ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1398

гр. Пловдив, 26 .08.2020 г. 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХIV състав, в закрито заседание на двадесет и шести август през две хиляди и двадесета година в състав:                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЙОРДАН РУСЕВ

ЧЛЕНОВЕ :ДАРИНА МАТЕЕВА  

                                ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ  

като разгледа ЧКАНД №2084 по описа на съда за 2020 година, докладвано от съдия Вълчев, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.248 ал.3 ГПК, вр. чл.144 АПК, вр. чл.63 ал.3 от ЗАНН.

Образувано е по частна жалба, подадена от А.Г.Д. чрез адв. П.против Определение №1073 от 13.07.2020г., постановено по АНД № 2383/2020г по опис на Районен съд- Пловдив- IV н.с., с което е оставено без уважение искането за изменение на решението в частта за присъдените разноски. В жалбата се сочи, че определението е незаконосъобразно, постановено при несъобразяване с действителното фактическо положение и материалноправните разпоредби, при несъобразяване със съдопроизводствените правила, поради което се иска неговата отмяна, като по същество се измени решението с присъждане и на разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне на жалбата.

Ответната страна, редовно уведомена, не е изразила становище по подадената частна жалба.

Съдът, като съобрази изложеното в частната жалба и прецени събраните доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл.248 ал.3 от ГПК, вр. чл.144 АПК от процесуално легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна поради следните съображения:  

С жалба вх.№188875/17.03.2020г. по опис на Районен съд-Пловдив, депозирана чрез адв.П.А.Д. е обжалвал издадено спрямо него НП №20-1030-000777/21.02.2020г. от началник група в сектор „Пътна полиция“ на ОД МВР - Пловдив. Към жалбата е бил приложен договор за правна защита и съдействие от 16.03.2020г. за договорено адвокатско възнаграждение в размер на 60 лева за изготвяне на жалба и 300 лева за процесуално представителство, които са били изплатени в брой. С Решение №926/17.06.2020г. по образуваното АНД №2383/2020г съдът е отменил обжалваното наказателно постановление и се е произнесъл по направените искания за разноски, като е осъдил ОД на МВР-Пловдив да заплати такива на жалбоподателят в размер на 300 лева. С нарочна молба за допълване на съдебното решение вх.№33559/19.06.2020год. жалбоподателят чрез адв. П.е поискал да му се присъди и сумата в размер на 60 лева, изплатена за изготвяне на жалбата срещу процесното НП. С обжалваното определение съдът е отказал да уважи искането, като е посочил, че разпоредбата на чл.18 ал.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения винаги намира приложение само и единствено в случаите, когато няма процесуално представителство по делото срещу обжалваното наказателно постановление. В случаят е било налице такова процесуално представителство, поради което адвокатското възнаграждение е определено на осн. чл.18 ал.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /редакцията ДВ, бр. 84 от 2016г./, съобразно който текст  за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,възнаграждението се определя по правилата на чл.7, ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300.00 лева, като това включва и възнаграждение за изготвяне на жалба.

Определението е правилно.

В случаят  законосъобразно съдът се е позовал на приложението на разпоредбата на чл.18 ал.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения / приложима към случая редакция на изм. ДВ, бр. 84 от 2016г./, регламентираща, че адвокатското възнаграждение се заплаща  за процесуално представителство съобразно размера на наложената глоба, като това вкл. и изготвяне на жалба срещу незаконосъобразния административен акт. При определяне на размера на разноските съдът се е съобразил и с действителната фактическа и правна сложност на делото, като е съобразил и направеното от ответната страна възражение за прекомерност на същото. Така той законосъобразно е определили техния размер в предвидения минимум от 300 лева съобразно изискванията на чл.18 ал.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Възражението на касационният молител, че определеният им размер следва да се допълни със заплатено от него възнаграждение по реда на чл.18 ал.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения се явява неоснователно. Категорично редакцията на посочената норма предвижда, че това възнаграждение се заплаща единствено и само в случаите, когато се изготвя жалба без да се извършва процесуално представителство по нея. Ето защо от страна на съдебният състав са спазени изискванията на чл.78 ал.5 ГПК, приложим съобразно разпоредбата на чл.144 от АПК като е приел, че не са налице законовите основания по изменение на решението в частта за присъдените на жалбоподателят разноски. Поради изложеното атакуваното определение №1073/13.07.2020г. се явява законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения, на осн. чл.235 АПК вр. чл.63 ал.3 от ЗАНН настоящият касационен състав

ОПРЕДЕЛИ :

ОСТАВЯ В СИЛА ОПРЕДЕЛЕНИЕ №1073/13.07.2020г., с което е оставено без уважение искането на А.Г.Д. за изменение в частта за разноските на Решение №926 от 17.06.2020г., постановено по АНД № 2383/2020г по описа на Районен съд  - Пловдив- IV н.с..

Определението  е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ:      1.

                           2.