Р Е Ш
Е Н И Е
№ 77
/15.02.2018 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Девети граждански състав
на осемнадесети януари
две хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в
следния състав:
Председател:
Петър Вунов
секретар: Щиляна
Манахилова
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 2501
по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І от ГПК.
Образувано е по искова молба от „Агенция
за контрол на просрочените вземания" ООД с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
с чл. 99, ал. 1, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД срещу Х.М.Г..
Ищецът твърди, че на 15.11.2014 г. „Аксес Файнанс" ООД като кредитор и ответницата
като кредитополучател сключили договор за кредит “Бяла карта” с №
423863, по силата на който
й
бил предоставен револвиращ
кредит в
размер на 400,00 лева, който се усвоявал чрез международна кредитна карта Access Finance/iCard/Visa, срещу задължението да я ползва и върне при условията,
посочени в договора и общите условия към него. Кредитополучателят дължал договорна лихва, в размер посочен в договора, която се начислявала ежедневно, като за ответницата тя възлизала на 86.93 лв. за периода от 19.05.2015 г. до 06.08.2016 г. В случай,
че не заплати текущото си задължение на падежа, трябвало да представи на кредитодателя в срок от 3
дни след падежа обезпечение чрез поръчителство, за което се подписвал договор за поръчителство
със срок от 30 дни. Това задължение възниквало при всеки отделен случай на забава за плащане на текущото
задължение на падежа. При неизпълнението му кредитополучателят дължал на кредитора неустойка
в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница, която била включена в текущото
задължение за настоящия месец. Неустойката се начислявала за всяко отделно
неизпълнение на задължението, на шесто число на месеца, в който не било погасено до 5-то
число на следващия месец текущото задължение. На това основание, на ответницата била начислена неустойка за неизпълнение на договорно задължение в
размер на 100.77 лева. Освен това било
уговорено, че ако кредитополучателят не погаси текущото
си задължение на посочения в договора падеж, той бил длъжен да заплати сума в размер на 15% от
максималния кредитен лимит, която да послужи за частично погасяване на
задължението му в три дневния срок до предоставяне на обезпечението. При забава
за плащане на посочената по-горе сума дължат на кредитодателя разходи за действия по събиране
на задължението в размер на 2,50 лева за всеки ден до заплащане на сумите, както и такса в размер на 120
лева, включваща разходите за дейността на лице/служител, което осъществява и
администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението му. В случая ответницата дължала разходи и такса за
извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер на 200.00 лева. Съгласно
клаузите на сключения договор, в случай че кредитополучателят изпадне в забава
за плащане на минимална погасителна вноска с повече от 10 (десет) дни,
кредитополучателят имал право да обяви цялото му задължение за предсрочно изискуемо. Предсрочната изискуемост
настъпвала
автоматично с изпълнение на описаните условия и кредитодателят не бил длъжен да уведомява
кредитополучателя за това обстоятелство. В случая предсрочната изискуемост била настъпила автоматично
на 06.08.2016 г., като от тогава до подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист сроковете на всички задължения
отдавна били изтекли,
а длъжникът продължавал виновно да не ги изпълнява същите. Ето
защо, Х.М.Г. дължала и
законна лихва за забава върху главницата в размер на 40.67 лева за периода от 06.08.2016 г. до 12.07.2017 г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение. На 11.11.2016 г. „Аксес Файнанс" ООД и ищецът
сключили договор за прехвърляне на парични
задължения
(цесия), като с Приложение № 1 към него от 10.05.2017 г. гореописаните вземания му били прехвърлени изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности. Сочи се и че за заплащането им подал заявление по
чл. 410 ГПК, по
което било образувано ч. гр. д. № 1774/2017 г. По него била издадена исканата заповед за изпълнение, но в срока по чл. 414 ГПК ответницата подала възражение срещу нея. Предвид изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да се
приеме за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца следните суми: 335,91 лева, представляваща
неизплатена главница по договор за кредит “Бяла карта” № 423863 от 15.11.2014 г. между „Аксес
Файнанс" ООД и Х.М.Г., сумата
86,93 лева, представляваща договорна лихва за периода от 19.05.2015 г. до 06.08.2016 г., сумата 100,77 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на
договорно задължение, сумата от 200 лева, представляваща разходи и такси по
извънсъдебно събиране на просроченото задължение, прехвърлени с Приложение № 1 от 10.05.2017 г. към рамков
договор от 11.11.2016 г. за прехвърляне на парични задължения (цесия) между „Аксес Файнанс"
ООД и „Агенция за контрол на просрочените вземания" ООД, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1774/2017 г. по описа на Районен съд Хасково, до окончателното й изплащане. Претендират се и направените деловодни разноски в
настоящото производство и в развилото се заповедно производство.
