Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 16.12.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в
закрито заседание
на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме
Мъгърдичян
Божидар Стаевски
като разгледа докладваното
от съдия Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №1278
по описа за 2021
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 247 ГПК.
Образувано е молба на жалбоподателя
И.В.К., чрез адв. М. Л. /надлежно упълномощен/, в която е формулирано искане за
„изменение“ на постановеното по настоящото дело решение от 11.05.2021 год.,
като възнаграждението за безплатно процесуално представителство във въззивното
производство в размер на 360 лв. се присъди на адв. М. Л.Л. вместо на адв. Н.И.И..
Ответникът по жалбата „Т.С.“ ЕАД не изразява становище
по искането.
Настоящият съдебен състав намира, че е сезиран с искане
по смисъла на чл. 247 ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка, доколкото
жалбоподателят сочи, че действително формираната от съда воля във връзка с
отговорността за разноски във въззивното производство и в частност по отношение
на данните на адвоката, който има право да получи възнаграждение за безплатно
процесуално представителство, не е била точно обективирана в диспозитива на
въззивното решение. Посочената от страната правна квалификация не обвързва
съда.
Производството по настоящото дело е образувано по
въззивна жалба на ищеца И.В.К., чрез адв. М. Л. /надлежно упълномощен/, срещу
решението от 27.10.2020 год., постановено по гр.дело №55711/2019 год. по описа
на СРС, ГО, 143 с-в, в частта му, в която е отхвърлен предявения от
жалбоподателя срещу „Т.С.“ ЕАД отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК.
На 14.12.2020 год. жалбоподателят е подал молба, чрез
адв. М. Л., към която са приложени пълномощно и договор за правна помощ и
съдействие, сключен при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
На 11.05.2021 год. жалбоподателят, чрез адв. М. Л., е
депозирал молба, която има характера и на писмена защита.
С въззивното решение по настоящото дело от 10.08.2021
год. първоинстанционният съдебен акт е отменен в обжалваната му част и е признато
за установено по предявените от И.В.К. срещу „Т.С.“ ЕАД искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът не дължи на ответника сумата от още 843.25
лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от
м.01.2013 год. до м.07.2015 год. за имот, находящ се в гр. София, ж.к.„*********,
абонатен №*****; ответникът е осъден да заплати, както следва: на ищеца направените
разноски в първоинстанционното производство за държавна такса в размер на още
52.40 лв., както и направените разноски във въззивното производство за държавна
такса в размер на 25 лв. и на адв. Н.И.И.сумата от още 290.44 лв. –
представляваща адвокатско възнаграждение за първата инстанция и сумата от 360
лв. – представляваща адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
В мотивите на въззивното решение СГС е приел, че на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника по жалбата /ответника/ следва
да бъдат възложени разноските за възнаграждението на адвоката, предоставил безплатна
правна помощ на жалбоподателя съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, съответно в
първоинстанционното производство и въззивното производство, но в диспозитива на
съдебния акт е отразил данните на адвокат, който не е представлявал И.В.К. във въззивното
производство.
За да е налице
очевидна фактическа грешка в решението, която може да се поправи по реда,
предвиден в разпоредбата на чл. 247 ГПК, следва да се констатира несъответствие
между формираната воля на съда в мотивите на решението и изразената воля в
диспозитива на същото.
В разглеждания случай няма съмнение, че действително формираната истинска
воля на съда е с оглед изхода от спора ответникът да заплати на адв. М. Л.
възнаграждение за безплатно процесуално представителство във въззивното
производство при условията на чл. 38, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 2 ЗА, но същата не
е намерила съответно отражение в диспозитива на въззивното решение. Т.е. налице
е грешка, която се дължи на пропуск на съда.
Ето защо
въззивното решение следва да се поправи. Допълнителен довод в подкрепа на това
разбиране е и обстоятелството, че в разглеждания случай не се касае до грешка в
изводите на съда, в неговата решаваща дейност, която по правило се отстранява
по реда на обжалването.
На основание чл.
247, ал. 4 ГПК вр. с чл. 280, ал. 3 ГПК настоящото решение не подлежи на
касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения и на основание чл. 247 ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ДОПУСКА ПОПРАВКА на очевидна
фактическа грешка на основание
чл. 247 ГПК на решението,
постановено по в.гр.дело №1278/2021 год. по описа на СГС, ГО, ІІІ-Б с-в, като в
диспозитива на съдебния акт данните на адвоката, на когото „Т.С.“ ЕАД дължи
възнаграждение за безплатно процесуално представителство във въззивното
производство в размер на 360 лв., съгласно чл. 38, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 2 ЗА следва
да се четат, както следва: адв. М. Л. ***, офис – партер.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/