Разпореждане по дело №2013/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260390
Дата: 21 септември 2020 г.
Съдия: Никола Петров Чомпалов
Дело: 20191100902013
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 3 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ

гр. София, 21.09.2020 г.

 

    СГС, VI-4 състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи септември две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ


 
  
Като разгледа докладваното от съдия Чомпалов т. д. 2013/19 г., за да се произнесе, взе предвид следното:  СГС е сезиран с искова молба от „Д.Х.“ ООД, с която е предявен срещу „Д.И.“ ЕООД и „О.С.“ ЕООД иск с правно основание чл.265 ал.1, т.2 ЗЗД. Твърди се от ищеца, че изработената от ответниците дренажна система съдържа недостатък, поради който не функционира, защото не осигурява отводняване на спортните терени, които след валежи са неизползваеми до тяхното естествено отводняване. Иска се присъждане на сумата от 65 400 лв.

   В исковата молба и в молба от 22.06.2018 г. не се сочи какви точно са недостатъците и на каква стойност възлизат разходите за тяхното отстраняване.

   В съдебното заседание на 10.12.2019 г. ищецът е посочил, че размерът на претенцията се формира съобразно приложение N 1 към договора, както и че една от причините, която представлява недостатък, е неизграждане на филтърен слой, поради което липсва просмукване на подпочвения слой и дренажната система не отвежда водата.

 

     Съдът е констатирал, че исковата молба е нередовна и с определение от 10.08.2020 г. е указал на ищеца 1. да посочи какви работи следва да се изпълнят и какви материали следва да се вложат за отстраняване на твърдяния от него недостатък – изграждане на филтърен слой, както и на каква стойност възлизат разходите; 2. да поясни защо претендира цялата договорена стойност на дренажната система при положение, че не твърди пълно неизпълнение, а твърди недостатък, изразяващ се в неизграждане на филтърен слой и недоставка и монтаж на помпа /стойността на помпата е посочена в приложение N 1 към договора 10 200 лв. с ДДС/.

     На 20.08.2020 г. е постъпила молба на ищеца, в която сочи, че не е в състояние да посочи видовете работи, необходими за отстраняване на недостатъка и че компенсирането на разходите за отстраняване на недостатъка е икономически неоправдано, поради което този начин за обезвреда е изоставен и следва да се намали възнаграждението на изпълнителите. Сочи се от ищеца, че не твърди недостатъкът да се изразява в неизграждане на филтърен слой и недоставка и монтаж на помпа.

 

    Според съда случаят попада в хипотезата на чл.129 ал.3 ГПК, защото ищецът не е отстранил констатираните нередовности, поради което исковата молба подлежи на връщане.

   Освен това ищецът изрично сочи в молба от 20.08.2020 г., че иска да реализира защитата на правата си на възложител чрез намаление на възнаграждението, дължимо на изпълнителя, а този начин на защита на правата му, когато работата е изпълнена с недостатък, е несъвместим с осъдителна претенция за заплащане на разходи за отстраняване на недостатък.

 

    В исковата молба за предявяване на насрещния иск по гр.дело N 13927/17 г. на СРС /лист 3-6/ и в уточнителна молба от 22.06.2018 г. /лист 40/ не се сочи какви точно са недостатъците и на каква стойност възлизат разходите за тяхното отстраняване. В съдебното заседание на 10.12.2019 г. ищецът е посочил, че недостатък на изпълнената работа е липсата на изграден филтърен слой, поради което няма просмукване на подпочвения слой,  което пречи за отвеждане на водата от дренажната система. В това съдебно заседание е допуснато уточнение в обстоятелствената част на исковата молба съобразно твърдението, че недостатъкът се изразява в неизграждане на филтърен слой.

    От страна на ищеца не се твърди по дренажната система да има други недостатъци, освен посочения в съдебното заседание на 10.12.2019 г., поради което следва да се приеме, че по твърдения на ищеца неизграждането на филтърен слой е недостатъкът, поради който дренажната система не функционира. Сумата от 65 400 лв. включва освен дренажна система /55 200 лв. с ДДС/ и доставка и монтаж на помпа /10 200 лв. с ДДС/, но е неясно защо за отстраняване на недостатък се претендира стойността на цялата система, както и на помпата.

