№ 166
гр. Велико Търново, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ДИАНА РАДЕВА
при участието на секретаря СИМОНА ИЛ. БУЗОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело №
20224110102241 по описа за 2022 година
Иск с правно основание чл. 422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК от ГПК,
вр. с чл. 6,ал.1, т.9 и 10 от ЗУЕС
Ищецът Етажна собственост с административен адрес гр. Пловдив, бул.
»Шести септември» №122, действащ чрез управителя на етажната
собственост - «456 Управление на сгради» ЕООД, гр.Пловдив, представляван
от пълномощника си адв. К. от АК Пловдив сочи, че срещу ответника е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу която постъпило
възражение. Предявява иск, с който моли да се приеме за установено в
отношенията между страните, че ответникът му дължи сумата от 336 лева
главница, представляваща сбор от суми за месечно управление и поддръжка,
месечни вноски за фонд „Ремонт и обновление“ ; за почистване на мазета,
водосточни тръби, ремонт на канализация и асансьори за период от
м.октомври 2020 г. до м.май 2021 г. Излага, че сумите се претендират като
натрупани задължения на ответницата, която е била собственик на апартамент
№17 в ЕС до 19.05.2021 г. след взети решения на Общи събрания, описани
подробно. Претендира законна лихва, считано от 14.04.2022 г. до
окончателното изплащане и разноски. В съдебно заседание не изпраща
представител. С писмено становище поддържа претенцията.
1
Ответникът Й. Ц. Ч. в срока и по реда на чл.131 от ГПК е депозирала
отговор на исковата молба. Оспорва иска и моли съда да го отхвърли, като
неоснователен. Заявява, че не живее в апартамента от 15.09.2019 г. и че от
19.05.2021 г. жилището е продадено и има нов собственик. Твърди, че не
дължи никакви суми , както за поддръжка, така и за ремонт съгласно
разпоредбите на ЗУЕС.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и
представените по делото писмени доказателства намира за установена
следната фактическа обстановка:
По ч.гр.д. № 1150/2022 г. на ВТРС е издадена заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК в полза на кредитора Етажна собственост с
административен адрес гр.Пловдив, бул.» Шести септември» № 122,
представлявана от управителя „456 Управление на сгради“ ЕООД срещу Й.
Ц. Ч. за сумата от 336 лева главница, представляваща сбор от неплатени
месечни такси за управление и поддръжка на общи части на сградата, ведно
със законна лихва от подаване на заявлението-14.04.2022 г. до окончателното
изплащане и разноски. Приети като доказателства са справка №
410738/3.04.2022 г. за вписвания, отбелязвания и заличавания в Служба по
вписванията гр.Пловдив, видно от която на 19.05.2021 г. Й. **** Ч. е продала
недвижимия си имот находящ се в гр.П*** и прилежащ обект-изба. Видно от
протокол от 7.11.2019 г. за проведеното общо събрание на собствениците на
жилища в сграда, находяща се в гр.Пловдив, бул.“Шести септември“ №122,
взето е решение за избор на професионален домоуправител – „Информатор
ББС“ ЕООД, понастоящем „456 Управление на сгради“ ЕООД, с който е
сключен договор за управление / приложен по делото/. На Общо събрание
проведено на 17.09.2020 г., е взето решение вноската за „Фонд ремонт и
обновление“ да се увеличи на 5 лева. Гласувана е промяна в таксата за
управление и поддръжка на необитаеми апартаменти, като считано от
1.10.2020 г. същата да е в размер 50% от месечната такса на обитаем
апартамент с един обитател. Решението е обективирано в протокол, приет
като доказателство по делото. На 13.10.2020 г. видно от протокол за
проведеното общо събрание е взето решение за ремонт на водосточните тръби
на етажната собственост , приета е офертата на фирма-изпълнител и е
определен срок за събиране на средствата до 30.11.2020 г. На 14.10.2020 г.