Ответницата не е подала писмен отговор в едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, а в
о.с.з. на 18.01.2018 г. признава исковете, като моли съдът да разсрочи задълженията й към ищеца в
размките на 30 дни.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите
на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
На 15.11.2014 г. „Аксес Файнанс" ООД и ответницата
са сключили договор за кредит “Бяла карта”, който наред с Приложение № 1 към него, рамков договор от 11.11.2016 г. за прехвърляне на парични
задължения
(цесия) между „Аксес Файнанс" ООД и „Агенция за контрол на
просрочените вземания" ООД, пълномощно от „Аксес Файнанс" ООД с нотариална заверка на подписа с рег. № 11767/29.12.2016 г. на нотариус Маргарита Иванчева и уведомление от „Агенция за контрол на
просрочените вземания" ООД, са
представени по делото и от тях е видно, че имат описаното в исковата молба и
посочено по-горе съдържание, поради което същото не следва да се излага отново текстуално, като при необходимост ще бъде обсъдено при
преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.
Следва да се има предвид, че тези
документи не само не са оспорени от ответницата, а и че тя признава отразените в тях обстоятелства. Ето защо и с оглед разпоредбата на чл. 153 ГПК съдът
приема всички релевантни факти относно спорното право за доказани.
От
материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 1774/2017 г. по описа на РС-Хасково, приложено
като доказателство по настоящото производство, се установява, че въз основа на
заявление с вх. № 17580/24.07.2017 г. в полза на ищеца срещу ответница е издадена заповед за изпълнение № 957/28.07.2017
г. за процесните вземания, ведно със законната лихва върху главницата от 20.07.2017
г. до изплащане на вземането, както и направените разноски – 25 лв. за държавна
такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подадено възражение от ответницата и с
разпореждане от 15.08.2017 г. на ищеца е указано, че може да предяви иск за
установяване на вземанията си в едномесечен срок и последният е сторил това.
При така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са при условията на обективно кумулативно
съединение искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, които са
процесуално допустими, доколкото изхождат от заявителя по образувано заповедно
производство срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването му за депозирано от страна на последния възражение срещу издадена заповед
за изпълнение относно процесните вземания.
Разгледани по същество, исковете се явяват основателни поради следните
съображения:
Не се спори по делото, а и от събраните писмени доказателства се установява по несъмнен начин,
че между „Аксес
Файнанс" ООД и ответницата е съществувало
валидно облигационно правоотношение, което е породило уговорените правни
последици, а именно дружеството е предоставяло на ответницата револвиращ кредит в размер на 400 лв. При това
положение следва да се приеме, че в тежест на последната е възникнало задължението да му я върне, като заплаща дължимите вноски.
На следващо място, няма спор и че
ответницата не е погасявала текущите си задължения съобразно уговореното.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от процесния договор,
в случай че кредитополучателят изпадне в забава за
плащане на минимална погасителна вноска с повече от 10 (десет) дни,
кредитополучателят има право да обяви цялото му задължение за предсрочно
изискуемо. Не се спори, че преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на ответницата е
била обявена предсрочната изискуемост на кредита. Ето защо следва да се приеме,
в случая действително са били налице предпоставките за настъпване на предсрочната изискуемост на цялото
дължимо вземане по договора за кредит “Бяла карта” от 15.11.2014 г. Съобразно уговореното това е довело и до обременяването на
ответницата с различни по характер допълнителни парични
задължения – лихва за забава,
неустойка, както и разходи и такси по
извънсъдебно събиране на просроченото задължение. Между страните не се спори относно техния размер, както
и че към настоящия
момент същите
не са изплатени.
Тук
е уместно да се отбележи, че с признанието на
предявените установителни искове ответникът се е отказал от защита срещу тях, като е
признал съществуването на процесните парични вземания на заявените правопораждащи
факти и техните размери, както и че то е неоттегляемо – чл. 237,
ал. 4 ГПК. Освен това, съгласно
задължителната съдебна практика изявлението на страна
по делото, когато то съдържа неизгодни за нея факти, релевантни за спорното
право, има характер на признание и се явява важно доказателствено средство.
Когато признанието води до съвпадане на фактическите твърдения на двете спорещи
страни това е указание за тяхната истинност. В този смисъл са Решение № 475 от 08.06.2010 г. по гр. д. №
1311/2009 г. на ВКС, III г. о., Решение № 362 от 03.10.2012 г. по гр. д. № 1420/2011 г. на ВКС, IV г.
о. и други, постановени по реда на
чл. 290 ГПК.
Накрая следва да се посочи и не се спори по делото, а и от рамковия договор от 11.11.2016 г. за прехвърляне на парични задължения (цесия) и Приложение № 1 към него се установява,
че процесните
вземания са прехвърлени валидно
от „Аксес
Файнанс" ООД на ищеца. Те са конкретно определени, чрез подробно
индивидуализиране с посочване имената на длъжника, номера на кредита, както и
размера на непогасените главница, лихви такси и др., които преминават към новия кредитор. Съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД
предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето, като то има
действие спрямо спрямо последния от деня на съобщаването – чл. 99, ал. 4 от
с.з. Така установеното задължение на цедента има за цел да защити длъжника
срещу ненадлежно изпълнение на задължението му на лице, което не е носител на
вземането. Няма
пречка обаче цедентът
да упълномощи цесионера да изпрати съобщението до длъжника, тъй като не се касае за
лично и незаместимо действие, а и
съгласно чл. 36, ал. 2 ЗЗД последиците от това действие възникват
направо за представлявания. Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по
който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в
рамките на съдебно производство по предявен иск за прехвърленото вземане, както е и в настоящия случай, не може да бъде игнорирано. В този смисъл е и Решение № 123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, II т.
о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. Ето защо следва да се приеме, че договорът за цесия от 11.11.2016 г. има действие спрямо длъжника - ответник и тъй като
същият не твърди да е извършил плащане на прехвърлената сума, то цесионерът - ищец се
явява носител на това вземане.
Вземането за главница е дължимо ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по което е било образувано ч. гр. д. № 1774/2017 г. по описа на РС – Хасково
- 20.07.2017 г., до окончателното й изплащане, по аргумент от разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Искането за разсрочване на процесните вземания,
имащо характер на молба по чл. 241, ал. 1 ГПК, е неоснователно, поради което следва да бъде
оставено без уважение. Това е така, защото ответницата не е
ангажирала никакви доказателства по делото за нейното тежко имотно състояние
или други обстоятелства, обуславящи приложението на горецитираната разпоредба.
Съгласно т. 12 на Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът,
който разглежда специалните установителни искове, предявени по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода
на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
В случая към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение ответницата е дала повод за
образуване на заповедното производство, тъй като към този момент, а и към
настоящия, не е погасила процесните вземания. Ето защо следва да бъде
ангажирана отговорността й за сторените от ищеца разноски по ч. гр. д. № 1774/2017
г. по описа на РС – Хасково. От представените по него писмени доказателства се
установява, че те са действително направени и възлизат
на 75,00 лв. за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изхода на делото и че ищецът е направил
изрично и своевременно искане за разноски и по настоящото производство, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК единствено на същия следва да се присъдят такива в размер общо 275,00 лв., от които 175,00 лв. - държавна такса и 100,00
лв. - юрисконсултско
възнаграждение, определено съобразно чл. 78, ал. 8,
изр. 2 ГПК, във връзка с чл. 37 ЗПП, във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, предвид конкретиката на спора /липса на отговор на исковата молба и направено признание на
исковете/ и осъществената защита, изразяваща се в изготвяне на искова молба и писмено становище.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99, ал.
1, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, по отношение на Х.М.Г., ЕГН **********,***, че дължи на "Агенция за
контрол на просрочени задължения" ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
”Васил Левски” № 114, етаж Мецанин, п.к. 1527, следните суми: 335,91 лева, представляваща
неизплатена главница по договор за кредит “Бяла карта” № 423863 от 15.11.2014 г. между „Аксес
Файнанс" ООД и Х.М.Г., сумата
86,93 лева, представляваща договорна лихва за периода от 19.05.2015 г. до 06.08.2016 г., сумата 100,77 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на
договорно задължение, сумата от 200,00 лева, представляваща разходи и такси по извънсъдебно събиране на
просроченото
задължение, прехвърлени с Приложение № 1 от
10.05.2017 г. към рамков договор от 11.11.2016 г. за прехвърляне на парични задължения (цесия) между „Аксес Файнанс"
ООД и „Агенция за контрол на просрочените вземания" ООД, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1774/2017 г. по описа на
Районен съд - Хасково – 20.04.2017 г. до окончателното й изплащане.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на Х.М.Г., ЕГН **********,*** за
разсрочване изпълнението на решението.
ОСЪЖДА Х.М.Г., ЕГН **********,***,
на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, да заплати на "Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. ”Васил Левски” № 114, етаж Мецанин, п.к. 1527, сумата от 350,00 лева, от която 275,00 лева, представляваща направени разноски по настоящото дело и 75,00 лева, представляваща направени
разноски по ч. гр. д. № 1774/2017 г. по описа на Районен съд – Хасково, за която е издадена Заповед № 957/28.07.2017 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ:
/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.А.