    В молба от 20.08.2020 г. ищецът сочи, че не е бил направил твърдения, че недостатъкът се изразява в липса на филтърен слой и липса на доставка на помпа, както и че не е в състояние да посочи в какво точно се изразява недостатъкът. От молбата от 20.08.2020 г. не става ясно в какво се изразява недостатъкът, както и какви са работите, които следва да се изпълнят за неговото отстраняване, а и на каква стойност са тези работи.

   След като с молбата от 20.08.2020 г.  се отрича недостатъкът да се изразява в липса на филтърен слой и в недоставка и монтиране на помпа, остава неясно какъв точно е недостатъкът по изградената от ответниците дренажна система, както и каква е стойността на разходите за неговото отстраняване. Освен това ищецът изрично сочи в молбата, че не е в състояние да посочи конкретен недостатък, както и стойността на разходите за отстраняването му, а тези факти имат водещо значение при иска с правно основание чл.265 ал.1, т.2 ЗЗД.

    В съдебното заседание на 10.12.2019 г. по отношение на размера на иска ищецът е препратил към приложение N 1 към договора /лист 149/, в което се сочи, че стойността на дренажната система /55200 лв./ и на помпата /10 200 лв./ е общо 65 400 лв. /с ДДС/. В случая обаче ищецът признава, че дренажната система е изградена, но твърди, че е налице недостатък, без да го посочи, поради което остава неясно защо за отстраняване на недостатък по изградената дренажната система той претендира цялата нейна стойност от 65 400 лв., в която стойност е включена и доставка и монтаж на помпа.

    Освен това – в молбата от 20.08.2020 г. ищецът изрично сочи, че начинът за обезвреда чрез компенсиране на разходите за отстраняване на недостатъка е икономически неоправдан и неудобен за него, поради което го е изоставил и претендира другия начин на обезвреда – чрез намаляване на възнаграждението, дължимо на изпълнителя.

    Намаляването на възнаграждението на изпълнителя обаче е потестативно право на възложителя, което не се реализира чрез иск, а чрез възражение срещу иска по чл.266 ал.1 ЗЗД, които са предмет на гр.дело N 13927/17 г. на СРС / делото е висящо пред СГС по въззивна жалба/.    С иска по чл.265 ал.1, т.2 ЗЗД може да се претендира изплащане на разходи за отстраняване на определен недостатък, но с този иск не може да се реализира защита на възложителя чрез намаление на възнаграждението на изпълнителя, когато е изпълнена работа с недостатък.

     В решение N 370 от 23.04.2015 г. по гр.дело N 7063/13 г. на ВКС е прието, че не съществува пречка исковата молба да препраща към други документи, стига те да са представени като приложения към нея, съдържащи описание на съответните строителни работи и тяхната стойност. В случая не се твърди конкретен недостатък по дренажната система, нито се препраща към приложение на исковата молба, в която се сочат конкретните работи, които според ищеца са изпълнени с недостатък /неясно какъв/. Не  се сочи и стойност на работите, които са необходими за отстраняване на недостатъка /неясно какъв/.

   Допустимо би било по реда на чл.265 ал.1, т.2 ЗЗД да се претендира сумата от 65 400 лв. /стойност на цялата дренажна система с помпата по приложение N 1/, но ако се твърдеше, че сумата е платена, без  ответниците да са изпълнили посочените в приложение N 1 изкопни работи, полагане на фракция и отводнителни тръби, направа на централен отводнителен колектор, 2 шахти, доставка и монтаж на помпа. Ищецът обаче признава, че е изградена дренажната система и не твърди, че посочените по-горе работи по приложение N 1 не са изпълнени, а твърди за недостатък, без да го посочва и без да посочва стойността на разходите за неговото отстраняване.

 

    С оглед на изложеното и при изрично изразената от ищеца воля в молбата от 20.08.2020 г., че цели защита на правата си на възложител чрез намаление на възнаграждението на изпълнителя поради наличието на недостатък, съдът намира, че исковата молба следва да бъде върната.

     Мотивиран съдът

РАЗПОРЕДИ:

 

      ВРЪЩА исковата молба на „Д.Х.“ ООД, с която е предявен срещу „Д.И.“ ЕООД и „О.С.“ ЕООД иск с правно основание чл.265 ал.1, т.2 ЗЗД за сумата от 65 400 лв.

    ОСЪЖДА „Д.Х.“ ООД, ***, да заплати на „Д.И.“ ЕООД, *** N **, и на „О.С.“ ЕООД, ***, съдебни разноски от  по 1800 лв.

 

     Разпореждането може да се обжалва пред САС в едноседмичен срок от връчването.

 

        

                                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: