№ 105
гр. С., 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:Г. Ст. Мулешков
Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Евгения Т. Генева Въззивно гражданско дело
№ 20221800500718 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „З. Д.Б.Ж.З.“ АД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.С.,р-н „И.“,ж.к.Д. ,бул.“Д-р Г.М.Д.“№
1,против решение № 74 от 30.06.2022г. по гр.д.№ 246/2021г. по описа на РС-
Е. с което дружеството е осъдено да заплати на Т. Ц. В. застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди/претърпени болки и страдания
вследствие причиненото му увреждане при ПТП,възникнало на 15.12.2020г. в
гр.Е. на кръстовището между бул.“П.“ и ул.“Г. Д.“ в размер на 22 000 лв. на
осн.чл.432, ал.1 КЗ вр.чл.45 ЗЗД и чл.497,ал.1 КЗ, ведно със законната лихва
за забава,считано от 22.12.2020г.- датата на изтичане срока по чл.429, ал.3 от
КЗ вр.чл.430, ал.1 КЗ до окончателното плащане на сумата,ведно с 1080 лв.
държавна такса и разноски за вещо лице –на РС-Е. и 1428 лв. с ДДС на
адвокат К. от САК на осн.чл.38, ал.2 от Задв.Релевират се оплаквания за
необоснованост на решението при определяне на справедлив размер по
смисъла на чл.52 ЗЗД и процесуални нарушения: избирателен подход при
преценка на доказателствата, довело до погрешен извод за характера и
интензитета на получените увреждания.съдът игнорирал съществено
съпричиняване от пострадалия по смисъла на чл.51,ал.2 ЗЗД.САТЕ
установила,че водачът е управлявал почит с 80 км/ч при лимит 50 км/ч ,с
което нарушил чл.20 ЗДвП.Съдът изградил убеждението си върху
неотносими документи-медицинска документация за здравословното
състояние на ищеца , издадено дълго след процесното ПТП.При инцидента
пострадалият не загубил съзнание и имал само главоболие и нараняване в
1
окосмената част на главата.Липсвали травматични увреждания и не било
проведено никакво лечение,защото ищецът не представител документи за
закупуване на предписаните му лекарства.Не било доказано,че изкълчването
на дясното рамо е вследствие процесното ПТП.Навяхването на китката би
могло да се получи от интензивно стискане на волана,но пострадалият нямал
оплаквания непосредствено след инцидента.Ако рамото на ищеца било
пострадало при катастрофата, следвало да има силна болка и оток до 15
дни,за което липсвали данни във фиша на спешна помощ при първичния
преглед на мястото на ПТП.Предвид трудовата дейност на ищеца като
товарач на дървен материал през ,много по-вероятно било да е изкълчил
рамото и китката си 15 дни след инцидента-в активния зимен сезон за добив
на дървен материал.Съдът базирал убеждението си предимно върху гласни
доказателства на заинтересовани и пристрастни свидетели и на тенденциозна
експертиза като неоснователно заменил вещо лице по депозирана неизгодна
за ищеца СМЕ.Претенцията за лихви била неоснователна не само поради
недължимост на главницата, а и поради непредставяне на относимите
документи на зсатрахователя при преписката по щетата.Решението на
районния съд било нищожно ,тъй като било постановено по нередовна искова
молба-в последната не била посочена банкова сметка на ищеца.
Ответникът оспорва въззивната жалба. Съдът правилно приел
заключението на САТЕ в смисъл,че ПТП е било непредотвратимо дори при
движение със скорост под 50 км/ч.Виновен изцяло бил другият водач-
участник в ПТП и не било налице съпричиняване от
пострадалия.Увреждането би настъпило и при поставен предпазен
колан.Вещото лице по приетата СМЕ обяснило защо симптомите на
увреждане на китката и рамото се изразили в по-късен момент, а също
изключило предходни тежки заболявания в причинна връзка с
уврежданията.Пострадалият провел активно лечение от 15.01.2021г. до
22.01.2021г. в ОФРМ при МБАЛ-гр.Е.,но оплакванията продължили и през м.
февруари.Освен болки, пострадалият търпял и ограничение на
движенията.Вещото лице установило,че при непълно изкълчване на рамото
болката има интензивност ,равна на тази при пълно изкълчване.Относно
твърденията за късен момент на появяване на болката в рамото възразява,че
той не съвпада с момента,в който е потърсил медицинска помощ.Последното
е отлагал възможно най-дълго предвид факта,че не бил здравно осигурен и
епидемичната обстановка в най-тежката вълна на ковид пандемията,
затрудняваща достъпа до медицинска помощ.Съдът не допуснал процесуално
нарушение,заменяйки в.л. д-р Б.ова,тъй като последната изрично посочила,че
няма нужната компетентност/ортопедия-травматология/ и двукратно не се
явила в о.с.з.непосочването на банкова сметка в ИМ не водело до
неблагоприятни последици нито за ищеца,нито за ответника, и неопорочавало
съдебния акт.Съгласно чл.496, ал.3 т.1 КЗ,застрахователят не можел да
откаже да се произнесе по основателността на претенцията по застраховка
ГО ,когато за удостоверяване на ПТП е представен констативен протокол.В
този смисъл възражението за недължимост на мораторни лихви било
неоснователно.Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за
2
въззивното производство при условията на чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв с ДДС.
