РЕШЕНИЕ
№ ……….
Гр. Варна,
………………... 2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Варна, Трети
състав, в открито съдебно заседание на трети декември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дарина
РАЧЕВА
при секретаря Калинка Ковачева и с участието
на прокурора от ВОП , като разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 2675 по описа на Административен съд – гр. Варна за 2019 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл., вр. чл. 129, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Образувано е по жалба от „Майпос сървисиз“ ООД – гр. Варна, ЕИК *****, срещу Акт за прихващане или възстановяване № Р-03000319001705-004-001/10.06.2019 г. на орган по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 175/26.08.2019 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. Варна при ЦУ на НАП, в частта му, с която на дружеството е отказано възстановяване на сума в размер на 46 780,96 лева, представляваща разликата между сумата, чието възстановяване е поискано, и сумата, чието възстановяване е разпоредено с обжалвания акт.
В жалбата се твърди, че актът е незаконосъобразен и необоснован, тъй като в подадената справка-декларация по ЗДДС за данъчен период 02.2019 г. е бил деклариран ДДС за възстановяване в размер на 676 760,96 лева, след приключване на двумесечна процедура по приспадане на основание чл. 92, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, а с обжалвания акт е разпоредено възстановяване на сумата 630 000 лева. Жалбоподателят твърди, че в хода на проверката е установено, че са изпълнени изискванията за деклариране в срок, че има съответствие между данните по справки-декларации и дневниците за покупки и продажби, както и между декларираните данни и първичните счетоводни документи, че данъчнозадълженото лице притежава необходимите документи за доказване на доставки с нулева ставка на данъка, а контрагентите по ВОД са с валидни идентификационни номера, че не са констатирани изискуеми публични вземания. В същото време е разпоредено възстановяване на част от сумата в размер на 630 000 лева, с посочено правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗДДС и чл. 9 от ЗДДС, при условията на неприключило ревизионно производство, без други мотиви, с които не се възстановява разликата до декларираната сума. Иска се отмяна на акта за прихващане и възстановяване и постановяване на решение, с което да бъде възстановена останалата част от декларираната за възстановяване сума, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответникът в производството, Директорът на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП изразява становище за неоснователност на жалбата. Посочва, че в случая е приложена разпоредбата на чл. 129, ал. 1, вр. чл. 129, ал. 3 от ДОПК. Позовава се на практика на ВАС, като моли жалбата да бъде отхвърлена и в полза на дирекцията да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:
Предмет на обжалване е Акт за прихващане или възстановяване № Р-03000319001705-004-001/10.06.2019 г. на орган по приходите при ТД на НАП – Варна, в частта му, с която е отказано възстановяването на сума в размер на 46 780,96 лева.
Производството е образувано по подадена от дружеството справка-декларация по ЗДДС за д.п. 02.2019 г., в раздел Д „ДДС, подлежащ на възстановяване“, в графа за възстановяване съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗДДС в 30-дневен срок от подаването на тази декларация, е посочена сумата 676 780,96 лева. Справката-декларация е подадена на 12.03.2019 г. В срока по чл. 129, ал. 3 от ДОПК е възложена ревизия за задълженията на дружеството за ДДС за данъчни периоди 12.2018, 01.2019 и 02.2019 г., за което е издадена Заповед за възлагане на ревизия № Р-03000319001705-020-001/20.03.2019 г., връчена на дружеството по електронен път на 29.03.2019 г. В хода на ревизията с Постановление № С190003-023-0001510/13.05.2019 г. на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК е наложена предварителна обезпечителна мярка „запор върху налични и постъпващи суми“ по банкова сметка ***но публично вземане в размер на 615 242 лева.
На 10.04.2019 г. по искане за представяне на документи и писмени обяснения, представляващ дружеството е дал информация и е приложил доказателства, като е посочил банкова сметка ***.
Няма данни за извършени други процесуални действия от двете страни до датата на издаване на обжалвания акт за прихващане и възстановяване. Актът е връчен електронно на 11.06.2019 г. На 14.06.2019 г. дружеството подава молба за отстраняване на допусната в АПВ очевидна фактическа грешка, изразяваща се в сумата за възстановяване, като иска същата да бъде поправена от 630 000 лева на 676 780,96 лева. С писмо № Р-03000319001705-999-001/18.06.2019 г. дружеството е уведомено от орган по приходите, че в условията на неприключило ревизионно производство е възстановена само част от декларирания ДДС и искането е неоснователно.
