самия
взискател с подаваните молби, съдържащи искане за извършване на изпълнителни действия,
което е оказало прекъсващ ефект върху течението на 2 - годишната давност, тъй като се
отнася до изпълнителни действия, изграждащи дадения способ за принудително изпълнение
на едно парично задължение, каквото е задължението на длъжника.
По тези съображения съдът намира, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена
без уважение.
По разноските:
Липсва искане за присъждане на разноски в настоящото производство и предвид изхода на
спора такива не се дължат и не подлежат на присъждане.
Ръководен от гореизложеното, Окръжен съд – Благоевград,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА жалба с вх. №16395/26.10.2021
г., по описа на частен съдебен изпълнител Б.В. подадена от адв. В.В. и адв. Цв.Р.-В.а, като
процесуални представители на ИВ. П. АНТ., М. В. Д. и В. В. Д., срещу Отказ за
прекратяване на изпълнително дело №449/2018 г., както и жалба с вх. №2924/21.02.2022 г.,
по описа на частен съдебен изпълнител Б.В. подадена от адв. В.В., като процесуален
представител на ИВ. П. АНТ., срещу Отказ за прекратяване на изпълнително дело
№449/2018 г., постановен на 09.12.2021 г.
3
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, по аргумент от чл. 437, ал. 4 от ГПК.
Препис от настоящото решение да се изпрати на ЧСИ и страните за сведение и изпълнение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4