След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът намира въззивната жалба процесуално допустима,но неоснователна.
Видно от решение № 31/20.09.2021г. по АНД № 92/21г. на ЕтРС М. Н.
М. е признат за виновен,че на 15.12.2020г. около 16.30 ч. в гра.Е. при
управление на л.а.“Опел“ модел „Зафира“ рег.№ СО **** АХ,негова
собственост,на бул.“П.“ в района на спортна зала „Ч.“в нарушение на
чл.20,ал1 от ЗДвП,на чл.25, ал.2 ,изр.1 от ЗДвП е чл.37,ал.1,изр.1-во ат ЗДвП
навлязъл в лентата за насрещно движение и не пропуснал насрещно
движещия се л.а.“БМВ“ модел „Х „5,рег.№ СВ**** СА и предизвикал
ПТП.От констаивен протокол за пострадали лица № 02/2020г. на РУ-Е. се
установява,че вторият участник в МПС е Т. Ц. В.,водач на л.а.БМВ Х5 рег.№
СВ****СА.Автотехническата експертиза, приета от първоинстанционния съд
установява,че вината за настъпването на ПТП е изцяло на водача М. М. и че
ударът е бил непредотвратим независимо от поведението на водача В..Ето
защо в случая съпричиняване категорично не е налице.Не се спори,че при
инцидента ищецът е пострадал и е бил прегледан от спешна помощ на
място.Спорен е видът на уврежданията и интензитетът на болките и
страданията.Съдебно-медицинската експертиза е установила,че ищецът е
получил непълно изкълчване на ставата в дясно поради удар в областта на
дясното рамо,вследствие вторичния удар на дясната част на автомобила в
бетонен стълб .Клиничната проява се състояла в оток,силна болка и
ограничаване на движенията.Болката е сходна с тази при пълно
изкълчване.При рентгеново изследване е установено хронично дегенеративно
заболяване на ставата,но отключването на болки се дължи на травмата.Няма
никакви данни в подкрепа на твърденията на ответника,че увреждането било
причинено от трудова дейност в двуседмичния период между ПТП и
рентгеновия преглед.Не се спори,че ищецът е провеждал рехабилитация през
м. февруари 2021г.,а възражението,че тя е свързана със съществуващото
хронично заболяване,е неоснователно.Това е така,защото в каузалната верига
пряко звено е травмата от ПТП,която според вещото лице е отключила болков
синдром и в засегнатата от дегенеративно заболяване област.При тази данни
следва застрахователят да заплати обезщетение за неимуществени вреди
вследствие ПТП по вина на безспорно застрахован със застраховка при
ответното дружество водач и собственик на МПС,съгласно чл.432,ал.1 КЗ.Що
се отнася до справедливия размер на обезщетението,въззивният съд приема
преценката на първоинстанционния размер обоснована.Следва да се
добави,че ищецът е претърпял морални страдания и поради затруднената
трудова реализация с оглед обезпечаване нуждите на семейството
си.Непосочването на банкова сметка към писмената застрахователна
претенция е релевантно само относно срока за произнасяне на
застрахователя,но не и относно задължението му да плати
обезщетение.Първоинстанционният съд е отчел разпоредбите на
чл.106,чл.108, ал.1,чл.496, ал.1 КЗ вр.чл. 380, ал.1, чл.409 вр.чл.38,ал. КЗ и
правилно е приложил към казуса уредбата на чл.496, ал.1 КЗ по отношение на
законната лихва за забава върху дължимото застрахователно
3
обезщетение.Предвид освобождаването на ищеца от такси и разноски на
осн.чл. 83,ал.2 ГПК, съдът е присъдил в полза на ЕтРС дължимата държавна
такса и хонорари на вещи лица, и е осъдил ответника да заплати
предоставената безплатно правна помощ от адв.К. в рамките на сложността на
казуса и предвиденото с оглед цената на иска в Наредба № 182004г. на САК
адвокатско възнаграждение.По изложените съображения въззивният съд
намира,че решението следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.Въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна
адвокатско възнаграждение в размер на 1428 лв. за въззивната инстанция при
условията на чл.38,ал.2 от ЗАдв.
Водим от горното, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 74 от 30.06.2022г. по гр.д.№ 246/2021г.
на РС-Е..
ОСЪЖДА на осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв ЗАЗД „Д.Б.Ж.З.“ АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.С., р-н „И.,“ ж.к.Д.,
бул.“Г.М.Д.“№ 1, да заплати на адвокат П. К. от САК адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция
в размер на 1 428 лв. с ДДС.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на Република България в
едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4