Актът за прихващане и възстановяване е обжалван пред Директора на Диреция „ОДОП“, който с решението си не оспорва твърдяните от дружеството обстоятелства относно изпълнението на условията за възстановяване. Доколкото ревизионното производство не е било приключило към датата на произнасяне на решаващия орган, той приема жалбата за неоснователна, тъй като съгласно чл. 92, ал. 8 от ЗДДС, когато е започнала ревизия, срокът за възстановяване на данъка е срокът за издаване на ревизионния акт. Излага и мотиви относно липсата на другите хипотези на възстановяване при висящо ревизионно производство, както и за начина, по който са защитени интересите на ревизираното лице, в случай на подлежащи на възстановяване суми след ревизията. По тези съображения отхвърля жалбата.
В съдебното производство са изискани справките-декларации за
ревизираните периоди, от страна на дружеството е представено решение по жалбата
срещу ревизионния акт, издаден в производството, образувано със ЗВР от
20.03.2019 г., с което решение установените задължения са отменени и преписката
е върната за извършване на нова ревизия, възложена на 11.11.2019 г.
При така установените факти, съдът приема от правна страна, че жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК от адресата на акта, за когото е налице правен интерес от обжалването, поради което намира жалбата за допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Приложимите към случая разпоредби са тези на Закона за ДДС в редакцията му към ДВ, бр. 33 от 2019 г. и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Актът за прихващане или възстановяване е издаден от орган по приходите от териториалната дирекция на НАП по седалището на дружеството, компетентен в съответствие с чл. 7, ал. 1 от ДОПК за издаване на актове по кодекса. Не се твърдят и при служебната проверка не се установяват съществени процесуални нарушения в производството за възстановяване, образувано по подадената справка-декларация по ЗДДС за д.п. 02.2019 г. Липсва спор по размера на декларирания за д.п. 02.2019 г. резултат ДДС за възстановяване.
По приложението на материалния закон, съдът намира следното:
Актът за прихващане и възстановяване е издаден при условията на чл. 129, ал. 3 от ДОПК и чл. 92, ал. 8 от ЗДДС – тоест при наличието на висящо ревизионно производство, образувано във връзка с декларирания резултат за възстановяване. Това ревизионно производство не е приключило и към края на устните състезания по настоящото дело.
Според последната посочена разпоредба, когато е започнала ревизия на лицето, срокът за възстановяване на данъка е срокът за издаване на ревизионния акт, освен ако лицето предостави обезпечения, каквито в случая не се твърдят и не се установяват. При това положение, органът по приходите не е бил обвързан със срока по чл. 92, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, отчетен от подаването на справката-декларация, да издава акт за прихващане или възстановяване. Въпреки това, по собствена инициатива с обжалвания акт органът по приходите е възстановил съществената част от декларирания резултат за възстановяване, като изрично е посочил, че това се извършва при условията на висящо ревизионно производство. Действително, от мотивите на акта не се установява как точно е определена сумата, подлежаща на възстановяване, нито какви са съображенията на органа да извърши частичното възстановяване преди приключване на ревизионното производство.
След като обаче не е имал задължение да възстановява каквато и да е част от декларирания резултат за възстановяване преди издаване на ревизионния акт, невъзстановяването на разликата между декларирания резултат и възстановената сума, не представлява отказ за възстановяване, който да е незаконосъобразен и да подлежи на отмяна. Съответно жалбата срещу акта за прихващане или възстановяване в обжалваната част е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на производството,
предвид общия материален интерес от обжалването в размер на 46 780,96
лева и направеното искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение от ответника, жалбоподателят следва
да бъде осъден да заплати на Дирекция „ОДОП“ – гр. Варна сумата 1933,43 лева,
определени съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.160, ал. 1 и 2 от ДОПК,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Майпос сървисиз“ ООД – гр. Варна, ЕИК *****, срещу Акт за прихващане или възстановяване № Р-03000319001705-004-001/10.06.2019 г. на орган по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 175/26.08.2019 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. Варна при ЦУ на НАП, в частта му, с която на дружеството е отказано възстановяване на сума в размер на 46 780,96 лева.
ОСЪЖДА „Майпос сървисиз“ ООД – гр. Варна, ЕИК *****, да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. Варна при ЦУ на НАП сумата 1933,43 (Хиляда деветстотин тридесет и три цяло и четиридесет и три ст.) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Съдия: