ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
24 05.07.2022
г. град Русе
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Русе, четвърти
състав, на пети юли две хиляди двадесет
и втора година, в закрито заседание в следния състав:
СЪДИЯ:
Диана Калоянова
като разгледа докладваното от съдия Калоянова административно дело
номер 233 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
образувано по постъпила искова молба по чл. 256 от АПК вх. № 2397/03.06.2022 г.
от „ВИП АЛ 07“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Русе,
ул. „Стоян Михайловски“ № 9, вх. 1, ет. 2, представлявано от Д. Й. Х. – управител.
С нея се иска от съда да осъди ответника ТД на НАП Велико Търново, Офис Видин
на основание чл. 256, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 241, ал. 2 от ДОПК „да
изпълни свое задължение, произтичащо от закона по чл.241, ал.2 от ДОПК, а
именно да продаде движима вещ №2 - специализирана машина МАН, модел 24.463ФНЛ,
рег.№ВН2322ВК, рама, двигател и други идентифициращи данни, подробно описани в
уведомително писмо №С220005-108-0000142/16.02.2022г. такава каквато е в момента
на продажбата, съгласно Протокол №С220005-102- 0000295/16.02.2022г. с който
дружеството е обявено за купувач.“
С Разпореждане от
08.06.2022 г. съдията докладчик е обездвижил исковата молба и е дал указания на
жалбоподателя да уточни предмета на молбата си и какво иска от съда, като
посочи оспорвания административен акт. С молба вх. № 2633/16.06.2022 г.
дружеството е представило уточнение на исковата си молба. Посочва, че предявяване
на исковата претенция по посочения процесуален ред е единствената правна
възможност за защита, тъй като купувачът - участник в изпълнителния процес по
силата на специалната разпоредба на чл. 266, ал. 1 от ДОПК не разполага с право
на жалба срещу действията на публичния изпълнител. Искането е ответникът да
бъде осъден да продаде вещта такава, каквато е била в момента на продажбата по
аргумент от чл. 241, ал. 2 от ДОПК, което публичният изпълнител не е извършил
според твърдението на ищеца. Твърди се още в уточнението, че административният
орган в лицето на публичен изпълнител Офис Видин при ТД на НАП Велико Търново
има по закон задължение да продаде вещта - предмет на публичния търг в такова
състояние, каквото е било в момента на продажбата, като за целта не е
необходимо издаването на индивидуален административен акт. Прави се изрично
уточнение, че продажбата е приключила и е издадено постановление, с което
собствеността се счита за прехвърлена, като ищецът не оспорва провеждането на
търга. Посочва, че е налице бездействие на публичния изпълнител фактически да
продаде движимата вещ такава, каквато е била към датата на продажбата, което в
конкретния случай не е сторено. Позовава се на незаконосъобразност на Протокол изх.
№ С220005-026-0008788/02.03.2022 г., като счита, че същият не съответства по
съдържание на изискването на чл. 50 от ДОПК. Излага съображения относно
подписването на протокола и твърди, че при публичния изпълнител са налични
документи, които удостоверяват обстоятелства, относими за правния спор и чрез
тях може да се установи какво е било състоянието на продаденото МПС към датата
на публичната продажба 16.02.2022 г. Заявено е искане за осъждане на посочения
ответник да престира изпълнение – да осъществи продажба на вещта в състоянието,
в което тя е била на датата на проведения търг 16.02.2022 г.
Като съобрази
представените по делото доказателства и заявените претенции с исковата молба от
ищеца, съдът приема, че сезиращата искова молба е недопустима за разглеждане
поради следните причини:
От съдържанието на
първоначалната искова молба и от съдържанието на молбата – уточнение не може да
се направи извод за приложимост на търсената искова защита по реда на чл. 256
от АПК, единствената разпоредба на Раздел ІІ
в Глава ХV, на Дял III от АПК, независимо от квалифицирането им от
жалбоподателя именно по този начин. Твърдяните факти не реализират хипотезата,
предвидена в чл. 256 от АПК. Неизпълнението на влязъл в сила административен
акт (Постановлението за възлагане на движима вещ № С220005-091-0000173/ 25.02.2022
г.) е самостоятелно основание, което не може да се приравни с бездействието по
смисъла на чл. 256 от АПК, тъй като законодателят систематично е определил
мястото на тази разпоредба в Глава ХV, Раздел II от АПК - "Защита срещу
неоснователни бездействия". Текстът на чл. 256 от АПК дава легално
определение на понятието "неоснователно бездействие" и то се изразява
в неизвършването на фактически действия, които административният орган е длъжен
да извърши по силата на закона. В конкретния случай не е налице бездействие на
публичния изпълнител поради неизпълнение на негово задължение, произтичащо от
законова норма на действащото законодателство. Такова задължение в известен
смисъл се съдържа в разпоредбата на чл. 257, ал. 3 от ДОПК, но при условие, че
длъжникът или всяко трето лице, което държи продадената вещ, откаже да я
предаде на купувача.
Приложимостта на защитата
по чл. 256 от АПК е обусловена от съществуването на нормативно въведеното
условие - задължението на административния орган да произтича пряко от законова
норма, без да е опосредено от друго, допълнително волеизявление, каквото в
случая е Постановлението за възлагане на движими вещи в рамките на
изпълнителното производство. Очевидно не става въпрос за такава хипотеза, тъй
като се касае за предаване на движими вещи, възложени на жалбоподателя от
публичната им продажба с постановление на изпълнителния орган, което е влязло в
законна сила.
Съдът установява
противоречие в изявленията на ищеца – първоначално се твърди, че търгът е
проведен и не се оспорват действията на приетия за административен орган публичен
изпълнител. Следователно ищецът признава, че публичният изпълнител е реализирал
продажба на процесната вещ – движима вещ № 2, специализирана машина МАН, като
включително е издал Постановление за възлагане на движима вещ. В заключение
обаче е направено искане същият публичен изпълнител да продаде вещта (т.е. вече
продадената на ищеца съща вещ – специализирана машина МАН) в състоянието, което
тя е била към момента на търга. Самият ищец признава и друг факт - продажбата е
приключила и е издадено постановление, с което собствеността се счита за
прехвърлена. Следователно, от този момент нататък тази вещ губи качеството си
на вещ, върху която публичният изпълнител може да насочи принудително
изпълнение.
След като ищеца е
направил изявление, че собствeността върху специализираната машина вече му е
прехвърлена, то остава неясно как би могло да се реализира нова продажба на
същата вещ. С преминаването на собствеността на възложените вещи върху купувача
отпада качеството на пазач на назначеното лице от публичния изпълнител по реда
на чл. 234 от ДОПК, тъй като е изчерпано от съдържание създалото се
правоотношение за целите на принудителното изпълнение.
Според настоящият съдебен
състав предявената искова молба е недопустима, тъй като не може публичният
изпълнител да бъде задължен втори път да продадена собствената вече на
дружеството процесна движима вещ на същото юридическо лице, на което вече
веднъж е продало тази специализирана машина и „ВИП АЛ 07“ признава, че е получило
собствеността върху нея.
Мотивиран от изложеното и
на основание чл. 130 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, Административeн съд -
Русе,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искова
молба по чл. 256 от АПК вх. № 2397/03.06.2022 г., подадена от „ВИП АЛ 07“ ЕООД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Стоян
Михайловски“ № 9, вх. 1, ет. 2, представлявано от Д. Й.Х. – управител.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 233/2022
на Административен съд – Русе.
Определението може да се
обжалва по касационен ред с частна жалба в 7-дневен срок от получаване на
съобщението пред ВАС.
СЪДИЯ: