РЕШЕНИЕ
№ 143
гр. Петрич, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Атанас Кобуров
при участието на секретаря Вера Сухарова
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20211230100679 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба, подаденa от „ВиК” ЕООД, със седалище и адрес
на управление в гр. П., ул. „О.“ № *, ЕИК: ***, против Г. ИВ. К., ЕГН: ********** от с.К.,
общ. П., ул.И. № **.
Сочи се в исковата молба, че ищцовото дружество „В и К – ЕООД“ гр.П. осъществява
водоснабдяването на населението на П. община с питейна вода като на това основание Г.
ИВ. К., ЕГН: ********** е абонат в качеството му на ползвател на услугите по
водоснабдяване и канализация за имот в с. К., общ. П., ул.И. № **. Твърди се, че за този
имот на името на ответника съществува партида, индивидуализирана с абонатен № *** и
водомерен № ***. Твърди, че ответника не заплаща ежемесечно консумираната питейна
вода, като с това си поведение не спазва задължението, вменено му с разпоредбата на чл. 2,
ал. 1 от Общи условия във вр. с чл.3, ал.1, т.1 от Наредба № 4. Посочва се, че за периода
01.01.2012 г. – 01.10.2012 г.; 01.10.2012 г. – 30.11.2018 г.; 30.11.2018 г. – 30.01.2021 г.,
ответникът не е извършвал плащане на изразходваните и отведени количества вода. Твърди
се, че също така, че „В и К – ЕООД“ гр.П. е подало заявление по чл.410 ГПК срещу Г. ИВ.
К., въз основа на което в РС-П. е образувано ч.гр.д.№ ***/2021 г. и е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение, като при връчването на заповедта на длъжника, същият
е подал възражение срещу нея, поради което и съгласно разпоредбата на чл.415 ГПК
ищцовото дружество е предявило установителен иск.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Г.
ИВ. К., ЕГН: ********** от с.К., общ. П., ул.И. № **, че дължи на „В и К – ЕООД“ гр.П.,
ЕИК: ***, следните вземания: сумата от 375,37 /триста седемдесет и пет лева и тридесет и
седем стотинки/ лева, представляваща общ размер на неизплатена сума за предоставени
водоснабдителни и канализационни услуги за периода непогасено задължение за
консумирана и незаплатена питейна вода за периода 01.01.2012 г. – 01.10.2012 г.; 01.10.2012
г. – 30.11.2018 г.; 30.11.2018 г. – 30.01.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 26.03.2021 г. до окончателното й
заплащане. Прави се искане за присъждане на разноски.
Съдът е разпоредил да бъде извършена размяна на съдебните книжа.
1
Исковата молба и нейните приложения, ведно с разпореждането на съда са връчени на
ответника, като в указания едномесечен срок по делото е постъпил „отговор-възражение“, в
който оспорва исковата молба, посочва, че дължимата сума е прехвърлена от баща му и е от
преди 25 години и не се дължи от него, тъй като през 2012 г. не е живял в село К., а бил на
квартира в гр.П.. Прави искане за отхвърляне на предявения иск.
По делото е приобщено ч.гр.д. № ***/2021 г. по описа на Районен съд гр.П.. Приети са като
доказателство по делото представените като такива с исковата молба и отговора на
ответника. Като доказателства са приети и представените в съдебно заседание копия на
фактури за изразходвана вода, както и снимков материал от имота на ответника /л.32-60 от
делото/.
В съдебно заседание за ищеца, редовно призован, се представлява от пълномощник, който
поддържа предявения иск.
Ответникът редовно призован не се явява и представлява. В представеното по делото
пълномощно от ответника издадено в полза на неговата съпруга не е включено
представителство пред съд, в частност по настоящето производство.
В качеството на свидетели са разпитани инкасатора, обслужващ района, в който живее
ответника, както и неговата съпруга.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът установи от фактическа и
правна страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ ***/2021 г. по описа на РС-П., на 26.03.2021 г. е било
подадено заявление до РС – П. от пълномощника на ищцовото дружество, за издаване на
заповед за изпълнение срещу Г. ИВ. К., ЕГН: ********** от с.К., общ. П., ул.И. № **.
Въз основа на посоченото заявление е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с
която е разпоредено длъжникът К. да заплати на дружеството-заявител сумата от 375,37
/триста седемдесет и пет лева и тридесет и седем стотинки/ лева, представляваща главница
за непогасено задължение за консумирана и незаплатена питейна вода за периодите
01.01.2012 г. – 01.10.2012 г.; 01.10.2012 г. – 30.11.2018 г.; 30.11.2018 г. – 30.01.2021 г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
26.03.2021 г. до окончателното й заплащане, отчетена с водомер № ***, както и сумата от
25 /двадесет и пет/ лева, представляваща разноски за заплатена държавна такса по делото.
В кориците на цитираното по-горе ч.гр.д. № ***/2021 г., се съдържа справка, представена от
дружеството-ищец, относно задълженията на абоната Г.К., която носи подписа на началник
инкасо на ищцовото дружество – Я.К.. В същата е отразено, че задълженията на ответника
за периода от 01.01.2012 г. – 30.01.2021 г. към ''В и К - ЕООД“' – гр. П. възлизат на общата
сума от 375,37 лева.
Длъжникът е подал възражение вх.№ 81670 от 13.04.2021 г. срещу издадената заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, с което е оспорил, че дължи гореописаната сума като заявява,
тъй като водата се водила на името на баща му, който починал преди 20 години и през 2012
г. ответникът живял в гр.П. на квартира, където плащал сметки за вода.
Разпитаната свидетелка Й. Г., служител на „ВиК“-П. и обслужваща района в с.К., общ.П.
заявява, че за времето през което е инкасатор на посочения район, за 38 месеца е влязла само
10-12 пъти в имота и то само когато ответникът присъства. Посочва, че неговата съпруга не
допуска служителите на „ВиК“ до имота, заключва вратата с катинар, което налага
ежемесечно да се правят снимки, с което доказват заключването на вратата. Твърди, че по
принцип всеки месец се правят проверки на водомерите, с изключение на м.декември и
м.януари, когато има най-голяма опасност от възникване на аварии.
В качеството на свидетел по делото е допусната и съпругата на ответника М. К.а. Същата
твърди, че със съпруга си Г.К. живеят в село К., общ.П. от пет-шест години, като преди това
живели на квартира в гр.П.. Посочва, че сумата която се претендира от ищцовото дружество
е натрупана на името на бащата на ответника, който е починал и сега партидата е
прехвърлена на името на съпруга й, заедно със задължения. Заявява неколкократно, че те не
плащат вода, тъй като навремето свекър й участвал в изграждането на водопровода и затова
не трябвало да заплащат за доставена вода.
При горната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Предявен е иск по реда на чл.422 във връзка с чл.415, ал.1 ГПК с правна квалификация -
чл.79, ал.1 ЗЗД – да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на
ищеца сумата от 375,37 лева, представляваща стойността на консумирана от ответника, в
2
качеството му на абонат на ищцовото дружество питейна вода в период от 01.01.2012 г. –
30.01.2021 година.
За да бъде уважен този иск /т.е. да се признае за установено дължимост на суми/ е
необходимо да са налице следните предпоставки: наличие на валидно облигационно
отношение между ищеца (оператор) и ответника (абонат), по силата на което първият е
длъжен да доставя питейна вода на абоната, а той да заплаща изразходваното количество;
изпълнение от страна на ищеца – доставка на конкретно количество питейна вода, чийто
размер трябва да се установи за претендирания период; неизпълнение от страна на
ответника да заплати потребеното количество вода.
Предвид разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, ищецът носи доказателствената тежест за
наличието на първите две предпоставки. Това означава, че той трябва по пътя на главното и
пълно доказване да установи, че съответните фактически предпоставки са се реализирали в
действителността.
Претенцията е допустима – предявена е от и срещу надлежна страна, налице е правен
интерес за ищеца, сезиран е родово компетентния съд.
Исковата претенция е и основателна.
Ищецът обосновава иска си с твърдения за неизпълнение на задължението на ответната
страна като абонат – ползвател на услуга по доставка на питейна вода и канал за процесния
период, като твърдението, че ищецът е изпълнил задължението си по доставка на питейна
вода се установява от доказателствата по делото.
Ответникът навежда доводи, че не дължи претендираната от ищеца сума, тъй като през 2012
г. не е живял на адреса и натрупаното задължение е от партидата на името на баща му,
който починал преди 20 години.
Съгласно чл.6, т.12 от ОУ потребителите са длъжни да уведомят в 30-дневен срок В и К
оператора за всички настъпили промени по идентификацията, по реда на чл. 57, ал.1 и чл.58,
при промяна характеристиките на водоснабдения и/или канализиран имот или целите, за
които се използва.
Макар и писмен договор между страните да не е представен, от предмета на делото и от
ангажирани писмени доказателства, може да се направи несъмнен извод за наличието на
договорни отношения между тях. Нещо повече, самото ползване на предлаганата услуга е
доказателство за възникнали договорни отношения между участниците в процеса.
Като доказателства по делата /настоящето и ч.гр.д.№ ***/2021 г./ са представени справки и
фактури изхождащи от дружеството - ищец, относно задълженията на абоната К., в които са
отразени отчетени през процесния период показания от находящ се в имота на ответника
водомер № ***.
Следва да се отбележи, че срокът на договора между страните по настоящия спор е този на
действието на ОУ докато е валидна лицензията на дружеството-ищец, освен ако е налице
изключението, посочено в закона, каквото в настоящия случай липсва. Съгласно чл. 69, ал.1
от Общите условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен и в
срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са
съгласни с тях, имат право да внесат в съответния В и К оператор заявление, в което до
предложат различни условия. Предложените от потребителите и приети от В и К
операторите различни условия се отразяват в допълнителни писмени споразумения.
Съгласно ал.3 на чл.69, новите потребители приемат общите условия със сключването на
писмен договор за присъединяване към водоснабдителните и канализационните системи и
предоставяне на В и К. Изменението и допълнението на настоящите общи условия се
извършва по реда за приемането им, регламентиран в ЗРВКУ. Тези общи условия са
одобрени от ДКЕВР на основание чл. 6, ал. 1, т. 5 от ЗРВКУ.
От изложеното следва, че договорът за доставка и продажба на питейна вода с крайните
клиенти – потребители е безсрочен. При това положение уведомяването за настъпили
промени в данните, за които потребителят е имал задължението още при сключване на
договора да предостави на ищцовото дружество, може да се тълкува и като известие за
прекратяването на безсрочния договор за доставка и продажба питейна вода за конкретния
потребител за ползвания от него конкретен обект. В противен случай, щом като договорът е
безсрочен, то той би останал да действа, което от своя страна поражда задължението за
страната по него – краен клиент да заплаща цената на доставената питейна вода.
В допълнение, житейски и логически не е оправдано да се мисли, че може да бъде вменено
3
като задължение на дружеството осъществяващо водоснабдяването на населението на
община Петрич, да следи ежедневно и ежемесечно за всяка настъпила промяна в
собствеността или начина на ползване на всеки един от обслужваните от него множество
обекти, притежавани от множество потребители.
А от друга страна, потребителят не може да извлича изгодни за себе си правни последици
/недължимост на доставената питейна вода/ от собственото си неправомерно поведение
/неуведомяване на дружеството осъществяващо водоснабдяването на населението на
община П. за настъпилите промени - напр. живеене в друго населено място/.
Безспорно се установи по делото наличието на облигационно правоотношение между
страните, пораждащо право за ищеца като доставчик /продавач на питейна вода на
ответника /потребител да получи цената за доставената стока.
Несъмнено е, че стореното оспорване от страна на ответника заявено с възражението пред
заповедния съд е неоснователно относно претендирания в настоящето производство размер,
за който не се представиха и събраха доказателства да е заплатен.
Ищецът основава претенцията си и въз основа на твърдението, че ответникът в процесния
период не е извършвал плащания, което е факт признат от ответника, още пред заповедния
съд и установен от доказателствата по делото.
Оспорванията на ответника, че не дължи от фактическа страна, заявени с възражението пред
заповедния съд - останаха недоказани.
Още повече, че разпитаната в качество на свидетел съпруга на ответника заявява при
разпита си, че не са заплащали на ищцовото дружество никакви месечни сметки за
изразходваната от тях вода.
Предвид горното съдът приема за установено твърдяното от ищеца, че ответникът в
качеството му на абонат на „В и К” ЕООД – гр.П. дължи на ищеца и следва да заплати
сумата от 375,37 лева, представляваща неизплатена и консумирана вода, отчетена от
водомер с № ***, абонатен номер ***, вписан на името на ответника за периода – 01.01.2012
година до 30.01.2021 година.
Относно разноските:
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСТГК на ВКС съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Присъдените със заповедта за изпълнение разноски не се
включват в предмета на установителния иск по чл. 422 ГПК, а представляват законна
последица от уважаването/отхвърлянето на иска, като съдът, който разглежда иска по чл.
422 ГПК, следва да разпредели (осъди страните) отговорността за разноски по издаване на
заповедта за изпълнение, като съдът се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта
на разноските в заповедното производство (т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на
ОСТГК на ВКС).
В тази връзка и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищцовата страна сумата от 25 /двадесет и пет/ лева, представляваща внесена държавна
такса в заповедното производство и 25 /двадесет и пет/ лева, представляваща внесена
държавна такса в исковото производство.
Мотивиран от горното и на основание чл.422 ГПК във връзка с чл.415 ГПК и чл.79, ал.1 от
Закона за задълженията и договорите и чл.78 ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. ИВ. К., ЕГН: ********** от с.К., общ.
П., ул.И. № **, че дължи на „В и К – ЕООД” гр.П., със седалище и адрес на управление
гр.П., ул.”О.“ № *, ЕИК: ***, представлявано от управителя инж.И. Т. Х. сумата от 375,37
/триста седемдесет и пет лева и тридесет и седем стотинки/ лева, представляваща общ
размер на неизплатена сума за предоставени водоснабдителни и канализационни услуги за
периода непогасено задължение за консумирана и незаплатена питейна вода за периода
01.01.2012 г. – 01.10.2012 г.; 01.10.2012 г. – 30.11.2018 г.; 30.11.2018 г. – 30.01.2021 г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
4
26.03.2021 г. до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА Г. ИВ. К., ЕГН: ********** от с.К., общ. П., ул.И. № **, да заплати на „В и К –
ЕООД” гр.П., със седалище и адрес на управление гр.П., ул.”О.“ № *, ЕИК: ***,
представлявано от управителя инж.И. Т. Х., сума в размер на 25 /двадесет и пет/ лева,
представляваща разноски направени в хода на заповедното производство, развило се по
ч.гр.д. № ***/2021 г. по описа на Районен съд гр.П. за заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА Г. ИВ. К., ЕГН: ********** от с.К., общ. П., ул.И. № **, да заплати на „В и К –
ЕООД” гр.П., със седалище и адрес на управление гр.П., ул.”О.“ № *, ЕИК: ***9,
представлявано от управителя инж.И. Т. Х., сума в размер на 25 /двадесет и пет/ лева,
представляващи разноски направени от ищцовото дружество в исковото производство за
заплатена държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Б. в двуседмичен срок от връчване на
препис от решението на страните.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
5