№ 42
гр. Русе, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Татяна Черкезова
Членове:Галина Магардичиян
Николинка Чокоева
при участието на секретаря Тодорка Недева
като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Въззивно гражданско дело
№ 20224500500724 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Р. И. Д., чрез пълномощника си адв. К. Х., е обжалвал Решение № 1219
от 07.10.2022 г., постановено по гр. д. № 1426/2022г. по описа на Районен съд
Русе, с което е признато за установено по отношение на него, че дължи на ЗК
„Лев Инс“ АД сумата от 3 886.58 лв., представляваща заплатено
застрахователно обезщетение за имуществени вреди по щета № 0000-5108-18-
5-02310, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.12.2021г.
до окончателното изплащане, както и сумата от 1 168.23 лв. мораторна лихва
за периода от 30.12.2018г. до 15.12.2021г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №
6872/2021 г. по описа на РС Русе. Излагат се доводи за неправилност на
решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение
на съдопроизводствените правила. Иска се отмяната му и постановяване на
друго решение, с което да се отхвърлят предявените срещу него искове.
Претендират се разноските пред двете инстанции и в заповедното
производство.
Ответникът по жалбата ЗК „Лев Инс“ АД, със седалище и адрес на
управление гр. София, чрез пълномощника си юрисконсулт Н.Г., в подадения
отговор изразява становище за неоснователност на жалбата, като излага
съображения в тази насока. Иска съдът да потвърди първоинстанционното
решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски по делото.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
претендирано от въззивника.
1
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна по спора, в законоустановения
срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е
неоснователна.
На основание чл. 272 от ГПК, окръжният съд споделя изцяло мотивите
на районния съд в обжалваното решение, както относно установените
фактически положения, така и развитите правни доводи и счита, че същото
следва да бъде потвърдено по изложените в него съображения.
Предмет на първоинстанционното производство е иск с правно
основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК, за сумата 3 886.58 лева главница,
представляваща заплатено застрахователно обезщетение за имуществени
вреди по щета № 0000-5108-18-5-02310 и сумата 1 168.23 лева мораторна
лихва за периода от 30.12.2018г. до 15.12.2021 г.
По заявление на ищеца ЗК „Лев Инс“ АД гр. София е издадена Заповед
№ 3459 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
21.12.2021г. по ч. гр. д. № 6872/2021г. по описа на РРС, с която е разпоредено
на длъжника Р. И. Д. да заплати сумите 3886.58 лв. главница, представляваща
изплатено застрахователно обезщетение с включени 20 лв. ликвидационни
разноски по щета № 0000-5108-18-5-02310, 1 168.23 лв. мораторна лихва за
периода от 30.12.2018 г. до 15.12.2021г., ведно със законната лихва, считано
от 16.12.2021г. до окончателно изплащане на задължението, както и сумите в
размер на 102.00 лева – разноски за държавна такса и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение. Заповедта е връчена лично на длъжника, който в
законоустановения едномесечен срок е подал възражение по чл. 414 от ГПК и
съдът е дал указания на ищеца да предяви иск за установяване на вземането
си.
В производството по чл. 422 от ГПК страните не спорят, че на
24.02.2018г. на път ІІ-21 км 08+300 посока гр. Силистра, товарен автомобил
„Фолксваген“ модел „Кади“ с рег. № Р 2708 КВ, управляван от
жалбоподателя, при маневра изпреварване не е оставил достатъчно странично
разстояние и реализирал ПТП с товарен автомобил „Форд“ модел „Транзит“ с
рег. № СВ 9662 ВВ, като напуснал мястото на произшествието без да уведоми
и изчака контролните органи. Съставен е протокол за ПТП от 24.02.2018г.,
като отговорността на виновния водач Р. Д. е реализирана по
административно-наказателен ред.
По делото са приложени заверено копие на полица №
0320179907005822 за сключена застраховка „Каско на МПС“ с „Дженерали
застраховане“ АД за увредения автомобил „Форд“ модел „Транзит“ за
периода от 25.03.2017 г. до 24.03.2018 г. и заверено копие на полица №
BG/22/117001554026 за наличие на застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ с ищеца ЗК „Лев Инс“ АД относно виновния водач на
2
товарен автомобил „Фолксваген“ модел „Кади“, със срок на валидност от
30.05.2017 г. до 30.05.2018 г.
По заведена от собственика на увредения автомобил щета и след
извършена оценка на щетите, на същия е изплатено застрахователно
обезщетение по застраховката „Каско“ в размер на 3 851.58 лв., след което е
отправена регресна претенция към ЗК „Лев Инс“ АД като застраховател по
застраховката „ГО на автомобилистите“ на виновния водач. ЗК „Лев Инс“ АД
е изплатила претендираното от „Дженерали застраховане“ АД обезщетение
заедно с 15 лв. ликвидационни разноски, на 25.10.2018 г.
По делото е прието заключението на назначената икономическа
експертиза, която установява плащането по регресната претенция, а размерът
на щетите – 3 851.58 лв., е потвърден от заключението на автотехническата
експертиза.
Спорният въпрос по делото е наличието на валидно застрахователно
правоотношение по имуществената застраховка на увредения товарен
автомобил, каквото възражение се поддържа от жалбоподателя. Спорно е и
дали е било задължително по закон местопроизшествието да бъде посетено от
органите за контрол на движение по пътищата.
Съгласно нормата на чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ застрахователят има право
да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение
заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал
мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди
идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато
посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен
в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или
по друга неотложна причина; в този случай тежестта на доказване носи
виновният водач.
По делото са събрани достатъчно доказателства, установяващи
виновността на жалбоподателя Р. Д. за осъщественото на 24.02.2018г. на
главен път ІІ-21 в района на 08+300 км по посока гр. Силистра пътно-
транспортно произшествие. Същият е управлявал товарния автомобил
„Фолкваген“ модел „Кадди“ с рег. № Р 2708 КВ и при извършване на маневра
изпреварване не е оставил достатъчно странично разстояние, вследствие на
което е реализирал ПТП с увредения автомобил „Форд“ модел „Транзит“ с
рег. № СВ 9662 ВВ, като е напуснал местопроизшествието без да уведоми и
изчака контролните органи. За това деяние е налице влязло в сила
наказателно постановление № 18-1085-000606/27.03.2018г. на началника на
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Русе, с което след обжалването му пред
РРС, на Р. Д. е наложено наказание глоба в размер на 150 лв. за това, че
виновно е нарушил чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП – водачът на пътно превозно
средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие е длъжен,
когато при произшествието са причинени само имуществени вреди да окаже
съдействие за установяване на вредите от произшествието. В този смисъл
3
възражението на жалбоподателя, че в случая посещаването на
произшествието от контролните органи не е задължително по закон, е
неоснователно. Първоинстанционният съд подробно и правилно е анализирал
събраните в тази връзка доказателства по делото. Безспорно от процесното
ПТП са причинени само имуществени вреди. При това положение при
наличие на съгласие водачите е следвало да съставят двустранен констативен
протокол за произшествието и да уведомят „Пътна полиция“. В случай, че
липсва съгласие, водачите са били длъжни да уведомят съответния контролен
орган, без да напускат произшествието, като изпълнят дадените им указания.
Правилен е изводът на районния съд, че липсата на оказано съдействие от
страна на жалбоподателя за съставяне на двустранен протокол представлява
липса на постигнато съгласие между участниците в ПТП относно
обстоятелствата, свързани с него, което е предпоставка произшествието
задължително да бъде посетено от контролните органи.
Въззивният съд намира за правилни изводите на първата инстанция и
относно наличието на валидно застрахователно правоотношение по
имуществената застраховка „Каско на МПС“ за увредения автомобил. В
направеното от жалбоподателя възражение, че съгласно чл. 500, ал. 1 от КЗ
застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от
застрахователя обезщетение, заедно с платените лихви и разноски, се
съдържа на практика признание за извършеното плащане, поради което това
възражение е неоснователно и недоказано в процеса. Събраните по делото
писмени доказателства, както и заключението на приетата икономическа
експертиза, не водят до по-различен извод от този, че ищецът е заплатил
регресната претенция на застрахователя по застраховката „Каско на МПС“ –
„Дженерали застраховане“ АД за това, с което последният е обезщетил
собственика на увредения автомобил. Правилно е посочено от
първоинстанционния съд, че липсата на ангажирани доказателства за
извършено плащане и на четирите вноски по имуществената застраховка не
води до извод, че застрахователният договор е прекратен предсрочно поради
неплащане. Щом застрахователят по „Каско на МПС“ е удостоверил
настъпването на процесното ПТП, вината на жалбоподателя за същото,
размера на вредите и изплатеното обезщетение на пострадалия, за ответника
по жалбата ЗК „Лев Инс“ АД е възникнало задължение да удовлетвори
регресната претенция. На това основание, последният е претендирал
платеното от него, заедно с ликвидационните разноски, от виновния водач Р.
Д., управлявал товарния автомобил, за който към момента на процесното ПТП
е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с
ищцовото дружество.
С оглед изложеното, искът за установяване на вземането на
застрахователя по издадената заповед за изпълнение е доказан както по
основание, така и по размер, поради което правилно е уважен от
първоинстанционния съд. Обжалваното решение е правилно и следва да се
потвърди.
4
В тежест на жалбоподателя са направените от ответника по жалбата
разноски в настоящото производство в размер на 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран така, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1219 от 07.10.2022 г. по гр. д. №
1426/2022 г., постановено по описа на РС Русе.
ОСЪЖДА Р. И. Д., ЕГН ********** с адрес с. С., обл. Р., ул. „Б.“ № * да
плати на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, сумата от 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5