чрез съобщение собствениците са уведомени за сумите, дължими от всеки
2
апартамент за ремонта съобразно взетото решение и подписания договор с
избрания изпълнител, като за ап. 17 сумата е 46 лева. На 22.10.2020 г.
управителят на ЕС в присъствие на свидетел е залепил на входната врата на
ап. 17 и на ап.2 с посочени „неизвестен собственик“ предупреждения за липса
на информация за домова книга по чл.7 от ЗУЕС, както и протокол за
натрупани задължения от собственици. На 28.01.2021 г. е проведено общо
събрание на собствениците в ЕС и е взето решение да се направи ремонт на
канализацията; избрана е фирма- изпълнител и е възложено на
домоуправителя да разпредели дължимите суми на всеки апартамент.
Решенията са обективирани в приложения по делото протокол от 28.01.2020
г. За ап.17 според приложеното разпределение сумата, дължима за ремонта
на канализацията е 113 лева. На 1.03.2021 г. управителят на ЕС в присъствие
на свидетел е залепил на входната врата на ап.17 предупреждение за
натрупани задължения по чл.6 от ЗУЕС , като е посочен „неизвестен
собственик“. На 4.03.2021г. според приложения протокол от проведено общо
събрание е взето решение за ремонт на асансьорите по приета оферта от
фирма - изпълнител и е възложено на домоуправителя да разпредели
дължимата от всеки апартамент сума, която да се събере до 30.05.2021 г. Не е
приложен документ, видно от който да се установи как е направено
разпределението.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
изводи:
Предявеният установителен иск е процесуално допустим, депозиран от
процесуално легитимирано лице в законоустановения срок.
Съобразно вида на търсената защита, за да постанови положителен за
ищеца резултат последния следваше да установи пълно и главно основанията
и размера на претенциите си, основани на качеството му на кредитор,
придобил изискуеми вземания срещу ответника по силата на взетите
решения на Общи събрания в етажната собственост и задълженията на
собственика произтичащи от тях. В случая следва да се отбележи, че
доколкото в отговора на исковата молба не са наведени твърдения от
ответника да е оспорил взетите решения по реда и в сроковете предвидени в
чл.40,ал.1 от ЗУЕС, взетите решения от ЕС следва да се считат
стабилизирани. По делото безспорно се установи, че до 19.05.2021 г.
3
ответницата е притежавала в собственост индивидуален обект в режим на
етажна собственост- апартамент № ****2 и че на 19.05.2021 г. апартамента е
продаден по силата на договор за покупко-продажба на трето лице. Ищецът
претендира суми представляващи вземания за месечни такси за управление и
поддръжка на ЕС, месечни вноски за „Фонд Ремонт и обновление“, както и
дължими суми за почистване на мазета, за почистване на водосточни тръби,
за ремонт на канализация и за ремонт на асансьори. Съобразно разпоредбите
на чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗУЕС всеки етажен собственик е длъжен да
заплаща разходите за ремонт, реконструкция, преустройство и обновяване на
общите части на сградата, подмяна на общите инсталации и оборудване и
вноските определени за фонд "Ремонт и обновление" съразмерно с
притежаваните идеални части, както и да заплаща разходите за управление и
поддръжка на общите части на сградата. Обсъждайки събраните по делото
доказателства и релевираните от ответника възражения относно дължимостта
на сумите съдът счита, че претенцията за сумата от 36 лева, представляваща
месечни такси за управление и поддръжка на сградата / по 4,50 лева на месец/
за период от осем месеца / от м. октомври 2020 г. до м.май 2021 г. / е
неоснователна. Ответницата твърди, че сумите са недължими, като се
позовава на чл. 51,ал.2 от ЗУЕС, според който не се заплащат разходите по
ал. 1 за деца, ненавършили 6-годишна възраст, както и от собственик,
ползвател и обитател, който пребивава в етажната собственост не повече от
30 дни в рамките на една календарна година. Съдът е указал на ответницата,
че в нейна тежест е да докаже релевираните правоизключващи възражения,
като в действителност към отговора на исковата молба няма приложени
писмени документи и не са правени доказателствени искания относно
твърдението, че от 15.09.2019 г. живее при сина си в гр.Велико Търново и че
от тази дата не е обитавала жилището в гр.Пловдив. Въпреки горното по
делото са налице доказателства подкрепящи тези твърдения и те изхождат от
самия ищец. Видно от приобщените по делото документи освен , че името на
ответницата не фигурира в списъците на собствениците, присъствали на
общите събрания /което сам по себе си не е доказателство за това, че не е
пребивавала в етажната собственост повече от 30 дни/, то на входната врата
на апартамента и няколко пъти са лепени уведомления за дължими
просрочени суми към етажната собственост, като навсякъде срещу ап.17 е
посочен – „неизвестен собственик“. Житейски логично е, че ако ответницата
4
е живяла в жилището през този период е щяла да бъде открита на адреса си,
или да е известна на управителя на етажната собственост , или поне на някой
от живущите в сградата. Приемайки, че ап.17 има неизвестен собственик
ищецът сам признава, че жилището е необитаемо. Отделно от това в
приобщеното частно гражданско дело се съдържат служебно направените от
съда справки за постоянен и настоящ адрес, от които е видно, че ответницата
е с регистриран настоящ адрес в гр.**** от 17.09.2019 г. и постоянен адрес
регистриран на същото място, считано от 1.10.2020 г. Всички тези
доказателства в съвкупността си подкрепят изцяло твърденията на
ответницата, че не е пребивавала в жилището си, считано от средата на
септември 2019 г. Тъй като нормата на чл. 51,ал.2 от ЗУЕС е императивна /
в този смисъл вж.Решение № 60181/20.10.2021 г. по гр. д. № 86/2021 г. на
ВКС, ГК, IV г. о., /, ответницата не дължи месечни такси за управление и
поддържане на общите части на сградата и искането в тази му част за сумата
от 36 лева за периода от м. октомври 2020 г. до м.май 2021 г. вкл. следва да се
остави без уважение, като неоснователно. Относно претенцията за заплащане
на сумата от 22 лева, представляваща месечни вноски за фонд „Ремонт и
обновление“ / по 2,75 лв./ на месец за същия период то същата се дължи,
макар съдът да прие, че ответницата не е обитавала жилището от средата на
м.септември 2019 г. Това е така, защото в ЗУЕС не е предвидено изключение /
подобно предвиденото в чл. 51,ал.2 от ЗУЕС/, а сумите се дължат от
собственика на недвижимия имот, произтичайки от притежаваното от него
право на собственост и задължението на всеки един от етажните собственици
да поддържа сградата в състояние, което отговаря на предвидените в
съответните нормативни актове изисквания. Видно от приложения протокол
от ОС на собствениците, проведено на 17.09.2020 г. етажната собственост е
взела решение за „Фонд Ремонт и обновление“ да се заплаща по 5 лева на
апартамент, считано от 1.10.1020 г., като според протокол от ОС от 7.11.2019
г. тази такса се включва в общия размер на месечната такса за управление и
поддръжка. За нея пък е гласувано заплащане на 50% от страна на
собствениците на необитаеми апартаменти, тоест претенцията за сумата от 22
лева за периода от м. октомври 2020 г. до м.май 2021 г. вкл. е основателна до
размер от 20,85 лева / по 2,75 лева за м. октомври, ноември, декември 2020 г.,
януари, февруари, март и април 2021 г. и 1,60 лева пропорционално до
18.05.2021 г.вкл., докогато ответницата е имала качеството на собственик на
5
апартамента/. За разликата до пълния предявен размер от 22 лева, именно за
1,15 лева искането следва да се отхвърли, тъй като считано от 19.05.2021 г.
жилището има нов собственик, който следва да дължи съответните такси.
Относно претенцията за 12 лева за почистване на мазета същата следва да се
остави без уважение, като неоснователна, тъй като ищецът не представи
какъвто и да е документ, установяващ дължимостта на претендираната сума
на соченото основание и в посочения размер. Относно претенцията за сумата
от 46 лева дължими за почистване на водосточни тръби и за сумата от 113
лева, дължима за ремонт на канализация, същите са основателни. Става реч за
взети решения за извършване на неотложни ремонти, които решения не са
оспорени по надлежния ред от ответницата и я обвързват , като конкретно
размерът на дължимата от ответницата сума и по двете пера се установява
съобразно направените от управителя на ЕС таблици за разпределения на
дължими суми от собствениците и приетите оферти на изпълнителите на
услугите. В тези му части искането е основателно и следва да се уважи. Що
се отнася до сумата от 107 лева за ремонт на асансьори съдът счита, че
същата не се дължи от ответницата, но не защото тя няма да ползва
асансьорите, а те ще се ползват от новия собственик / каквито са
възраженията /, а защото иска е недоказан по размер. Представения протокол
от ОС и оферта не могат да установят каква конкретна сума дължи
ответницата съобразно притежаваните от нея идеални части в ЕС. Липсва
приложена таблица за разпределение на дължими суми , подобно на
представените за предходните вземания за ремонт на водосточни тръби и
канализация, поради което дори да има основание, искането в тази си част не
е доказано по размер.
В заключение иска следва да се уважи до сумата от 179,85 лева, до който
размер е основателен и доказан, а за разликата от 156,15 лева до пълния
предявен размер от 336 лева следва да се отхвърли, като неоснователен и
недоказан. Следва да се присъди законна лихва върху уважената част от
главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-
14.04.2021 г. до окончателното изплащане.
На основание чл. 78,ал.1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски
съобразно уважената част от претенциите, както в исковото, така и в
заповедното производство. Следва да се осъди ответника да заплати сумата от
151,03 лева разноски за заплатена ДТ и адвокатско възнаграждение в
6
исковото производство и сумата от 151,03 лева разноски за заплатена ДТ и
адвокатско възнаграждение в производството по ч.гр.д.№ 1150/22 г. на ВТРС.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 422,ал.1 от
ГПК, вр. с чл. 415,ал.1,т.1 от ГПК, вр. с чл. 6,ал.1, т.9 и 10 от ЗУЕС, че Й. Ц.
Ч. с ЕГН ********** от гр. **** ДЪЛЖИ на ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ с
административен адрес гр.Пловдив, бул.» Шести септември» № 122
представляван от управителя « 456 Управление на сгради»ЕООД, гр.Пловдив
с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.»
Барикадите» № 6, вх.Б сумата от 179,85 / сто седемдесет и девет лева и 85
ст./ главница, представляваща неплатени задължения към етажната
собственост за «Фонд ремонт и обновление» и разходи за ремонт и
поддръжка на общите части на сградата за период от м. октомври 2020 г. до
18.05.2021 г., ведно със законна лихва върху главницата от подаване на
заявлението -14.04.2021 г. до окончателното изплащане, като за разликата от
156,15 / сто петдесет и шест лева и 15 ст./ до пълния предявен размер от 336
/триста тридесет и шест/ лева ОТХВЪРЛЯ иска, като неоснователен.
ОСЪЖДА Й. Ц. Ч. с ЕГН ********** от гр.**** ДА ЗАПЛАТИ на
ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ с административен адрес гр.Пловдив, бул.»
Шести септември» № 122, представляван от управителя « 456 Управление на
сгради» ЕООД, гр.Пловдив с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, ул.»Барикадите» № 6, вх.Б сумата от 151,03 / сто
петдесет и един лева и 3 ст./ лева разноски направени в исковото
производство и сумата от 151,03/сто петдесет и един лева и 3 ст./ разноски
направени в исковото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен
срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд, чрез
Великотърновски районен съд.
7
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
8