Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Добрич, 01.11.2019 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви състав, в публично
заседание на втори октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР АНГЕЛОВ
При участието на секретаря: ВАЛЕНТИНА
ПЕТКОВА
Разгледа докладваното от РАЙОННИЯ
СЪДИЯ гр. дело № 2319/2019 г. по описа на Добричкия районен съд, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба и уточняваща
такава на Ж.И.П. с ЕГН ********** ***, П.И.П. с ЕГН ********** *** и Г.И.К. с
ЕГН ********** ***, чрез упълномощения адвокат Е.Т. ***, с която срещу „***,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от изпълнителния
директор ***, са предявени, в условията на обективно и субективно съединение,
искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ищците, в
качеството им на законни наследници на ***н П. ***, починал през
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът
не е представил
отговор на исковата молба. Същият не се представлява в съдебно заседание и не
изразява становище по делото.
Според
извършеното от ищците уточнение на исковата молба вземането на ответника по изпълнителния лист от 16.12.2008г. по ч. гр.
дело № 2531/2008г. по описа на ДPC за главница, лихви и разноски е погасено с изтичане на кратката тригодишна
давност от извършване на последното действие по принудително изпълнение по ИД №
20097390400169. Давността е започнала да тече от датата, на която извършен опис
на движими вещи на 03.08.2009 г. и е изтекла на 03.08.2011 г.
Вземането на ответника по изпълнителния лист от 21.09.2012 г. по ч. гр.
дело № 2239/2012 г. по описа на ДPC за главница, лихви
и разноски е погасено с изтичане
на кратката тригодишна давност от извършване на последното действие по
принудително изпълнение по ИД № 20127390400672. Давността е започнала да тече
от датата, на която е депозирана молбата за образуване на ИД – 01.10.2012 г.,
тъй като няма извършвани действия по принудително изпълнение, и е изтекла на
01.10.2015 г.
Към исковата молбата са представени следните писмени доказателства:
изпълнителен лист от
16.12.2008 г. по ч. гр. дело № 2531/2008 г. на ДРС; изпълнителен лист от
21.09.2012 г. по ч. гр. дело № 2239/2012 г. на ДРС; Молба за образуване на
изпълнително дело с вх. № 00585/21.01.2019 г.; Разпореждане за конституиране на
наследниците на ***н П. К. като длъжници от 29.01.2019 г.; Постановление за
прекратяване на ИД № 20097390400169; Постановление за прекратяване на ИД №
20127390400672; Удостоверение за наследници на ***н П. К..
По
делото е постъпило (след служебно изискване) Уведомление с изх. №
6473/15.07.2019 г. от ЧСИ ***, според което: ИД
№ 20197390400060 е преобразувано от изпълнително дело № 20127390400674 и
изпълнително дело № 20097390400169 по молба на „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД, въз основа на Изпълнителен лист, издаден на 21.09.2012 г. от Добричкия районен съд на основание
Заповед за изп. по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 2239 по описа на съда за 2012 г. и Изпълнителен
лист, издаден на 16.12.2008 г. от Добричкия районен съд на основание
Заповед за изп. по чл. 410 от ГПК по ЧГД
№ 2531 по описа на съда за 2008 г.
срещу: ***н П. К., ЕГН: ********** с постоянен адрес: ***, и двете прекратени по чл. 433, ал. 1 от ГПК.
От изложените в молбата
обстоятелства и от събраните по делото доказателства, както и от отправеното до
съда искане, се налага извода, че предявеният иск черпи правното си основание
от разпоредбата на чл. 439, ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 от с.з.
Доколкото предмет на производството е отрицателен установителен иск, по който в
тежест на ответника е да установи съществуването и произхода на вземането, то
преценката относно вероятната основателност на иска следва да се извърши
съобразно данните по изпълнителното дело.
Отрицателният
установителен иск, черпещ основание от чл. 124, ал. 1 от ГПК, има за предмет
материалната недължимост на сумата, за които е бил издаден изпълнителния лист
по реда на установеното от разпоредбите на чл. 410 и следващите от ГПК съдебно
производство. Несъществуването на правото може да бъде установявано въз основа
на факти, настъпили преди издаването на акта, който е послужил за изпълнително
основание, както и на факти, осъществили се след това. Правният интерес от
установяването на определено обстоятелство е от категорията на абсолютните
процесуални предпоставки, за наличието на които съдът следи служебно. В
процесния казус допустимостта на предявения иск за установяване недължимостта
на вменената за заплащане в тежест на ищците, в качеството им на законни
наследници на ***н П. К. в полза на ответника сумата от 2 451,09 лв.,
предмет на принудително събиране по посоченото изпълнително дело, се обуславя с
оглед същността и функциите на установителните искове, които са най-широко
допустими откъм предмет и легитимирани страни, поради което същите се явяват
процесуално допустими.
Съобразно
твърденията в исковата молба, поддържани в съдебно заседание и чрез пълномощника
на ищеца, основанието за недължимост на процесните суми е, че същите са
изсрочени по давност.
Добричкият районен съд, като
прецени доказателствата по делото и доводите на страните на основание чл. 188
от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Предявеният иск е процесуално
допустим и основателен.
Съгласно чл. 238, ал. 1 от ГПК
ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника. В съдебното заседание по делото с оглед на непредставянето в
срок от ответника на отговор на исковата молба, неявяването на ответника в
първото съдебно заседание по делото, липсата на искане от ответника делото да
бъде разгледано в негово отсъствие, указването на ответника на последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно
заседание, както и вероятната основателност на иска с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства, с оглед на
постъпилото искане от страна на ищеца по чл. 238 от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника, ДРС е прекратил съдебното дирене за
произнасяне с неприсъствено съдебно решение.
Според чл. 239, ал. 1 от ГПК
съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването
им в съдебно заседание, както и когато искът е вероятно основателен с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства;
съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по
същество и в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките
за постановяването неприсъствено решение. Такава е и настоящата хипотеза, като
видно и от представените по делото писмени доказателства предявените искове са
вероятно основателни.
С оглед на изложеното следва да бъде признато за установено, че ищците
не дължат на ответника сумата от 2 451,09 лв. /две хиляди четиристотин
петдесет и един лева и девет стотинки/, от която: 1) 1 376,18 лв. по
изпълнителен лист от 16.12.2008 г. по ч. гр. дело № 2531/2008 г. по описа на
ДPC за предоставени услуги – водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадни
води за периода 01.12.2004 г. - 23.09.2008 г., ведно със законната лихва,
начиная от 25.11.2008 г. до окончателното изплащане на задължението; 2) 2,96
лева – обезщетение за забава върху главницата от 1 376,18 лева за периода
21.11.2008 г. – 25.11.2008 г., както и сторените разноски в размер на 32,58
лева - държавна такса и 69,00 лева - адвокатско възнаграждение, като погасени по давност; 3)
802,16 лв. по изпълнителен лист от 21.09.2012 г. по ч. гр. дело №
2239/2012г. по описа на ДPC, представляваща стойността на консумирана питейна
вода за периода 26.10.2009 г. – 29.02.2012 г., ведно със законната лихва,
начиная от 05.07.2012 г. до окончателното изплащане на задължението; 4) 23,21
лева – обезщетение за забава върху главницата от 802,16 лева за периода
28.03.2012 г. – 05.07.2012 г., както и сторените разноски в размер на 145 лева,
като погасени по давност.
На основание на чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищците трябва да бъдат присъдени
и сторените от тях съдебно-деловодни разноски в размер на 503,04 лв. /петстотин
и три лева и четири стотинки/, от която: 103,04 лв. – държавна такса; 400 лв. –
адвокатско възнаграждение.
С оглед изложените съображения,
Добричкият районен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 439, ал. 2 от ГПК във вр. с
чл. 124 от ГПК, че Ж.И.П. с ЕГН ********** ***, П.И.П. с ЕГН ********** *** и Г.И.К.
с ЕГН ********** ***, в качеството им на законни наследници на ***н П. ***,
починал през
ОСЪЖДА „***, със седалище и адрес
на управление: ***, представлявано от изпълнителния директор ***, ДА ЗАПЛАТИ на
Ж.И.П. с ЕГН ********** ***, П.И.П. с ЕГН ********** *** и Г.И.К. с ЕГН **********
***, сумата от 503,04 лв. /петстотин
и три лева и четири стотинки/, представляваща сторените по настоящото делото
съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕПИСИ от решението да се връчат
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: