Решение по дело №653/2019 на Административен съд - Добрич

Р Е Ш Е Н И Е

№ 495

град Добрич, 02.12.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

         АДМИНИСТРАТИВНИЯТ СЪД - ДОБРИЧ, в открито съдебно заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета гадина, Втори състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА  ИВАНОВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ  КАМЕНСКА

                                                                          МИЛЕНА  ГЕОРГИЕВА

при участието на прокурора ПЛАМЕН НИКОЛОВ и секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА, разгледа докладваното от съдия М.Георгиева КАНД № 653/ 2019 год. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба вх. № 2915/ 28.10.2019 г. на Дирекция "Инспекция по труда" - Добрич, подадена чрез юрисконсулт Галин Николов,  срещу Решение № 354 от 24.09.2019 г. по НАХД  № 1499/ 2018 год. по описа на Районен съд - Добрич.

Касаторът оспорва първоинстанционното Решение като неправилно и незаконосъобразно и подробно излага съображения за това. Иска да бъде отменено първоинстанционното решение и да бъде потвърдено НП.

В съдебно заседание,редовно призован,касаторът не се  представлява.

           Ответникът – "Прогрес-99" ООД, се представлява от адв. Ю.М., който оспорва жалбата.

           Представителят на ОП - Добрич счита, че касационната жалба е неоснователна.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:

           Касационната жалба е подадена в срока по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е основателна. 

С обжалваното решение Районният съд е отменил НП № 08-000991/433 от 17.09.2018г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Добрич, с което на “Прогрес 99” ООД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, бул. "25 септември" № 62А, представлявано от Л.С.Д.-управител, в качеството му на работодател, на основание чл.75а,ал.2, от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева, за нарушение на чл.7,ал.2,във връзка с ал.3 от същия закон.Санкцията е наложена за това,че е допуснало лицето М.К.,роден на ***г.,гражданин на Република Украйна, да полага труд,въз основа на Трудов договор № 262 от 06.06.2018г.,без работодателят да е подал заявление за достъп до пазара на труда в Агенцията по заетостта и без съответното разрешение за работа, издадено от компетентните органи. Съдът е описал  и приел фактическата обстановка, каквато е по АУАН и НП, която се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Цитирал е разпоредбата на чл.7,ал.2 и ал.3 от ЗТМТМ и е коментирал,че разпоредбата въвежда задължение на работник, гражданин на трета държава,за който вече е налице разрешение да престира труд на територията на страната т.е.,с разрешен достъп до пазара, като работи само при работодателя и при условията, заложени в даденото разрешение. Именно  отклоняването от тези задължения съставлява административно нарушение.В тази връзка съдът е посочил, че в текстовата част на АУАН се навеждат факти, обосноваващи административно нарушение по смисъла на чл.75а, ал.2 ЗТМТМ а именно, завареното лице няма нужното разрешение да работи и като такова е без достъп до пазара на труда. В този вид нарушението е залегнало и в НП в което наказващият орган веднъж е приел,че лицето няма достъп до пазара на труда т.е.,няма нужното разрешение да работи, а втори път е посочил,че е нарушена нормата на чл.7,ал.2 от ЗТМТ или, работникът е с достъп до пазара на труда. Това е мотивирало съдът да приеме,че е налице съществено процесуално нарушение, тъй като двете норми изискват наличието на различни предпоставки и касаят диаметрално противоположни обстоятелства, при което наличието на хипотезата на едната норма, изключва приложението другата.Налице е неяснота на наведените обстоятелства от страна на наказващия орган,към сочената за нарушена правна норма,което възпрепятства санкционираното лице да разбере срещу какви факти и твърдения да се защитава, а това от своя страна възпрепятства правото на защита на санкционирания.По този начин и съдът е лишен от възможността да извърши проверка относно правилното приложение на материалния закон.  Това според съда е самостоятелно основание за отмяна на НП, без да бъде извършена проверка по същество.

           Настоящата инстанция констатира, че този извод на съда е неправилен. Съгласно чл.75а ЗТМТМ  чужденец, гражданин на трета държава, който предоставя работна сила или е приет като командирован или изпратен в Република България в рамките на предоставяне на услуги без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, се наказва с глоба от 500 до 5000 лв., а ал.2 на същата разпоредба предвижда,че наказанието по ал.1 се налага и на работодател-физическо лице,за което чужденец предоставя работна сила или е приело законно пребиваващи чужденци - граждани на трети държави, без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, а на работодател - юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание.Именно по ал.2 на нормата, АНО е наложил санкция на дружеството,като работодател.Вярно е,че  както в акта, така и в постановлението за нарушена е посочена разпоредбата на чл.7,ал.2,във връзка с ал.3 от ЗТМТМ,но това не води до неяснота.При анализ на текста на двете алинеи се установява,че граждани на трета държава могат да работят само, ако имат съответното разрешение, което се издава по реда на ал.3 от нормата. От доказателствата по делото се установява,че правото на защита на санкционираното дружество не е нарушено и не е налице основание за отмяна на НП само на това основание.

Съдът изрично е посочил, че не следва да обсъжда спора по същество, с което е допуснал процесуално нарушение на чл.63, ал.1, изр.1 от ЗАНН, който го задължава да разгледа делото и по същество.

Това налага, след отмяната на незаконосъобразното решение, делото да бъде върнато на друг състав на Районен съд Добрич, който да се произнесе по съществото на спора.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, т.1 от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Добричкият административен съд

 

                                               Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 354 от 24.09.2019 г., постановено по н.а.х.д № 1499/ 2018 г. по описа на Районен съд - Добрич.

ВРЪЩА делото на друг състав на  Районен съд - Добрич.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: